№ 14488
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110154305 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца В. К. Б. против ответника „...........“ ООД иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответника, че сключеният между страните договор за потребителски кредит
№..........70 от 28.06.2024 г. е нищожен поради неспазване на императивните разпоредби на
чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 2 ЗПК при определяне на годишния процент на разходите по
кредита и общата дължима сума, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит И В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
вр. чл. 26, ал. 1 пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 1 вр. чл. 4, ал.
3 от сключения между страните договор за потребителски кредит №..........70 от 28.06.2024 г.
поради заобикаляне на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП и накърняване
на добрите нрави.
Предявен е насрещен иск от „...........“ ООД против В. К. Б. с правно основание чл. 79,
ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД за заплащане на сумата 1500,00 лева, незаплатена предсрочно
изискуема главница за периода 29.07.2024 г. до 29.06.2025 по сключения между страните
договор за потребителски кредит №..........70 от 28.06.2024 г., ведно със законна лихва от
13.03.2025 г. до окончателното изплащане.
Ищецът В. К. Б. сочи, че е сключил договор за потребителски кредит №..........70 от
28.06.2024 г. с ответника, по силата на който кредиторът е следвало да му предостави заемна
сума в размер на 1500,00 лева при лихвен процент 24,22%, ГПР 27,10%, за срок от 12 месеца
като общата сума за връщане по кредита е в размер на 1704,00 лева. Посочва, че съгласно
чл. 4, ал. 3 от договора до края на следващия ден след сключването на договора
кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранции по кредита съгласно
реда и условията по общите условия по договора, а именно банкова гаранция или гаранция,
издадена от небанкова институция за сумата 1704,00 лева със срок на валидност до
30.06.2025 г. В случай, че не бъде представена гаранция кредитополучателя дължи
неустойка в размер на 720,00 лева на основание чл. 6, ал. 1 от договора. Излага, че така
определената неустойка представлява неотменимо изискване за сключване на договора без
да даде избор на кредитополучателя сам да избере какво обезпечение да предостави. Счита,
че поставените от кредитора изисквания са изначално непостижими, поради което целта на
неустойката е последният да се обогати, без тази неустойка да се включва към дължимата по
1
договора лихва, с което се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че поради
невключването на възнаграждението за неустойка в посоченият в потребителския договор
размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора
Посочва, че тази неустойка представлява скрито възнаграждение и следва да е част от ГПР.
Излага, че клаузата на чл. 4, ал. 3 от договора противоречи на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Счита, че неустойката драстично нарушава принципа па справедливост и води до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване
на подлежащата на връщане сума. Позовава се на чл. 22 ЗПК за недействителност на
договора за кредит. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът „...........“ ООД подава отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК,
като счита исковите претенции за неоснователни. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР по
договора не е включил разхода за неустойка, а само възнаградителната лихва, както и че ако
се добави разхода за неустойка към приложимия ГПР по договора неминуемо би се
надвишил законоустановения праг по чл. 19 ЗПК. Оспорва договорът за кредит да е
недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не следва
неустойката да се включва, защото тя представялва разход при неизпълнение на договорно
задължение, а ГПР се определя при отпускането на кредита преди да е започнало неговото
изпълнение. Посочва, че щом процесният договор за кредит е сключен при фиксиран лихвен
процент, то няма задължение да посочва методиката за изчисляване на ГПР. Оспорва, че не е
изпълнил задължението си по чл. 16 ЗПК да оцени платежоспособността на
кредитополучателя преди сключване на договора. Излага, че доколкото с според Протокол
№3/12.02.2016 г. на КЗК е прието, че в общите условия на „...........“ ООД не се съдържат
неравноправни клаузи, то и клаузата на чл. 6 от договора не е неравноправна.
С отговора на исковата молба ответникът е депозирал насрещна искова претенция за
осъждането на В. К. Б. да му заплати сумата 1500,00 лева, представляваща незаплатена по
договора сума за главница, твърдейки че на основание сключения между страните договор за
потребителски кредит №..........70 от 28.06.2024 г. му е отпуснал заем в размер на 1500,00
лева, по който кредитополучателят не е извършвал никакви плащания. Претендира
присъждането на разноски за производството.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
относими доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. пр. 3 ЗЗД
В тежест на ищеца по предявените претенции е да установи при условията на пълно и
главно доказване: сключването на договор за потребителски кредит със соченото в исковата
молба съдържание, че съдържанието на договора противоречи на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК,
включително клаузата за неустойка; че клаузата противоречи на моралните разбирания за
справедливост и излиза извън присъщите и функции, както и че същата е уговорена във
вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните. В тежест на ответника е да докаже
валидно сключен обвързващ страните договор за кредит със соченото съдържание,
включително договорна клауза за неустойка, както и всички обстоятелства, от които
произтичат възраженията му.
Страните не спорят, че между тях е сключен договор за потребителски кредит
№..........70/28.06.2024 г. за сумата от 1500,00 лева, която е предоставена от ответника, при
лихвен процент 24,22%, ГПР 27,10%, за срок от 12 месеца като общата сума за връщане по
кредита е в размер на 1704,00 лева. Не е спорно, а и се установява от представения договор,
че в срок до края на следващия ден след сключване на договора кредитополучателят е
длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията,
предвидени в общите условия по договора като банковата гаранция или гаранция , издадена
от небанкова институция следва да бъде за сума в размер на 1704,00 лева със срок на
валидност 30.06.2025 г. Предвидено е в чл. 6, ал. 1 на договора в случай че
2
кредитополучателят не представи гаранция по кредита в установения срок той дължи
неустойка в размер на 720,00 лева, която се начислява на месец, считано от изтичане срока за
предоставяне на обезпечение. Договорено е начислената неустойка да се заплаща заедно със
следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.
9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него кредиторът се е задължил да предостави на ищеца заем,
съгласно уговорените параметри и условия. Поради това сключеният между ищеца и „Нет
Кредит“ ООД договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл.
143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК. Следователно преценката относно
действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши
както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на който е сключен договора. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в
равна степен и на добрите нрави.
В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да
се приеме, че процесният договор отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 27,10%, с
което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посоченият размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
неустойката при непредставяне на обезпечение, което се признава и от кредитора по
договора. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. Уговореното
задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или
банкова гаранция в размер на 1704,00 лева има за цел кредиторът да получи допълнително
възнаграждение върху стойността на отпуснатия заем, поради което следва да се включва в
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Тази неустойка
представлява разход, пряко свързан с договора за кредит и е предварително известен на
кредитора, поради което следва да се включва в посочения ГПР.
Плащането на неустойка в случай че не бъде представено обезпечение обаче не е
отразено като разход при формирането на оповестения ГПР – 27,10%, което също не се
оспорва от ответника. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на неустойката като несъмнен разход
предвид изключително краткия срок, в който следва да бъде представено обезпечението (в
3
срок до края на следващия ден от сключване на договора за кредит) действителният ГПР по
договора би надвишил законоустановения праг по чл. 19 ЗПК, което също се признава от
кредитора. Неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя
за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън
присъщите и обезпечителна и обезщетителна функции и цели само и единствено постигане
на неоснователно обогатяване за кредитора. С оглед изложеното съдът намира, че
предвидената от кредитора неустойка при непредставяне на обезпечение, отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. При това
положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките съдът счита, че
макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1
ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази
част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на
уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание, каквото в
случая се установява, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил
действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на
договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл.
11, т. 10 и 11 от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. №
13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д.
№ 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.). По тези съображения исковата
претенция на ищеца за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за
кредит поради неспазване императивните разпоредби на закона следва да се уважи като
основателен и доказан.
Доколкото съдът счита, че целият договор за потребителски кредит е недействителен,
то не следва да се произнася по заявената в условията на евентуалност претенция за
прогласяване нищожността на съдържащата се в договора клауза за дължимост на неустойка
при непредставяне на обезпечение.
По иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД
За основателност на предявените насрещни искови претенции, в тежест на
първоначалния ответник и ищец по насрещния иск е да докаже възникване на
правоотношението по договор за кредит между него и ответника по насрещния иск, който
договор е действителен, с твърдяното от ищеца по насрещния иск съдържание;
обстоятелството, че ответникът по насрещния иск е усвоил твърдения от ищеца кредит в
размера, посочен в насрещната искова молба, забавата на кредитополучателя по отношение
изпълнението на задължението за заплащане на главница, размера вземанията. В тежест на
ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже, че е заплатил
задължението.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Както беше посочено по-горе, безспорно се
установява по делото, че кредиторът е предоставил сумата 1500 лева – главница по договора
за кредит и предвид установената недействителност на същия за него възниква правото да
получи единствено предоставената заемна сума. Връщането на сумата не е скрепено със
срок предвид недействителността на целия договор, но следва да се посочи, че към датата на
приключване на съдебното дирене всички вноски са с настъпил падеж. Ответникът по иска
не твърди да е извършвал каквито и да е плащания по договора, поради което насрещната
4
искова претенция следва да се уважи в цялост.
По разноските
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни.
Ищецът по първоначалния иск претендира присъждането на разноски за държавна
такса – 96,96 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева, което предвид
представянето на договора за правна защита и съдействие още с исковата молба съдът
намира, че касае единствено защита по предявените от него искове и предвид уважаването
им следва да му се присъдят в цялост. Направеното от ответника възражение за
прекомерност съдът намира за неоснователно предвид извършените от процесуалния
представител действия в защита интересите на страната.
Ответникът – ищец по насрещния иск претендира разноски за държавна такса – 60,60
лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП определя в размер на 100,00 лева, които предвид уважаване на
насрещната искова претенция следва да му се присъдят в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. К. Б. ЕГН ********** с адрес:
гр. ......... против „...........“ ООД ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. ........
(...........) ....... иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК чл. 26, ал. 1 ЗЗД, че сключеният
между страните договор за потребителски кредит №..........70 от 28.06.2024 г. е нищожен
поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 19, ал. 2 ЗПК
ОСЪЖДА В. К. Б. ЕГН ********** с адрес: гр. ......... да заплати на „...........“ ООД
ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. ........ (...........) ....... на основание чл. 79, ал.
1 вр. чл. 240 ЗЗД сумата от 1500,00 лева – незаплатена главница по сключения между
страните договор за потребителски кредит №..........70 от 28.06.2024 г., ведно със законна
лихва от 13.03.2025 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 160,60 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „...........“ ООД ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. ........
(...........) ....... да заплати на В. К. Б. ЕГН ********** с адрес: гр. ......... на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 546,96 лева - разноски по делото
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5