Р Е Ш
Е Н И Е №
168
гр.Пловдив, 19.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Виктор Янков, като разгледа докладваното от съдия Буюклиева ВЧНД
№ 467 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.48 вр. чл.44 от ЗЕЕЗА.
Образувано е по жалба на адв.Д.И., защитник на исканото лице Н.Х.К.,
срещу решение № 188/05.09.2019г. на Окръжен съд
гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 1578/2019г. по описа на същия съд.
Със съдебния акт първоинстанционният съд е допуснал предаване на исканото
лице Н.Х.К. на компетентните органи на
съдебните власти на Република А., въз основа на Европейска заповед за арест,
издадена на 25.07.2019г. от В. прокуратура, Република А., разрешена от В.
областен съд за наказателни дела, отдел 351, на 29.07.2019г., с цел провеждане
на наказателно преследване, при спазване принципа на особеността.
Решението на Окръжен съд гр.Пловдив се атакува като неправилно и
незаконосъобразно. Иска се неговата отмяна и да се откаже изпълнението на
Европейската заповед за арест. Излагат се доводи, че не са налице основанията
за предаване на исканото лице.
Пред
въззивния съд исканото лице К. и неговият защитник поддържат жалбата с
изложените в нея съображения.
Представителят
на Апелативна прокуратура гр.Пловдив счита,
че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да
се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.
Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата
по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и
пред настоящата инстанция и провери правилността на атакуваното решение, намира
и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса.
Разгледана по същество Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
постанови съдебния си акт, Окръжен съд гр.Пловдив правилно е приел, че Европейската заповед
за арест е издадена от компетентен
орган на държава членка на Европейския съюз – В. прокуратура, Република А.,
при разрешено от съда разпореждане за задържане на В.прокуратура от
25.07.2019г. Издаването й е разрешено от В. областен съд за наказателни дела,
отдел 351, на 29.07.2019г. Компетентен да се произнесе по изпълнението й
е първоинстанционният съд, тъй като исканото лице живее в гр.П..
Европейската заповед
за арест е получена в първостепенния
съд от Окръжна прокуратура гр.Пловдив. Съгласно чл.38а, ал.1, т.5 от ЗЕЕЗА това
е надлежно защитен начин, който позволява да се установи автентичността на
предоставената информация.
Въззивният
съд споделя извода на Окръжен съд гр.Пловдив, че са спазени изискванията на
чл.37 от ЗЕЕЗА за форма и съдържание на Европейската заповед
за арест. Тя е издадена в писмена
форма и съдържа задължителните данни относно самоличността и гражданството на
исканото лице. Посочени са наименование, адрес, телефон, факс и електронен
адрес на издаващия орган. Отбелязано е, че е издадена въз основа на разрешено от съда разпореждане за задържане
на В. прокуратура от 25.07.2019г. Съдържа данни относно характера и
правната квалификация на престъпленията. Исканото лице К. е обвинен в извършване на престъпление кражба
по занятие, в правонарушение отнемане на платежни инструменти и правонарушение
унищожаване на документи според австрийския наказателен закон, като член на организирана
престъпна група. Визирани са обстоятелствата, при които са осъществени деянията,
включително време, място и степен на участие на исканото лице като съучастник. Посочени
са вида и размера на наказанията, до три години лишаване от свобода, които се
предвиждат по законите на издаващата държава за извършените престъпления.
Неоснователни
са възраженията на защитата, че не са уточнени характера и правната квалификация
на престъпленията, тъй като различните преводи на Европейската заповед за арест визират различни деяния. Европейската заповед
за арест съдържа данни за няколко
престъпления. Джебчийството е вид кражба и не е налице противоречие в
описанието им.
Компетентният
орган на издаващата държава е изпратил допълнителна информация относно мястото
на извършване на деянията. Съгласно чл.44, ал.4 от ЗЕЕЗА и Рамковото решение на
Съвета на Европейския съюз от 13 юни
2002г. /Рамковото решение/ съдът на изпълняващата държава може да изиска и
приема допълнителна информация от издаващата държава членка. Поради това
доводът в жалбата за празноти в Европейската заповед за арест не се споделя.
Първоинстанционният
съд е счел, че са изпълнени изискванията на чл.36 от ЗЕЕЗА относно условията за
прилагане на Европейската заповед за
арест. Престъпните деяния, за което е издадена, съставляват престъпления
и по законодателството на Република България. Настоящият съдебен състав счита,
че са касае за кражба по чл.195 от НК, документно престъпление по чл.319 от НК,
организирана престъпна група по чл.321 от НК. Различията в елементите на
състава на деянията и начина, по който те са описани, са ирелеватни съгласно
чл.2, ал.4 от Рамковото решение. Според чл.2, ал.2 от Рамковото решение и
чл.36, ал.3, т.1 от ЗЕЕЗА в случая не се изисква двойна наказуемост. Поради това
оплакването в жалбата относно неправилно позоваване от страна на издаващата
държава на престъпленията по чл.36, ал.3, т.18 от ЗЕЕЗА е ирелевантно.
Издаващата
държава е представила гаранцията, предвидена в чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА и чл.5,
ал.3 от Рамковото решение. Виенският
областен съд за наказателни дела в писмо
от 03.09.2019г. е посочил, че исканото лице К. ще бъде върнат в Република България за изтърпяване на
наложеното му в издаващата държава наказание лишаване от свобода или взетата
мярка, изискваща задържане, ако лицето желае това, както и че ще бъде официално
информирано за тази възможност.
Правилно е
прието, че не са налице предвидените в чл.39 от ЗЕЕЗА абсолютни основания за
отказ да се изпълни Европейската заповед
за арест. Престъпленията, за които е издадена, не са амнистирани в Република
България, попадайки под нейната наказателна юрисдикция. Исканото лице К. не е малолетно съгласно българското
законодателство, нито към настоящия момент, нито към момента на осъществяване
на деянията. Не е осъден за същите престъпления,
за които е издадена заповедта, с влязла в сила присъда на българския съд или на
трета държава членка и е изтърпял наказанието.
Пловдивският
апелативен съд също намира, че не са
налице и визираните в чл.40 от ЗЕЕЗА факултативни основания за отказ да се
изпълни Европейската заповед за
арест. За престъпленията, за които е издадена, исканото лице не е привлечено
като обвиняем и не е подсъдим, няма водено наказателно производство в Република
България. Давностният срок за наказателно преследване не е изтекъл според
българското законодателство. Няма данни К.
да е изтърпял наказание в държава, която не е членка на ЕС, по влязла в сила
присъда за същите престъпления, за които е издадена заповедта. Въпреки че
исканото лице е български гражданин, не следва да се приеме да се приведе в
Република България мярката, изискваща задържане, наложена от австрийския съд. Деянията
са довършени на територията на издаващата държава членка. Българското
законодателство допуска наказателно преследване за такива престъпления,
извършени извън територията на страната. Хипотезите на чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА са
несъотносими към настоящия казус.
Липсват и основания
за отлагане изпълнението или за изпълнение под условия на Европейската заповед
за арест по чл.52 от ЗЕЕЗА.
Окръжен
съд гр.Пловдив законосъобразно е стигнал до извода, че издадената срещу исканото
лице К. Европейска заповед за арест трябва да се изпълни и да се допусне
предаването му въз основа на нея, с цел
провеждане на наказателно преследване, при спазване принципа на особеността.
К. не е декларирал пред първоинстанционния съд отказ от прилагане принципа на особеността.
Същият не може да бъде наказателно преследван, осъден или задържан в Република А. за престъпление,
извършено преди предаването му, различно
от това, за което е издадена заповедта.
Поради изложеното Пловдивският апелативен
съд счита атакуваното решение за правилно, законосъобразно и съответно на
събраните по делото доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна и
изменение, поради което трябва да се потвърди. Жалбата срещу него, като
неоснователна, следва да се остави без уважение.
Като се има предвид, че е допуснато
изпълнение на Европейската заповед
за арест, по аргумент от
разпоредбата на чл.44 ал.7 от НПК исканото лице трябва да е с мярка за
неотклонение задържане под стража до
фактическото му предаване на издаващата държава. На това основание въззивният
състав намира, че взетата от първостепенния съд мярка за неотклонение задържане
под стража спрямо исканото лице К. следва да бъде
потвърдена.
С оглед на горното и на основание чл.48 вр. чл.44 от ЗЕЕЗА съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
188/05.09.2019г. на Окръжен съд
гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 1578/2019г. по описа на същия съд.
ПОТВЪРЖДАВА
мярката за неотклонение „задържане под стража“,
взета спрямо исканото лице Н.Х.К., ЕГН **********.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.