№ 106
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Мулешков
Членове:Ивайло Хр. Родопски
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско
дело № 20241800500274 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, депозирана от
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, гр. Добрич срещу решение №
15 от 29.01.2024 година, постановено по гр.д.№ 193/2022 година, по описа на
Районен съд - гр. Самоков, с което е отхвърлен като неоснователен предявения
от ищеца Павлов иск срещу ответниците К. С. Ц. от гр. София и Р. С. Г. от гр.
Самоков, с който се иска на осн. чл.135, ал.1 ЗЗД да бъдат обявени за
недействителни по отношение на ищеца договор за покупко - продажба на
недвижим имот, сключен между ответниците на 16.07.2020 г. с нотариален акт
№ 168, т. I, рег. № 1737, д. № 160/2020 г. на нотариус Б.лав Механджийски, с
район на действие съдебния район на РС - Самоков, както и договор за
доброволна делба на недвижим имот, сключен между ответниците на
16.07.2020 г. с нотариална заверка на подписите им, извършена с акт № 167, т.
I, рег. № 1736/16.07.2020 г. от нотариус Б.лав Механджийски.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт, поради което се иска неговата
отмяна и постановяване на ново решение, с което предявения от въззивния
жалбоподател иск бъде уважен. Твърди се, че обжалваното решение е
постановено в противоречие с установените по делото факти и материалния
закон (неприлагане на презумпцията по чл.135, ап.2 от ЗЗД) и постановено
при пълна липса на мотиви и необсъждане на събрани и приети по делото
1
доказателства, релевантни за знанието на третото лице. Сочи се, че
формираното вътрешното убеждение на съда за оборване на законова
презумпция и респективно за недоказване на знанието на третото лице е
резултат от допуснати съществени грешки при прилагане на правилата за
логическо мислене и на каузалните връзки между явленията. Претендират се и
разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите страни - К. С. Ц. и Р. С. Г. са
депозирали писмени отговори на въззивната жалба, с които я оспорват, като
неоснователна, искат да бъде оставена без уважение и бъде потвърдено
обжалваното решение на Районен съд – Самоков, като правилно и
законосъобразно. Считат, че презумпцията за знание от страна на втория
ответник – приобретател на прехвърлените имоти не е оборена, евентуално –
че е оборена от тях, чрез допуснатият им до разпит пред въззивната инстанция
свидетел Л. Х. – кмет на с.Г.. Поддържат възражението си, че е преклудирано
правото на ищеца да уточнява с исковата молба, че Р. Г. е сестра на К. Ц.,
променяйки основанието на иска си в такова по чл.135, ал.2, хипотеза
последна.
Не претендират разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано
лице - ответник, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Софийски окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгл. нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на
постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед
наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното
решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен
състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената
защита.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.135 от ЗЗД - за прогласяване на относителна недействителност на две
сделки, за които кредиторът на прехвърлителя твърди, че го уврежда. За да
бъде уважен подобен иск, в доказателствената тежест на ищеца е да докаже
следните факти: качеството си на кредитор, без да е необходимо вземането да
е изискуемо и ликвидно; увреждащо действие за кредитора - всяко фактическо
или правно действие, което затруднява или осуетява осъществяването на
правата на кредитора; знание на длъжника за това, че има задължение към
кредитора; времето на извършване на увреждащото действие - с оглед
определяне на предпоставките по ал. 1 или ал. 3 на чл. 135 от ЗЗД; при
увреждащо действие след възникване на задължението - при възмездни сделки
следва да се установи знанието на третото лице за увредата на кредитора, а
при безвъзмездни сделки - знание за увреда не се изследва, т. к. е налице
намаляване имуществото на длъжника; ако третото лице е роднина на
2
длъжника - съпруг, низходящ, възходящ, брат, сестра, то знанието се
презюмира.
По делото първият елемент от фактическия състав на нормата на чл. 135
от ЗЗД - качеството кредитор за ищеца „ВиК Добрич“ АД се установява от
факта, че ищецът „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД се явява
кредитор на ответника К. Ц. по парично вземане за заплащане на сумата
6695708 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
непозволено увреждане, съставляващо престъпление, за което е признат за
виновен с влязла в сила на 18.03.2021 г. присъда по НОХД № 310/2014 г., по
описа на Окръжен съд - Добрич. Деянието на ответника Ц. съставлява
престъпление, извършено в периода от месец ноември 2011 г. до 19.03.2012 г.,
поради което в края на този период вземането е възникнало в този размер и е
станало изискуемо по силата на чл. 45 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, независимо, че е
било установено по основание и размер по-късно, с влизане в сила на
18.03.2021 г. на присъдата в гражданско-осъдителната й част.
Процесните договори са били сключени след възникване на това вземане.
На 16.07.2020 г. между ответниците Р. Г. и К. Ц. е сключен договор за
доброволна делба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите им,
извършена с акт № 167, т. I, рег. № 1736/16.07.2020 г. от нотариус Б.лав
Механджийски, с район на действие съдебния район на РС - Самоков. По
силата на този договор в дял на ответницата Р. С. Г. се дава и тя се съгласява
да получи и да стане изключителен собственик на следния недвижим имот,
находящ се в с. Г., Община С., ул. „И.“ № 51, а именно поземлен имот с
идентификатор 15285.8.98 по одобрените кадастрална карта и кадастрални
регистри (КККР) на същото село, целият с площ по скица 1396 кв. м., с номер
по предходен план 513, кв. 76, парцел XV, при граници и съседи на имота
съгласно скица на АГКК: поземлени имоти с идентификатори 15285.8.22,
15285.8.102, 15285.8.100, 15285.8.99 и 15285.8.97, заедно с построената в
същия поземлен имот двуетажна селскостопанска сграда с площ от 45 кв. м. с
идентификатор 15285.8.98.2 по КККР на селото.
Посочено е в договора, че за уравнение на дяловете в съсобствеността
между страните ответницата Р. Г. заплаща на К. Ц. сумата от 3484,90 лв.
Страните са заявили в договора, че тази сума е платена напълно и в брой
преди подписване на договора, както и че със сключването му напълно са
уредили имуществените си интереси на съделители, направили са си взаимни
отстъпки и никои от тях не може да има претенции към другия за в бъдеще.
Договорът за доброволна делба, по силата на който един от
съсобствениците става изключителен собственик на съсобствен имот срещу
заплащане на парично уравнение на дяловете на останалите съсобственици, е
възмезден договор. Ищецът не е изложил доводи срещу възмездния характер
на този договор, нито е оспорил обстоятелството, че посочената в договора
сума за уравнение на дяловете е платена от ответницата Р. Г. на ответника К.
3
Ц..
С нотариален акт № 168, т. I, рег. № 1737, д. № 160/2020 г. на нотариус
Б.лав Механджийски, на 16.07.2020 г. е сключен договор за продажба, с който
ответникът К. Ц. е продал на ответницата Р. Г. собствения си недвижим имот,
находящ се в с. Г., Община С., бул. „И.“ № 51, а именно двуетажна жилищна
сграда със застроена площ 73 кв. м. с идентификатор 15285.8.98.1 по КККР на
селото, ведно с отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с
идентификатор 15285.8.98 по КККР на селото, със същата негова
индивидуализация, както в гореобсъдения договор за доброволна делба, за
сумата 9000 лв., която сума продавачът е заявил, че е получил от купувача
лично, напълно и в брой преди подписване на договора.
Възмездният характер на договора за продажба също не е оспорен от
ищеца.
Сключването на тези договори несъмнено уврежда ищеца, защото
неговият длъжник - ответникът К. Ц. се е разпоредил със свои недвижими
имоти, годни да бъдат обект на принудително изпълнение за удовлетворяване
на вземането му, върху които осъществяването му би било невъзможно за
реализиране.
По смисъла на чл. 135 ЗЗД лице, което има качеството на кредитор може
да е всеки титуляр на парично или непарично вземане, което не е погасено,
като не е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо. За легитимацията
на ищеца по този иск съдът изхожда от положението, че вземането
съществува, ако то произтича от твърдените от ищеца факти, освен ако то е
отречено със сила на пресъдено нещо. Страната, поискала отмяната по чл. 135
ЗЗД установява качеството си на кредитор без да провежда пълно и главно
доказване на правата си, от които черпи правния си интерес. Когато
кредиторът предяви само Павлов иск, без да го съедини с иск за вземането си,
както е в конкретния случай, правоотношението, от което произтича
вземането не става предмет на делото (в този смисъл е Решение № 35 от
12.04.2018г. на ВКС по гр.д. № 1783/2017, III г.о. ВКС, Решение № 224 от
30.10.2014г. на ВКС по гр.д. № 2310/2014, III г.о. ВКС). В този смисъл
настоящия съдебен състав намира, че ищецът е доказал първата
материалноправна предпоставка.
По отношение на увреждащото действие, което ищецът следва да
докаже, за да бъде уважен предявения от него иск, следва да се отбележи, че
това е винаги конкретно действие - всеки правен и/или фактически акт, с
който се засягат права. Доказването следва да обхваща и времето на
извършване на действието с оглед на разграничението между фактическите
състави по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и чл. 135, ал. 3 ЗЗД. Разпоредителните възмездни
сделки, чиято относителна недействителност се иска да бъде прогласена
спрямо ищеца са подробно описани по-горе с предмет, страни, цена и дата.
При преценката за основателност на иска по чл. 135 ЗЗД и в двете
хипотези - по ал. 1 и по ал. 3, съдът изследва наличието на втората
обективна материалноправна предпоставка от фактическия състав - дали
атакуваното действие, в случая правна сделка, е от естество да увреди
4
кредитора.
Съгласно константната съдебна практика, в това число и постановените
по реда на чл. 290 ГПК Решение № 149/12.11.2013г. по т.д. № 422/2012г. ТК, I
г.о. ВКС, Решение № 97 от 30.05.2013г. по гр.д. № 442/2012 IV г.о. ВКС и
др.,увреждане е налице за кредитора при всяко действие на длъжника - всеки
правен и/или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили
или затруднили осъществяването правата на кредитора спрямо длъжника,
включително, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го
или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в това
число и извършено опрощаване на дълг, или обезпечаване на свой или чужд
дълг към друг кредитор. Съгласно чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника
служи за обезпечение на неговите кредитори, поради което не стои на
изследване въпросът дали кредиторът би могъл да се удовлетвори от друго
имущество. Последният не може да бъде ограничаван от кое точно имущество
на длъжника да удовлетвори вземането си в хипотеза на принудително
изпълнение и при извършени от длъжника действия, чрез които той се
разпорежда и/или обременява имуществото си, субективно право на
кредитора е да прецени дали за обезпечи събиране на вземането си чрез
предявяване на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Поради това съдът
намира, че в случая безспорно е налице увреждащо действие от страна на
длъжника.
Третата материалноправна предпоставка за възникване на правото да
се иска обявяване на недействителността на действията на длъжника изисква
установяване на знание за увреждането от страна на длъжника. Когато
сделката е извършена след възникване на кредиторовото вземане и е
безвъзмездна, достатъчно е кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за
увреждането, тоест знаел е за съществуването на задължението към кредитора,
а когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за
увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, че
третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат
кредиторовото вземане. Когато атакуваната сделка е извършена преди
възникване на кредиторовото вземане, кредиторът трябва да докаже, че
сделката е предназначена от длъжника и третото лице да го увреди, че те са
имали умишлено намерение да увредят кредитора - чл. 135, ал. 3 ЗЗД. В
случая разпореждането с процесните имоти е възмездно и е извършено след
възникване на кредиторовото вземане, както се изясни по-горе.
Съдебната практика приема, че длъжникът винаги знае за увреждането,
когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на
кредиторовото вземане (Решение № 93/28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г., II т.
о. на ВКС). В настоящия случай, увреждащите сделки са били извършени на
16.07.2020 г., т.е. след възникване на кредиторовото вземане, което по силата
на постановено решение от 15.04.2020 г. на възззивната инстанция по ВНОХД
№ 389/2018 г., по описа на Апелативен съд - Варна, било присъдено в тежест
на първия ответник К. Ц.. Поради това съдът намира, че е налице и тази
изискуема се предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД. С това
знанието на ответника - длъжник К. Ц., че със сключване на процесните
5
договори уврежда ищеца е установено по несъмнен и категоричен начин и не
се опровергава от събраните по делото доказателства.
В хипотезата на възмездни сделки, обаче (какъвто е настоящия
случай) недействителността на извършеното действие се обуславя не само
от знанието на длъжника за увреждащия характер, а и от едновременното
знание на третото лице, с което длъжникът е договарял. Нормата на чл.
135, ал. 2 от ЗЗД въвежда оборима презумпция за знание за увреждането,
когато третото лице, в чиято полза е извършено действието, е съпруг, брат или
сестра, низходящ или възходящ на длъжника.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая намира приложение
разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД - оборимата презумпция за знание за
увреждането, тъй като се установи, че втората ответница е сестра на първия
ответник.
Според чл. 135, ал. 2 ЗЗД знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра
на длъжника. Счита се, че съпругът, низходящият, възходящият, братът или
сестрата на длъжника, които са договаряли с него, знаят, че тази сделка
уврежда кредитора. Приема се, че и длъжникът знае за увреждането. От
събраните доказателства е установено, че купувачът по увреждащата сделка Р.
Г. и сестра на К. Ц. - продавача по сделките.
Тъй като страните по увреждащите сделки са брат и сестра, следва да се
приложи презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание за увреждане от всеки
от ответниците. Тази презумпция за знание не е оборена, като тежестта на
доказване е за ответниците - последните следва да докажат незнание, което в
случая не е сторено.
Ответниците са възразили пред първостепенния съд, че правото на
ищеца да докаже и въведе уточнението, че отв.Р. Г. е сестра на отв.К. Ц. е
преклудирано и представлява несвоевременно изменение на иска, като съдът
го е уважил, но настоящият съдебен състав приема, че по този начин е било
допуснато съществено процесуално нарушение, което следва да се отстрани
от въззивния съд, като се приеме, че ищецът първоначално не знаел и не е бил
длъжен да знае за наличието на роднинска връзка между двамата ответници и
след депозирането на отговорите по исковата молба, на по-късен етап го е
установил, което представлява новооткрито обстоятество, за което не е налице
ограничението на преклузията и това уточнение към първоначалния иск не е
пречка да бъде сторено на по-късен етап, като същото не представлява нов
иск, а допълнение към сложния фактически състав на доказване по Павлонвия
иск. Ето защо след узнаването на този новооткрит релевантен факт от ищеца е
следвало да му се даде възможност да събере доказателста в тази насока и да
го въведе, като уточнение към първоначалните твърдения в исковата молба,
което нарушение е преодоляно и отстранено в настоящото въззивно
производство.
Предоставена е и адекватна възможност на ответниците да се обори
презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД за знание за увреждането от страна на
отв.Р. Г., в качеството й на приобретател на отчужденото имущество и сестра
на длъжника – прехвърлител, ответника К. Ц..
Изслушаната във въззивното производство свидетелка Х. – кмет на с.Г. и
6
дългогодишна приятелка на отв.Р. Г. твърди, че през 2023 година последната
получила съдебна призовка и се изненадала, че брат й бил подсъдим. Излага,
че имотите били прехвърлени под давлението на майката на ответниците - А..
Тя също не знаела К. да изтърпявя наказани лишаване от свобода, твърди, че
той живее в гр.София.
Съдът счита, че гореописаната реакция на почуда от страна на
ответницата Р. Г. пред свидетелката Л. Х. по никакъв начин не оборва
презумпцията за знание за увреждащите сделки, тъй като от тази проява на
изненада не може да се направи категоричен и обобщен извод въобще за
незнание у нея, че брат й, за когото няма данни да се намират в лоши
отношения или да е отсъствал дълготрайно от страната, и с когото са
присъствали на двете процесни сделки, след като е бил осъден и на втора
съдебна инстанция и изпитва дългогодишни притеснения, свързани със
защите срещу държавно обвинение по наказателно – правно преследване за
тежко умишлено деяние.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че не е проведено успешно
оборване на презумпцията за увреждащото знание по отношение на третото
лице – приобретател на имуществото.
В резултат на изложените доводи и съображения, съдът намира, че в
настоящият случай са установени всички елементи от фактическия състав на
чл. 135, ал. 1 ЗЗД и предявеният иск е основателен.
Поради това обжалваното съдебно решение, с което искът е отхвърлен
следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният
иск следва да бъде уважен.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаването на въззивната жалба, разноски за двете съдебни
инстанции се дължат единствено на ищеца. Същият претендира и е доказал
такива пред въззивната инстанция в общ размер на 2262,33 лева (462,33 лева–
платена държавна такса за въззивно обжалване и 1800,00 лева - платено по
банков път адвокатско възнаграждение с ДДС) и общо 2154,08 лева -
разноски в първоинстанционното производство (924,66 лева – платена
държавна такса, 05,00 лева – за издаване на съдебно удостоверение, 24,42 лева
– такса за вписване на исковата молба в АВп, 1200 лева – платено по банков
път адвокатско възнаграждение с ДДС), поради и което следва да му се
присъдят.
В случая платеното адвокатско възнаграждение пред РС Самоков и пред
СОС не се явява прекомерно, тъй като пред първата инстанция е под
минимума от 1500 лева, визиран в мл.7, ал.6 от НМРАВ, а пред въззивната е в
размер на минималното, с начислен ДДС.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 15 от 29.01.2024 година, постановено по гр.д.№
193/2022 година, по описа на Районен съд - гр. Самоков И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
7
ОБЯВЯВА, на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ
ПО ОТНОШЕНИЕ на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул.“Трети март“
№ 59, представлявано от изпълнитения директор С.К., следните договори,
сключени между К. С. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.„Л.“, бл. 33,
вх.А, ет.2, ап.6 и Р. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Никола Корчев“
№ 44:
1/. Договор за доброволна делба на недвижим имот, сключен на
16.07.2020 г. между Р. С. Г. и К. С. Ц. с нотариална заверка на подписите им,
извършена с акт № 167, т. I, рег. № 1736/16.07.2020 г. от нотариус Б.лав
Механджийски, с район на действие съдебния район на Районен съд - И., с
който в дял на Р. С. Г. се дава и тя се съгласява да получи и да стане
изключителен собственик на следния недвижим имот, находящ се в с. Г.,
Община С., ул. „И.“ № 51, а именно поземлен имот с идентификатор
15285.8.98 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР)
на същото село, целият с площ по скица 1396 кв. м., с номер по предходен
план 513, кв. 76, парцел XV, при граници и съседи на имота съгласно скица на
АГКК: поземлени имоти с идентификатори 15285.8.22, 15285.8.102,
15285.8.100, 15285.8.99 и 15285.8.97, заедно с построената в същия поземлен
имот двуетажна селскостопанска сграда с площ от 45 кв.м. с идентификатор
15285.8.98.2 по КККР на селото и
2/. Договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен на
16.07.2020 г. с нотариален акт № 168, т. I, рег. № 1737, д. № 160/2020 г. на
нотариус Б.лав Механджийски, с който К. С. Ц. е продал на Р. С. Г. собствения
си недвижим имот, находящ се в с. Г., Община С., бул. „И.“ № 51, а именно
двуетажна жилищна сграда със застроена площ 73 кв. м. с идентификатор
15285.8.98.1 по КККР на селото, ведно с отстъпеното право на строеж върху
поземлен имот с идентификатор 15285.8.98 по КККР на селото, целият с площ
по скица 1396 кв. м., с номер по предходен план 513, кв. 76, парцел XV, при
граници и съседи на имота съгласно скица на АГКК: поземлени имоти с
идентификатори 15285.8.22, 15285.8.102, 15285.8.100, 15285.8.99 и 15285.8.97.
ОСЪЖДА К. С. Ц. и Р. С. Г. ДА ЗАПЛАТЯТ на „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД, гр. Добрич сумата от 2262,33 лева,
представляваща направени във въззивното производство пред Софийски
окръжен съд и сумата от 2154,08 лева - за разноски пред Районен съд
Самоков.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9