Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 03.05.2019г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№1919
по описа на съда за 2018г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от С.М.М., с ЕГН **********, с
адрес *** против Г.О.Г., с ЕГН **********, с адрес *** и А.Е.К., с ЕГН **********,
с адрес ***.Предявени са субективно съединени искове по чл.232, ал.2 ЗЗД за
суми от по 914.50 лв., от всеки от ответниците, представляващи разходи за
отопление, направени от ответниците по договор за наем на недвижим имот и
начислени лихви от топлопреносното дружество.Претендира се законна лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда и деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК са депозирани отговори, в които
изцяло са оспорени предявените искове
Твърди се по исковата молба, че ищецът е собственик на
недвижим имот, представляващ апартамент №14, със застроена площ от 94.52 кв.м.,
с адрес в гр.София, район „Студенски“, ул.“Никола Габровски“ №90.На
08.03.2010г. между ответниците и Е. М. бил сключен договор за наем на
описания имот.Ответниците напуснали апартамента на 09.10.2013г., като се
установило, че за периода м.ноември 2012г. до м.септември 2013г. не са
заплащали за доставена топлоенергия и е налице неизплатено задължение към
„Топлофикация София“ ЕАД в размер на 1829 лв., от които 1660.29 лв.-главница и
168.71 лв. начислени лихви от това дружество.
На 31.10.2013г. било сключено споразумение между
ищеца, представляван от Е. М. и „топлофикация София“ ЕАД за
разсрочено плащане на задължението, като същото било и изплатено.
С влязло в сила съдебно решение по гр.д.№258/2016г. на
РС гр.Кюстендил, ответниците били осъдени да заплатят други суми на Е. М., въз основа на процесния договор за
наем, като по отношение на претенцията за заплатени консумативи към
„Топлофикация“ съдът приел, че не се дължат на това лице, тъй като плащанията
са направени от името и за сметка на ищеца в настоящето производство.
На база гореописаното се претендира осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца по 914.50 лв., представляващи стойност на
потребена от тях и заплатена от ищеца топлоенергия и начислени лихви от
доставчика на топлоенергия.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са оспорили
предявените искове.Твърдят, че липсва облигационна връзка между тях и ищеца в
производството, която да ги обвързва, повдигнали са правопогасяващи възражения
за погасяване претенциите с идтекла погасителна давност.
По делото са представени и приети като доказателства:
копие от договор за наем от 08.03.2010г., споразумение от 31.10.2013г.,
разписки и извлечение от сметка.Приложено е и гр.д.№258/2016г.
От описаните доказателства, по делото се установи следната
фактическа обстановка:
На 08.03.2010г. между Е.Г. М. и ответниците в производството е
сключен договор за наем на недвижим имот, представляващ апартамент №14, със
застроена площ от 94.52 кв.м., с адрес в гр.София, район „Студентски“,
ул.“Никола Габровски“ №90.
С решение по гр.д.№258/2016г. на КРС са отхвърлени
предявени от Е. Г. М. против двамата ответници искове по
чл.232, ал.2 ЗЗД за вземание за неизплатен наем и консумативи, сред които и
исковата сума от 1826.42 лв.С решение на КОС по гр.д.№458/2017г. по описа на
този съд, решението на КРс е отменено частично, като са уважени исковете на Е. М., като ответниците са осъдени да й
заплатят сума в разер на 508.52 лв.-общо за двамата-представляваща дължим и
незаплатен наем за месец септември 2013г., както и част от претендираните
консумативи.В частта относно сумата от 1829 лв. решението на КРс е потвърдено с
мотив, че заплащането на тази сума е направено от страна на С.М., а не от ищеца
в производството.
При описаната фактическа обстанвока, съдът намира, че
с влязло в сила съдебно решение, по правилото на чл.299 ГПК /с описаното
по-горе решение на КОС/ е установено в отношенията между страните, че през
м.септември 2013г. е било налице облигационно отношение по договор за наем на
гореописания имот между ответниците и Е. М., като първите са осъдени да
заплатят наемна цена за този месец.В този смисъл и за периода от сключването на
договора 13.03.2010г. до края на м.септември 2013г.Съгласно правилото на
чл.232, ал.2 ЗЗД и сключения договор наемателите е следвало да заплащат
разходите за отопление.Апартамента е бил топлоснабден и за периода м.11.2012г.
до м.09.2013г. се е дължала сума в размер на 1829 лв.-главница и начислени лихви.Тази
сума е следвало да се заплати от ответниците в производството.По споразумение
между Топлофикация и ищеца в производството тази сума е изплатена от последния,
като първото плащане и направено на 28.11.2013г., а последното на
27.05.2014г.Видно от приетия по делото копие от НА №6, т.2, рег.№1305,
д.№159/2007г., с този договор ищецът е придобил правото на собственост върху
процесния апартамент и на това основание е направено плащането към
Топлофикация.
При горната фактическа обстановка, ищецът в производството
е заплатил задълженията на ответниците, като по този начин се е обеднил за
сметка на обогатяването им със стойността на ползваната от тях топлоенергия.В
този смисъл отношенията между страните следва да се уредят на плоскостта на
неоснователното обогатяване, като ответниците върнат на ищеца заплатената от
него сума, с която последният се е обеднил за сметка на тяхното обогатяване.
В контекста на горното, то неоснователно е
възражението на ответниците за погасяване на вземането по давност.След
изплащането на задължението, същото вече няма характер на периодично плащане по
смисъла на чл.111 б. „в“ ЗЗД, а както се посочи по-горе-вземане от
неоснователно обогатяване и по отношение на него следва да се приложи общата
давност, която към датата на подаване на исковата молба27.09.2018г. не е
изтекла, поради което това възражение е неоснователно.
При горните доводи, съдът намира, че предявените
искове са изцяло основателни и следва да се уважат, с което ще настъпи и
правоувеличаващия ефект, като се присъди законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
При горните изводи и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът А.Е.К. дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 557 лв.,
съобразно представения списък по чл.80 ГПК, а ответника Г.О.Г. 252.80 лв.,
съобразно списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда Г.О.Г., с ЕГН **********, с адрес *** и А.Е.К., с ЕГН **********, с адрес ***
да заплатят на С.М.М., с ЕГН **********, с адрес *** по 914.50 лв.всеки от тях,
представляваща заплатена от ищеца сума за ползвана от ответниците топлоенергия
и начислени лихви по договор за наем на недвижим имот от 08.03.2010г., сключен
между ответниците и Е. М., ведно със законна лихва, считано
от 27.09.2018г. до окончателното изплащане.
Осъжда Г.О.Г. да заплати на С.М.М.
деловодни разноски в размер на 252.80 лв.
Осъжда А.Е.К. да заплати на С.М.М.
деловодни разноски в размер на 557 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2
седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр.Кюстендил.
Районен
съдия: