№ 523
гр. Пещера, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско
дело № 20255240101016 по описа за 2025 година
Предявен е иск от Е. С. Х. , ЕГН:**********, с с адрес: гр. Брацигово, ул.
„3-ти март" № 31, чрез адвокат П. П. АК- Хасково, срещу „СИТИ КЕШ"
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул."Цариградско шосе" № 115 Е, , представлявано от Николай Пенчев
Пенчев, с правно основание: чл.124 ал.1 ГПК във вр. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди ищцата, че на 12.10.2022 г. между нея и ответното дружество
"„СИТИ КЕШ" ООД е сключен договор за паричен заем № 748515 от
12.10.2022 г., по силата на който е усвоен кредит в размер на 1000 лв. за срок
от 23 двуседмични вноски.
Съгласно чл. 11 ал. 1 от договора заемополучателят следва да заплати и
неустойка в размер на 575,62 лева.
Твърди , че посочените клаузи на чл. 5 от договора за паричен заем и чл.
11 от договора за паричен заем са нищожни на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД тъй като
противоречат на добрите нрави , също така се заобикаляла разпоредбата на чл.
19 ал. 4 от ЗПК. Твърди че посоченото възнаграждение за гарант
наподобявало неустойка. Нарушени били разпоредбите на чл. 143 т. 5 от ЗЗП
вр. чл. 10 ал. 2 от ЗПК и чл. 10а ал. 2 ЗПК.
В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като
1
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР.
Клаузата на чл. 5 и чл. 11 от Договора е нищожна и самостоятелно
основание, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, като заобикаляща изискванията на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сама по себе си, така уредена, противоречи на добрите
нрави и добрите търговски практики като уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Твърди че сумата не е включена в прилагания ГПР поради което
противоречи на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Твърди, че неустойката представлявала
скрита печалба за кредитора, както и водела до увеличаване на размера на
възнаградителната лихва.
Предвид на изложеното счита, че процесният договор е недействителен
на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, и т. 10 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено изискването за съдържането
в договора на дори на един от посочените елементи, какъвто е размерът на
годишния процент на разходите съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, целият
договор за потребителски кредит е недействителен.
Счита, че посочените клаузи на чл. 5 от Договора за паричен заем и
чл.11 от Договора за паричен заем са нищожни на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД тъй
като противоречат на добрите нрави , и поради неспазване на нормите на чл.
143 ал. 1 и чл. 146 ал. 1 ЗЗП.
Формулира петитум :Бъде прогласена нищожността на чл. 5 от Договор
за паричен заем № 748515 от 12.10.2022 г и чл. 11 ал. 1 от Договор за паричен
заем № 748515 от 12.10.2022 г на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Ангажира доказателства и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника „СИТИ КЕШ"
ООД, ЕИК: *********. Твърди, че искът бил недопустим. Твърди че между
страните не е спорно обстоятелствата по сключване на Договор за паричен
заем . Излагат съображения по същество за валидността и действителността на
оспорените клаузи и недължимостта на претенцията. Твърди ответникът
„СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: ********* , че клаузата за неустойка не е
2
нищожна, като сочи практика в този смисъл, че не е разход по кредита,
поради което не следва да се включва в ГПР. Излага твърдения, че не е
нарушена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК, че не е недействителна
поради заобикаляне на закона, включително поради надхвърлянето на нейните
функции, и поради накърняване на добрите нрави.
Моли исковете да бъдат отхвърлени и прави доказателствени искания.
Претендира разноски.
Съдът е сезиран с искова молба с два обективно съединени иска с
правно основание по чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл.
143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП .
Обявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца
Е. С. Х. и ответника „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: ********* № 748515 от
12.10.2022 г., по силата на който е усвоен кредит в размер на 1000 лв. за срок
от 23 двуседмични вноски, невключване на клаузата за неустойка в ГПР.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията
на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
В чл. 11, ал.1 от кредитния договор е предвидено, че в случай, че
Кредитополучателят не представи обезпечението в посочения срок по чл. 5 от
същия договор - обезпечение в срок от 3 дни, като при неизпълнение дължи
неустойка в размер на 575,62 лв. , като същата се разсрочва на вноски
съгласно уговорения погасителен план.
Неустоечната клауза на чл. 11, ал.1 от договора е нищожна. Тя накърнява
добрите нрави. При тази преценка следва да се изхожда преди всичко от
характерните особености на договора за заем и вида на насрещните
престации. В случая неустойката обезпечава изпълнението не на основното
задължение по договора, а именно - връщането на заетата сума и заплащане на
възнаградителна лихва, а акцесорно такова - представянето на обезпечение,
т.е. дължи се независимо изпълнението на главното задължение.
Следователно, уговорената по този начин тя излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава условия за
неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата и нарушава
принципа за справедливост. Клаузата е и неравноправна съгласно чл. 143, ал.
3
2, т. 5 ЗЗП - защото задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати „необосновано високо обезщетение или неустойка".
Процесната клауза, уреждаща задължение за неустойка, вменява на длъжника
задължение да осигури обезпечение едва след като заемът вече е отпуснат от
кредитора. Евентуалните вреди, които ще се компенсират с тази неустойка, са
съотносими към риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно
лице. При това положение се налага извод, че клаузата, освен че е в
противоречие с целта на посочената законова разпоредба, е неравноправна и
защото с нея на практика кредиторът недобросъвестно прехвърля риска от
неизпълнение на законовото си задължение да провери кредитоспособността
на потребителя - върху самия потребител/чл.13 от договора/.
В случая в чл.11, ал.1 от договора във вр. чл. чл. 5, ал. 1 само формално е
уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ищеца, но настоящият
състав намира, че фактически се дължи не неустойка, а допълнителна печалба
на кредитора - към договорната лихва. Това е така, доколкото за да не
възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които
са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок,
поради което е изключително трудно да бъдат покрити от заемателя.
Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок
(чл.5, ал.1 от договора) да му предостави поръчител, който обаче трябва да
отговарят на множество изисквания - за работа по безсрочен трудов договор
от поне 6 м., за сравнително висок осигурителен доход, да не е заемател или
поръчител по друг договор, да нямат неплатени задължения, да нямат лоша
кредитна история. Налагането на толкова кратък срок за ангажиране на такъв
поръчител, въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и
да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да
потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговарят
и на всички посочени условия. Изброените кумулативно дадени условия
навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното
изпълнение.
Налага се извод, че клаузите на чл. 5 и чл. 11 от договора всъщност не дават
възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са
неизпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за
неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Така неустойката излиза
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се
4
превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Фактически не се
касае за дължима неустойка, а за вземане което представлява допълнителна
печалба за кредитора, освен лихвата. Ето защо неустойката, респ. съответната
клауза, която с която е уговорена, е нищожна.
Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен
лихвен процент.Доколкото част от ГПР, е и „неустойката", е следвало да се
посочи действителния размер на ГПР. Това не е сторено, поради което е
нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването й размерът на ГПР, ще
надвишава законовия максимум по чл.19, ал.4 ЗПК, равен на пет пъти размера
на законна лихва към момента на сключване на договора за кредит.
Обстоятелство , което не се оспорва от ответника – че клаузата за неустойка не
е включена в ГПР.
В процесния случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по
смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила .Ако съдът изменя
съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в
потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната
цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би
способствало за премахването на възпиращия ефект, упражняван върху
продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане на такива
неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като продавачите и
доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако
знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът
все пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така
че да се гарантират интересите на тези продавачи и доставчици. / в този
смисъл са следните решения: от 14 юни 2012г., Banco Espanol de Credito, C-
618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kasler и Kaslerne Rabai, C-
26/13, EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporacion Bancaria и
Bankia, C-70/17 и C-179/17, EU:C:2019:250/.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1,
т.9 и т.10 ЗПК, освен конкретно обсъдените клаузи - и целият договор за заем е
недействителен - чл.22 ЗПК, но с оглед диспозитивното начало и претенциите
на ищеца - единствено се сочи в мотивите на настоящото решение.
При този изход от спора и съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника,
следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на
5
делото.
Тъй като ищеца е освободен от плащане на държавна такса , то такава се
дължи от ответника и същият следва да бъде осъден да заплати в полза на РС
Пещера 50,00 лева.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение , предвид и че се твърди нищожност на две клаузи от един и
същи договор намира следното :
С исковата молба е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузите по
чл. 5 и чл. 11 от Договор за паричен заем № 748515 от 12.10.2022
Действително съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за ВАР за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове,
за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на
исковете. В конкретния случай обаче не се касае за предявени два иска,
доколкото е предявен иск за прогласяване нищожността на две клаузи,
уговорени в един договор сключен между страните.
В случая би била дължима, ако клаузите бяха от различни договори.
Настоящия състав намира за справедливо възнаграждение в размер на 400
лева съобразно чл. 7 ал. 2 т. 1 от НВАР.
Съдът намира, че посоченото възнаграждение съответства на принципите на
разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело
C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. С. Х. ,
ЕГН:********** и „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: ********* и ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на клаузите на чл. 5 и чл. 11, ал.1 от сключения между
страните Договор за паричен заем № 748515 от 12.10.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК:
********* да заплати на Е. С. Х. , ЕГН:**********, сумата от 400 лева -
разноски.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: ********* да заплати в полза на
6
Районен съд – Пещера разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
7