Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 562/15.12.2020 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и двадесета година
в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 500 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.1,
буква „б“ от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Р.Л.Г. с ЕГН * ***
чрез надлежно упълномощения адвокат О.Е. от МАК с адрес *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №20-0294-000341 от
31.08.2020год. издадена от ВПД Началник РУ – Лом към ОД МВР - Монтана,
упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР –
Монтана, с която на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП му е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ – „временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца”. Отнети са СУ МПС №********* и Контролен талон №5712044, за
установено с АУАН серия GA №167288
от 30.08.2020год., административно
нарушение по чл.5, ал.3,т.1
от ЗДвП.
В жалбата се оспорва описаната в заповедта
фактическа обстановка, досежно факта на установяване на „управление” на лек
автомобил марка „А*** ”, модел „А3” с рег. №М*** на посочената в заповедта дата
и място с установеното количество алкохол при управление на
автомобила. Твърди се, че не е спиран за проверка, а алкохола е употребил при
изчакване на автоконтрольорите да дойдат на място. За доказване на твърденията
си ангажира гласни доказателствени средства.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован се явява лично, представлява се от адвокат О.Е. от МАК. По съществото
на делото поддържа жалбата, като моли за отмяна на заповедта, тъй като същата е
незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и
несъответствие с целта на закона. Счита за установен факта, че алкохола е
употребил не при управление на моторно превозното средство, а впоследствие до
пристигане на контролните органи. Претендира сторените по делото разноски по представен
списък.
Ответникът - Началник РУ - Лом при ОД на МВР -
Монтана, редовно призован, не се явява, не се представлява, в писмото с което
изпраща административната преписка, моли за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и за потвърждаване на издадената ПАМ, като ангажира събирането на
гласни доказателства в лицето на актосъставителя и свидетеля по АУАН.
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-0294-000341 от 31.08.2020год. издадена от ВПД
Началник РУ – Лом към ОД МВР – Монтана е индивидуален административен акт, жалбата срещу
който е предявена в законовия срок по чл.149, ал.1 от АПК (по аргумент от л.3 и
5 по делото) от лицето - адресат на акта, което съгласно чл.147, ал.1 от АПК
има право да оспорва акта, доколкото същия пряко засяга негови лични
неимуществени права и законни интереси, поради което жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА за разглеждане по същество.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Прието е заверено копие от административната преписка и са изслушани
показанията на допуснатите до разпит свидетели поискани от жалбоподателя и
ответника, с оглед оспорената формална доказателствена сила на съставения АУАН
и описаните фактически констатации.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
С оспорената в настоящето съдебно
производство заповед №20-0294-000341 от 31.08.2020год. издадена от ВПД Началник
РУ – Лом към ОД МВР - Монтана, на основание чл.171, т.1,
буква "б" от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ "временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца" отнети са СУ МПС №********* и
Контролен талон №5712044. От фактическа страна заповедта е мотивирана с
констатациите в съставен на жалбоподателя АУАН серия GA №167288 от
30.08.2020год., за това, че на 30.08.2020год. около 20,35часа в с.А*** на ул.“Х***
Д*** “, като водач на МПС – лек автомобил марка „А*** ”, модел „А3” с рег. №М***
собственост на К*** Д*** М*** , употребил алкохол установен с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510” с инвентарен номер ARDM 0225,
който отчел 1,63 промила алкохол в издишания от водача въздух.
Тези обстоятелства се установяват от
представения АУАН серия GA №167288 на л.9 от делото, с който на жалбоподателя е
повдигнато административнонаказателно обвинение за извършено административно
нарушение на чл. 5, ал.3,
т.1 от ЗДвП за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред. АУАН е връчен на Р.Г. лично и
без отразени възражения по него. В три дневния срок по съставения АУАН Г. е
депозирал възражения до Началник РУ – Лом, за проверка на които са приложени
докладни записки от свидетеля очевидец на управлението на МПС-то и
актосъставителя. Възраженията са приети за неоснователни и видно от справката
за нарушител е издадено и НП.
За установяване съдържанието на алкохол е издаден
и талон за медицинско изследване №0048338 от 30.08.2020г., като жалбоподателя е
дал кръвна проба, видно от протокола за медицинско изследване и вземане на
проба за употреба на алкохол приложение №4 към чл.14, ал.2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и приложения
протокол за химическо изследване с вх.№УРИ294-000-12221 от 03.09.2020г. от
чието заключение получената от изследването на кръвта на Р.Г. резултат е
установена концентрация от 1,55 промила етилов алкохол. Във връзка с
установената концентрация на алкохол в кръвта на Р.Г. е образувано и се води
досъдебно производство в РП – Лом, което не е приключило към настоящия момент,
видно от приложената справка на л.43 от делото.
От приложената по делото справка за нарушител
Р.Л.Г., има издадено СУМПС №********* от 20.01.2016год. със срок на валидност
до 20.01.2026год., което със съставянето на оспорената ЗППАМ е отнето, ведно с
контролния талон.
Приложен е и списък рег. №3286р-19736 от
07.05.2020г. за успешно преминалите проверка анализатори на алкохол в дъха в
„Лаборатория за проверка на анализаторите на алкохол в дъха и радар
скоростомери” на л.35 от делото от които е видно, че ползвания при проверката
на жалбоподателя анализатор - техническо средство Алкотест 7510 с фабричен №
ARDM – 0225 е преминал проверката на 30.04.2020г. и е със срок на валидност от
шест месеца т.е. до 30.10.2020г.
С оглед компетентността на издателя на
оспорената ЗППАМ по делото са приложени Заповед №301з-1411/07.06.2017г. на
Директора на ОД на МВР – Монтана за оправомощените длъжностни лица да издават
заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524 от
09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за
контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП, където в т.3 са посочени Областните дирекции
на МВР.
Приетите по делото писмени доказателства,
представляващи съдържание на административната преписка са оспорени от
жалбоподателя, чрез поисканите и допуснати до разпит свидетели – С*** С*** С***
и Т*** В*** Г*** съпруга на жалбоподателя, досежно авторството свързано с
управление на автомобила, след употреба на алкохол. Както и Р.К.Р. и И.Л.Г.
констатирали и установили нарушението свързано с управлението на МПС, след
употреба на алкохол.
В жалбата и по съществото на делото се
оспорва авторството свързано с управлението на МПС-то, след употреба на алкохол
при констатиране на нарушението, послужило като фактическо основание за
издаване на настоящата ПАМ, като се твърди, че алкохола е употребен до
изчакване на органите на КАТ за установяване на количеството на алкохол.
По делото устно и непосредствено са изслушани
показанията на свидетелите по установяване и констатиране на нарушението Р.К.Р.
и И.Л.Г., както и поисканите от жалбоподателя свидетели С*** С*** С*** и Т***
В*** Г*** съпруга на жалбоподателя.
Настоящия състав на съда кредитира с доверия
дадените показания от свидетелите Р.К.Р. и И.Л.Г., поради липса на установена
заинтересованост по делото, както и факта, че същите кореспондират с останалите
събрани писмени доказателства. Безспорно от събраните гласни доказателства се
установява, че свидетеля Р.К.Р. е свидетел очевидец на това, че жалбоподателя е
управлявал лекия автомобил марка „А*** ”, модел „А3” с рег. №М*** собственост
на К*** Д*** М*** при пристигането си в с.А*** , с цел саморазправа с трето
лице, както и, че заедно с него се е возел св.Светослав С*** . Св. Р. е
установил, че жалбоподателя лъха на алкохол, като употребата му е заявена и от св.
Светослав С*** , „..че на обяд са пили по една бира…“, след което е дал
съгласие да бъде изследван с анализатор за установяване на употребата на
алкохол, което е наложила идването и на свидетеля И.Л.Г.. От разпита на
свидетеля И.Л.Г. се установява, че същия е извършил проверката за алкохол на
жалбоподателя с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен № ARDM – 0225,
които уред отчел 1,63 промила алкохол в издишания от жалбоподателя въздух, като
същия го е съпроводил и до болницата за даване на кръв по издаден талон за
медицинско изследване №0048338. При проверката Р.Г. не е депозирал възражения,
като такива липсват отразени и върху съставения АУАН.
От показанията на св. Светослав С*** С*** с
доверие съдът кредитира тези от проведената очна ставка, че е споделил на св.Р.
„..че на обяд с Р.Г. са пили по една бира…“, след което са тръгнали към с.А*** ,
като Р.Г. е управлявал автомобила, тъй като той е неправоспособен. При
пристигането си в с.А*** Р.Г. „…се карал с някакви хора, като влизал и излизал
от автомобила…“, на чиято задна седалка е имало бутилка с уиски, но не знае
„какво е правил Р.…, пил ли е…беше тъмно…“. Показанията на св. Теодора В***
Г*** съпруга на жалбоподателя, заявила изрично желание да свидетелства, съдът
ги прецени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК във вр. чл.144 от АПК,
досежно факта, че жалбоподателя се е намирал „..в с.А*** …полицая му провери
документите и направи тест за алкохол…“. По отношение твърденията на този
свидетел „..че Р.Г. не е карал автомобила пиян..“, същите не се кредитират от
съда предвид факта, че същата не е очевидец нито на управлението на автомобила,
нито на употребата на алкохол, като на място е пристигнала впоследствие.
По делото са приложени амбулаторен лист №209
от 22.10.2020г. издаден от д-р П*** за оплаквания на жалбоподателя във връзка с
нанесен побой през м. август 2020г. и епикриза от МБАЛ д-р С*** И*** АД –
Монтана за проведено лечение от 23.11.2020г. до 02.12.2020г. по повод травми
при претърпяно ПТП, които съдът не кредитира, тъй като не са относими към
датата на установеното административно нарушение – 30.08.2020г. тъй като
приложения амбулаторния лист е издаден около два месеца след датата на
констатиране на нарушението, а епикризата е за лечение по повод възникнало ПТП,
което не е предмет на настоящето производство.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като
същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и
като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В
частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя
трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в
правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да
бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на
всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална
компетентност видно от приложената Заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г.,
издадена от директора на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.7 на тази заповед
началник РУ-Лом при ОД на МВР - Монтана, който е издател на оспорената заповед
е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по
чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР - Монтана е
издадена въз основа на Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП.
Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице
отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.
В обжалваната заповед е посочено, че същата
се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване
на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта и с
оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от АПК, а именно издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по
чл.59, ал.2, от т.1 до т.8 от АПК, включително правни и фактически основания за
издаването й. Посочените в заповедта фактически обстоятелства - управление на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено по
надлежния ред, обосновават наличието на материално правните предпоставки за
налагане на процесната принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква
"б" от ЗДвП. Противно на твърденията в жалбата е налице както
текстово, така и цифрово изписване на извършеното нарушение послужило като
фактическо основание за издаване на оспорената ЗППАМ.
Съгласно чл.171, т.1,
буква "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения,
спрямо водач, за който се установи, че управлява МПС с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство
или с тест, изследван с доказателствен анализатор или даде биологични проби за
химическо изследване се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече
от 18 месеца.
При тази законова
регламентация необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на
мярката е установяване управление на МПС от водач и концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена при проверка с техническо средство и/или
медицинско изследване т.е. по надлежния ред визиран в Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози. В случая от приложения протокол за
химическо изследване с вх.№УРИ294-000-12221 от 03.09.2020г. в заключение
получената от изследването на кръвта на Р.Г. резултат е установена концентрация
от 1,55 промила етилов алкохол т.е. освен с техническо средство Алкотест 7510 с
фабричен № ARDM – 0225, които уред отчел 1,63 промила алкохол в издишания от
жалбоподателя въздух и медицинско изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта.
Правилно установеното управление на МПС, след
употреба на алкохол над 0,5 промила установено с годно техническо средство,
видно от приложен списък рег. №3286р-19736 от 07.05.2020г. за успешно
преминалите проверка анализатори на алкохол в дъха в „Лаборатория за проверка
на анализаторите на алкохол в дъха и радар скоростомери” в срока на валидност
към датата на издаване на оспорената ЗППАМ е бил квалифициран от началник РУ –
Лом при ОД на МВР - Монтана като основание за налагане на предвидената в
чл.171, т.1, буква "б" от ЗДвП принудителна административна мярка.
Нарушението на водача следва да е
констатирано със съставяне на АУАН от компетентни длъжностни лица, който,
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното. Такъв акт е съставен на Р.Г. в негово присъствие и му
е връчен лично без възражения при съставянето му. С акта е било установено
съставомерно по смисъла на ЗДвП нарушение. Съставеният акт за нарушение се
ползва с материална доказателствена сила, като фактическите констатации по него
се подкрепят от показанията на свидетелите по установяване и констатиране на
нарушението Р.К.Р. и И.Л.Г. които съдът кредитира изцяло като достоверно
дадени, без индиция за заинтересованост и кореспондиращи със събраните по
делото писмени доказателства, изясняващи в детайли релевантни по делото факти и
обстоятелства по констатиране на нарушението, конкретно по управление на МПС-то
от страна на жалбоподателя, след употреба на алкохол, доброволното изследване с
техническото средство и съставянето на АУАН, които водят на извода за наличие
на предпоставките за налагане на ПАМ по ЗДвП.
Възраженията на жалбоподателя, че е употребил
алкохол „..до пристигането на органите на КАТ..“, от бутилка намираща се в
автомобила му са не само негова защитна позиция, но същите се явяват изолирани
и неподкрепени от останалите събрани по делото доказателства – писмени и
гласни, а именно видно от протокола за медицинско изследване и вземане на проба
за употреба на алкохол приложение №4 към чл.14, ал.2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози л.16, 17 от делото в т.2.1
от него самия жалбоподател пред медицинския орган е заявил, че е употребил
алкохол около 12,00часа, като е изпил четири бири. Това на свой ред кореспондира
и с показанията на доведения от жалбоподателя свидетел С*** С*** С*** с когото
на обяд са „..пили бира…“.
След, като материалната доказателствена сила
по чл.179 от ГПК с представените гласни доказателства от жалбоподателя не бе
оборена, правилно е наложена ПАМ на лицето за това нарушение.
В рамките на настоящото производство не се
решават въпросите за извършеното административно нарушение, неговата
съставомерност, респ. административнонаказателна отговорност на жалбоподателя.
Към момента на издаване на ЗППАМ по чл.171, т.1, буква "б" от ЗДвП е
достатъчно установяване със съответния АУАН на нарушение по чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП. Въпросите относно редовността на съставения АУАН, процедурата по неговото
предявяване и съобщаване са такива, които следва да бъдат разрешени от
административнонаказващия орган при издаване на НП. Съдът намира, че
материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел.
Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да
извърши други подобни нарушения, като следва да се има предвид, че същата не
съставлява вид административно наказание.
По тези съображения съдът намира процесната
ПАМ за приложена в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури
безопасността на движението по пътищата, чрез отнемане на СУМПС на водач,
управлявал МПС - то, след употреба на алкохол.
От друга страна наличието или не на висящо наказателно
производство за деянието, чието преустановяване се цели посредством прилагане
на определена принудителна административна мярка, е без значение за
валидността, процесуалната и материална законосъобразност на процесната заповед
за налагане на принудителна административна мярка. Иначе казано наличието на
образувано досъдебно производство за извършеното от него престъпление от общ
характер е без правно значение относно законосъобразността на заповедта за
прилагане на принудителна административна мярка - временно отнемане на
свидетелство за правоуправление.
Ето защо, като издадена от компетентен орган,
при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с
изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с
материалноправни разпоредби, процесната заповед е законосъобразен акт, а
жалбата против нея е неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Л.Г. с
ЕГН * *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ №20-0294-000341 от 31.08.2020год. издадена от ВПД Началник РУ – Лом към
ОД МВР - Монтана, упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на
Директора на ОДМВР – Монтана, с която на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца”, отнети са СУ МПС №********* и Контролен талон
№5712044, за установено с АУАН серия GA №167288 от 30.08.2020год.,
административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.172,
ал.5, изр. последно от ЗДвП.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: