№ 485
гр. София , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500528 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 260297 от 1.10.2020 г. /допълнено с решение № 261402/25.11.2020 г./ по гр.д.
№ 1506/2018 г. по описа на СГС, ГК, І-4 състав, е осъден „ЧЕЗ-Разпределение България“ АД
с ЕИК: *********, гр. София на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на Я. Н. К. с ЕГН:
********** от гр. *** сумата от 54462,00 /петдесет и четири хиляди четиристотин шестдесет
и два /лв., като част от общо дължимата в размер на 214470 /двеста и четиринадесет хиляди
четиристотин и седемдесет/ лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи да получи наем от отдаването за временно и възмездно
ползване на трети лица на четири броя преместваеми търговски обекти, за периода от
20.11.2014г. до 04.10.2016г., разполагаеми в собственият му недвижим имот: УПИ IX-Коо,
кв. 21 по плана на гр.***, м-ст „НЗП Средец“, с площ 975кв.м., с административен адрес:
гр.***, бул. „***“, претърпени в резултат на бездействието на служители на ответника да
изпълнят съдебно решение от 25.06.2007г. по гр.д. № 239/2007г. на СРС, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска - 21.11.2016г.,
до окончателното и изплащане, също така сумата от 5530 /пет хиляди петстотин и тридесет/
лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби, а именно:
платени 40.00лв. за виза, 5250.00лв. за изготвяне на архитектурни проекти и 240.00лв. за
съгласуване на архитектурните проекти, претърпени в резултат на бездействието на
служители на ответника да изпълнят съдебно решение от 25.06.2007г. по гр.д. № 239/2007г.
1
на СРС, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на
иска до окончателното и изплащане, както и 5478.50 лв. съдебно-деловодни разноски,
платени в първата инстанция от ищеца.
В срока по чл.259 ГПК основното и допълващото решение са обжалвани с въззивни жалби
от процесуален представител на „ЧЕЗ-Разпределение България“ АД с доводи за
неправилността им. Сочи, че като е уважил исковете, СГС не бил съобразил приетите по
делото писмени доказателства. Към исковата молба било представено издадено
разрешението за поставяне на 4 броя павилиони № 136 от 20.11.2014г., издадено от Главния
архитект на район „Възраждане“. Съгласно чл. 26, ал.1 от Наредба на Столичен общински
съвет за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-
декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на столична община в сила
от 06.11.2014г., компетентен да издаде разрешение за поставяне на обекти от I-ва до VI-та
зона е Главният архитект на Столична община. Имотът попадал в първа зона, а
разрешението е издадено от Главния архитект на района, т.е. то било издадено от
некомпетентен орган и не може да породи никакви правни последици. След като нямало
годен акт да послужи като основание за поставяне на процесиите поставяеми обекти,
ищецът не можело да ги постави и съответно да ги отдава под наем на трети лица. Затова и
ищецът не бил предприел никакви действия по реализиране на това си инвестиционно
намерение, а приложените към ИМ договори за наем били съставени единствено за целите
на процеса и не можело да обосноват основателност на претенцията. Твърди се от
въззивника, че подобно изискване е имало за имоти от пета категория и в отменената и
действала до 6.11.2014г. Наредба за поставяемите обекти на Столична община - според нея
разрешенията за поставяне се издават от Главния архитект на Столична община, а не на
съответния район. Съдът е следвало по пътя на косвения съдебен контрол върху
административните актове да прецени доколко представения по делото административен акт
може да породи правни последици и дали може да обоснове извод за основателност на
исковата претенция.
На следващо място, се сочи във въззивната жалба, че съгласно чл. 30, ал.1 от сега
действащата Наредба на СО, както и съгласно чл. 20, ал.1 от отменената Наредба на СО,
уреждаща статута на преместваемите обекти, срокът на валидност на разрешението за
поставяне е до 5 години. Доколкото в разрешението за поставяне не е посочен друг срок, ако
то бъде преценено като такова, пораждащо правни последици, следвало да се приеме, че то е
издадено за срок от 5 години. Т.е. до 20.11.2019г. за ищеца е продължавала да съществува
възможност да реализира проектите си, още повече, че както той сочел в исковата си молба,
че шахтите от имота му вече са изместени и не са налице твърдените от него пречки за
реализиране на проекта му, но не се бил възползвал от тази възможност, което още веднъж
обосновава извода, че ищецът не е имал такива намерения, а е съставил частните документи
само за нуждите на процеса.
В жалбата се сочи още, че ищецът претендирал пропуснати ползи от 20.11.2014г. до
2
04.10.2016г., но същите били неправилно уважени от първостепенния съд. Съгласно чл.15,
ал.1 от сега действащата Наредба и съгласно чл.23 от отменената Наредба на Столична
община, за преместваемите обекти, каквито са павилионите, се издава разрешение за
въвеждане в експлоатация. Такова не било представено по делото, нито са представени
доказателства, че от страна на ищеца са предприети някакви стъпки за реализиране на
процедурата, поради което неоснователно и неправилно претенцията за пропуснати ползи
била уважена.
По делото ищецът не доказал изобщо да е предприел каквито и да е действия по реализиране
на изготвения проект и поставянето на 4 броя павилиони на предвидените места. Видно от
представените по делото проекти, същите не са съгласувани със съответните институции,
съгласно изискванията на ЗУТ и подзаконовите му актове, а именно: "Софийска вода" АД,
"ЧЕЗ Разпределение България"АД, "Улично осветление", "Топлофикация", "Газификация" и
т.н.
В заключение, се моли САС да отмени изцяло първоинстанционното решение и да отхвърли
изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
Въззиваемият оспорва жалбите като неоснователни и счита, че основното и допълващото
решение следвало да бъдат потвърдени, като се претендират и разноските по делото,
сторени пред въззивния съд.
Жалбите са подадени в установения от закона срок, от страна в процеса, имаща право и
интерес от обжалване и срещу подлежащи на обжалване валидни и допустими съдебни
актове, по правилността на които САС намира следното:
Съдът е сезиран с разглеждането на искове с правно основание чл.49 ЗЗД.
Производството е образувано по искове на Я. Н. К. срещу „ЧЕЗ-Разпределение
България“ АД за присъждане на сумата 54462 лв., като част от общо дължимата в размер на
214470 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи да получи наем от отдаването за временно и възмездно ползване на трети лица на
четири броя преместваеми търговски обекти, за периода от 20.11.2014г. до 04.10.2016г.,
претърпени в резултат на бездействието на служители на ответника да изпълнят съдебно
решение от 25.06.2007г. по гр.д. № 239/2007г. на СРС, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.
Твърди, че е собственик на недвижим имот: УПИ IX-Коо, кв. 21 по плана на гр.***, м-ст
„НЗП Средец“, с площ 975кв.м., с административен адрес: гр.***, бул. „***“ по силата на
покупко-продажба обективирана в нотариален акт № 160/2006г. С влязло в сила решение от
25.06.2007г. по гр.д. № 239/2007г. на СРС осъдил ответника „ЧЕЗ-Разпределение България“
АД да премахне положените в имота му три броя шахти за ел.кабели. Тъй като ответника не
изпълнил задължението си да премахне шахтите го осъдил да му заплати обезщетение за
3
неоснователното ползване на имота за периода от 09.01.2007г. до 09.01.2012г. Впоследствие,
тъй като шахтите отново не били премахнати образувал и към момента е висящото ново
дело, с иска по което претендирал от същия ответник обезщетение за неоснователно
ползване за следващ период. След завеждане на второто дело, през лятото на 2016г.
ответникът предприел преместване на кабелите, което приключило окончателно на
04.10.2016г. Междувременно на 20.11.2014г. бил одобрен от Гл.архитект на р-н
„Възраждане“ проектът му за разполагане на четири броя преместваеми търговски обекти в
собственият му имот – заведение за бързо хранене–дюнер, пекарна–баничарница, бира–
скара и магазин за алкохол и цигари. Съгласно предварително становище на
административният орган, ако новото строителство засяга преминаващите през имота му
кабелни линии, е необходимо да не бъде засягана тяхната цялост и същите да бъдат
временно укрепени, до изместването им. Поради бездействието на ответника да изпълни
Решение от 25.06.2007г. по гр.д. № 239/2007г. на СРС и премахне кабелите в имота му, за
периода от 20.11.2014г. до 04.10.2016г. ищецът не могъл да постави четирите броя
преместваеми обекти, защото по проект тяхната ел. и ВиК инсталация трябвало да премине
точно върху кабелите и е невъзможно да бъде разположена под тях, поради което пропуснал
ползи изразяващи се в средната месечна наемна цена. Предявена е в същата искова молба и
претенция за присъждане на сумата 5530 лв. представляваща обезщетение за имуществени
вреди - претърпени загуби - платени 40.00лв. за виза, 5250.00лв. за изготвяне на
архитектурни проекти и 240.00лв. за съгласуване на архитектурните проекти, претърпени в
резултат на бездействието на служители на ответника да изпълнят съдебно решение от
25.06.2007г. по гр.д. № 239/2007г. на СРС, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.
Ответникът „ЧЕЗ-Разпределение България“ АД изразява становище за неоснователност на
исковете.
Възразява, че и след премахване на кабелите ищецът е могъл да реализира проекта си, че и
към момента не е предприел действия по поставяне на обектите, че е възпрепятствал
преместването на кабелите.В евентуалност оспорва претенцията по размер. Претендира
искът да бъде отхвърлен или уважен но в редуциран размер.
Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 и 3 ГПК, като взе предвид, че във втората инстанция не са искани и не са
приемани нови /допълнителни/ доказателства, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Не е спорно, а и съдът въз основа събраните в първата инстанция писмени доказателства и
приетата пак там съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ приема за установено, че ищецът е
собственик на недвижим имот: УПИ IX-Коо, кв. 21 по плана на гр.***, м-ст „НЗП Средец“, с
площ 975кв.м., с административен адрес: гр.***, бул. „***“, по силата на покупко-продажба,
обективирана в нотариален акт № 160/2006г. С влязло в сила решение от 25.06.2007г. по
4
гр.д. № 239/2007г. на СРС е осъдил ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да
премахне положените в имота му три броя шахти за ел.кабели, посочени в червен цвят в
скицата – неразделна част от решението. Тъй като ответника не изпълнил задължението си
да премахне шахтите, с Решение № 647/2013г. по гр.д. № 68/2012г. СГС присъдил в полза на
ищеца обезщетение за неоснователното ползване на имота за периода от 09.01.2007г. до
09.01.2012г. Впоследствие, тъй като шахтите отново не били премахнати, ищецът образувал
към момента висящото гр.д. № 12971/2015г. на СГС, с иска по което претендирал от същия
ответник обезщетение за неоснователно ползване за следващ период.
Безспорно е между страните, че през лятото на 2016г. ответникът предприел действия по
преместване на кабелите, което приключило окончателно на 04.10.2016г., за което е
съставен надлежен протокол. Междувременно на 20.11.2014г. е одобрен от Гл.архитект на р-
н „Възраждане“ проект на ищеца за разполагане на четири броя преместваеми търговски
обекти в собственият му имот – заведение за бързо хранене–дюнер, пекарна–баничарница,
бира–скара и магазин за алкохол и цигари. Съгласно предварително становище на
административния орган с изх. № **********/07.11.2011г., ако новото строителство засяга
преминаващите през имота му кабелни линии, е необходимо да не бъде засягана тяхната
цялост и същите да бъдат временно укрепени, до изместването им от „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД. Въз основа приетата в първата инстанция СТЕ е изводимо, че
съществуващите кабели са били пречка за изграждане на преместваемите обекти, тъй като
същите е следвало да бъдат изградени в сервитутната зона на ел. трасето, където не се
допуска застрояване.
За да се приеме, че е основателен иска, то в тежест на ищеца е да установи главно и пълно
кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на вреди намиращи се в пряка
причинна връзка с виновното, противоправно поведение на лице, изпълняващо възложената
му от ответника работа. Вината на конкретните служители на ответника, допринесли с
бездействието си да настъпят вредоносните последици се предполага до установяване на
противното. В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете, вкл. да
обори презумпцията за вина.
Поради изложеното по-горе, изводимо е, че презумпцията за вина на служители на
ответното дружество за процесните вреди не е оборена. Налице е неизпълнение на решение
от 25.06.2007г. по гр.д. № 239/2007г. на СРС за процесния период от 20.11.2014г. до
04.10.2016г., което е направило невъзможно за ищеца поставянето на четирите броя
преместваеми обекти, поради което пропуснал ползи изразяващи се в следната месечна
наемна цена от отдаването им за временно и възмездно ползване на трети лица.
Въз основа заключението по приетата по делото в първата инстанция СТЕ и писмените
доказателства по делото е изводимо, че общата пазарна, наемна стойност за всички
процесни обекти за периода 20.11.2014г. до 04.10.2016г. е 54462,00лв., като претендираната
от ищеца сума от 5530.00лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди -
5
претърпени загуби се доказва, че са платени 40.00лв. за виза, 5250.00лв. за изготвяне на
архитектурни проекти и 240.00лв. за съгласуване на архитектурните проекти, претърпени в
резултат на бездействието на служители на ответника да изпълнят съдебно решение от
25.06.2007г. по гр.д. № 239/2007г. на СРС, поради което и тя се явява основателна и
доказана. По тези причини, с двете решения СГС е уважил изцяло предявените претенции,
като съобразно изхода от спора и направеното искане, главницата е присъдена ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 21.11.2016г. до окончателното и
изплащане.
Атакуваните решения на СГС са правилни, а въззивните жалби са неоснователни и като
такива следва да се оставят без уважение. Съображенията за това са следните:
С решение от 25.06.2007г., постановено по гр.д.№ 239/2007г. на СРС, 25 състав, съдът е
осъдил ответника „ЧЕЗ Разпределение България" АД да премахне положените в УПИ IX-
Коо, от кв.21 по плана на гр.***, местността „НПЗ Средец", шахти за ел.кабели, посочени в
червен цвят, в скица № 1, към заключението на приетата СТЕ, която скица представлява
неразделна част от съдебното решение. С решение от 19.03.2009г., постановено по в.гр.д.№
3064/2007г. на СГС, 4 „А" състав, първоинстанционното съдебно решение е оставено в сила.
С определение № 757/05.08.2011г., постановено по гр.д.№ 1615/2009г. на ВКС, не е
допуснато до касационно разглеждане депозираната от ответника жалба и
първоинстанционното решение е влязло в законна сила. В тази връзка, с влязло в законна
сила съдебно решение, ответникът е осъден за премахне разположените в имота на К. три
броя шахти и преминаващите в мястото кабели.
Въпреки, че е бил задължен от съда да премахне поставените в имота шахти, ответникът не
е предприел никакви действия в тази насока. Това е принудило Я.К. да заведе дело от името
на представляваното от него търговско дружество „АПОЛОН-96" ЕООД /бивш собственик
на имота/, с което е поискал съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение за
незаконосъобразното ползване на имота и неоснователно обогатяване на ответника,
изразяващо се в се в извършен незаконен строеж в чужд имот, и ограничаване на правото му
на собственост.
С решение № 647/03.04.2013г., постановено по гр.д.№ 68/2012г. на СГС, VI-3 състав, съдът
е уважил претенцията и е осъдил ответника „ЧЕЗ Разпределение България" АД да заплати на
бившия собственик на имота търговско дружество „АПОЛОН-96" ЕООД претендиралата
сума от 34 000 лева, за периода от 09.01.2007г., до 09.01.2012г., ведно със законната лихва,
считано от 10.01.2012г., до окончателното изплащане на дължимата сума. С решение № 15
от 10.01.2014г., постановено по в.гр.д.№ 24/2013г. на САС, 1 състав, въззивната инстанция е
оставила в сила първоинстанционното решение. С определение № 1052 от 12.08.2014г.,
постановено по гр.д.№ 2038/2014г. на ВКС, касационният състав не е допуснал до
разглеждане жалбата на ответника и първоинстанционното съдебно решение е влязло в
законна сила.
6
Въпреки, че е заплатил сумата, на която е бил осъден /за периода от 09.01.2007г. до
09.01.2012г./, ответникът отново не е премахнал разположените в имота на ищеца-въззиваем
3 броя шахти и ел.кабели. Това го е принудило да образува ново дело за заплащане на
обезщетение за следващ период - от 10.01.2012г. до 10.10.2015г. Това дело също е
приключило с влязъл в законна сила съдебен акт, по силата на който ответникът е осъден да
заплати на К. претендираната сума за следващия период.
След завеждане на второто дело, ответното дружество е предприело действия по
преместване на кабелите от имота, в трасе извън него, съгласно действащия ПУП, което не е
спорно между страните. Преместването на кабелите е продължило няколко месеца и е
приключило на 04.10.2016г., за което на К. /по собствените му признания/ е предоставен
протокол от фирмата, извършила преместването на кабелите. За този трети период също има
влязло в законна сила съдебно решение, по силата на което ответникът е осъден да заплати
на К. претендираната сума и за този период.
САС намира, че е безспорно това, че ищецът-въззиваем е искал да използва имота си
пълноценно /останалата част от него, която не е била засегната от преминаващите в имота
му кабели/ и е подал документи пред компетентните административни органи, за
съгласуване и одобряване на проект, за разполагане на 4 броя преместваеми търговски
обекти в имота му - заведение за бързо хранене-дюнер, пекарна- баничарница, бира-скара и
магазин за алкохол и цигари. Проектите му са били одобрени от Гл.архитект на район
„Възраждане" на 20.11.2014г. и на същата дата, му е издадено разрешение за поставяне №
136/20.11.2014г.
Това изместване обаче е започнало през лятото на 2016г. и е продължило до 04.10.2016г. -
повече от 5 години след влизане в сила на съдебното решение, съгласно което ответникът е
трябвало да премахне кабелите от имота. През това време Я.К. не е могъл да ползва имота
си, включително и да постави в него четирите обекта, за които му е издадено разрешение за
поставяне, тъй като по проект, предвидените инсталации /ВиК и Ел/, е трябвало да преминат
точно върху кабелите на ответника /същите не могат да преминават под обектите, защото
трябва да има достъп до тях/. По този начин от 20.11.2014 г., до 04.10.2016г. - 1 година, 10
месеца и 15 дни, К. е търпял вреди и е пропускал ползи, поради виновното поведение на
ответника, който не е преместил кабелите си от имота му повече от 5 години.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, се установява, че
общата пазарна наемна стойност на всички обекти, предмет на разрешението за поставяне,
за периода от 20.11.2014г., до 04.10.2016г. е в размер на 54 462 лева.
Във връзка с направеното от ответното дружество възражение в хода на делото пред
първоинстанционния състав, за недължимост на вземането, поради това, че Я.К. вече е
осъдил ответника да му заплати обезщетения за това, че в имота му са преминавали кабели,
трябва да се има предвид следното:
7
На първо място, посочените по-горе решение за трите периода касаят част от имота на К. с
площ от 332 кв.м. /на тази база са направени всички изчисления на вещите лица/. Целият му
имот обаче е с площ от 975 кв.м., като за останалата му част от 643 кв.м. не е определяно и
не е заплатено обезщетение. Четирите павилиона засягат точно тази част от имота, тъй като
в частта, от 332 кв.м., в която незаконно, за период от повече от 5 години, бяха разположени
кабелите на ответника, трябва да преминават съоръженията за експлоатация на тези
павилиони /ток, вода и т.н./.
На второ място, предходно предявените претенции нямат нищо общо с настоящата
претенция за претърпени вреди от това, че поради наличието на тези кабели, К. не е могъл
да реализира приходи от имота си, като постави предвидените за това 4 броя павилиони и да
експлоатира същите или да ги отдава под наем. Претенциите не се припокриват, тъй като
първата касае факта, че ответникът е ползвал част от имота на ищеца, а настоящата, че Я.К.
не може да упражнява правото си на собственост, като постави в имота си съоръжения,
които да му носят доходи.
Освен това, във въззивната жалба се излагат и твърдения, които не са изложени
нито в отговора на исковата молба, нито в проведените съдебни заседания. Така например,
за първи път във въззивната жалба се твърди, че компетентен да издаде приложените по
делото разрешения за поставяне е Главният архитект на CO, а не на район „Възраждане".
Такова възражение не е правено в хода на делото пред СРС и СГС. За първи път се прави
възражение и за срока на валидност на разрешенията за поставяне, като не е посочено, че
претендирания период е за времето, в което ответника не е преместил кабелите и шахтите,
за което е бил осъден с влязло в законна сила съдебно решение. В случая е без значение, че
след като кабелите са преместени от ответника, К. е имал възможност да постави обектите
си в имота. На следващо място, не е имало как въззиваемото лице да реализира
разрешенията за поставяне /каквото възражение отново се прави за първи път едва с
въззивната жалба/, както и няма как да бъде издадено разрешение за въвеждане в
експлоатация на павилиони, които не са поставени на предвидените за това места, пак
поради виновно поведение на ответника.
Налице е съвпадение между крайния резултат от изводите на СГС и САС, поради което
обжалваните решения следва да бъдат потвърдени.
По отношение отговорността за разноските: право на такива има въззиваемата страна. Те
представляват заплатен адвокатски хонорар от 2000 лв., заплатени изцяло и в брой.
Възражението за прекомерност на този хонорар от процесуалния представител на
въззивника е неоснователно предвид обжалваемия материален интерес, както и правната и
фактическа сложност на казуса. Ето защо, тази разноска следва да се присъди на
въззиваемото лице.
8
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260297 от 1.10.2020 г. и решение № 261402/25.11.2020 г. по
гр.д.№ 1506/2018 г. по описа на СГС, ГК, І-4 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЧЕЗ-Разпределение България“ АД да заплати на
Я. Н. К. сумата от 2000 лв. разноски във втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9