О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София 07.06.2019г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, 1-ви състав в публично заседание на 31.май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: РАДИ ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията ЙОРДАНОВ т. д. №171 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.692 от ТЗ.
Постъпило е възражение НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ със седалище ***, с което възразява
срещу неприемането на вземането от общ размер от 1660,01лв., от които 1500,-лв.
главница и 160,01лв. - лихва, възникнала до датата на съдебното решение за
откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника, както и лихвата
върху главницата
Неприетите публични вземания са
установени с влезли в сила актове - наказателно постановление, потвърдено от
съда след обжалването му по съдебен ред и влязло в сила съдебно решение.
Синдикът не приема вземанията с
аргумента, че същите са възникнали до датата на съдебното решение за откриване
на производството по несъстоятелност срещу дружеството и не са предявени в преклузивните срокове, определени от разпоредбите на
чл.685, ал.1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.164, ал.4
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в случай, че публичните вземания
са установени с влязъл в сила акт същите следва да бъдат включени в списък на
приети вземания така. както са предявени и не могат да бъдат оспорени по реда
на част четвърта от Търговския закон, включително и чрез предявяване на установителен иск по реда на чл.694 от същия закон.
Посочената разпоредба е създадена с оглед обществения интерес от попълване на фиска и има за цел защита на публичните вземания,
установени с влезли в сила актове след изчерпването на възможностите на
обжалването им по административен и съдебен ред. В този смисъл е и съдебната
практика, обективирана в Решение №43 от 20.06.2014 г.
по т.д. №2471/2013г. на ВКС, 1-во, Т.О., постановено по реда на чл.290 от ТПК,
в което касационната инстанция приема, че „забраната по чл.164, ал.4 от ДОПК за
оспорване по реда на чл.690 и сл. от ТЗ на публично вземане, установено с
влязъл в сила акт, произтича от специфичния ред и начин на установяване на
публичните вземания, поради което законодателят е разпрострял задължителната
сила на акта и спрямо третите лица, неучаствали в производството по издаване на
акта за установяване на публично вземане, каквито са кредиторите на масата на
несъстоятелността.“.
Цитираната разпоредба на ДОПК има
императивен характер и не прави разграничение с оглед момента на възникване на
публичното вземане, установено с влезлия в сила акт - преди или след датата на
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу
дружеството, поради което, считаме че синдикът незаконосъобразно е включил
публичните вземания, установени е влязъл в сила акт, в списък на неприети
вземания на кредитори на длъжника.
На следващо място, както бе посочено
по-горе, в списъка на неприетите вземания е включено и публично вземане за
лихва върху главница за имуществена санкция, възникнала до датата на съдебното
решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу търговеца,
както и лихва, начислена върху същата главница от датата на предявяване на
вземането, до окончателното погасяване на главницата.
Видно от молбата за предявяване на
публични вземания на Н.а.з.п. с която е предявено публичното вземане пред съда
по несъстоятелността и приложената към нея справка за размера на вземанията по
отделни основания, същото е предявено ведно е начислената лихва до
окончателното погасяване на главницата, която към 07.11.2017г. е в размер на
280,02 лв.
По аргументи, изложени по-горе счита,
че синдикът незаконосъобразно е включил публичното вземане с изпълнително
основание влязло в сила наказателно постановление в списъка на неприетите
вземания на кредитори на дружеството, поради което и предвид факта, че същото е
предявено като лихвоносно и по силата на чл.164, ал.4 от ДОПК, считаме, че
синдикът е следвало да приеме вземането така, както е предявено, а именно:
публично вземане за имуществена санкция в общ размер на 1 780,02 лв., от които
- 1 500 лв. - главница и 160,01 лв. - лихва, възникнала до датата на съдебното
решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника, лихва
в размер на 120,01 лв., възникнала в периода от 24.01.2017 г. до 07.11.2017 г.,
както и лихвата върху главницата, дължима от 08.11.2017 г. до окончателното
погасяване на главницата.
В списъка на неприетите вземания е
включено и публично вземане за държавна такса главница и лихва, посочена като
размер, но не и до коя дата е начислена. Видно от молбата за предявяване на
публични вземания на Н.а.з.п. и приложената към нея справка за размера на
вземанията по отделни основания лихвата върху публичното вземане е начислена до
07.09.2018 г., а вземанията са предявени ведно с лихвата, начислена до
окончателното погасяване на главниците.
Предвид изложеното, синдикът е
следвало да включи публичното вземане за държавна такса в списъка на приетите
вземания така, както е предявено, а именно: публично вземане за държавна такса
в общ размер на 560,38 лв., от които 475,00 лв. главница и 85,38 лв. - лихва,
начислена до 07.09.2018 г., както и лихвата, начислена от 08.09.2018 г. до окончателното
погасяване на главницата.
НАП
възразява срещу предвидената поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал. 1, т.7 от Търговския закон на включените в
списъка на служебно приетите вземания на кредитори на длъжника публични
вземания главници в размер на 9 143 888,18 лв. и публични вземания за лихви в
размер на 1 705 974,06 лв. е изпълнително основание влязъл в сила Ревизионен
акт № Р-29002917002751-091-001/20.10.2017 г., издаден от ТД на НАП - „Големи
данъкоплатци и осигурители”, поради следното:
Разпоредбата на чл.722, ал.1, т.7 от ТЗ определя поредността на удовлетворяване на
вземанията на кредиторите /включително публичноправните/,
възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност срещу длъжника.
НАП счита, че посочените по-горе
публични вземания са възникнали преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност и следва да бъдат включени в списъка на
приетите вземания с поредност на удовлетворяване по
т. 6 на чл.722, ал.1 от Търговския закон, поради следните съображения:
Изискуемостта на публичните вземания не е обусловена
от съставянето, съответно от влизането в сила на ревизионен акт, доколкото в
съответствие е данъчното законодателство, данъчната основа се декларира и
дължимият данък се определя от данъчнозадълженото лице, а данъчният орган, чрез
извършване на ревизия и издаване на ревизионен акт, въз основа на
констатациите, направени в хода на ревизионното производство, установява дали
данъчните задължения са правилно определени от страна на данъчнозадълженото
лице. Съгласно действащото данъчно законодателство, данъкът става изискуем и
възниква задължение за начисляването му от задълженото лице в определен период
след датата на възникване на данъчното събитие, поради което датата на
настъпване на изискуемостта е различна и не съвпада с датата на издаване,
съответно влизане в сила на ревизионен акт. Изложеното се възприема и от
съдебната практика, като Тълкувателно решение №1 от 07.05.2009г. на ВКС по
т.д.№1/2009г., ОСНК дава тълкуване на въпроса дали извършването на данъчна
ревизия и издаването на ревизионен акт е необходима предпоставка за
определянето на дължимото данъчно задължение и ако не е издаден ревизионен акт
(респективно ако същият не е влязъл в сила) следва ли да се приеме, че не е
налице дължимо данъчно задължение. Една от основните характеристики на данъците
е тяхната законоустановеност по основание, размер и
субекти. Задължението за плащане на данъци възниква с настъпването на
определения в конкретния данъчен закон падеж, без значение дали това задължение
е определено с акт на данъчната администрация. От изложеното следва, че
данъчните задължения възникват ех lege, при
настъпване на определен юридически факт и стават изискуеми с настъпването на
определения в конкретния данъчен закон падеж, а ревизионният акт е резултат от
извършена данъчна ревизия по приложението на данъчния закон. Той визира винаги
конкретно задължение на конкретно данъчно задължено лице и представлява по
правната си същност индивидуален административен акт, издаван от компетентния
орган по приходите, който има само декларативно, а не конститутивно
действие, защото с него не се създава същинско данъчно задължение, а се
признава вече съществуващо право на държавата да получи едно данъчно вземане,
ведно с лихвите за забава, определени с акта или правото на данъчния субект да
прихване или възстанови суми.
С оглед горното, макар актът с който са установени
публичните задължения да е издаден след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност, посочените по-горе публични задължения са
възникнали и станали изискуеми преди 23.01.2017 г. - датата на решението.
НАП възразява и срещу предвидената поредност
на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от Търговския закон на включените в
списъка на служебно приетите вземания на кредитори на длъжника вземания на Фонд
„Гарантирани вземания на работници и служители при несъстоятелност на
работодателя” в общ размер на 603 028,60 лв., поради следното:
Съгласно чл.28, ал. 3 от ЗГВРСН в производството по несъстоятелност,
във връзка с изплатените гарантирани вземания на работници и служители, фондът
се представлява от Националната агенция за приходите. В резултат на изплащането
на гарантирани вземания на работниците и служителите със средствата на фонда, в
негова полза възниква право да иска възстановяване на изплатените средства от
работодателя или от масата на несъстоятелността. В този смисъл, вземанията на
фонда се ползват със същата правна защита, която е предвидена в ТЗ за
вземанията за трудови възнаграждения. Ето защо. синдикът е длъжен не само да
приеме предявените вземания, но и е длъжен да предвиди поредност
на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.4 от ТЗ за целия изплатен размер. Фонд
ГВРС се суброгира в правата на кредитор по чл.722,
ал.1, т.4 от ТЗ заедно с работниците, които имат да получават останалата
неизплатена част от трудовите си възнаграждения, като фондът и работниците
стават кредитори от един и същи ред.
Предвид изложеното, незаконосъобразно синдикът е
предвидил поредност на удовлетворяване на публичните
вземания по чл.722, ал.1, т.7 от ТЗ, а не поредност
на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.4 от ТЗ.
Във връзка с гореизложеното, моля на основание чл.692,
ал.4 от Търговския закон, да се произнесете с определение, с което:
Да изключите от списъка на неприетите вземания на
кредитори на „К.Б.” ЕАД обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника под №
20190404154443, публичните вземания за имуществена санкция и държавна такса и
включите в списъка на приетите вземания на кредитори на длъжника:
-
публично вземане
за имуществена санкция, установено с Наказателно постановление №
18-000889/24.08.2016 г., издадено от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ в общ размер на 1 780,02 лв., от които - 1 500 лв. - главница и 160,01
лв. - лихва, възникнала до датата на съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност срещу длъжника, лихва в размер на 120,01 лв.,
възникнала в периода от 24.01.2017 г. до 07.11.2017 г., както и лихвата върху
главницата, дължима от 08.11.2017 г. до окончателното погасяване на главницата;
-
публично вземане
за държавна такса, установено с Изпълнителен лист № 36/17.03.2017 г. по гр. д.
№ 2863/2016 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора в общ размер на 560,38 лв.,
от които 475,00 лв. - главница и 85,38 лв. - лихва, начислена до 07.09.2018 г.,
както и лихвата, начислена от 08.09.2018 г. до окончателното погасяване на
главницата;
Да измените предвидената в списъка на служебно
приетите вземания на кредитори на „К.Б.” ЕАД, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника
под № 20190404154443, поредност на удовлетворяване на
публични вземания главници в размер на 9 143 888,18 лв. и публични вземания за
лихви в размер на 1 705 974,06 лв. с изпълнително основание влязъл в сила
Ревизионен акт № Р- 29002917002751-091-001/20.10.2017 г., издаден от ТД на НАП
- „Големи данъкоплатци и осигурители”, възникнали до датата на съдебното
решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника от чл.
722, ал. 1, т. 7 от ТЗ на чл. 722, ал. 1, т. 6 от същия закон;
Да измените предвидената в списъка на служебно
приетите вземания на кредитори на „К.Б.” ЕАД, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на
длъжника под № 20190404154443, поредност на
удовлетворяване на вземания на Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители
пои несъстоятелност на работодателя” в общ размер на 603 028,60 лв. от чл. 722,
ал. 1, т. 7 от ТЗ на чл. 722, ал. 1, т. 4 от ТЗ.
Синдикът на „К.Б.” ЕАД -в несъстоятелност намира
възражението за допустимо, но неоснователно.
Изцяло неоснователни са доводите заложени в
депозираното от страна на Националната агенция за приходите възражение, в което
се сочи, че в процесния случай приложение следва да
намери разпоредбата на чл.164 от ДОПК, като е оглед характера на предявените
вземания, предвидения в закона преклузивен тримесечен
срок за предявяване на вземанията се явява неприложим.
Първият въпрос предполагащ отговор в инициираното
производство от възразилия кредитор НАП е този свързан със срока за предявяване
на публични държавни вземания, констатирани с акт за установяване на публично
вземане, погасяват ли се правата за предявяването им пред синдика на
несъстоятелното дружество след изтичане на двумесечния срок по чл.688, ал.1 ТЗ,
респ. налице ли е противоречие между чл.688, ал.1 ТЗ и чл.687, ал.2 ТЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл.164, ал.4 ДОПК, в случай, че публичното вземане е установено
с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от
него вземания /както е предявено/, като вземането не може да бъде оспорено по
реда на Част IV от Търговския закон или чрез обжалване на определението на съда
по несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите от синдика вземания.
Разпоредбата на чл.162, ал.2 от ДОПК сочи кои вземания
на държавата и общините имат характера на публични. В настоящия случай не може
да се приеме, че предявените вземания от страна на НАП, включени от синдика в
списък на неприети вземания, могат да се квалифицират като вземания от публичен
характер, поради което не може да се приеме, че по отношения на тях следва да
се приложи облекчен режим досежно срока за
предявяване на вземания в производството по несъстоятелност.
Ако все пак, съдът приеме, че вземанията, предявени от
страна на НАП и включени в списък на неприето вземания, могат да се
квалифицират като такива от публичен характер, то следва да се приеме, че в
случая приложение би намерила разпоредбата на чл.164 ДОПК, поради което и така
предявените вземания следва да се включат в списък на приети от синдика
вземания и да бъдат изключени от съставения от моя страна списък на неприети
вземания, доколкото НАП в качеството й на овластен от
държавата орган по събиране на публични вземания не е ограничен в правната си
възможност да предяви за приемане съществуващите си публични вземания в рамките
на сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ.
По отношение на втората категория възражение, а именно
досежно определената поредност
на удовлетворяване по смисъла на чл.722, ал.1 ТЗ за вземанията, предявени от
НАП и произтичащи от Ревизионен акт № Р-29002917002751-091 - 001/20.10.2017г.,
издаден от ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, моля да имате предвид
следното:
Възражението е неоснователно. Съгласно разпоредбата на
чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ синдикът съставя списък на приетите предявени вземания
по реда на постъпването им с отбелязване на кредитора, размера и основанието на
вземането, привилегиите и обезпеченията, датата на
предявяването. Видно от разпоредбата на чл.722 от ТЗ с привилегия по т.6 се
ползват публичноправни вземания на държавата и
общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други,
възникнали до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност. А с привилегията по т.7 се ползват вземанията, възникнали след
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и
неплатени на падежа.
Необосновани са доводите изложени в депозираното
възражение, че процесиите вземания са възникнали в по-ранен етап и с издадения
ревизионен акт само са установени. В случая следва да се има предвид, че до
издаването на ревизионен акт не са налице основания за събиране на едно
вземане, чиято дължимост се оспорва. С влизането в
сила на ревизионния акт са налице основания за погасяване на задължението по
него.
На следващо място изцяло необосновано е позоваването
от страна на процесуалния представител на НАП на практика на наказателна
колегия на ВКС. На първо място така цитираната съдебна практика се явява
неприложима в настоящия случай, доколкото касае различна фактическа и правна
обстановка. На следващо място практиката на наказателния съд не се явява
задължителна за гражданския съд.
Необходимо е да се отбележи и, че едно вземане става
дължимо, когато то е ликвидно и изискуемо. Процесиите вземания са били с
неустановен размер до издаването на процесния
ревизионен акт и съответно до неговото влизане в сила, като вземанията са
станали изискуеми след неговото влизане в сила.
Действително, налице е възможност основанията за
начисляване на задълженията, които са установени с ревизионния акт да са
възникнали преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност на „КМБ БЪЛГАРИЯ“ АД, но видно от изложеното по-горе -
необходимо е, за да бъде квалифицирано едно вземане, като такова с привилегия
по т.6 на чл.722, ал.1 от ТЗ, същото да е изискуемо преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, а в настоящия случай
изискуемостта на установените с процесния ревизионен
акт вземания е настъпила след неговото влизане и в сила почти девет месеца след
постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Следва да се има предвид, че данъчните задължения възникват или 1) ех lege с настъпването на
фактическият състав, предвиден в данъчноправната
норма, или 2) след тяхното изрично установяване с административен акт. Според
проф. П. Стоянов административният акт на облагането създава за съответното
задължено лице специално положение на дължащ конкретна сума по конкретен данък,
което положение вече не е общо и безлично, а постоянно и фиксирано. При това
положение следва да се приеме, че от момента на влизане в сила на ревизионния
акт, става изискуемо и процесното публично
задължение. Ето защо изцяло неоснователни са доводите на НАП в депозираното
възражение, че вземането, за което е издаден Ревизионен акт №
Р-29002917002751-091- 001/20.10.2017г., от ТД на НАП „Големи данъкоплатци и
осигурители“ е възникнало преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност.
Не без значение е и обстоятелството, че посочената в
списъците на вземанията по чл.686 от ТЗ привилегия няма същинско значение на
привилегия. Привилегията по смисъла на чл.722, ал.1 от ТЗ е от значение при
изготвяне на сметка за разпределение, където следва да се отрази и надлежно
привилегията по чл.722, ал.1 от ТЗ на включените в сметката за разпределение
кредитори, след извършване на необходимите преценки и оценки.
По отношение на доводите, че предявените вземания досежно изплатените от Фонд „Гарантирани вземания на
работници и служители при несъстоятелност на работодателя“ възнаграждения на
работници и служители на несъстоятелния търговец, следва да бъдат приети с
привилегия по т.4 на чл.722, ал.1 от ТЗ, моли да се има предвид следното:
Посочената в съставения списък по чл.686, ал.1 от ТЗ
привилегия няма съществено правно значение, предвид обстоятелството, че при извършване
на разпределение на постъпили суми от осребряване на имущество, включено в
масата на несъстоятелността на „К.Б.“ ЕАД /н./ към датата на извършване на
разпределението отново се извършва преценка и оценка на фактите и
обстоятелствата по делото и се определя привилегията на всеки кредитор,
съобразно данните досежно това от какво имущество е
постъпила подлежащата на разпределяне сума.
Вън от горното, ако се приеме, че са налице основания
за изменение на изготвения от списък и от съществено значение в същия е да се
определи редът за погасяване на процесното задължение
по смисъла на чл.722, ал.1 от ТЗ, то моли да се приеме, че в изготвения списък
е била налице допусната техническа грешка, като вместо т.4 за така посочените
вземания е посочено т.7.
Синдикът моли да бъде оставено без уважение
депозираното от страна на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ възражение срещу
изготвените списъци на вземанията по чл.688, ал.3 вр.
чл.686, ал.1 от ТЗ като неоснователно и необосновано, алтернативно да се измени
списъка.
Длъжникът „К.Б.” ЕАД -в несъстоятелност не взима
становище.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като се запозна с
представените доказателства и доводите на страните намира следното от
фактическа и правна страна:
С решение №9/23.01.2017г. по т.д. №171/2016год.,
обявено в ТР на 23.01.2017г., съдът е обявил неплатежоспособността на „К.Б.”
ЕАД -в несъстоятелност с ЕИК175085243 и е открил производство по
несъстоятелност на дружеството.
В срока по чл.688 ТЗ са предявени вземания. Синдикът
на „К.Б.” ЕАД -в несъстоятелност е съставил списък на приетите вземания, списък
на неприетите вземания и списък на служебно приетите вземания на кредитори. За
съставянето на тези списъци е направено обявление в търговския регистър по
партидата на дружеството на 04.04.2019г.
По отношение на възражението на Националната агенция
по приходите, подадено на 11.04.2019г. Възражението е подадено в срока по
чл.690 ТЗ.
Възражението е допустимо и основателно.
Публичните вземания
са възникнали преди датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност и следва да бъдат включени в списъка на приетите вземания с поредност на удовлетворяване по т.6 на чл.722, ал.1 от
Търговския закон, а не както е отразено по т.7 чл.722 ТЗ.
По отношение на
изплатените суми на работниците и служителите.
В резултат на изплащането на гарантирани вземания на
работниците и служителите със средствата на фонда, в негова полза възниква
право да иска възстановяване на изплатените средства от работодателя или от
масата на несъстоятелността. Платилият на законово основание замества
кредиторите, чл.74 ЗЗД. Фондът се представлява от НАП.
Съгласно чл.164 ал.4 ДОПК публичните вземания,
установени с влязъл в сила акт следва да бъдат включени в списък на приети
вземания така, както са предявени и не могат да бъдат оспорени по реда на част
четвърта от Търговския закон. Тази норма
кореспондира на чл.687 ал.2 ТЗ и синдикът ги включва служебно.
По изложените съображения Софийският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОДОБРЯВА списък на СЛУЖЕБНО
ПРИЕТИ вземания, предявени в срока по чл.688 ТЗ спрямо длъжника „К.Б.” ЕАД
-в несъстоятелност с ЕИК175085243, със седалище и адрес на управление,***:
|
№ |
КРЕДИТОР |
ОБЩ РАЗМЕР НА ВЗЕМАНИЯТА /в лв./ |
РЕД по
чл. 722, ал. 1 ТЗ |
ОСНОВАНИЕ |
ПРИВИЛЕ-ГИИ И ОБЕЗПЕЧЕ- НИЯ |
|
1. |
Н.А.З.П. *** |
1. 18 545 646.00 лв., от които: |
- |
Влязъл в сила
ревизионен акт № P-
29002917002751-091-001/20.10.2017 г., издаден от Териториална дирекция „Големи данъкоплатци и
осигурители“ на НАП |
НЯМА |
|
1.1. 9 143 888.18 лв.- главници,
възникнали до ДСР за откриване на производство по несъстоятелност –
23.01.2017г. |
т. 6 |
||||
|
1.2. 1 705 974.06 лв. – лихви,
възникнали до ДСР за откриване на производство по несъстоятелност –
23.01.2017г. |
т. 6 |
||||
|
1.3. 6 960 908.52 лв. – главници,
възникнали след ДСР за откриване на производство по несъстоятелност,
изчислени в периода от 24.03.2017 г. до 07.11.2017 г. |
т. 7 |
||||
|
1.4. 734 874.66 лв. – лихви,
възникнали след ДСР за откриване на производство по несъстоятелност,
изчислени в периода от 24.03.2017 г. до 07.11.2017 г. |
т. 9 |
||||
|
Законни лихви върху главниците, дължими от датата на предявяване
на вземането до датата на окончателното погасяване на главниците на
вземанията. |
т. 9 |
||||
|
2. |
Н.А.З.П. *** |
603 028.60 лв. – вземания изплатени от Фонд „Гарантирани вземания
на работници и служители при несъстоятелност на работодателя“ на общо 374
работници и служители. |
т. 4 |
1.1. Разпореждане № 4505-40-1393/01.08.2018 г.; 1.2. Разпореждане № 4505-40-1394/01.08.2018 г.; 1.3. Разпореждане № 4505-40-1395/01.08.2018 г.; 1.4. Разпореждане № 4505-40-1396/01.08.2018 г.; 1.5. Разпореждане № 4505-40-1397/01.08.2018 г.; 1.6. Разпореждане № 4505-40-1398/01.08.2018 г.; 1.7. Разпореждане № 4505-40-1399/01.08.2018 г.; 1.8. Разпореждане № 4505-40-1400/01.08.2018 г.; 1.9. Разпореждане № 4505-40-1401/01.08.2018 г.; 1.10. Разпореждане № 4505-40-1402/01.08.2018 г.; 1.11. Разпореждане № 4505-40-1403/01.08.2018 г.; 1.12. Разпореждане № 4505-40-1404/01.08.2018 г.; 1.13. Разпореждане № 4505-40-1405/01.08.2018 г.; 1.14. Разпореждане № 4505-40-1406/01.08.2018 г.; 1.15. Разпореждане № 4505-40-1407/01.08.2018 г.; 1.16. Разпореждане № 4505-40-1408/01.08.2018 г.; 1.17. Разпореждане № 4505-40-1409/01.08.2018 г.; 1.18. Разпореждане № 4505-40-1410/01.08.2018 г.; 1.19. Разпореждане № 4505-40-1411/01.08.2018 г.; 1.20. Разпореждане № 4505-40-1412/01.08.2018 г.; 1.21. Разпореждане № 4505-40-1413/01.08.2018 г.; 1.22. Разпореждане № 4505-40-1414/01.08.2018 г.; 1.23. Разпореждане № 4505-40-1415/01.08.2018 г.; 1.24. Разпореждане № 4505-40-1416/01.08.2018 г.; 1.25. Разпореждане № 4505-40-1417/01.08.2018 г.; 1.26. Разпореждане № 4505-40-1418/01.08.2018 г.; 1.27. Разпореждане № 4505-40-1419/01.08.2018 г.; 1.28. Разпореждане № 4505-40-1420/01.08.2018 г.; 1.29. Разпореждане № 4505-40-1421/01.08.2018 г.; 1.30. Разпореждане № 4505-40-1422/01.08.2018 г.; 1.31. Разпореждане № 4505-40-1423/01.08.2018 г.; 1.32. Разпореждане № 4505-40-1424/01.08.2018 г.; 1.33. Разпореждане № 4505-40-1425/01.08.2018 г.; 1.34. Разпореждане № 4505-40-1426/01.08.2018 г.; 1.35. Разпореждане № 4505-40-1427/01.08.2018 г.; 1.36. Разпореждане № 4505-40-1428/01.08.2018 г.; 1.37. Разпореждане № 4505-40-1429/01.08.2018 г.; 1.38. Разпореждане № 4505-40-1430/01.08.2018 г.; 1.39. Разпореждане № 4505-40-1431/01.08.2018 г.; 1.40. Разпореждане № 4505-40-1432/01.08.2018 г.; 1.41. Разпореждане № 4505-40-1433/01.08.2018 г.; 1.42. Разпореждане № 4505-40-1434/01.08.2018 г.; 1.43. Разпореждане № 4505-40-1435/01.08.2018 г.; 1.44. Разпореждане № 4505-40-1436/01.08.2018 г.; 1.45. Разпореждане № 4505-40-1437/01.08.2018 г.; 1.46. Разпореждане № 4505-40-1438/01.08.2018 г.; 1.47. Разпореждане № 4505-40-1439/01.08.2018 г.; 1.48. Разпореждане № 4505-40-1440/01.08.2018 г.; 1.49. Разпореждане № 4505-40-1441/01.08.2018 г.; 1.50. Разпореждане № 4505-40-1442/01.08.2018 г.; 1.51. Разпореждане № 4505-40-1470/02.08.2018 г.; 1.52. Разпореждане № 4505-40-1471/02.08.2018 г.; 1.53. Разпореждане № 4505-40-1472/02.08.2018 г.; 1.54. Разпореждане № 4505-40-1473/02.08.2018 г.; 1.55. Разпореждане № 4505-40-1474/02.08.2018 г.; 1.56. Разпореждане № 4505-40-1475/02.08.2018 г.; 1.57. Разпореждане № 4505-40-1476/02.08.2018 г.; 1.58. Разпореждане № 4505-40-1477/02.08.2018 г.; 1.59. Разпореждане № 4505-40-1478/02.08.2018 г.; 1.60. Разпореждане № 4505-40-1479/02.08.2018 г.; 1.61. Разпореждане № 4505-40-1480/02.08.2018 г.; 1.62. Разпореждане № 4505-40-1481/02.08.2018 г.; 1.63. Разпореждане № 4505-40-1482/02.08.2018 г.; 1.64. Разпореждане № 4505-40-1483/02.08.2018 г.; 1.65. Разпореждане № 4505-40-1484/02.08.2018 г.; 1.66. Разпореждане № 4505-40-1485/02.08.2018 г.; 1.67. Разпореждане № 4505-40-1486/02.08.2018 г.; 1.68. Разпореждане № 4505-40-1487/02.08.2018 г.; 1.69. Разпореждане № 4505-40-1488/02.08.2018 г.; 1.70. Разпореждане № 4505-40-1489/02.08.2018 г.; 1.71. Разпореждане № 4505-40-1490/02.08.2018 г.; 1.72. Разпореждане № 4505-40-1491/02.08.2018 г.; 1.73. Разпореждане № 4505-40-1492/02.08.2018 г.; 1.74. Разпореждане № 4505-40-1493/02.08.2018 г.; 1.75. Разпореждане № 4505-40-1494/02.08.2018 г.; 1.76. Разпореждане № 4505-40-1495/02.08.2018 г.; 1.77. Разпореждане № 4505-40-1496/02.08.2018 г.; 1.78. Разпореждане № 4505-40-1497/02.08.2018 г.; 1.79. Разпореждане № 4505-40-1498/02.08.2018 г.; 1.80. Разпореждане № 4505-40-1499/02.08.2018 г.; 1.81. Разпореждане № 4505-40-1500/02.08.2018 г.; 1.82. Разпореждане № 4505-40-1501/02.08.2018 г.; 1.83. Разпореждане № 4505-40-1502/02.08.2018 г.; 1.84. Разпореждане № 4505-40-1503/02.08.2018 г.; 1.85. Разпореждане № 4505-40-1504/02.08.2018 г.; 1.86. Разпореждане № 4505-40-1505/02.08.2018 г.; 1.87. Разпореждане № 4505-40-1506/02.08.2018 г.; 1.88. Разпореждане № 4505-40-1507/02.08.2018 г.; 1.89. Разпореждане № 4505-40-1508/02.08.2018 г.; 1.90. Разпореждане № 4505-40-1509/02.08.2018 г.; 1.91. Разпореждане № 4505-40-1510/02.08.2018 г.; 1.92. Разпореждане № 4505-40-1511/02.08.2018 г.; 1.93. Разпореждане № 4505-40-1512/02.08.2018 г.; 1.94. Разпореждане № 4505-40-1513/02.08.2018 г.; 1.95. Разпореждане № 4505-40-1514/02.08.2018 г.; 1.96. Разпореждане № 4505-40-1515/02.08.2018 г.; 1.97. Разпореждане № 4505-40-1516/02.08.2018 г.; 1.98. Разпореждане № 4505-40-1537/03.08.2018 г.; 1.99. Разпореждане № 4505-40-1538/03.08.2018 г.; 1.100. Разпореждане № 4505-40-1539/03.08.2018 г.; 1.101. Разпореждане № 4505-40-1540/03.08.2018 г.; 1.102. Разпореждане № 4505-40-1541/03.08.2018 г.; 1.103. Разпореждане № 4505-40-1542/03.08.2018 г.; 1.104. Разпореждане № 4505-40-1543/03.08.2018 г.; 1.105. Разпореждане № 4505-40-1544/03.08.2018 г.; 1.106. Разпореждане № 4505-40-1545/03.08.2018 г.; 1.107. Разпореждане № 4505-40-1546/03.08.2018 г.; 1.108. Разпореждане № 4505-40-1547/03.08.2018 г.; 1.109. Разпореждане № 4505-40-1548/03.08.2018 г.; 1.110. Разпореждане № 4505-40-1549/03.08.2018 г.; 1.111. Разпореждане № 4505-40-1550/03.08.2018 г.; 1.112. Разпореждане № 4505-40-1551/03.08.2018 г.; 1.113. Разпореждане № 4505-40-1552/03.08.2018 г.; 1.114. Разпореждане № 4505-40-1553/03.08.2018 г.; 1.115. Разпореждане № 4505-40-1554/03.08.2018 г.; 1.116. Разпореждане № 4505-40-1555/03.08.2018 г.; 1.117. Разпореждане № 4505-40-1556/03.08.2018 г.; 1.118. Разпореждане № 4505-40-1557/03.08.2018 г.; 1.119. Разпореждане № 4505-40-1558/03.08.2018 г.; 1.120. Разпореждане № 4505-40-1559/03.08.2018 г.; 1.121. Разпореждане № 4505-40-1560/03.08.2018 г.; 1.122. Разпореждане № 4505-40-1561/03.08.2018 г.; 1.123. Разпореждане № 4505-40-1562/03.08.2018 г.; 1.124. Разпореждане № 4505-40-1563/03.08.2018 г.; 1.125. Разпореждане № 4505-40-1564/03.08.2018 г.; 1.126. Разпореждане № 4505-40-1565/03.08.2018 г.; 1.127. Разпореждане № 4505-40-1566/03.08.2018 г.; 1.128. Разпореждане № 4505-40-1567/03.08.2018 г.; 1.129. Разпореждане № 4505-40-1568/03.08.2018 г.; 1.130. Разпореждане № 4505-40-1569/03.08.2018 г.; 1.131. Разпореждане № 4505-40-1570/03.08.2018 г.; 1.132. Разпореждане № 4505-40-1571/03.08.2018 г.; 1.133. Разпореждане № 4505-40-1572/03.08.2018 г.; 1.134. Разпореждане № 4505-40-1573/03.08.2018 г.; 1.135. Разпореждане № 4505-40-1574/03.08.2018 г.; 1.136. Разпореждане № 4505-40-1575/03.08.2018 г.; 1.137. Разпореждане № 4505-40-1576/03.08.2018 г.; 1.138. Разпореждане № 4505-40-1577/03.08.2018 г.; 1.139. Разпореждане № 4505-40-1578/03.08.2018 г.; 1.140. Разпореждане № 4505-40-1579/03.08.2018 г.; 1.141. Разпореждане № 4505-40-1580/03.08.2018 г.; 1.142. Разпореждане № 4505-40-1581/03.08.2018 г.; 1.143. Разпореждане № 4505-40-1582/03.08.2018 г.; 1.144. Разпореждане № 4505-40-1583/03.08.2018 г.; 1.145. Разпореждане № 4505-40-1584/03.08.2018 г.; 1.146. Разпореждане № 4505-40-1585/03.08.2018 г.; 1.147. Разпореждане № 4505-40-1586/03.08.2018 г.; 1.148. Разпореждане № 4505-40-1587/03.08.2018 г.; 1.149. Разпореждане № 4505-40-1588/03.08.2018 г.; 1.150. Разпореждане № 4505-40-1589/03.08.2018 г.; 1.151. Разпореждане № 4505-40-1665/10.08.2018 г.; 1.152. Разпореждане № 4505-40-1666/10.08.2018 г.; 1.153. Разпореждане № 4505-40-1667/10.08.2018 г.; 1.154. Разпореждане № 4505-40-1668/10.08.2018 г.; 1.155. Разпореждане № 4505-40-1669/10.08.2018 г.; 1.156. Разпореждане № 4505-40-1670/10.08.2018 г.; 1.157. Разпореждане № 4505-40-1671/10.08.2018 г.; 1.158. Разпореждане № 4505-40-1672/10.08.2018 г.; 1.159. Разпореждане № 4505-40-1673/10.08.2018 г.; 1.160. Разпореждане № 4505-40-1674/10.08.2018 г.; 1.161. Разпореждане № 4505-40-1675/10.08.2018 г.; 1.162. Разпореждане № 4505-40-1676/10.08.2018 г.; 1.163. Разпореждане № 4505-40-1677/10.08.2018 г.; 1.164. Разпореждане № 4505-40-1678/10.08.2018 г.; 1.165. Разпореждане № 4505-40-1679/10.08.2018 г.; 1.166. Разпореждане № 4505-40-1680/10.08.2018 г.; 1.167. Разпореждане № 4505-40-1681/10.08.2018 г.; 1.168. Разпореждане № 4505-40-1682/10.08.2018 г.; 1.169. Разпореждане № 4505-40-1683/10.08.2018 г.; 1.170. Разпореждане № 4505-40-1684/10.08.2018 г.; 1.171. Разпореждане № 4505-40-1685/10.08.2018 г.; 1.172. Разпореждане № 4505-40-1686/10.08.2018 г.; 1.173. Разпореждане № 4505-40-1687/10.08.2018 г.; 1.174. Разпореждане № 4505-40-1688/10.08.2018 г.; 1.175. Разпореждане № 4505-40-1689/10.08.2018 г.; 1.176. Разпореждане № 4505-40-1690/10.08.2018 г.; 1.177. Разпореждане № 4505-40-1691/10.08.2018 г.; 1.178. Разпореждане № 4505-40-1692/10.08.2018 г.; 1.179. Разпореждане № 4505-40-1693/10.08.2018 г.; 1.180. Разпореждане № 4505-40-1694/10.08.2018 г.; 1.181. Разпореждане № 4505-40-1695/10.08.2018 г.; 1.182. Разпореждане № 4505-40-1696/10.08.2018 г.; 1.183. Разпореждане № 4505-40-1697/10.08.2018 г.; 1.184. Разпореждане № 4505-40-1698/10.08.2018 г.; 1.185. Разпореждане № 4505-40-1699/10.08.2018 г.; 1.186. Разпореждане № 4505-40-1700/10.08.2018 г.; 1.187. Разпореждане № 4505-40-1701/10.08.2018 г.; 1.188. Разпореждане № 4505-40-1702/10.08.2018 г.; 1.189. Разпореждане № 4505-40-1703/10.08.2018 г.; 1.190. Разпореждане № 4505-40-1704/10.08.2018 г.; 1.191. Разпореждане № 4505-40-1705/10.08.2018 г.; 1.192. Разпореждане № 4505-40-1706/10.08.2018 г.; 1.193. Разпореждане № 4505-40-1707/10.08.2018 г.; 1.194. Разпореждане № 4505-40-1708/10.08.2018 г.; 1.195. Разпореждане № 4505-40-1709/10.08.2018 г.; 1.196. Разпореждане № 4505-40-1710/10.08.2018 г.; 1.197. Разпореждане № 4505-40-1711/10.08.2018 г.; 1.198. Разпореждане № 4505-40-1712/10.08.2018 г.; 1.199. Разпореждане № 4505-40-1713/10.08.2018 г.; 1.200. Разпореждане № 4505-40-1714/10.08.2018 г.; 1.201. Разпореждане № 4505-40-1799/14.08.2018 г.; 1.202. Разпореждане № 4505-40-1800/14.08.2018 г.; 1.203. Разпореждане № 4505-40-1801/14.08.2018 г.; 1.204. Разпореждане № 4505-40-1802/14.08.2018 г.; 1.205. Разпореждане № 4505-40-1803/14.08.2018 г.; 1.206. Разпореждане № 4505-40-1804/14.08.2018 г.; 1.207. Разпореждане № 4505-40-1805/14.08.2018 г.; 1.208. Разпореждане № 4505-40-1806/14.08.2018 г.; 1.209. Разпореждане № 4505-40-1807/14.08.2018 г.; 1.210. Разпореждане № 4505-40-1808/14.08.2018 г.; 1.211. Разпореждане № 4505-40-1809/14.08.2018 г.; 1.212. Разпореждане № 4505-40-1810/14.08.2018 г.; 1.213. Разпореждане № 4505-40-1811/14.08.2018 г.; 1.214. Разпореждане № 4505-40-1812/14.08.2018 г.; 1.215. Разпореждане № 4505-40-1813/14.08.2018 г.; 1.216. Разпореждане № 4505-40-1814/14.08.2018 г.; 1.217. Разпореждане № 4505-40-1815/14.08.2018 г.; 1.218. Разпореждане № 4505-40-1816/14.08.2018 г.; 1.219. Разпореждане № 4505-40-1817/14.08.2018 г.; 1.220. Разпореждане № 4505-40-1818/14.08.2018 г.; 1.221. Разпореждане № 4505-40-1819/14.08.2018 г.; 1.222. Разпореждане № 4505-40-1820/14.08.2018 г.; 1.223. Разпореждане № 4505-40-1821/14.08.2018 г.; 1.224. Разпореждане № 4505-40-1822/14.08.2018 г.; 1.225. Разпореждане № 4505-40-1823/14.08.2018 г.; 1.226. Разпореждане № 4505-40-1824/14.08.2018 г.; 1.227. Разпореждане № 4505-40-1825/14.08.2018 г.; 1.228. Разпореждане № 4505-40-1826/14.08.2018 г.; 1.229. Разпореждане № 4505-40-1827/14.08.2018 г.; 1.230. Разпореждане № 4505-40-1828/14.08.2018 г.; 1.231. Разпореждане № 4505-40-1829/14.08.2018 г.; 1.232. Разпореждане № 4505-40-1830/14.08.2018 г.; 1.233. Разпореждане № 4505-40-1831/14.08.2018 г.; 1.234. Разпореждане № 4505-40-1832/14.08.2018 г.; 1.235. Разпореждане № 4505-40-1833/14.08.2018 г.; 1.236. Разпореждане № 4505-40-1834/14.08.2018 г.; 1.237. Разпореждане № 4505-40-1835/14.08.2018 г.; 1.238. Разпореждане № 4505-40-1836/14.08.2018 г.; 1.239. Разпореждане № 4505-40-1837/14.08.2018 г.; 1.240. Разпореждане № 4505-40-1838/14.08.2018 г.; 1.241. Разпореждане № 4505-40-1839/14.08.2018 г.; 1.242. Разпореждане № 4505-40-1840/14.08.2018 г.; 1.243. Разпореждане № 4505-40-1841/14.08.2018 г.; 1.244. Разпореждане № 4505-40-1842/14.08.2018 г.; 1.245. Разпореждане № 4505-40-1843/14.08.2018 г.; 1.246. Разпореждане № 4505-40-1844/14.08.2018 г.; 1.247. Разпореждане № 4505-40-1845/14.08.2018 г.; 1.248. Разпореждане № 4505-40-1846/14.08.2018 г.; 1.249. Разпореждане № 4505-40-1847/14.08.2018 г.; 1.250. Разпореждане № 4505-40-1848/14.08.2018 г.; 1.251. Разпореждане № 4505-40-1849/14.08.2018 г.; 1.252. Разпореждане № 4505-40-1850/14.08.2018 г.; 1.253. Разпореждане № 4505-40-1851/14.08.2018 г.; 1.254. Разпореждане № 4505-40-1852/14.08.2018 г.; 1.255. Разпореждане № 4505-40-1853/14.08.2018 г.; 1.256. Разпореждане № 4505-40-1854/14.08.2018 г.; 1.257. Разпореждане № 4505-40-1855/14.08.2018 г.; 1.258. Разпореждане № 4505-40-1856/14.08.2018 г.; 1.259. Разпореждане № 4505-40-1857/14.08.2018 г.; 1.260. Разпореждане № 4505-40-1858/14.08.2018 г.; 1.261. Разпореждане № 4505-40-1859/14.08.2018 г.; 1.262. Разпореждане № 4505-40-1860/14.08.2018 г.; 1.263. Разпореждане № 4505-40-1861/14.08.2018 г.; 1.264. Разпореждане № 4505-40-1862/14.08.2018 г.; 1.265. Разпореждане № 4505-40-1863/14.08.2018 г.; 1.266. Разпореждане № 4505-40-1864/14.08.2018 г.; 1.267. Разпореждане № 4505-40-1865/14.08.2018 г.; 1.268. Разпореждане № 4505-40-1866/14.08.2018 г.; 1.269. Разпореждане № 4505-40-1867/14.08.2018 г.; 1.270. Разпореждане № 4505-40-1868/14.08.2018 г.; 1.271. Разпореждане № 4505-40-1869/14.08.2018 г.; 1.272. Разпореждане № 4505-40-1870/14.08.2018 г.; 1.273. Разпореждане № 4505-40-1871/14.08.2018 г.; 1.274. Разпореждане № 4505-40-1872/14.08.2018 г.; 1.275. Разпореждане № 4505-40-1873/14.08.2018 г.; 1.276. Разпореждане № 4505-40-1874/14.08.2018 г.; 1.277. Разпореждане № 4505-40-1875/14.08.2018 г.; 1.278. Разпореждане № 4505-40-1876/14.08.2018 г.; 1.279. Разпореждане № 4505-40-1877/14.08.2018 г.; 1.280. Разпореждане № 4505-40-1878/14.08.2018 г.; 1.281. Разпореждане № 4505-40-1879/14.08.2018 г.; 1.282. Разпореждане № 4505-40-1880/14.08.2018 г.; 1.283. Разпореждане № 4505-40-1881/14.08.2018 г.; 1.284. Разпореждане № 4505-40-1882/14.08.2018 г.; 1.285. Разпореждане № 4505-40-1883/14.08.2018 г.; 1.286. Разпореждане № 4505-40-1884/14.08.2018 г.; 1.287. Разпореждане № 4505-40-1885/14.08.2018 г.; 1.288. Разпореждане № 4505-40-1886/14.08.2018 г.; 1.289. Разпореждане № 4505-40-1887/14.08.2018 г.; 1.290. Разпореждане № 4505-40-1888/14.08.2018 г.; 1.291. Разпореждане № 4505-40-1889/14.08.2018 г.; 1.292. Разпореждане № 4505-40-1890/14.08.2018 г.; 1.293. Разпореждане № 4505-40-1891/14.08.2018 г.; 1.294. Разпореждане № 4505-40-1892/14.08.2018 г.; 1.295. Разпореждане № 4505-40-1893/14.08.2018 г.; 1.296. Разпореждане № 4505-40-1894/14.08.2018 г.; 1.297. Разпореждане № 4505-40-1895/14.08.2018 г.; 1.298. Разпореждане № 4505-40-1896/14.08.2018 г.; 1.299. Разпореждане № 4505-40-1897/14.08.2018 г.; 1.300. Разпореждане № 4505-40-1898/14.08.2018 г.; 1.301. Разпореждане № 4505-40-2231/07.09.2018 г.; 1.302. Разпореждане № 4505-40-2232/07.09.2018 г.; 1.303. Разпореждане № 4505-40-2233/07.09.2018 г.; 1.304. Разпореждане № 4505-40-2234/07.09.2018 г.; 1.305. Разпореждане № 4505-40-2235/07.09.2018 г.; 1.306. Разпореждане № 4505-40-2236/07.09.2018 г.; 1.307. Разпореждане № 4505-40-2237/07.09.2018 г.; 1.308. Разпореждане № 4505-40-2238/07.09.2018 г.; 1.309. Разпореждане № 4505-40-2239/07.09.2018 г.; 1.310. Разпореждане № 4505-40-2240/07.09.2018 г.; 1.311. Разпореждане № 4505-40-2241/07.09.2018 г.; 1.312. Разпореждане № 4505-40-2242/07.09.2018 г.; 1.313. Разпореждане № 4505-40-2243/07.09.2018 г.; 1.314. Разпореждане № 4505-40-2244/07.09.2018 г.; 1.315. Разпореждане № 4505-40-2245/07.09.2018 г.; 1.316. Разпореждане № 4505-40-2246/07.09.2018 г.; 1.317. Разпореждане № 4505-40-2247/07.09.2018 г.; 1.318. Разпореждане № 4505-40-2248/07.09.2018 г.; 1.319. Разпореждане № 4505-40-2249/07.09.2018 г.; 1.320. Разпореждане № 4505-40-2250/07.09.2018 г.; 1.321. Разпореждане № 4505-40-2251/07.09.2018 г.; 1.322. Разпореждане № 4505-40-2252/07.09.2018 г.; 1.323. Разпореждане № 4505-40-2253/07.09.2018 г.; 1.324. Разпореждане № 4505-40-2254/07.09.2018 г.; 1.325. Разпореждане № 4505-40-2255/12.09.2018 г.; 1.326. Разпореждане № 4505-40-2256/12.09.2018 г.; 1.327. Разпореждане № 4505-40-2257/12.09.2018 г.; 1.328. Разпореждане № 4505-40-2258/12.09.2018 г.; 1.329. Разпореждане № 4505-40-2259/12.09.2018 г.; 1.330. Разпореждане № 4505-40-2260/12.09.2018 г.; 1.331. Разпореждане № 4505-40-2261/12.09.2018 г.; 1.332. Разпореждане № 4505-40-2262/12.09.2018 г.; 1.333. Разпореждане № 4505-40-2263/12.09.2018 г.; 1.334. Разпореждане № 4505-40-2264/12.09.2018 г.; 1.335. Разпореждане № 4505-40-2265/12.09.2018 г.; 1.336. Разпореждане № 4505-40-2266/12.09.2018 г.; 1.337. Разпореждане № 4505-40-2267/12.09.2018 г.; 1.338. Разпореждане № 4505-40-2268/12.09.2018 г.; 1.339. Разпореждане № 4505-40-2269/12.09.2018 г.; 1.340. Разпореждане № 4505-40-2270/12.09.2018 г.; 1.341. Разпореждане № 4505-40-2271/12.09.2018 г.; 1.342. Разпореждане № 4505-40-2272/12.09.2018 г.; 1.343. Разпореждане № 4505-40-2273/12.09.2018 г.; 1.344. Разпореждане № 4505-40-2274/12.09.2018 г.; 1.345. Разпореждане № 4505-40-2275/12.09.2018 г.; 1.346. Разпореждане № 4505-40-2276/12.09.2018 г.; 1.347. Разпореждане № 4505-40-2277/12.09.2018 г.; 1.348. Разпореждане № 4505-40-2278/12.09.2018 г.; 1.349. Разпореждане № 4505-40-2279/12.09.2018 г.; 1.350. Разпореждане № 4505-40-2280/12.09.2018 г.; 1.351. Разпореждане № 4505-40-2281/12.09.2018 г.; 1.352. Разпореждане № 4505-40-2282/12.09.2018 г.; 1.353. Разпореждане № 4505-40-2283/12.09.2018 г.; 1.354. Разпореждане № 4505-40-2284/12.09.2018 г.; 1.355. Разпореждане № 4505-40-2285/12.09.2018 г.; 1.356. Разпореждане № 4505-40-2286/12.09.2018 г.; 1.357. Разпореждане № 4505-40-2287/12.09.2018 г.; 1.358. Разпореждане № 4505-40-2288/12.09.2018 г.; 1.359. Разпореждане № 4505-40-2289/12.09.2018 г.; 1.360. Разпореждане № 4505-40-2290/12.09.2018 г.; 1.361. Разпореждане № 4505-40-2291/12.09.2018 г.; 1.362. Разпореждане № 4505-40-2292/12.09.2018 г.; 1.363. Разпореждане № 4505-40-2293/12.09.2018 г.; 1.364. Разпореждане № 4505-40-2294/12.09.2018 г.; 1.365. Разпореждане № 4505-40-2295/12.09.2018 г.; 1.366. Разпореждане № 4505-40-2296/12.09.2018 г.; 1.367. Разпореждане № 4505-40-2297/12.09.2018 г.; 1.368. Разпореждане № 4505-40-2298/12.09.2018 г.; 1.369. Разпореждане № 4505-40-2299/12.09.2018 г.; 1.370. Разпореждане № 4505-40-2300/12.09.2018 г.; 1.371. Разпореждане № 4505-40-2301/12.09.2018 г.; 1.372. Разпореждане № 4505-40-2302/12.09.2018 г.; 1.373. Разпореждане № 4505-40-2303/12.09.2018 г.; 1.374. Разпореждане № 4505-40-2304/12.09.2018 г. |
НЯМА |
|
|
ОДОБРЯВА списък на ПРИЕТИ
вземания, предявени в срока по чл.688 ТЗ спрямо длъжника „К.Б.” ЕАД -в
несъстоятелност с ЕИК175085243, със седалище и адрес на управление,***:
|
№ |
КРЕДИТОР |
ПРИЕТ РАЗМЕР /в лв./ |
ПРЕТЕНДИРАНО ОСНОВАНИЕ НА ВЗЕМАНЕТО |
ПРЕТЕНДИРА-НО ОБЕЗПЕЧЕ- НИЕ ИЛИ ПРИВИЛЕ- ГИЯ |
|
1. |
Н.А.З.П. *** |
1. 1 500.00 лв.- главница,
възникнала до ДСР за откриване на производство по несъстоятелност –
23.01.2017г. |
Наказателно постановление №
18-000889/ 24.08.2016 г., издадено от изпълнителна дирекция „Главна инспекция
по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Русе, изменено с влязло в сила
на 06.12.2016 г. Решение № 641/07.11.2016 г. по нахд.
№ 1916/2016 г. на Районен съд Русе; |
НЯМА |
|
1.1. 160.01
лв. – лихви, възникнали до ДСР за откриване на производство по
несъстоятелност – 23.01.2017г. |
||||
|
Законна лихва върху
главницата, дължима след ДСР за откриване на производство по
несъстоятелност – 23.01.2017г. до датата на окончателното погасяване
на главницата по вземането.. |
||||
|
2. 300.00 лв. – парично вземане, представляващо юрисконсултско
възнаграждение |
Изпълнителен лист от 24.10.2016 г., издаден въз основа
на подлежащо на изпълнение Решение № 6069/04.10.2016 г. по адм. д. № 4361/2016 г. по описа на Административен съд
София- град; |
|||
|
2. |
Н.А.З.П. *** |
475.00 лв. – главница за
публични вземания за държавни такси,
присъдени с изп. лист от 17.03.2017 г.; |
Изпълнителен лист № 36/17.03.2017 по гр. д.
№ 2863/2016 г. по описа на РС Стара Загора; |
НЯМА |
|
85.38 лв. - лихви,
възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност – 23.01.2017 г. |
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на синдика.
Определението подлежи на обявяване в търговския
регистър, за което се изпрати препис от определението на Агенцията по
вписванията и в книгата по чл.634в ТЗ.
Съдия: