06.02.2023г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на шести януари две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1053 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК
във вр. с чл.186, ал.4 от Закон за данък върху добавената стойност.
Образувано е по жалба от ЕООД Т. и С.– с***,
против ЗППАМ №ФК-328-01201/20.10.2022г. на Началник Отдел Оперативни дейности
Пловдив, ЦУ НАП, издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.А от ЗДДС във вр. с
чл.186, ал.3 от ЗДДС относно запечатване на търговски обект – супермаркет „***“,
находящ се в с***, ***. Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и
незаконосъобразна. Действително при установено нарушение по чл.186, ал.1, т.1
от ЗДДС административният орган действал при условия на обвързана компетентност
и бил задължен да издаде ПАМ, но в случая имало нецелесъобразно действие, тъй
като определения 7-дневен срок бил в нарушение на принципа на съразмерност.
Посочените от органа мотиви били бланкетни и не давали ясна преценка как е
определен срока. Запечатването имало превантивна цел – да не се извърши друго
нарушение, както и така се защитавал установения правов ред при
осъществяване отчитане на продажбите
чрез издаване на касови бележки. Но при осъществената принуда понастоящем с
акта се засягали правата и интересите на жалбоподателя в по-голяма степен от
необходимото за целта. Касаело се за ицидентен случай, при който не била
отчетена стойност от 0,69 лева. Но видно от оборотите в обекта и данните за
внесено ДДС, то се спазвало реда при отчитане на продажбите чрез издаването на
касови бележки. Нарушението било първо и единствено, а и било случайно –
натиснат бил различен клавиш /вместо Ф12 – минус/, като впоследствие била
издадена ръчна касова бележка, прикрепена към касовата книга и отразена в
оборота за деня. В настоящото производство не можело да се релевират основания
за маловажност, но се сочат обстоятелствата , при които било извършено
нарушението и които имали значение за
определяне на срока на ПАМ – касаело се за съществени обороти на бързо развалящи
се стоки, а затварянето за 7 дни водело до значителни вреди не само за
търговеца, но и за фиска, тъй като нямало да се внесат ДДС от евентуални продажби
за тези дни. Целта на закона да се преустанови нарушението и да се превъзпита
нарушителя щяла да бъде постигната и с по-кратък срок. Наред с това в заповедта
следвало да се изложат фактически и правни основания, които да обосноват
крайния извод, но единственото, което взел предвид органа, било
местоположението, големината на обекта, реализираните значителни обороти, вида
на предлаганите стоки, като не било отчетено, че няма други нарушения освен
установеното относно сума от 0,69 лева. Не4правилно било прието, че не се
издават касови бонове, не било отчетено, че случая е инцидентен, като
изложените мотиви били формални, недоказани и субективни, и не отговаряли на
изискването на чл.59, ал.1, т.4 от АПК, а самата заповед не отговаря на целта
на закона – чл.146, т.5 от АПК, поради което се иска съдът да постанови
решение, с което да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът – Началник отдел Оперативни
дейности – Пловдив, при ЦУ на НАП, оспорва жалбата и счита, че следва да бъде
отхвърлена като неоснователна, като претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
На 20.09.2022г. в 10,00ч. била извършена
проверка от контролни органи от Дирекция Оперативни дейности - Пловдив, ГД ФК при ЦУ на НАП на търговски
обект – супермаркет „***“, находящ се в с***, ***, стопанисван от
дружеството-жалбоподател. Резултатите от същата са обективирани в Протокол за
извършена проверка №0120172/20.09.2022г. Констатирано било, че дружеството в
качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба –
за извършената контролна покупка на 20.09.2022г. на 1 бутилка мин.вода на
стойност 0,69 лева, платени в брой преди легитимацията от проверяващия екип, ***
Русева – работеща в описания търговски обект, не е издадена фискална касова бележка
от въведеното в обекта ФУ, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на
изискванията на наредбата. Нарушението се обосновава от изведен дневен финансов
Х отчет от ФУ, както и от дадените обяснения от лицето.
На 20.10.2022г. е издадена оспорената в
настоящото производство заповед, с която на основание чл.186, ал.1 т.1 б.А от ЗДДС е наредено запечатване на посочения проверен търговски обект и е забранен достъп
до него на основание чл.186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС
за срок от 7 дни. Прието е, че търговецът в качеството му на задължено лице по
чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. е допуснал нарушение на чл.3, ал.1 от
същата наредба във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС – не спазило реда и начина на издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред.
Оспорената ЗППАМ е връчена на представител на
дружеството на 21.10.2022г., а жалбата срещу нея е подадена в деловодството на
административния орган на 31.10.2022г., видно от поставения входящ номер.
Като доказателства по делото са представени Дневен
отчет за 20.09.2022г., Опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката, декларация от лице, работещо по трудово/гражданско
правоотношение.
При така установеното от фактическа страна, се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в
законоустановения преклузивен срок и е насочена срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС във вр. с чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП и правомощията, предоставени му със Заповед
№ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП - л.20.
Не се констатират
допуснати съществени нарушения на формата на акта и
административнопроизводствените правила при издаването му. Заповедта е издадена
в писмена форма и съдържа законоустановените реквизити – наименование на
органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на
ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на издателя. Посочени са фактическите
и правни основания за издаването ѝ.
В случая са
налице и материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. В чл.186, ал.1 от ЗДДС са регламентирани основанията за прилагане на ПАМ. Тя се прилага след
установяване на конкретно осъществено нарушение на подробно изброени в
нормативния текст правила за поведение. Нормата на чл. 186, ал.1, т.1, б.А от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до тридесет дни, независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице,
за което се установи, че не спазва реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно
чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. В съответствие със
законовата регламентация на чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се
определят: издаването
на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат. В изпълнение на тази законова разпоредба от
Министъра на финансите е издадена Наредба Н-18/13.12.2006г. Съгласно чл.3, ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните
системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В настоящия
случай не е спорно, че дружеството – жалбоподател, има качество на лице по
чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., както и няма спор относно извършеното
и установено нарушение, както не е спорна и дадената правна квалификация на
нарушението - констатираното нарушение е по чл.3, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят не
оспорва извършеното нарушение, но счита, че срокът на принудителната мярка не е
правилно определен, като изложеното в тази посока като твърдение също не е
спорно – обектът е магазин за хранителни стоки, има наето лице на трудов
договор. Доколкото спорно се явява дали местоположението определя обекта като
такъв с определено място със значителен и интензивен човекопоток, даващо
възможност за реализиране на стоките, то следва да се има предвид и изрично
посоченото в протокола за проверка, че магазинът е на главен път за Кърджали и
предлага широка гама стоки, изрично изброени с посочени и ценови диапазон. В
този смисъл съдът намира направените от жалбоподателя възражения за неоснователни.
При установено по
съответния ред неспазване на задължението за подаване на данни в НАП по реда на
чл.118 от ЗДДС, то административният орган, действа в условията на обвързана
компетентност и е длъжен да приложи ПАМ. Оперативна самостоятелност е
предоставена на последния единствено при определяне срока на ПАМ.
Съдът приема, че
определеният срок от 7 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него
за същия срок, определен под средата на законово определения, отговаря на
тежестта на нарушението, както и е съобразен с всички установени по делото
обстоятелства, и е съобразен с целта за налагане на ПАМ, поради което е
законосъобразен. Административният орган е изложил съображения за определената
продължителност, при определянето на срока на правното действие на мярката е
отчел характера на извършеното нарушение и цялостното поведение на търговеца.
Не е нарушен и
принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК.
Както беше посочено, при извършената проверка безспорно е установено нарушение
на данъчното законодателство, а обстоятелството, че е хранителен магазин с
наето едно лице по трудово договор е неотносимо към факта на нарушението.
Срокът на мярката от 7 дни кореспондира на установените по делото
обстоятелства, при които то е извършено, като следва да бъде отчетено
положителната разлика между наличните парични средства в касата и разчетената
касова наличност, която се установява от представените доказателства – около една пета от наличната установена сума.
Оспорената
заповед е постановена както в съответствие с приложимия материален закон и с
неговата цел. Процесната принудителната мярка съответства на чл. 22 от ЗАНН
- има превантивен характер, като целта ѝ е да осуети възможността на
нарушителя да извърши други подобни противоправни деяния, а от тук да се
предотвратят и вредните последици от тях, като по този начин се осигури защита
на утвърдения ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от
лицата доставки, с цел гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни
приходи.
По изложените
съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, основателно се явява
искането на ответника за присъждане на разноски по делото. Съобразно
разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира претенцията на ответника за присъждане
на разноски по делото – юрк.възнаграждение, за основателна до размер от 80,00
лева.
Мотивиран така и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба от ЕООД Т. и С.– с***, против ЗППАМ
№ФК-328-01201/20.10.2022г. на Началник Отдел Оперативни дейности Пловдив, ЦУ
НАП, издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.А от ЗДДС във вр. с чл.186,
ал.3 от ЗДДС относно запечатване на търговски обект – супермаркет „***“,
находящ се в с***, ***.
ОСЪЖДА ЕООД Т. и С.– с***, ЕИК *********, да заплати на
Национална агенция за приходите направените по делото разноски 80,00 лева, представляващи юрк.възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия :