Р Е Ш Е Н И Е
№ / 2018г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното съдебно заседание проведено на
деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря Галина Славова,
като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА
ХРИСТОВА
въззивно гражданско дело № 1556 по описа за
2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно. Образувано е по
жалба на С.С.Ч. срещу Решение № 1857/30,04,2018г., постановено по гр. дело №
4413 по описа за 2017г. на Варненският районен съд В ЧАСТТА, в която са
отхвърлени обективно съединените му искове предявени срещу „БУЛМИНЕРАЛ” АД, за заплащане солидарно с „ВМ
ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД, на следните суми: 6 448.67 щатски долара, неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 01.07.2015год. до 07.08.2015год., както и
за периода от 13.10.2015год. до 14.11.2015год., ведно със законната лихва върху
неизплатената част от главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане
на задължението и сумата от 278.21щатски долара обезщетение за забавено
изпълнение за периода от 01.01.2016год. до 03.06.2016год., на осн. чл.128 КТ и
чл.86 ЗЗД, вр. чл.199з КТК, както и в частта, в която е осъден да заплати на
дружеството сумата 880,00лв., представляваща сторените пред ВРС разноски..
Въззивникът инвокира доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.
Възразява, че не са обсъдени твърденията му,
както и ангажираните в тяхна подкрепа доказателства, че реалният
корабопритежател на м/к „Батя“ в процесния период е бил именно ответното дружество
„Булминерал“ АД; не са обсъдени и доводите, че вписването в регистровите книги
за беърбоут чартърите, водени от ИА „Морска администрация“, за беърбоут чартьор
на наемателя „Шипинг Лоджистик“ С.А., което дружество не е българско юридическо
лице, е нищожно по арг. от чл. 39а от КТК, поради което и това вписване не е
породило правно действие. Предвид нищожността на вписаното обстоятелство
ответникът „Булминерал“ АД, в качеството си на корабопритежател по смисъла на
КТК, отговаря съгласно чл. 199з от КТК към ищеца за заплащане на дължимото му
трудово възнаграждение и на обезщетението за неползван годишен отпуск. Според
въззивника дори и да се приеме, че договорът за пренаемане на кораба (договорът
за подбеърбоут чартър), сключен между „Булминерал“ АД и „Шипинг лоджистик“
С.А., е валиден, то съгласно нормата на чл. 199г от КТК първоначалният наемател
– ответникът „Булминерал“ АД – Варна продължава да отговоря за изпълнението на
договора за беърбоут чартър спрямо наемодателя и след сключване на договора за под
беърбоут чартър. Според въззивника задълженията на наемателя по договор за
беърбоут чартър (в случая на ответното дружество „Булминерал“ АД-Варна) във
връзка с изплащане на възнагражденията на екипажа, са негови задължения именно
по този договор към наемодателя по аргумент от нормата на чл. 199ж, ал. 1 от
КТК. От това следва, че отговорен за изплащане на възнагражденията на екипажа е
именно ответникът „Булминерал“ АД-Варна
в качеството му на беърбоут чартьор на кораба през процесния период.
Не са обсъдени и наведените доводи, черпени
от разпоредбите на чл. 88б КТК и Наредбата за трудовите и непосредствено
свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и
корабопритежателя, от анализа на които разпоредби следва, че лицето, което
следва да се счита за работодател на наетия екипаж на кораб, плаващ под
български флаг, е разрешен с императивни норми. Това обяснява и уговорката в
договора за беърбоут чартър (чл.9, б." б") , сключен между
корабособственика и ответното дружество „Булминерал“ АД-Варна, според която
дори екипажът да е нает от собственика на кораба, то членовете му се считат за
служители на чартьора. В допълнение на горното, съгласно пар. 1, т. 7 от
цитираната наредба, „работодател е корабособственикът или беърбоут чартьорът,
наемащи лица на борда на кораба". Според въззивника от анализа на
цитираната правна регламентация следва извода, че ответникът „Булминерал“
АД-Варна е солидарно отговорен, наред с работодателя „ВМ Интернешънъл“
ЕООД-Варна за задълженията към екипажа на кораба за заплащане на трудови
възнаграждения и обезщетения по КТ, свързани с трудовото правоотношение.
Като
не е съобразил цитираните по-горе правни норми, тяхното значение и
приложимостта им настоящия случай първоинстанционният съд е постановил неправилно
и необосновано решение в частите, с които е отхвърлил исковете на ищеца против
„Булминерал“ АД-Варна.
Отправено е искане за отмяна на решението в
обжалваните части и за постановяване на друго, с което исковете исковете на
ищеца против „Булминерал“ АД за заплащане на суми за трудови възнаграждения и
обезщетение по чл. 224 КТ и на мораторни лихви върху тях да бъдат уважени.
Въззиваемите изразяват становище
за неоснователност на жалбата.
Решението на първоинстанционният съд е влязло
в сила и не е предмет на обсъждане в настоящото производство в частта, в която
„ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД е осъдено да заплати на С.С. ЧЕРКИЧЕВ следните
суми: 6 448.67 щатски долара,
неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.07.2015год. до
07.08.2015год., както и за периода от 13.10.2015год. до 14.11.2015год., ведно
със законната лихва върху неизплатената част от главницата, считано от датата
на предявяване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на задължението и сумата от 278.21щатски
долара обезщетение за забавено изпълнение за периода от 01.01.2016год. до
03.06.2016год., на осн. чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД, както в частта, в която дружеството е осъдено да
заплати сума съставляваща разноски по сметка на ВРС.
В
исковата молба въззивникът С.С. ЧЕРКИЧЕВ твърди, че през периода
17.04.2015 г. – 22.07.2015 г. е работил на кораб моторен кораб „Батя”, ИМО №
8000836, плаващ под български флаг, съгласно индивидуален трудов договор на
моряка, сключен между него и „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД, на длъжност моторист, с
месечно възнаграждение в размер на 1600 щ. д. Твърди, че не е получил дължимото
му се трудово възнаграждение за периода от м. април до м. юли
Правния си интерес от водене на исковете
срещу беърбоут чартьора на кораба обосновава с факта, че съгласно действащото в
Република България законодателство приложимо към всички търговски кораби,
плаващи под български флаг, а именно чл.199з от Кодекса на търговското
корабоплаване (КТК), беърбоут чартьорът отговаря за задълженията срещу трети,
по отношение на договора за беърбоут чартър, лица, за основателните претенции,
възникнали във връзка с експлоатацията на Кораба, а разпоредбата на чл.199ж от
КТК изрично сочи, че възнагражденията на екипажа са разходи, свързани с
експлоатацията на кораба. Затова счита, че двамата ответници носят солидарно за
неизплащането на възнагражденията на екипажа на кораба. Излага, че самият беърбоут чартьор - „БУЛМИНЕРАЛ"
АД, в друг, отделен от процесния случай е направил и писмено признание, че носи
отговорност за задълженията за Кораба, произтичащи от задължения за заплати
въпреки, че същото няма качеството на работодател на членовете на екипажа. Това
признание е обективирано в споразумение за разсрочване на плащанията от
11.08.2015 год. сключено между „БУЛМИНЕРАЛ" АД и членове на екипажа на
Кораба, които обаче са получили доброволно изпълнение от страна на беърбоут
чартьора.
Претендира ответниците да бъдат осъдени да му
заплатят солидарно твърдяните като незаплатени суми и лихви за забава.
Ответникът „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ" ЕООД редовно уведомен
не изразява становище по основателност на исковете е депозирал отговор на
исковата молба.
Ответникът „БУЛМИНЕРАЛ“ АД
изразява становище за допустимост но неоснователност на исковете предявени
срещу дружеството.
Възразява, че дружеството не е страна по
представените трудови договори и не е лицето, което следва да отговаря по
исковете. Излага,у че е преотдал кораба на под-беърбоут чартьор „ШИПИНГ
ЛОДЖИСТИК“ СА, който от своя страна е сключил договор за мениджмънт с „ВМ
Интернешънъл“ ЕООД. Мениджърът от свое име сключвал договори с екипажа и поел
задълженията и отговорностите. Никъде в договорите не е посочено, че „ВМ
Интернешънъл“ ЕООД е действал от името на друго лице. Излага, че дори
договорите да са били сключени от „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, като представител на
корабопритежателя, то представляваният корабопритежател не е бил ответникът, а
пренаемателят „Шипинг Лоджистик СА“.
Претендираното от ищеца за
заплащане неплатено трудово
възнаграждение, дължимо съгласно индивидуални трудови договори, сключени между
него и първия ответник „ВМ Интернешънъл" ЕООД се дължи от работодателя, но
не и от наемателя на м/к „Батя" („Кораба") по силата на договор за
беърбоут чартър от 06.01.2012 г., който се урежда съгласно правото на Англия.
Поради това, задълженията му се определят от договора и от избрания от
договарящите се страни приложим закон. Той
не е страна по трудовия договор и
няма основание за ангажиране на отговорността му по същия.
Счита разпоредбата на чл. 199, б„з" от
КТК за неотносима, а в случай, че е приложиманяма да възникне твърдяната от ищеца солидарна отговорност между двамата
ответници. Същата не вменява на наемателя отговорност за чужди задължения, още
по-малко - солидарна отговорност. Смисълът й е в това, че при договори за беърбоут
чартър за задълженията, свързани с експлоатацията на кораба, отговоря
наемателят - корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 от КТК, а не
корабособственикът по смисъла на nap. 1 "а", т. 24 от ДР на КТК.
Отделно от това чл. 199 „з" от КТК визира само отговорността на наемателя
към трети лица. Те са тези, които нямат договорни отношения с наемателя или с
лица, за които той отговаря. Дори и да беше приложим чл. 199 „з" от
КТК и имаше смисъла, който ищецът му придава, не би бил определящ за отговорността
на ответника „Булминерал” АД. С договор за договор за беърбоут чартър от
07.05.2013 Ответникът е преотдал Кораба под наем на „Шипинг Лоджистик СА".
Така пренаемателят е получил ползването на Кораба, а с него - всички права и
задължения на наемател. Съответно, чл. 199 „з" от КТК би бил приложим за
отговорността на пренаемателя -корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 от
КТК.
Излага, че съгласно стандартен договор за
беърбоут чартър от 06.01.2012 г корабособственикът „Индивидюъл Технолъджи
СА", Маршалови острови, е предоставил Кораба под наем на Ответника, за
срок от 11.01.2012 г до 06.01.2017 г.
Договорът е бил регистриран в Регистъра на корабите, плаващи по договор
за беърбоут чартьр, воден от Дирекция „Морска администрация -
Варна"(„Регистър ББЧ") на 11.01.2012 г. Същият е прекратен на 13.11.2015 г. поради продажба на
Кораба от корабособственика „Индивидюъл Технолъджи СА". Съгласно
стандартен договор за беърбоут чартър от 07.05.2013 Ответникът е преотдал
Кораба под наем на „Шипинг Лоджистик СА, Маршалови острови (означено в договора
като „Чартьори/наематели"), за срок от 07.05.2013 г до 07.05.2016 г.
Договорът за под-беърбоут чартьр, с който
Корабът е бил преотдаден под наем от Ответника на „Шипинг Лоджистик СА", е
бил регистиран в Регистър ББЧ [приложения 2 и 3] и отразен в непрекъснатия
документален запис на Кораба, воден в Дирекция „Морска администрация -
Варна". Между пренаемателя „Шипинг
Лоджистик СА - като корабопритежател (означен в договора като
„Собственик"), и първия ответник „ВМ Интернешънъл" ЕООД - като
мениджър, е бил сключен договор от 07.05.2013 г за мениджмънт на Кораба за
периода от 07.05.2013 г до 07.05.2016 г [приложение 6]. Съгласно клетка 5 от
част I от договора в задълженията на мениджъра е включен мениджмънт на екипажа.
Излага, че процесния трудов договор на ищеца е бил сключен от първия ответник „ВМ
Интернешънъл" ЕООД, като мениджър на Кораба, действащ от свое име и за
сметка на корабопритежателя „Шипинг Лоджистик СА." Като наемател по
договора за беърбоут чартър от 07.05.2013 г „Шипинг Лоджистик СА" е
получило владението и контрола върху Кораба и осъществявало експлоатацията му
от свое име и за своя сметка. Така „Шипинг Лоджистик СА" е придобило
качеството на корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 от КТК и на наемател
по смисъла на чл. 199 „а" и следващите от КТК, с всички произтичащи от
това отговорности. Затова не е отговорен за заплащане на трудовото
възнаграждение на ищеца, тъй като не е страна по трудовите му договори.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и
формира следните правни изводи:
Не е спорно и съдът приема за установено, че
въззивникът е работил по трудово
правоотношение с ответника „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, град Варна по твърдяният трудов договорза периода
17,04,2015г. – 22,07,2015г., по които в претендирания период е изпълнявал длъжността
„моторист” на м/к „Батя”, плаващ под български флаг с основно трудово
възнаграждение от 1600 щ.д.
Със справка за дължимите суми издадена от „ВМ
Интернешънъл”ЕООД работодателят е вписал дължимите нетни трудови възнаграждение
на ищеца както и обезщетение по чл. 224 от КТ.
В съответствие със справката за дължимите
суми е и приетото от съда заключение на ССчЕ, от което се установява, че
задълженията на работодателя „ВМ
ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД към ищеца за работа на м/к „Батя” за исковия период са в
претендирания по иковата молба размер.
От договор от 06.01.2012 год. е видно, че на
06.01.2012г. в гр. Варна е сключен договор за стандартен бърбоут чартър, по
силата на който корабособственикът „Индивидуал Технолоджи С.А.“, Маршалови
острови е предоставил под наем на беърбоут чартьора „Булминерал“ ООД м/к „Батя“
(бивш Дюрингтон) GBSN, IMO 8000836 за период от 5 години, т. е, до 06.01.2017
год.
Представен е и договор за пренаемане на
кораба от 07.05.2013 год., сключен между беърбоут чартьора на м/к „Батя“ „Булминерал”
ООД и под-беърбоут чартьор „Шипинг Лоджистик С.А.“, според който „Булминерал“
ООД – Варна е предоставил под наем на „Шипинг Лоджистик С.А.“, Маршалови
острови м/к „Батя“, IMO 8000836 за периода от 07.05.2013г. до 07.05.2016г.
Видно от извлечението от корабния регистър и
данните в ИА „Морска администрация“, предоставени с писмо № В-2994/02.02.2016год. (л. 62-63 от
делото на ВнРс), като беърбоут чартьор на м/к „Батя“ IMO 8000836 за процесния
период – 15.07.2015 год. – 15.10.2015 год. е вписан „Булминерал” ООД, а
под-беърбоут чартьор – „ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК С.А.“, Маршалови острови. Установява
се още, че м/к „Батя“ е заличен от българския регистър на корабите, наети на
беърбоут чартър, на дата 17.11.2015 год. по молба на корабособственика във
връзка с прекратяване на договора за беърбоут чартър, сключен с „Булминерал“
ООД поради продажбата на кораба. От датата на вписването на м/к „Батя“ на
11.01.2012 год. в регистъра на корабите, наети на беърбоут чартър, до датата на
заличаването (17.11.2015 год.) корабът е плавал под български флаг.
На 07.05.2013г. „Шипинг Лоджистик С.А.“ е
сключил с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД договор за мениджмънт на м/к „Батя“ (л. 81-90
от делото на РС-Варна).
От надлежно заверено за вярност и придружено
с превод на български език пълномощно, заверено на 11.04.2013г. в гр. Пирея,
РГърция, се установява, че законният представител на Шипинг Лоджистик С.А.
Денис Дж. Рийдър е упълномощил Ксения Иванова да подписва, извършва и представя
всякакви споразумения, договори и други документи от името на дружеството, да извършва всякакви действия от името на
дружеството.
От препис от първата страница на корабния
дневник на м/к „Батя“ за първото полугодие на 2015 год. (т. е., за период извън
процесния) е видно, че като корабособственик (наемател) е вписан „Bul mineral“.
За установяване на твърденията си, че „Шипинг
лоджистик“ С.А. реално е бил подбеърбоут чартьор на м/к „Батя“ и е експлоатирал
кораба в процесния период, ответникът „Булминерал“ АД е представил по опис
писмени доказателства (фактури и платежни нареждания) за извършени в периода м.
септември 2013 год. – м. юни 2015 год. разходи от подбеърбоут чартьора „Шипинг
лоджистик“ С.А. по повод експлоатацията на кораба, вкл. доказателства,
установяващи извършени плащания към корабния мениджър „ВМ Интернешънъл“ ЕООД по
повод експлоатацията на м/к „Батя“, вкл. и за възнаграждения на персонала.
Безспорно е и от показанията на разпитания
свидетел от страна на ищеца – Димитър Д. се установява, че ищеца работил
за дружеството „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД считано от м. 04,2015г..
С оглед
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Спорният въпрос между страните е дали
ответникът „БУЛМИНЕРАЛ“ АД – Варна е солидарно отговорен, наред с „ВМ
Интернешънъл“ ЕООД-Варна, за заплащане на дължимо, но неплатено трудово
възнаграждение на ищеца. Както в исковата молба, така и във въззивната жалба
въззивникът обосновава солидарната отговорност на ответника „Булминерал“ АД
–Варна с твърдения, че през процесния период същият е бил беърбоут чартьор на
кораба, съотв. с приложението на чл.199з от КТ.
Пасивната солидарност е вид лично
обезпечение. Съгл. чл. 121 от ЗЗД, освен в определените от
закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква, само
когато е уговорена. Извод за наличието й не може да бъде изведен въз основа на
тълкуване на закона или чрез тълкуване на волята на страните по договора.
Съобразно § 1, т.17 и т.25 от ДР КТК, „беърбоут
чартър” е договор за наемане на кораб за уговорен период от време, по силата на
който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба.
„Беърбоут чартьор” е лице, наело кораб за определен срок, по договор за
беърбоут чартър. По силата на чл.199а КТК, договорът за беърбоут чартър е
договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят
получава пълни права на владение и контрол върху кораба. Нормата на чл. 199г
КТК, от своя страна предоставя възможност, в случай, че не е уговорено друго,
наемателят в границите на правата, които има по договора за беърбоут чартър,
може да сключва от свое име договори за отдаване на кораба при условията на
беърбоут чартър на трето лице за срока на действие на договора или за част от
него – в настоящия случай под-беърбоут чартьор е „Шипинг Лоджистик С.А.“,
Маршалови острови. Нормативно уредени са и задълженията на наемателя по
договора за беърбоут чартър, приложими и за договора за под-беърбоут чартър,
като е предвидено че търговската експлоатация на кораба се осъществява от
наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, както и всички
разходи, свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са
за негова сметка - чл. 199ж от КТК. Според чл. 199з от КТК (Отговорност на
наемателя пред трети лица) наемателят отговаря пред трети
лица за основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на
кораба, включително за претенциите за обезщетение за вреди, причинени от
замърсяване с нефт, както и за вреди, причинени при превоз на опасни и вредни
вещества.
От друга страна, на основание т. 2 на чл.
225а от КТК с договора за управление на кораб – договор за корабен мениджмънт,
корабният мениджър се задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за
сметка на корабопритежателя и комплектуването на корабния екипаж с
правоспособни морски лица. Кодекса за
търговското корабоплаване дава легална дефиниция на понятията
„корабособственик” и „корабопритежател” като създава ясно разграничение между
тях. Съгласно чл. 9, ал. 3 КТК корабопритежателят е лице, което експлоатира
кораба от свое име независимо от това, дали е собственик на кораба или го
ползва на друго законно основание.
Установено е по делото, че с договор за
беърбоут чартър от 06.01.2012г. корабособственикът „Индивидюъл технолъджи СА“,
е предоставил м/к „Батя“ под наем на „Булминерал“ ООД за срок от 11.01.2012г.
до 06.01.2017г. Установено е също, че на 07.05.2013 г. „Булминерал“ ООД
(понастоящем АД) е преотдал под наем кораба на „Шипинг Лоджистик С.А“ за
периода от 07.05.2013г. до 07.05.2016г., а на същата дата последното дружество
е сключило с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД договор за корабен мениджмънт на м/к
„Батя“. Няма спор между страните, че трудовият договор на ищеца е сключен с
корабния мениджър, който при сключването му е действал от свое име.
От приетото по – горе се налага идзвода, че с
преотдаването под наем на кораба ответникът „Булминерал“ АД е придобил
качеството на наемодател, а новият наемател – на корабопритежател, по смисъла
на чл. 9, ал. 3 от КТК.
Съдът намира за недоказано твърдението на
ищеца за наличието на симулация при реализирането на втория договор за беърбот
– чартър между „Булминерал“ АД и „Шипинг Лоджистик С.А.“ – напротив от
ангажираните по делото доказателства е видно, че такъв съществува, така както
съществува и втория контрагент по него.
Дори и да се приеме, че договорът от
07.05.2013 год. с който „Булминерал“ ООД (понастоящем АД) е преотдал под наем
кораба на „Шипинг Лоджистик С.А“ за периода от 07.05.2013г. до 07.05.2016г. е
симулативен и не е породил действие и че корабопритежател на м/к „Батя“ в
процесния период е ответникът „Булминерал“ АД, отново няма основание за извод,
че „Булминерал“ АД е солидарно отговорен, наред с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД –
Варна, за задълженията за заплащане на трудово възнаграждение на ищеца и на
обезщетение по чл. 224 КТ. Това е така защото, както се посочи по – горе,
пасивната солидарност трябва да е предвидена в закона или изрично да е
уговорена.
Трудовите договори с членовете на корабния
екипаж могат да бъдат сключени, както от корабопритежателя, така и от негов
представител, респективно мениджър, предвид правомощията на мениджъра съгласно
договора за корабен мениджмънт и разпоредбите на чл. 225а КТК. Корабният мениджър има право да сключва трудови
договори с членовете на корабния екипаж от името и за сметка на
корабопритежателя. Когато трудовия договор е сключен в рамките на
представителната власт на корабния мениджър, правата и задълженията възникват
направо в правната сфера на представлявания корабопритежател. Когато обаче
трудовия договор е сключен от корабния мениджър от негово име, същият дължи
изпълнение по този договор на своя контрахент, т. е., задължението за заплащане
на трудово възнаграждение е негово, а отношенията между корабопритежателя и
корабния мениджър във връзка със заплащане на трудовото възнаграждение се
уреждат съгласно договора за корабен мениджмънт.
В случая трудовият договор на ищеца е сключен
с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, който при сключването му е действал от свое име,
поради което и правата и задълженията по трудовия договор са възникнали в
неговата правна сфера. В тези случаи законът не предвижда солидарност между
корабния мениджър и корабопритежателя.
Неоснователно е позоваването от страна на
въззивника на разпоредбата на чл.199з от КТК, доколкото същата се отнася за
отговорността на наемателя за вреди, причинени на трети лица във връзка с
експлоатацията на кораба, а членовете на екипажа нямат качеството на трети лица
по смисъла на чл. 199з КТК.
Предвид изложеното и липсата на договорно или
законно основание за ангажиране на солидарната отговорност на ответника
„Булминерал“ АД за заплащане на претендираните суми, настоящият състав намира,
че исковете на ищеца против „Булминерал“ АД са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
Поради съвпадане на правните изводи на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционният съд обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,
съставът на ВОС,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 4733/17,11,2017г., постановено по гр. дело № 4415 по описа за 2017г. на
Варненският районен съд В ЧАСТТА, в
която са отхвърлени обективно съединените искове на С.С. ЧЕРКИЧЕВ предявени срещу „БУЛМИНЕРАЛ” АД, за заплащане солидарно с „ВМ
ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД, на следните суми: 6 448.67 щатски долара, неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 01.07.2015год. до 07.08.2015год., както и
за периода от 13.10.2015год. до 14.11.2015год., ведно
със законната лихва върху неизплатената част
от главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 278.21щатски долара обезщетение за забавено изпълнение за периода от
01.01.2016год. до 03.06.2016год., на осн. чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД, вр. чл.199з
КТК, както и в частта, в която е осъден да заплати на дружеството сумата
880,00лв., представляваща сторените пред ВРС разноски..
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок считано от връчване на препис от същото на страните с
касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - СОФИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.