РЕШЕНИЕ
№ 429
гр. Благоевград, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251200500613 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от Н. Б. М., ЕГН **********,
чрез пълномощник адвокат И.С., против Решение № 109/19.03.2025 г.,
постановено по гр. д. № 83/2023 г. по описа на РС-Петрич, 3-ти граждански
състав.
С обжалваното решение № 109/31.10.2024 г., постановено по гр. д. №
83/2023 г. РС - Петрич е разпределил на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за
собствеността, между Р. Б. М., с ЕГ **********, с постоянен адрес в гр. ***,
Н. Т. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, и Н. Б. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. ***, ползването на поземлен имот с
идентификатор 56126.603.1628 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Петрич, одобрени по ЗКИР, с административен адрес – гр.
Петрич, ул. „Георги С. Раковски“ № 2, с предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), с
площ по скица – 610 кв. м., с номер по предходен план – 1628, кв. 84, парцел
X, при съседи – 56126.603.2158, 56126.603.1627, 56126.603.1624 и
1
56126.603.2286, съобразно варианта, показан на скицата, представляваща
Приложение № 2 към заключението на назначената по делото допълнителна
съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. В.Г.Ю., при
което:
- на Р. Б. М. и Н. Т. С. се предоставя за съвместно ползване частта от
посочения поземлен имот, оцветена в зелен цвят;
- на Н. Б. М. се предоставя за индивидуално ползване частта от същия
поземлен имот, оцветена в лилав цвят;
- на Р. Б. М., на Н. Т. С. и на Н. Б. М. се предоставя за общо ползване
частта от поземления имот, оцветена в жълт цвят;
Съдът е разпределил на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, между Р. Б. М., с ЕГ
**********, с постоянен адрес в гр. ***, Н. Т. С., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. ***, и Н. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
***, ползването на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56126.603.1628.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Петрич, одобрени по ЗКИР, с административен адрес – гр. Петрич, ул. „Георги
С. Раковски“ № 2, ет. 1, с предназначение – жилище, апартамент, с брой нива –
1, с площ по документ за собственост – 71,98 кв. м., съобразно варианта,
показан на скицата, представляваща Приложение № 3 към заключението на
назначената по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза,
изпълнена от вещото лице инж. В.Г.Ю., при което:
- на Р. Б. М. и Н. Т. С. се предоставя за съвместно ползване частта от
посочения самостоятелен обект в сграда, оцветена в зелен цвят;
- на Н. Б. М. се предоставя за индивидуално ползване частта от същия
самостоятелен обект в сграда, оцветена в лилав цвят;
- на Р. Б. М., на Н. Т. С. и на Н. Б. М. се предоставя за общо ползване
частта от самостоятелния обект в сграда, оцветена в оранжев цвят.
С постановения първоинстанционен съдебен акт разглеждащия делото
съдебен състав се е произнесъл и по отношение на разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба с срещу
така постановеното решение от Н. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр. Петрич, ул. „Георги С. Раковски“ № 2, чрез адвокат И.С., с която обжалва
решението като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че посочените квоти
на съсобствениците са неправилни и са в противоречие с императивни норми
на Закона за наследството. В жалбата излага подробни съображения, като
описва правилното разпределение на квотите на съсобственост, въз основа на
цитираните нотариални актове и наследствени права. Сочи, че изводът на
съда, че квотите не били заявени в отговора на исковата молба не бил
правилен. Твърди, че по отношение на разпределението на самостоятелните
обекти, съдът е взел предвид експертизата, без да вземе предвид посочени от
жалбоподателя неточности, поради което е постановил неправилно решение.
Моли да бъде отменено атакуваното решение като неправилно и
2
незаконосъобразно и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг
състав на съда.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Р. Б. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. ***, и Н. Т. С., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. ***, чрез пълномощник адвокат Г. А. К.. Сочат, че
възраженията в жалбата относно притежаваните идеални части от правото на
собственост от страна на ищците и съответно на ответника, са неоснователни.
Твърдят, че с писмения отговор пред първата инстанция не са сторени
възражения относно посочените идеални части от правото на собственост и е
преклудирано правото това да бъде сторено в последващ момент, тъй като
ответникът не е подал писмен отговор в срок.
На следващо място описват подробно квотите на съсобственост върху
общото имущество на страните. Относно възраженията, касаещи изводите в
експертизата, твърдят, че същите не променят по какъвто и да било начин
факта, че вариантите за ползване на съсобствените имоти са тези, които са
посочени от вещото лице и съдът е постановил разпределяне правото на
ползване по възможно най-подходящия начин за всички страни предвид
заявените искания от страна на ищците за съвместно ползване.
Окръжен съд Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите
на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира
следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен
състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.
Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за
съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции,
поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на
императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР
1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства, от
които безпротиворечиво се изясняват относимите към правния спор факти.
Направените от него фактически и правни изводи са основани на пълно и
всестранно обсъждане на приобщените доказателства. Те не съдържат
3
противоречиви доказателствени данни за относимите обстоятелства и
еднозначно установяват фактите, предмет на спора. В мотивите му ясно е
отразена извършената от съда оценъчна и логическа дейност по обсъждане и
оценка на доказателствата и направените въз основа на тях фактически и
правни изводи.
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на
Р. Б. М., ЕГН **********, и Н. Т. С., ЕГН **********, против Н. Б. М., ЕГН
**********.
Ищците сочат, че са майка и син, а ответникът е брат на първата ищца.
Твърдят, че тримата са съсобственици на поземлен имот с идентификатор
56126.603.1628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Петрич, одобрени по ЗКИР, при индивидуални права от: 1/8 идеална част – за
първата ищца, придобита по наследство от баща й Б.С. М.; 2/8 идеални части
– за втория ищец, придобити въз основа на договор за дарение, обективиран в
нотариален акт с № *** г. на Районен съд – гр. Петрич; 5/8 идеални части – за
ответника, от които 4/8 са придобити въз основа на договор за дарение,
обективиран в нотариален акт с № *** г. на Районен съд – гр. Петрич, а 1/8
идеална част е придобита по наследство от баща му Б.С. М.. Изтъкват, че
вторият ищец и ответникът са съсобственици и на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56126.603.1628.2.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Петрич, одобрени по ЗКИР, при индивидуални
права от: 3/4 идеални части – за втория ищец, от които 2/4 идеални части са
придобити въз основа на цитирания вече договор за дарение, за който е
съставен нотариалният акт с № *** г. на Районен съд – гр. Петрич, а 1/4
идеална част е придобита въз основа на договор за дарение, материализиран в
нотариален акт с № *** г. на нотариус с № ***на Нотариалната камара; 1/4
идеална част – за ответника, придобита по наследство от родителите му Б. и
Й.М.. Поясняват, че първата ищца е носител на вещно право на ползване
върху 1/4 идеална част от самостоятелния обект в сградата, което е запазила,
съобразно посочения нотариален акт с № *** г. на нотариус с № ***на
Нотариалната камара.
Молят съда да постанови съдебно решение, с което ползването на
визираните имоти да бъде разпределено между тях и ответника, като не
възразяват тяхното ползване да бъде съвместно. Претендират и съдебни
разноски.
Ответникът Н. Б. М. в предоставени му срок за отговор по реда на чл.
131 и сл. от ГПК изразява позиция, че разпределение на ползването на
процесните имоти не може да бъде извършено. Счита, че правата на страните
от поземления имот са различни от онези, които са заявени от ищците, а
назначените първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи
предлагат варианти за разпределение, според поддържаните от ищците права.
Смята, че и разпределяне на ползването на самостоятелния обект в сградата не
трябва да бъде допускано, тъй като в тази част експертните заключения не са
4
обективни.
Предвид констатираните факти в хода на развилите се производства,
съдът възприема, че в хода на провелото се пред първоинстанционния съдебен
състав съдебно дирене е установена в пълнота относимата към разглеждания
случай фактология. Освен това съдът е направил обстоен анализ на събраните
в хода на процеса доказателства, извеждайки релевантните факти към
настоящия правен спор, имащ характера на спорна съдебна администрация.
Правилно и обосновано е разбирането, че основният източник на относимите
факти е приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която и
настоящият съдебен състав кредитира като професионално и обективно
изготвена, като същата е в пълно съответствие с поставените към вещото лице
въпроси. Следва да се отбележи също, че експертното заключение съдържа
ясно изложение на фактите, основано на компетентен технически и научен
анализ, като заключенията са логически обосновани и съответстват на
събраните по делото доказателства, като не се установяват вътрешни
противоречия или липса на яснота в изводите на вещото лице.
От представените по делото актове за собственост и наследствени
отношения се установява, че съдът правилно е възприел процесуалната и
материална легитимация на страните като носители на права върху
недвижимите имоти (поземлен имот и самостоятелен обект в сграда), спрямо
които се иска разпределение на ползването. От така възприетите документи,
удостоверяващи права върху спорещите, съдът правилно е приел че вторият
въззиваем притежава 2/8 идеални части от поземления имот, а въззивникът –
4/8 идеални части от него, в резултат на извършено в него полза дарение от
Й.В. М.. За останалите 2/8 идеални части до пълната собственост от този имот
няма спор между страните, че са с наследствен характер от Б.С. М., чийто
наследници са първата въззиваема и въззивникът, в качеството им на негови
деца. Предвид горното е правилен изводът, че въпросните 2/8 идеални части
следва да се поделят помежду им поравно, т. е. по 1/8 идеална част (по
аргумент от чл. 5, ал. 1 ЗН).
На следващо място и от представените от въззиваемите нотариални
актове (Нотариалните актове за дарение от 18.02.1992 г. и от 05.02.2020 г.), се
установява, че първата въззиваема е титуляр на право на ползване върху 1/4
идеална част от самостоятелния обект в сградата, а вторият въззиваем –
притежател на 3/4 идеални части от собствеността му. В тази връзка следва да
бъде отчетено, че останалата 1/4 идеална част от правото на собственост върху
обекта е собственост на въззивника, придобита по наследство от родителите
му.
В хода на производството разглеждащият делото съдебен състав е
разгледал възражението на въззивника, касаещо извършено в полза на втория
въззиваем на 18.02.1992 г. дарение. Според поддържаните от въззивника
твърдения Й.В. М. е извършила разпореждане с права, по отношение на които
не била титуляр. Въвеждат се съображения, че въззивникът е придобил по
5
наследство от баща си 1/6 идеална част от поземления имот, а не 1/8.
Доколкото така инкорпорираното правно твърдение е извършено след срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК (извън срока за отговор на исковата молба), едва след
като делото е било обявено за решаване, а именно в писмената си защита по
чл. 149, ал. 3 ГПК, съдът правилно е оценил, че същото се явява
преклудирано. В тази връзка следва да се отбележи, че извършената от съда
преценка досежно прилагането на правилата за поетапната преклузия се
явяват напълно обосновани и в пълно съответствие с повелята на закона,
включително и относимата към случай константна и непротиворечива съдебна
практика.
На следващо място съдът намира, че по делото са били изследвани два
сходни сами по себе си варианта за възможното разпределение на ползването
на поземления имот. Настоящият съдебен състав изцяло се присъединява към
направения от първоинстанционния извод, че вариантът по Приложение № 2
към допълнителната експертиза ще осигури по-добра възможност за ползване
на частта на въззивника, попадаща в югозападната част на имота.
По отношение на разпределението на ползването на самостоятелния
обект е установено, че същото е възможно само и единствено съобразно
вариантът съдържащ се в Приложение № 3 към допълнителната експертиза.
Правилно и обосновано е отчетено, че вариантът се явява единствената опция,
която е възможна в техническо отношение, давайки максимално съответствие
до фактическото положение в обекта, част от което са и изградените
допълнителни пристройки към него.
Поради пълното съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези
на Районен съд – Петрич, обжалваното решение като правилно и обосновано
следва да се потвърди изцяло.
По разноските:
В последното по делото открито съдебно заседание, в което настоящото
дело е било обявено за решаване, от страна на процесуалния представител на
въззиваемите е направено искане за присъждане на сторените пред първата и
втората съдебни инстанции разноски. Следва да се отбележи, че предвид
характера на настоящото производство, извършените пред първата съдебна
инстанция разноски остават за сметка на извършилите ги по делото страни.
Въпреки това, пред въззивната инстанция, разноски се дължат по общите
правила. В настоящия случай въззиваемите не са представили списък на
извършените разноски по смисъла на чл. 80 ГПК, нито са представили
доказателства за реалното им извършване. В представения по делото договор
за правна защита изрично е посочено, че дължимото адвокатско
възнаграждение ще бъде платено по банков път, но не са представени никакви
данни, че същото фактически е извършено.
Предвид горното съдът намира претенциите на въззиваемите за
присъждане на разноски за неоснователно и като такова същото следва да
бъде оставено без уважение.
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 109/31.10.2024 г., постановено по гр. д. №
83/2023 г. по описа на РС - Петрич.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. Б. М., с ЕГ **********, с
постоянен адрес в гр. ***, Н. Т. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
*** за присъждане на направени по делото разноски, поради липса на
доказателства за тяхното реално извършване.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7