№ 22877
гр. С., 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110134882 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от В.
Г. З. против /фирма/, с която са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
установяване недължимост на парично вземане по фактура № **********/30.06.2023 г. в
размер на 4 040, 84 лв. за начислена от ответника топлинна енергия за отопление и за
подгряване на вода за периода от 01.05.2022 г. – 30.04.2023г. в обект с аб. № *****, находящ
се в /адрес/, ап.7. С насрещната искова молба съдът е сезиран с осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване.
Ищецът В. Г. З. твърди в исковата молба, че е собственик на недвижим имот, находящ
се в /адрес/. Твърди още, че в имота са монтирани общо 7 броя тела за вътрешна и
отоплителна инсталация с монтирани върху всеки от тях топлинен разпределител, и
монтирани два индивидуални водомера за топла вода. Твърди още, че след приключване на
отоплителния сезон 2022 г. - 2023 г. на 27.05.2023 г. осигурил достъп на представител на
топлинния счетоводител /фирма/ до отоплителните тела и до топлинните разпредели в
апартамента в изпълнение на задълженията си по чл. 70, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020 г. за топлоснадяването за извършване на отчет на уредите. За извършения отчет
получил талон за отчет на дяловото разпределение. Поддържа, че след извършения отчет
получил изравнителна сметка от /фирма/, относима към периода на потребление – м. май
2022 г. – м.април 2023 г. съгласно която дължал доплащане за топлинна енергия и топла вода
в общ размер на 3 309, 98 лв. без ДДС. Въз основа на същата изравнителна сметка получил
фактура, издадена от /фирма/ за начислена топлинна енергия за отопление и подгряване на
вода за периода 2022- 2023 г. на обща стойност 3 55,24 лв. Отправил запитване до /фирма/, за
което с писмо изх. № Е-92-00-286/25.03.2024 г. получил отговор, че количеството ТЕ за
отопление била определена съгласно т.6.5 от Приложението към чл. 61 от Наредбата на
топлоснабдяване, а разходът за топла вода бил начислен на основание чл. 69, ал.2, т.2, т.е.
сумата била начислена не върху реално потребление, а на база служебен отчет. Сочи, че
причината била изтекъл срок на метрологична проверка на топломерите и липсващи пломби
на водомерите и топла вода в апартамента на ищеца. В писмото се посочвало, че ищецът
бил пропуснал нормативно установения срок за подаване на възражения и корекции по
изравнителната сметка – 31.08.2023 г. Сочи, че ответникът е извършил начислението по реда
на чл. 6.5 от Приложението към чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяване, съответно по реда
1
на чл. 69, ал.2, т.2 от Наредбата в нарушение на императивното изискване на чл. 52, ал.7 от
същата наредба, да уведоми писмено ищеца за необходимостта от смяна на топломерите и
поставяне на пломби на водомерите като му предостави срок и го запознае с последиците,
при неизпълнение на това задължение. Поддържа, че уведомление не е връчвано на ищеца.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата по фактура № **********/30.06.2023г. в размер на 4 040,84 лв., за
начислена топлинна енергия за отопление и за подгряване на вода за периода 01.05.2022 г.-
30.04.2023 г. за обект аб. № *****, находящ се в /адрес/, ап.7. Претендира разноски на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по първоначалните искове /фирма/ оспорва
предявените искове, като недопустими, поради липса на правен интерес и предявени срещу
лице без необходимата пасивна процесуална легитимация. Като собственик на процесния
имот, ищецът по първоначалните искове бил за процесния период потребител на ТЕ за
битови нужди по смисъла чл. 153, ал.3 ЗЕ. Ответникът сочи също, че за процесния период
действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /фирма/ на
потребители в гр. С., приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия
бил определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия, а именно: в 45- дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период
от /фирма/, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ. Твърди
още, че до въвеждане на системата за дялово разпределение на ТЕ в сградата – ЕС
разпределението на ТЕ се извършвало от дружеството между потребителите в сградата
пропорционално на отопляемите обеми на имотите и припадащите се части, а след
сключване от етажните собственици на договор за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ с третото лице помагач, съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за
топлинна енергия за процесния имот били начислявани от ответника по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния сезон били изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение в сградата, на база реален отчет на уредите.
Навежда твърдения, че ищецът като собственик на топлоснабден имот, респ. потребител на
ТЕ не е спазил задължението си, съгласно Общите условия от 2016 г. след придобиване на
имота да открие партида на свое има за аб.№ *****, поради което партидата е открита
служебно. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като
недоказани и неоснователни. Претендира разноски. Предявява насрещни искове.
В насрещния иск се твърди, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на ТЕ за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия, одобрени от ДКЕВР, които
влизали в сила в 1- месечен срок след първото публикуване в един централен и един местен
всекидневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Поддържа, че ответникът му дължи за ползвана топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. –
30.04.2023 г. сумата 4 094, 62 лв. Съгласно действащите към процесния период за ползване
на ТЕ ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /фирма/ на потребители в гр.
С., купувачите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. За периода 15.08.2023 г. –
15.08.2024 г. ответникът му дължал лихва за забава върху главницата в размер на 564,16 лв.,
сумата от 22,75 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение
за периода 01.10.2022 г.- 01.04.2023 г, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на иска до окончателното изплащане на вземането, сумата от 4,31 лв. мораторна
лихва за забава за периода от 16.12.2022 г. до 15.08.2024 г. Моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника по насрещните искове да му заплати горепосочените суми,
заедно със законната лихва върху главницата от завеждане на насрещната искова молба в
съда – 16.08.2024 г., до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по насрещните
искове В. Г. З.. Оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че в процесния
период не обитавал имота не се ползвал ТЕ. Очаквал изравнителната сметка да нулира
2
начислените му от /фирма/ задължения за процесния период. На 27.05.2023г. след
приключване на отоплителния сезон 2022 г. - 2023 г. ищецът осигурил достъп на
представител на топлинния счетоводител до отоплителните тела и до топлинните
разпределители в апартамента за извършване на отчет на уредите/топлинните
разпределители. Въз основа на извършения отчет /фирма/ предоставило на В. З. талон за
отчет на дялово разпределение съгласно който актуалното показание на топлинните
разпределители и водомерите за топла вода за бил за седем броя топлинни разпределители-
отчетена изразходвана стойност нула, за индивидуален водомер за топла вода за баня – не е
отчетено потребление и за индивидуален водомер за топла вода за тоалетна – не е отчетено
ново потребление Съгласно нормативната уредба и съдебната практика, за да приложи
нормативно уредения механизъм за изчисляване на ТЕ в случай на изтекъл срок на
метрологична проверка на измервателното устройство ищецът по насрещната искова молба
е бил длъжен да изпрати на В. З. писмено уведомление съгласно чл. 52, ал.7 от Наредбата за
топлоснабдяването. Поддържа, че такова уведомление не е било изпратено до ищеца по
първоначалния иск. Съгласно нормата на чл. 62 от Наредбата за топлоснабдяването
клиентите на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение били длъжни да монтират
индивидуални средства за дялово разпределение съгласно описаните в чл. 52 от Наредбата
за топлоснабдяването. С разпоредбата на чл. 52, ал. 7 от Наредбата за топлоснабдяването
било прието, че когато се установи, че срокът на валидност на метрологичната проверка на
индивидуалните топломери и/или индивидуалните водомери е изтекъл през отчетния
период, собственикът следвало да бъде писмено уведомен за задължението за подмяна на
последваща проверка на индивидуалните топломери и водомери, както и за последствията
при неизпълнение на задълженията, за което /фирма/ не е представила доказателство.
Поддържа, че ищецът по насрещната искова молба неправилно е приложил нормативно
уредения механизъм за изчисляване на топлинна енергия в случай на изтекъл срок на
метрологична проверка на измервателното устройство, доколкото не била спазена
процедурата по уведомяване на клиента /В. З./. Поддържа още, че от талоните за отчет на
уредите за дялово разпределение показанията на топлинните разпределите за отчетния
период м. май 2022 – м. април 2023 г. били със стойност нула. Моли съда да отхвърли
предявените от /фирма/ насрещни искове за заплащане на сумата в размер на 4 094, 62 лв.
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, мораторна лихва за
забава в размер на 564, 16 лв., начислена за периода от 15.08.2023 г. до 15.08.2024 г., сума в
размер на 22,75 лв.- главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.
октомври до м.април 2023 г., заедно със законната лихва, и сумата от 4, 31 лв. – мораторна
лихва за забава от 16.12.2022 г. до 15.08.2024 г. като неоснователни и недоказани. Моли за
присъждане на сторените по делото разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.
По делото на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице помагач на страна на
/фирма/ е конституирано /фирма/.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приет Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 156, том XII,
дело № 2136/1990 г., на нот. Ч.Б., от който се установява, че на 11.04.1990 г. А.М.П.
прехвърлила 2/3 ид.ч., а К. Л.ов П. – 1/3 ид.ч. от апартамент № 7, находящ се в /адрес/,
застроена площ 143,41 кв.м. на В. Г. З..
От представените по делото доказателства, а именно протокол от проведено общо
събрание на 28.08.2002 г. на етажните собственици и наематели в сграда – ЕС, находящ се в
/адрес/, ведно с приложение, Договор от 31.10.2002 г. за извършване на монтаж на
индивидуални топлинни разпределители, се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
3
С писмо с рег. индекс Е – 92-00-286/25.03.2024 г. на Министерство на Енергетиката,
отправено от дружеството, извършващо топлинна разпределение – /фирма/ до В. З., се
установява, че поради обстоятелството, че конкретния имот не бил заявен по смисъла на
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, реален месечен отчет на
уредите за дялово разпределение от СЕС и месечно дялово разпределение на топлинна
енергия, в отчетния период било начислено прогнозно количество топлинна енергия за
отопление и БГВ, съгласно действалото законодателство.
По делото е представена изравнителна сметка за периода 01.05.2021 г. – 01.04.2022 г.
по индивидуална справка към 26.09.2022 г., в която е налице текст, че било констатирано
неизправно функциониране на уред № 191094, 193672, 191196, 193566, 193615, 194021,
192509, което следвало да бъде отстранено в срок до 1 месец. Изравнителната сметка била
извършена поради постъпили основателни рекламации в регламентирания срок за процесния
апартамент.
Съгласно приетото без възражения заключение по съдебно-техническа експертиза, се
установява, че в процесния период дружеството, осъществяващо дялово разпределение в
процесната сграда, е посетило имота за извършване на годишен отчет, за което
свидетелстват и другите приети по делото писмени доказателства. Установява се, че
количеството топлинна енергия за абонатна станция на адрес: ж.к. Младост 1, бл. 98В, вх. А
се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване – общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Сградата била топлозахранвана от една абонатна станция,
като в исковия период АС в СЕС била от индиректен тип с пластинчати подгреватели тип
******** 750/300kW. Вещото лице е стигнало до извода, че технологичните разходи в АС за
целия процесен период били изчислявани ежемесечно съгласно действащото
законодателство и отчислявяни от ТЕ преди нейното разпределяне към абонатите.
Установява се, че в процесното жилище били монтирани 7 отоплителни тела, но
топлоразпределителите ********* били поставени януари 2003 г., като експлоатационния
им срок бил 10-годишен, а същите били подменени на 28.11.2023 г. Във връзка с това в
индивидуална справка от изравнителна сметка от сезон 2021 г. – 2022 г. и сезон 2022 г. –
2023 г. фигурирал текст, че било констатирано неизправно функциониране на уреди №
191094, 193672, 191196, 193566, 193615, 194021 и 192509, като бил поставен срок от 1
месец за отстраняване на нередовността. В имота преди 2007 г. били поставени два
водомера, като от 2007 г. до 2020 г. не бил осигурен реален достъп за отчет. Експертът
пояснява, че с талон от 28.08.2020 г. били отчетени водомери с пок. 888 и 439 без
пластмасови пломби, като в следващите сезони нямало постъпила информация дали същите
са пломбирани и разходите се начисляват на брой лица. Доколкото водомерите били
нередовни, в периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. разходът за топла вода бил изчисляван на
един потребител при норма 140 литра на денонощие. Установява се, че по отношение на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023
г. била изчислена от ФДР при спазване правилата на действащото законодателство.
Установено е, че в изравнителните сметки на ищеца, изготвена от /фирма/ се наблюдава
разлика между прогнозно начислените суми за топлинна енергия и изчисленото количество
ТЕ, като за периода сумата, изразходвана за ТЕ, изчислена в изравнителните сметки е
4 111,34 лева, като разликата във фактурираните суми е 3 678,34 лева за доплащане.
Експертът пояснява, че при извършвани периодични проверки на топломера в АС било
установено, че съответства на одобрения тип. При проведено открито съдебно заседание на
14.05.2025 г. вещото лице пояснява, че уредите за топлоразпределяне били с изтекъл срок,
доколкото същите били поставени през 2003 г., при срок на годност 10 години плюс две
резервни години. Сочи, че при изтекъл срок, такъв уред не следва да се отчита.
По делото е прието без възражения и заключение по ССчЕ, което съдът кредитира
като правилно, от които се установява, че към 02.07.2025 г. няма данни за извършени
плащания, с които да се погасяват задължения от периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. за
имот с адрес: /адрес/, аб. № *****. Установява се, че в информационната система на /фирма/
били въведени изравнителни сметки за периода 01.04.2022 г. – 30.04.2023 г. в размер на
4
3 661,65 лева, осчетоводена 06.2023 г. и за периода 01.04.2022 г. – 30.04.2023 г. в размер на
53,78 лева,осчетоводена 08.2023 г. Със суми за възстановяване по изравнителни сметки не
били прихванати задължения по месечни сметки от предходни периоди. Вещото лице сочи,
че сумата за доплащане по изравнителни сметки е в размер на 3 661,65 лева. Съобразно
действащите цени за топлинна енергия през процесния период експертът е изчислил, че
общия непогасен размер на задълженията за главница е 4 117,37 лева, от които 4 094,62 лева
- топлинна енергия, начислена в периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. и 22,75 лева,
представляваща сума за услугата дялово разпределение от 01.10.2022 г. до 30.04.2023 г.
Изчислена е мораторна лихва за забава върху сумите по процесните фактури, от които
562,99 лева за топлинна енергия, начислена в периода 15.08.2023 г. – 15.08.2024 г. и 4,27 лева
– за услугата дялово разпределение, начислена за периода 16.12.2022 г. до 15.08.2024 г. При
извършена проверка от вещото лице, същото е установила, че доколкото задълженията по
издадените фактури и плащания по тях са редовно осчетоводявани и отразявани в
хронологичните регистри в счетоводството на /фирма/, счетоводството е водено редовно по
отношение на процесния абонат.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът приема, че с първоначалната искова молба е сезиран с отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване. С насрещната искова молба съдът е сезиран с
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени при условията на обективно кумулативно съединяване.
По така предявените искове съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по
първоначалните искове и ответник по насрещните е да докаже, че отоплителните тела в
имота са монтирани по установения ред; че вземанията на ответника са недължими към
процесния период; негова е тежестта да докаже и обстоятелствата, на които основава
възраженията си срещу насрещните искове, евентуално - плащане.
В тежест на ответника по първоначалните искове и ищец по насрещните, че между
страните са съществували договорни отношения по доставка на топлинна енергия за
процесния период за посочения в исковата молба топлоснабден имот; обема на реално
доставената на ищеца по първоначалните и ответник по насрещните искове топлинна
енергия, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума; по иска за лихви – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че
размерът на лихвата за забава възлиза на претендираната сума. С оглед оспорването от
ответника по насрещните искове – да докаже, че топломерът в АС е преминал през
първоначални и последващи метрологични проверки; че са отчислявани технологичните
разходи от показанията на топломера в АС; че ОУ на договора са публикувани по
установения в закона ред; че е уведомил писмено ищецът за задължението си за подмяна и
последваща проверка на индивидуалните топломери и водомери и за последиците при
неизпълнение на тези задължения.
На първо място, правният интерес от предявяването на отрицателен установителен
иск като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал.
1 ГПК е налице, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От
значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции
срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава
срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по
въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва
правния си интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително
признаването на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по
делото, не водят до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил
оспорената претенция извънсъдебно. В този смисъл е Определение № 95/22.02.2018 г. по ч.
гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV ГО, според което ответникът не може да предизвика
прекратяване на делото с изявленията си и процесуалното си поведение. В конкретния
5
случай начисляването от ответника по отрицателните установителни искове на процесните
задължения, произтичащи от доставката на топлинна енергия в процесния имот през
исковия период, не е спорно по делото с оглед твърденията на ответника по първоначалния
иск.
Доколкото обаче в случая е предявен насрещен осъдителен иск от /фирма/ за
доставена топлинна енергия в същия период и имот, съдът намира, че е отпаднал правният
интерес на В. Г. З. от неговия отрицателен установителен иск за сумата от 4 040,84 лева за
начислена топлинна енергия за отопление и за подгряване на вода за периода 01.05.2022 г. до
30.04.2023 г. в обект, находящ се в /адрес/, с площ 143,41 кв.м, абонатен № ***** лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно право, когато има правен интерес от това.
Както в процесуалноправната теория, така и в съдебната практика, е прието, че наличието
на правен интерес от предявяване на установителен иск е абсолютна предпоставка за
неговата допустимост, за която съдът следи служебно и по всяко време в хода на процеса и
следователно при изначална липса на такъв или с отпадането му впоследствие, ще е налице
недопустимост на иска. След като в случая с насрещната си искова молба /фирма/ е
предявило осъдителен иск за същото вземане, по който със силата на пресъдено нещо ще се
разреши правният спор между страните дали В. З. дължи сумата от 4 685,84 лева, то
интересът от защита на З., търсена с този отрицателен установителен иск, макар и да е бил
налице при предявяването му, е отпаднал, което води до неговата недопустимост (в този
смисъл – Определение № 269/01.07.2022 г. по ч. т. д. № 1087/2022 г. на ВКС, I ТО). По
изложените съображения производството по отношение на отрицателния установителен иск
за сумата от 4 040,84 лв. следва да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК.
По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150
ЗЕ:
През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен
вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и
топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна
енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150,
ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Ответницата не излага възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите
условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на
/фирма/ са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30
дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
6
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период, определя субектите,
имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с топлопреносното
предприятие. Според § 1 на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на
топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от
самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект
- сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с
мнозинство, което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В
решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите в режим на
етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик
(той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а
от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали
и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката,
законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства
се установява, В. Г. З. в процесния период е бил собственик на топлоснабдения имот,
находящ се в /адрес/, ап.7, поради което има и качеството потребител на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката и следователно се намира в облигационно
отношение с доставчика на тази услуга в сграда в режим на етажна собственост. Ето защо,
съдът приема, че между страните са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., с оглед на което
същият е пасивно материално легитимиран да отговаря по иска за заплащането на
стойността на потребената топлинна енергия през процесния период.
В съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в чл. 32 от Общите условия
сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от /фирма/ по прогнозни
месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение, в
случая /фирма/, като с оглед коректното отразяване на стойностите за конкретния период,
което се установява и от приетите експертни заключения, в издаваните изравнителни сметки
взаимоотношенията между страните са уреждани при спазване на приложимата нормативна
уредба.
Съгласно събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че
при определяне на дължимите суми са спазени нормативно предвиденото, тъй като
7
разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването
установява задължение за всички клиенти да осигуряват достъп до отоплителните тела и
изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие
и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща
вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях, като
на потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се
начислява енергия по реда на т. 6. 5 – от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела
без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на
чл. 69, ал. 2, т. 2. Съответно според чл. 69, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.,
изразходваното количество гореща вода от отделните клиенти се определя по водомерите им
за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за
отчитане – при норма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на
потребление. Установи се, че в индивидуална справка по изравнителна сметка за сезон 2021
г. – 2022 г. и сезон 2022 г. – 2023 г. фигурирал текст, че е констатирано неизправно
функциониране на разпределителни уреди, като бил постановен едномесечен срок за
отстраняване на нередовностите, поради което е налице писмено уведомен за задължението
за подмяна на последваща проверка на индивидуалните топломери и водомери. Също от
приетата СТЕ се установява, че от 2007 г. до 2020 г. не бил осигурен реален достъп за отчет,
като впоследствие от 28.08.2020 г., били отчетени водомери с пок. 888 и 439 без
пластмасови пломби, а в следващите сезони нямало постъпила информация дали същите са
пломбирани, поради което разходите се начислявали на брой лица. Следователно доказана е
по несъмнен и категоричен начин по делото потребената топлоенергия в определено
количество, като основанието на което се претендира е възникнало облигационно
правоотношение между страните и доставката на топлинна енергия, а не нейното реално
отчитане (в този смисъл Решение № 842 от 16.12.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 7808/2021 г.).
В случая е видно от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че в
изпълнение на изискванията на приложимата наредба правилно е изчислено потреблението
за битово горещо водоснабдяване при норма за разход на потребление на гореща вода от 140
литра на обитател за едно денонощие. Изрично в този смисъл е Решение № 162 от
28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6397/2013 г., IV г. о., ГК , в което е прието, че когато не е
осигурен достъп за отчитане, не е необходимо да има реално потребление на доставената
топлинна енергия в сградата от съответния етажен собственик. С оглед на гореизложеното,
следва да се приемат за неоснователни възраженията на В. Г. З., че през исковия период
/фирма/ не доставяла стоки или услуги на процесната стойност.
Отделно от гореизложеното следва да се отбележи, че в действащото към процесния
период законодателство за топлоснабдяването е предвидено, че рекламации (възражения) по
отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации
(възражения) по разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка за
предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След изтичане на този срок не
се приемат нови рекламации (възражения) за преработване на изравнителната сметка. Видно
от приложената изравнителна сметка за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. възможността за
рекламация била посочена на потребителя В. З.. По делото не се установява, а и не се
твърди в определения срок ищецът да е подал възражения относно разпределението на
топлинната енергия или искания за допълнителен отчет на измервателните уреди. Поради
това и такъв отчет не би могъл да се направи в настоящото производство.
С оглед на това, както и предвид липсата на отправени възражения по отношение на
правилността на отчитането (рекламации) от страна на ответника, следва да се приеме, че
ищецът е установил при условията на пълното и главно доказване размера на
потребената енергия. Не на последно място следва да се отчете,
че топлинните разпределите са собственост на ответника и същият не е положил дължимата
грижа за подмяната им в процесния период, след като в индивидуална справка към
26.09.2022 г. изрично фигурирал текст за констатирано неизправно функциониране, поради
което бил даден едномесечен срок за отстраняване на неизпръвността, поради което не
следва да се ползва от този недостатък.
8
По отношение на размера на потребеното количество топлинна енергия за процесния
период следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ,
съгласно което общо дължимата сума за потребена топлинна енергия за процесния период
възлиза в размер на 4 094,62 лв. Доколкото се установява, че същата не била платена, съдът
следва да уважи иска за пълния му размер.
Според чл. 36, ал.2 от общите условия редът и начинът на заплащане на услугата
"дялово разпределение" се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи
услугата дялово разпределение, а според чл. 22 от същите услугата „дялово разпределение“
се заплаща на продавача – /фирма/, от което следва, че именно на ищцовото дружество
следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение, за процесния период, съобразно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза за процесния период. От представените
по делото доказателства се установява, че дължимата стойност на услугата за дялово
разпределение възлиза в размер на 22,75 лева, за периода от 01.10.2022 г. до 30.04.2023 г.
Предвид изложеното искът за заплащане на главницата за дялово разпределение е
основателен за пълния предявен размер.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
лихвата за забава възлиза на претендираната сума. С исковата молба ищецът претендира
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 564,16 лв. за периода от
15.08.2023 г. до 15.08.2024 г., както и мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 4,31 лв. за периода от 16.12.2022 г. до 15.08.2024 г. С оглед
предвиденото в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му, като съобразно чл. 33, ал. 1 от Общите условия плащането на цената на
доставяната топлинна енергия е дължимо в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД след изтичането на този срок
потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД върху неизпълнените задължения. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в случая е установен
по основание предвид наличието на главен дълг и забава в плащането му. Доколкото
главното задължение е възникнало като срочно, изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника. Съдът като съобрази извършените от експерта по
приетата съдебно-счетоводна експертиза изчисления намира, че мораторната лихва върху
главницата за доставена топлинна енергия възлиза в размер на 562,99 лв. С оглед на това,
искът следва да се уважи за сумата 562,99 лева и да бъде отхвърлен до претендираните
564,16 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2023 г. – 15.08.2024 г.
Предявеният иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение и съгласно
заключението по изготвената ССчЕ е в размер на 4,27 лева, поради което същият следва да
бъде уважен за размер от 4,27 лв. и отхвърлена за горницата до 4,31 лева.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само /фирма/ на основание чл. 78, ал.
1 ГПК. Същият е сторил разходи в общ размер на 1 187,43 лева, от които 187,43 лева –
държавна такса, 400,00 лева – депозит за вещо лице по изготвена СТЕ, 400,00 лева – депозит
за вещо лице по изготвена ССчЕ, както и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8
ГПК, определено от съда в размер на 200,00 лева. С оглед на горното, в тежест на В. Г. З.
следва да бъдат присъдени 1 187,43 лева – разноски в производството пред СРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ПРЕКРАТЯВА частично производството по гр.д. № 34882/2024 г. по описа на СРС,
154 състав, в частта по предявения от В. Г. З., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ срещу
/фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че В.
Г. З. не дължи на /фирма/ парично вземане по фактура № **********/30.06.2023 г. в размер
на 4 040, 84 лв. за начислена от ответника топлинна енергия за отопление и за подгряване на
вода за периода от 01.05.2022 г. – 30.04.2023г. в обект с аб. № *****, находящ се в /адрес/,
ап.7, като недопустимо.
ОСЪЖДА по насрещните осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, В. Г. З., ЕГН **********, с адрес:
/адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/ сумите, както следва: 4 094, 62 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва от 16.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 562,99 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 15.08.2023 г. – 15.08.2024 г., 22,75 лева, представляваща
дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2022 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 16.08.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, и 4,27 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2023 г. –
15.08.2024 г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 7, находящ се в /адрес/,
аб. № *****, като ОТХВЪРЛЯ исковете за стойността на мораторна лихвата върху
главницата за предоставена топлинна енергия до пълния предявен размер от 564,16 лева и
лихвата върху главницата за дялово разпределение до пълния предявен размер от 4,31 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК В. Г. З., ЕГН**********, с адрес:
/адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/ сумата 1 187,43 лева – разноски в производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на /фирма/, ЕИК ********** като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10