№ 50
гр. Варна, 06.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502554 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 268860/04.10.2022г. от Ж. А. А.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Вяра“ №6, вх.В1 ет.2, ап.28, чрез
пълномощника си адв. П. Н. от АК – Варна, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „
Драгоман“ № 25, ет.3, офис 3, срещу определение № 260754/16.09.2022г. по
гр. д. № 5468/2020г. по описа на ВРС, ХХХIІІ-ти състав, с което е изменено
решение № 260211/04.04.2022г. по същото дело в частта за разноските, като
съдът е отменил диспозитива си, с който е присъдил в полза на
жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
2400 лв.
Образувано е и по частна жалба вх. № 269234/19.10.2022г. от Т. Н. Г.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Стара планина“ № 27, ет.4, срещу
определение № 260754/16.09.2022г. по гр. д. № 5468/2020г. по описа на ВРС,
ХХХIІІ-ти състав, с което е изменено решение № 260211/04.04.2022г. по
същото дело в частта за разноските, като съдът е оставил без уважение
искането й за изменение на разноските, заплатени за вещо лице в размер на
500 лв.
Частните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 275,
ал.1 от ГПК и са допустими, поради което следва да се разгледат по същество.
Производството по гр. д. № 5468/2020г. по описа на ВРС, ХХХIІІ-ти
състав е образувано по искова молба на Т. Н. Г. срещу Ж. А. А., с която е
предявено искане с правно основание чл.127, ал.2 от СК. С решение №
260211/04.04.2022г. съдът е предоставил упражняването на родителските
права и определил местоживеенето на детето Божидар на неговия баща,
определил е режим на лични отношения на майката с детето, както и
1
дължимата от майката издръжка в полза на детето и е осъдил Т. Г. да заплати
на Ж. А. сторените от него разноски в размер на 2900 лв., от които за
адвокатско възнаграждение 2400 лв. и депозит за вещи лица 500лв.
С молба от 25.05.2022г. Т. Г. е поискала изменение на постановеното
решение, в частта за разноските. С обжалваното определение
първоинстанционният съд е намерил молбата за частично основателна, като е
приел, че по делото липсват доказателства за заплащане на адвокатското
възнаграждение по банков път. По отношение внесения депозит за вещи лица
е приел, че същият се дължи от ответницата по молбата, по общите правила за
разглеждане на исковите производства.
За да се поизнесе по частните жалби съдът съобрази следното:
По частна жалба вх. № 268860/04.10.2022г.
В съдебно заседание, проведено на 04.03.2022г. ответникът в
първоинстанционното дело е представил списък по чл.80 от ГПК за сторени
разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение от 2400 лв. и
депозит за вещо лице от 500 лв. Към списъка е приложен договор за правна
защита и съдействие № 359345, сключен на 06.09.2022г. между Ж. А. и адв.
П. Н., в който страните са изявили съгласие за заплащане на адвокатско
съгласие в размер на 2400 лв. и са заявили, че същото е платено по банков
път. От приложената към частната жалба вносна бележка е видно, че на
14.09.2022г. Ж. А. е привел по сметка на Адвокатско дружество „Н. и Ко“
сумата от 2400 лв., като основание е посочено вноска по ДПЗС №
359345/06.09.2022г. Плащането на договореното възнаграждение е доказано
със съответните писмени доказателства, поради което същото следва да бъде
присъдено на страната, по реда на чл.78, ал.3 от ГПК. Като е изменил
решението в частта за тези разноски, първоинстанционният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да се отмени в тази му част.
По частна жалба вх. № 269234/19.10.2022г.
Отговорността за разноските е уредена в Общите правила на ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 78 от ГПК заплатените от ответника такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ищеца при изцяло или частично отхвърляне на исковата
претенция /ал.3/, както и при прекратяване на производството /ал.4/.
На настоящия съдебен състав е известна противоречивата съдебна
практика по въпроса за дължимостта на разноски в производства по спорна
съдебна администрация, но намира за правилно изразеното становище в
определение №332 от 02.06.2015 г. по ч.гр.д.№2518/2015 г.,ІІІ г.о., ГК на ВКС.
Съгласно цитирания съдебен акт, нормата на чл. 78 ГПК се прилага за всички
уредени в него производства, доколкото не са налице специални правила за
някои от тях или неприложимостта й не следва от характера на самото
производство. Производствата по спорна съдебна администрация на
отношенията родители и деца и на лични отношения на близки с деца не са
изрично уредени в процесуалния закон, нито има специални норми относно
отговорността за разноски по тези производства, поради което и при тях
2
намират приложение общите правила на чл. 78 ГПК, съгласно които
отговорността за разноски почива на изискването за отговорност за вреди от
неоснователни действия. Единствената разпоредба в ГПК, възлагаща
разноските за сметка на страните, е чл. 541, която, обаче, касае охранителните
производства. Следователно, при отхвърляне на искане по чл.127, ал.2 от
ГПК ищцата следва да понесе отговорността за направените от ответната
страна разноски, включително за адвокатско възнаграждение и за внесен
депозит за вещи лица.
По изложените съображения, частната жалба на Т. А.а се явява
неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.
Никоя от страните не е претендирала разноски за настоящото
производство и такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260754/16.09.2022г. по гр. д. № 5468/2020г.
по описа на ВРС, ХХХIІІ-ти състав, с което е изменено решение №
260211/04.04.2022г. по същото дело в частта за разноските, като съдът е
отменил диспозитива си, с който е присъдил в полза на жалбоподателя
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т. Н. Г., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Стара планина“
№ 27, ет.4 да заплати на Ж. А. А., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Вяра“
№6, вх.В1 ет.2, ап.28 сумата от 2400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/,
съставляваща сторени разноски в първоинстанционното производство за
заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260754/16.09.2022г. по гр. д. №
5468/2020г. по описа на ВРС, ХХХIІІ-ти състав, с което е изменено решение
№ 260211/04.04.2022г. по същото дело в частта за разноските, като съдът е
оставил без уважение искането й за изменение на разноските, заплатени за
вещо лице в размер на 500 лв.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едноседмичен срок от съобщаването му на частните въззивници при
наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, на осн. чл. 274, ал. 3, т.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4