Решение по дело №2022/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с във връзка с чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.

Образувано е по жалба на К. Б., гражданка на Украйна, с дата на раждане: 28.05.1981 г., с паспорт № FU542816, изд. на 20.03.2019 г. от Орган по издаването, валиден до 20.03.2029 г., притежаваща карта на чужденец с предоставена временна закрила, с № *********, изд. на 28.02.2024 г. от ДАБ към МС, с [ЛНЧ], с настоящ адрес: [населено място], [улица], ет.1, чрез адв. Д. Г. О. от АК- Бургас против Заповед № ЗСПД/Д-А-П/5309/18.10.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Поморие.

Жалбоподателката К. Б. оспорва заповедта като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Излага подробни аргументи и моли за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателката К. Б., редовно призована се представлява от адв. Д. О., АК- Бургас, които поддържа жалбата и сочи, че заповедта противоречи, както на вътрешни нормативни актове, така и на международните такива. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на разноски по чл.38 от ЗА и държавната такса, за което представя списък.

Ответникът, редовно призован, се представлява от ст.юрисконсулт Н. С., която оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Възразява срещу претендираното адвокатско възнаграждение от 1000 лева.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателката К. Б. е гражданка на Украйна с предоставена временна закрила към настоящия момент до 4 март 2025 г. Не се спори, че със същия статут е и малолетното дете Тимур, с [ЛНЧ].

Временната закрила на лица, напуснали Украйна е предоставена с Решение № 144 от 10.03.2022 г. на Министерски съвет за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна и за изменение на Националния план за действие при временна закрила в Република България. На основание т.2 от това решение временната закрила се предоставя от 24 февруари 2022 г. за срок една година – до 24.02.2023 г. С Решение № 95 от 01.02.2023 г. Министерският съвет удължава действието на временната закрила на украинските граждани до 4 март 2024 г., а впоследствие с Решение № 54 от 25.01.2024 г. на Министерския съвет временната закрила е удължена до 04.03.2025 г.

С Решение № 144 от 10.03.2022 г. на МС за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна се предоставя временна закрила на разселените лица от Украйна в съответствие с Решение за изпълнение на Съвета на Европейския съюз (ЕС) 2022/382 от 4 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила.

Производството пред административния орган е започнало по повод подадена от К. Б. заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-А-П/5309 от 14.10.2024 г. до Дирекция „СП“ Поморие за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а от ЗСПД за детето си.

В хода на административното производство е извършен предварителен контрол за законосъобразност, преди взимане на решение за предоставяне на социална помощ за което е изготвен нарочен лист на 18.10.2024 г.

Със заповед № ЗСПД/Д-А-П/5309/18.10.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Поморие, на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4, ал.1 от ППЗСПД, във връзка с чл.10а, ал.5 и ал.6 от З ЗСПД на К. Б. е отказано отпускането на еднократна помощ за едно дете. В мотивите на заповедта е посочено, че „На основание чл.3, т.5 от ЗСПД – членовете на семейството са граждани на Украйна Няма сключена спогодба между Република България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца.“

Заповедта е връчена на жалбоподателката на 18.10.2024 г. и е обжалвана с жалба вх.№ 11676/01.11.2024 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.10, ал.4 от ЗСПД семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице, а съгласно ал.5, изр.първо отказът за отпускане на семейна помощ за деца се мотивира.

Заповед № ЗСПД/Д-А-П/5309/18.10.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Поморие е издадена от компетентен орган - директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие, с оглед правомощията му по чл.10, ал.4 и ал.5 от ЗСПД, в предвидената от законодателя писмена форма, като тя е мотивирана с оглед изложените в нея фактически и правни основания.

В хода на административното производство по издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нейната незаконосъобразност.

Заповедта, обаче, е издадена в несъответствие с материалноправните изисквания на закона.

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Не е налице спор по делото, че детето на жалбоподателката е записано в трети клас на училище през учебната 2024/2025 г., не е настанено за отглеждане извън семейството и е с предоставена временна закрила в Република България по смисъла на Закона за убежището и бежанците.

Спорно по делото е приложението на чл.3, т.5 от ЗСПД, като според административния орган семейството на жалбоподателката няма право на семейни помощи за деца, тъй като те са граждани на Украйна и не попадат в обхвата на ЗСПД и няма сключена спогодба между двете държави в областта на семейното подпомагане.

Настоящият съдебен състав намира, че административният орган неправилно е приел, че в случая не са налице основанията за отпускане на заявената от жалбоподателката еднократна помощ.

Съгласно чл.3, т.5 от ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Съгласно чл.39, ал.1, т.4 от Закона за убежището и бежанците, чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, което според чл.2, ал.6 от Закона за социалното подпомагане, включва само социалните помощи по този закон.

Ето защо, настоящия случай не попада сред хипотезите уредени в посочените разпоредби, но това не означава, че жалбоподателката няма право на заявената от нея еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД за детето си.

Според чл.47, ал.1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл.51, ал.1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане. Чл.26, ал.2 КРБ сочи, че чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство, каквото изискване в случая липсва.

Отделно от това, в случая приложение следва да намери и Конвенцията за правата на детето (ратифицирана през 1991г.), която по силата на чл.5, ал.4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които и противоречат. В чл.2 от нея е предвидено, че държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Разпоредбата на чл.3, § 1 от Конвенцията регламентира, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно § 2 държавите – страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл.27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Съгласно съображение 15 от приложимата Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица (Директивата) задълженията на държавите – членки по тази директива следва да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. В чл.3, § 2 от Директивата е предвидено, че държавите-членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация, а съгласно чл. 13, § 2 държавите - членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила.

Семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи по смисъла на чл.47, ал.1 от Конституцията на РБ, които се финансират от държавния бюджет, съгласно чл.5 от ЗСПД (Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд на РБ). Те се предоставят с оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл.1, ал.2 от ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето.

От така цитираните правни норми се налага извода, че децата, ползващи се от временна закрила, не могат да се поставят в по-неблагоприятно положение от останалите деца (граждани на Р.България, чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Р.България, чужденци, на които е предоставено убежище, чужденци на които е предоставена временна закрила, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна). Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи правото им на жизнен стандарт в съответствие с техните висши интереси, поради което семействата им и/или лицата, полагащи грижи за тях, не могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите по чл.3, т.5 от ЗСПД. Ето защо, ограниченията, предвидени в чл.3, т.5 от ЗСПД и чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ, според които чужденците с предоставена временна закрила могат да се ползват само от правото на социални помощи по ЗСП, но не и от правото на семейни помощи по ЗСПД, не съответстват както на Конституцията на РБ и Конвенцията, така и на Директивата, поради което и на основание чл.5, ал.1 и ал.4 от КРБ и принципа на примата на общностното право, не следва да се прилагат.

Поради изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна - постановена в противоречие с нормите на общностното право и международните договори в областта на закрилата на детето и предоставянето на временна закрила на чужденци, както и в несъответствие с целта на закона. Поради това, същата следва да бъде отменена, а преписката - изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК искането на адвокат О. за присъждане на разноски - 10 лева заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение се явява основателно.

В случая, предмет на делото е отказ за отпускане на еднократна помощ за деца по чл.10а, ал.1 от ЗСПД, размерът на която помощ е 300,00 лева, съгласно чл.63, ал.18 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., като тази сума се явява и материалния интерес по делото. Ето защо, на основание чл.38, ал.2, във връзка с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвокат О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

На основание чл.10, ал.6 от ЗСПД настоящото решение е окончателно.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д-А-П/5309/18.10.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Поморие.

ВРЪЩА преписката на директора на Дирекция “Социално подпомагане” - Поморие за ново произнасяне по заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-А-П/5309 от 14.10.2024 г. до Дирекция „СП“ Поморие, подадено от К. Б., [ЛНЧ], съобразно мотивите на настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане [населено място] да заплати в полза на адвокат Д. Г. О. от Адвокатска колегия - Бургас, адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин лева).

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане [населено място] да заплати в полза на К. Б., [ЛНЧ], гражданин на Украйна с предоставена временна закрила в Р.България, сума в размер на 10 лева, представляваща заплатена по делото държавна такса.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.