ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 90
гр. Бургас, 02.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на втори март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно
гражданско дело № 20222000500049 по описа за 2022 година
на Апелативен съд - Бургас съобрази следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№
9658/01.12.21г. на БОС от И. А. Я., ЕГН: **********, чрез адвокат М. Е.-Т.,
със съдебен адрес: гр. С., ул. “А. Д.“№ *, сграда „К.“, вх. *, ет. *, ап. **,
против определение № 1677/11.11.2021г. по в.гр.д.№ 20212100501915 по
описа за 2021 година на БОС, с което е оставена без разглеждане въззивна
жалба вх.№ 644/14.09.2021г. по изп.д.№ 20212180400099/2021г. на ДСИ при
СИС на ЦРС. Твърди, че определението е неправилно и моли да бъде
отменено. Твърди, че не е уведомен за започналото изпълнение и че
неправилно е наложена възбрана върху целия имот, понеже той е придобит
под режим на СИО. Не ангажира нови доказателства. Моли за отмяна на
обжалваното определение и постановяване на акт по съществото на спора, с
който бъде отменено действието на ДСИ.
„НИЦА“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.“Иван Шишман“ № 34, партер, представлявано от
Управителя Е. Л., не оспорва частната жалба, не изразява становище.
Втората ответница по частната жалба – С. Л. Я. също не я оспорва, не
изразява становище, няма доказателствени искания.
Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице,
против акт, подлежащ на инстанционен контрол, пред надлежната по
1
правилата на функционалната подсъдност инстанция и е допустима.
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Съдът, като взе предвид приложените по делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по изп.д. № 20212180400099/2021г. на ДСИ при
СИС на ЦРС, е образувано по молба на „НИЦА“ ООД, против длъжника С.
Л. Я., с приложен изпълнителен лист от 30.10.2017г. по гр.д.№ 64651/2017г.
на СРС, с който е осъдена да заплати на дружеството посочените в него
парични суми.
По молба на взискателя по изп.д.№ 1437/06.07.2021г. на ДСИ при
СИС на ЦРС, изпълнението е насочено срещу описания в същата молба
недвижим имот и е постановено вписване на възбрана.
Пред БОС са изложени оплаквания и са ангажирани доказателства от
страна на частния жалбоподател, че имотът е придобит от длъжницата С.Я. и
от него, под режима на СИО. Оплаква се, че неправилно възбрана е вписана
върху целия имот, а не само върху частта на съпругата му. Изложил е
подробни аргументи за отмяна на изпълнителното действие. С цитираното по-
горе определение БОС е оставил въззивната жалба без разглеждане и е
прекратил производството в.гр.д.№ 20212100501915 по описа за 2021 година
на БОС.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното
определение, БАС съобрази следното:
Съпругът-недлъжник не е трето лице по смисъла на чл.435, ал.4 ГПК,
а има права, уредени в самостоятелната четиридесет и четвърта глава в ГПК.
Той, в качеството си на съпруг-недлъжник, се ползва от предоставените от
чл.502 и чл.503 ГПК възможности да обжалва действията на ЧСИ. От
депозираната въззивна жалба, по която е образувано в.гр.д.№ 1915/2021г. по
описа на БОС е видно, че единственият изложен аргумент за защита е, че
ДСИ е наложил възбрана върху целия имот, докато изпълнението, според Я.,
следва да бъде насочено към ½ част от него. Не е въведен довод за
несеквестируемост, нито за отстраняване от имота, без да е надлежно
уведомен за започналото изпълнение.
2
С жалбата не са въвеждани оплаквания за неспазване на чл.502 ГПК.
Ето защо БОС е обсъдил приложението на разпоредбата на чл.503, ал.3 ГПК.
Според цитираната норма, съпругът-недлъжник може да обжалва действията
на ЧСИ на същите основания, от които може да се ползва и съпругът-
длъжник. Видно от разпоредбата на чл.435, ал.2, законодателят е
предоставил изчерпателно изброени възможности за атакуване на действията
на съдебния изпълнител. Отграничени са действията, които взискателят може
да обжалва и тези, които длъжникът или третото лице са легитимирани да
обжалват. Законът не предвижда обжалваемост на налагането на възбрана,
ето защо правилно въззивната жалба е преценена като недопустима. При това
положение следва извод за правилност на обжалваното определение.
Водим от изложеното, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1677/11.11.2021г. по в.гр.д.№
20212100501915/2021 година по описа на БОС.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се изпрати за сведение и прилагане по
изп. д. № 20212180400099/2021г. на ДСИ при СИС на ЦРС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3