№ 11697
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110112961 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ЕИК, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу Д. А. А., ЕГН **********, адрес: АДРЕС с
която се моли съда да приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от
5,197.64 лв., представляваща незаплатена сума по Договор за кредит № 816411, от които:
5,192.10 лв. остатък от непогасена главницата и 5.54 лв. остатък от възнаградителна лихва за
периода от 22.02.2012 г. /датата на сключване на договора за кредит/до 20.01.2014 г. /дата на
цесия/, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението пред съда /10.01.2018 г./ до окончателното изплащане на вземането, по
отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№2136/2018 г. на СРС.
Ищецът твърди, че на 22.02.2012 г. между „ФИРМА“ ЕАД (кредитор), от една страна и
Д. А. А. (кредитополучател) от друга, е подписан Договор №816411 за отпускане на
потребителски паричен кредит с чиста стойност на кредита в размер на 4 500.00 лв. (четири
хиляди и петстотин лева). Общата стойност на кредита е 5 450,76 лв. (пет хиляди
четиристотин и петдесет лева и седемдесет и шест стотинки), в които освен чистата
стойност на кредита са включени още 171,00 лв. (сто седемдесет и един лев) - комисиони, и
779,76 лв. (седемстотин седемдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки) -
застрахователна премия. Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез
72 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер 124,35 лв. (сто двадесет и четири
лева и тридесет и пет стотинки), като първата падежна дата е била 28.03.2012 г., а
последната падежна дата е 28.02.2018 г. Общата дължима сума, която е следвало да бъде
върната по сметка на Кредитодателя в края на периода, е в размер на 8 953,20 лв. (осем
хиляди деветстотин петдесет и три лева и двадесет стотинки).
Сочи се, че на 20.01.2014 г. между „ФИРМА“ ЕАД и „ФИРМА“ ЕАД е сключен
Договор за цесия, по силата на който „ФИРМА“ ЕАД /като цедент/ цедира вземането си по
гореописания Договор за потребителски кредит на „ФИРМА“ ЕАД /като цесионер/.
Съгласно Договора за цесия, „ФИРМА“ ЕАД прехвърля на цесионера „ФИРМА“ ЕАД
парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски
кредити, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от
Договора. В предмета на сключения Договор за цесия от 20.01.2014 г. е включено и
1
вземането по Договор за потребителски кредит № 816411 от 22.02.2012 г., сключен между
„ФИРМА" ЕАД и Д. А. А.. Придобитото от ищцовото дружество, съгласно Приложение №
1, вземане възлиза на 5197.64 лв. /пет хиляди сто деветдесети седем лева и шестдесет и
четири стотинки/, от които: 5,192.10 лв. остатък от непогасена главница и 5.54 лв. остатък от
възнаградителна лихва за периода от 22.02.2012 г. /датата на сключване на договора за
кредит/ до 20.01.2014г. /дата на цесия/. С пълномощно от 20.01.2014 г., както и съгласно чл.
3.2 от сключения Договор за цесия, предишният кредитор /цедентът/ „ФИРМА“ ЕАД е
упълномощил „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ЕИК, да уведоми от името на „ФИРМА“ ЕАД всички
длъжници по вземанията на „ФИРМА“ ЕАД, които „ФИРМА“ ЕАД е цедирало, съгласно
сключения Договор за цесия от 21.12.2015 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл.
99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „ФИРМА“ ЕАД, чрез пълномощника си „ФИРМА“ ЕАД, е
изпратил чрез препоръчана поща до длъжника Д. А. А. Уведомление за извършеното
прехвърляне на вземания. Пратката е изпратена до длъжника на адрес: гр. София, кл. „К.
Фотинов“ № 13. Същата не е била получена на посочения адрес, като е надлежно отбелязано
на върналата се на изпращача обратна разписка, че получателят се е преместил на друг
адрес.
Към исковата молба се прилага Уведомление за извършено прехвърляне на вземания
до Д. А. А..
Сочи се, че всички непогасени вноски по Договора за кредит са с настъпил падеж и
съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД Д. А. А. е изпаднал в забава.
Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител не е
депозирал отговор на исковата молба.
Като съобрази доказателствата по делото и закона, съдът намира следното:
По делото е представено копие на договор за потребителски паричен кредит №816411
от 22.02.2012г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД с ЕИК *********- заемодател, и Д. А. А. –
заемател, което е заверено от процесуалния представител на ищеца като вярно с оригинала.
Съгласно договора заемодателят е предал на ответника заем в размер на 5450/ а не
4500 както се сочи в исковата молба/ лева, които последният се е съгласил да върне при
следните параметри и условия: фиксиран годишен лихвен процент- 18.010%, годишен
процент на разходите- 21.11 %, брой месечни вноски 72, размер на месечната вноска: 124.35
лева. Посочено е и, че се начислява такса за администриране на кредита от 171 лева и се
включва застрахователна премия в размер на 779.85 лева. Посочено е, че общата дължима
сума от потребителя е 8953.20 лева.
Посочено е, че договорът се сключва при приложими Общи условия за предоставяне
на потребителски паричен кредит и/или допълнителен паричен кредит от „ФИРМА“ АД.
По делото се съдържат данни, че премията по застраховка е по застрахователна полица с
„ФИРМА“, за която е приложен Сертфикат за застраховка „ФИРМА“ №816411.Съгласно
чл. 2, ал. 5 от ОУ кум договора сумата се отпускат чрез банков превод от УКФ към банкова
сметка на потребителя в „Уникредит Булбанк“ АД. Крайният срок на договора е 28.02.2018
г.
Представено е копие на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
20.01.2014 г., сключен между „ФИРМА“ АД–цедент и „ФИРМА“ ЕАД–цесионер, с който
„ФИРМА“ ЕАД е прехвърлил на ФИРМА“ ЕАД вземането си към различни длъжници,
индивидуализирани с приложение №1. Видно от същото, извадка от която се намира на л.
22-24 от делото е цедирано вземане по договор 816411 с длъжник Д. А. А..
Съгласно т.3.2. от договора за цесия, цесионерът е изрично упълномощен за
уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, за цесията. Представено е и
пълномощно, с което цедентът „ФИРМА“ АД е упълномощил цесионера „ФИРМА“ ЕАД да
уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които
то е цедирало съгласно на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
20.01.2014 г.
По делото е представено и едно уведомително писмо от с адресат ответника Д. А. А., с
2
което заемодателят „ФИРМА“ АД чрез „ФИРМА“ ЕАД го уведомява за извършеното на
20.11.2014 в полза на „ФИРМА“ ЕАД прехвърляне на вземанията си по договора за паричен
заем.
Приложено е известие за доставяне, в което е посочено името на Д. А. А., видно от
което пратката се е върнала с отбелязване, че адресатът е сменил адреса си. Независимо от
това уведомителното писмо е връчено, ведно с исковата молба, в която са направени
изявления за уведомяване за цесията.
Установява се от приложеното ч.гр.д.2136/2018 по описа на СРС, че по заявление от
„ФИРМА“ ЕАД, против ответника Д. А. А. е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№ от 10.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение за следните суми: сумата от
5192,10 лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит №
816411 от 22.02.2012 г., сключен с „ФИРМА“ ЕАД, ведно със законната лихва от 10.01.2018
г. до изплащане на вземането и договорна лихва в размер на 5,54 лв. за периода от
22.02.2012 г. до 17.01.2014 г., които вземания за главница и лихви са били прехвърлени от
„ФИРМА“ ЕАД на заявителя „ФИРМА“ ЕАД с Договор за цесия от 17.01.2014 г., както и
направените по делото разноски в размер на 253,95 лв., от които 103,95 лв. държавна такса
и 150 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Районен съд-
София достига до следните правни изводи:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че „ФИРМА“ АД и
ответника Д. А. А. са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за
потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Ответникът е усвоил изцяло заемната сума, което не се оспорва по делото.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен
договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на
съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие
при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на
длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99,
ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за
цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му
спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че
предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението
до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид
приложените към договорите пълномощни. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се
определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. По силата на принципа за свобода на договаряне няма
пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за
прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е платил
своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил
преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице. Не се
твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай
неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение.
Още с Решение № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС е
прието, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата , съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника , на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като
3
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска , на основание чл.
235 ал.3 ГПК. В този смисъл е константната практика на върховната инстанция: Р. №
3/16.04.2014 г., т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Р. № 78/09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
Р. № 114/07.09.2016 г., т. д. № 362/2015 г., ІІ т. о, Р. №46/25.05.2017 г., т.д.№572/2016 I т.о. и
др.
Връчването на материалноправно изявление/в случая съобщаване за цесията/ на
особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. В този
смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на Първо т.о. ВКС.
Още преди подаване на исковата молба всички погасителни вноски са падежирали и е
настъпил крайния срок на договора- 28.02.2018 г., поради което процесните взимания за
главница и лихва за изискуеми.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват деловодни разноски за
настоящото производство, чийто размер възлиза на 503.95 лева /от общ размер 425 лева-
103.95 лева държавна такса, 250 лева-депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр.
с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.Видно от приложените към заповедното производство доказателства
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 253.95 лева.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Д. А. А., ЕГН **********, адрес: АДРЕС,
че дължи на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
сумата от 5192,10 лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски
кредит № 816411 от 22.02.2012 г., сключен с „ФИРМА“ ЕАД, ведно със законната лихва от
10.01.2018 г. до изплащане на вземането и договорна лихва в размер на 5,54 лв. за периода
от 22.02.2012 г. до 17.01.2014 г., които вземания за главница и лихви са били прехвърлени от
„ФИРМА“ ЕАД на „ФИРМА“ ЕАД с Договор за цесия от 17.01.2014 г., по отношение на
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №2136/2018 г. на
СРС.
ОСЪЖДА Д. А. А., ЕГН **********, адрес: АДРЕС, да заплати на ФИРМА“ ЕАД,
ЕИК ЕИК на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 503.95 лева- съдебно-деловодни
разноски за исковото производство, както и сумата от 253.95 - разноски по ч.гр.д.
№2136/2018 г. на СРС
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4