№ 195
гр. Р., 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и пети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20253330100434 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие.
Постъпила е молба от Д. Г. И. ЕГН: **********, срещу П. И. Д., с адрес за
призоваване: град Р., община Р., ул, „*****, тел. **********, за налагане на
мерки по Закона за защита от домашно насилие по отношение на нея. В
молбата сочи, че с ответника са съжителстващи на семейни начала, като
ежедневно ответника упражнявал психическо насилие, поставял я в
икономическа зависимост, като присвоявал заплатата й. Твърди, че същия е
агресивен, заплашвал пълнолетните й деца, притежава газов пистолет и е
алкохолно-зависим.
Молбата за защита е депозирана пред РУ към ОДМВР и е препратена по
компетентност на РС-Р.. Същата съдържа данни за ежедневен тормоз в
продължение на повече от година. Към молбата са приложени декларация,
предупредителен протокол и преписи за ответника.
Съдът, с оглед съдържащите се в молбата данни, е постановил мерки за
защита със заповед за незабавна защита № 7/07.03.2025г. Наложени са мерки,
с които се задължава П. И. Д. да се въздържа от извършване на домашно
насилие, като същия е отстранен от съвместно обитаваното жилище,
забранено му е да приближава дома, местоработата и местата за социални
контакти и отдих на молителката.
Ответникът редовно призован, явява се лично. Счита, че не е упражнил
домашно насилие. Признава, че е искал от ищцата пари за цигари и бира, но
когато не е имала възможност да му даде, не е реагирал негативно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи
следната фактическа обстановка:
Ищцата и ответникът живеят на семейни начала. Следователно на осн. чл.3,
т.2 от Закона за защита от домашно насилие молбата за защита по този закон е
допустима. Ищцата е съставила и подписала декларация да извършено
домашно насилие /л.5/, в която е записала, че ответникът упражнява
психически тормоз спрямо нея повече от година, взема й заплатата и се карат.
1
Свидетели по делото не са разпитвани, въпреки дадените разяснения на
страните.
В първото по делото о.с.з. ищцата уточнява, че всъщност е целяла да се
разделят, притеснява я постоянното искане на пари от него. Потвърждава, че
насила и без нейно знание, ответникът не е присвоявал нейни средства, не я е
удрял или обиждал. Сочи, че единствено алкохолната му зависимост я
тормози. Помолила го да напусне дома й, собственост на нейните родители,
но той отказал – 18 години живели заедно и приемал апартамента и за свой.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и като взе предвид, че
по делото е поискано налагане на мерки за защита, съдът счита, че това искане
е неоснователно.
Предоставената от законодателя доказателствена тежест на декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, не освобождава молителя да осъществи пълно доказване на
твърдените от него факти с всички допустими доказателствени средства, съгл.
Чл.154 ГПК. Недоказаните факти са неосъществени за съда, поради което и
страната, която ги твърди, следва да понесе неблагоприятните последици, а
именно - оставяне без уважение на молбата за защита.
В хода на съдебното производство не са представени доказателства,
установяващи твърдените актове на насилие. Депозираните обяснения от
страните сочат за битови конфликти, провокирани от липсата на трудова
заетост на ответника и употребата на алкохол от същия.
В депозираните гласни доказателствени средства липсват преки и
непосредствени възприятия относно упражнена от ответника форма на
насилие. Свидетелстват за влошени отношения между страните, конфликти,
но не и психическо, физическо или финансово насилие.
Налагането обаче на мерките, визирани в чл.5 от Закона за защита от домашно
насилие спрямо единият от двамата не би реализирала целта на закона, тъй
като в случая се касае за битови проблеми, в резултат от съвместното
съжителство, което понастоящем е прекратено.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Г. И. ЕГН: **********, за налагане
на мерки по чл. 5 от Закона за защита от домашно насилие срещу П. И. Д.,
ЕГН ********** като неоснователно.
ОСЪЖДА Д. Г. И. ЕГН: ********** да заплати държавна такса по чл.11, ал. 3
ЗЗДН в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ съгл. т.16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В случай, че
сумите не бъдат платени в срока за доброволно изпълнение, да бъде издаден
изпълнителен лист за дължимите и неплатени държавни такси, както и за
сумата 5 лв. за служебно издаване на изпълнителния лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Р. в седмодневен срок
от днес, 01.04.2025г. След влизане в сила на СР, издадената Заповед за
незабавна защита № 7/07.03.2025г., да се счита за обезсилена. Препис да се
изпрати на органите на МВР за сведение.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
2