№ 1177
гр. П., 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Я.П.ДЖ.
при участието на секретаря А.П.С.
като разгледа докладваното от Я.П.ДЖ. Гражданско дело № 20221720102821
по описа за 2022 година
, за да се произнесе взе предвид следното :
По изложените, в исковата молба обстоятелства Б. Ц. И. с ЕГН **********, жив. гр.
П., ***, е поискала да бъде осъдено ответното дружество „***“ АД ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. ***, в качеството му на застрахонател по застраховка „Гражданска
отговорност”, сключен с полица № BG/30/12*** от 19.09.2021 г., валидна до 19.09.2022г. за
л.а. „***“ с peг. № *** собственост на Д.Е.Р., да и заплати сума в размер на 6 980.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпяните от нея имуществени вреди в резултат на ПТП
от 09.11.2021г., възникнало в гр. П., на ***, кръстовище с *** между собственото на ищцата
МПС „***“ с peг. № *** и собствено на Д.Е.Р., с ЕГН **********, МПС „***“ с peг. № ***,
настъпило по вина на водача на МПС „***“ с peг. № *** С. ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.12.2021 г. до окончателното й изплащане, както и
заплащане на всички разноски по делото.
Ответното дружество, чрез процесуалния си представител е оспорило предявените
искове по основание и размер, като моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Районният съд, преценявайки събраните, по делото доказателства и доводите
на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано
следното:
Видно от представените писмени доказателства, както и от събраните гласни такива
се установява, че на 09.11.2021г., около 10,00ч. в гр. П., при движение по ***/
Републикански път III - 802/, л.а. „***“ с per. № ***, с водач С. ***, с ЕГН **********, на
нерегулирано кръстовище с ***/разклона за ***/, не пропуска навлезлия в кръстовището л.а.
1
„***“ с per. № ***, с водач М.К.В., с ЕГН ********** и го удря в задна лява страна. Видно
от изготвения Констативен протокол от органите на КАТ, л.а. „***“ с per. № *** е навлязъл
в кръстовището от дясно, и малко преди да напусне кръстовището, л.а. „***“ с per. № ***, с
водач С. ***, не го пропуска и го удря в задна лява част, като нанася следните видими щети
по л.а. „***“ с per. № ***, а именно: смачкана задна лява врата, заден ляв калник, задна
броня, ляв стоп, ходова част, ляво странично огледало, стъкло на задна лява врата, които са
описани в издадения Констативен протокол № *** г. от органите на КАТ при ОД на МВР -
П.. Относно механизма на настъпване на процесното ПТП, вещото лице Е.З. прави
аналогично заключение.
Местопроизшествието е посетено от органите на ОД на МВР - П. и е изготвен КП №
*** г., като на виновния водач С. ***, с ЕГН ********** е изготвен и връчен АУАН cep. №
GA ***г.
Съгласно изготвения КП № ***г. от органите на КАТ при ОД на МВР - П., виновен е
участник № 1 във ПТП - С. ***, с ЕГН ********** , водач на л.а. „***“ с per. № ***.
Лекия автомобил „***“ с per. № *** е собственост на Д.Е.Р., с ЕГН **********, със
застраховка „Гражданска отговорност“ в „***“ АД, полица № BG/30/12***, валидна до
19.09.2022г.
Ищцата, собственик на увредения в следствие на възникналото ПТП л.а. „***“ с per.
№ ***, е предявявила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение/щета в „***“
АД с оглед на сключения договор за застраховка „ГО“ за л.а. „***“ с per. № ***, където
щетата е заведена под № 0801 -006673/2021 - 01.
При предявяване на претенцията пред застрахователя са приложени към нея
доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ, като застрахователят „***“ АД не е изискал от
правоимащото лице - Б. Ц. И., представянето на допълнителни доказателства, като
същевременно е извършил и оглед на увредения автомобила.
Ответното дружество „***“ АД с писмо № ***г. отказало изплащането на щетата с
мотиви : ...причината за настъпилото предметно ПТП са неправомерните действия на водача
управлявал Вашето МПС - г-н М.В., който е нарушил чл. 5, ал.1 и чл. 25 от ЗДвП. Считаме,
че съставения КП № ***г. за незаконосъобразен и неотразяващ реалните причини и
обстоятелства за настъпване на ПТП, поради което цитирания документ не ни ангажира.“
Ищцата направила Възражение с вх. № ***г. по описа на „***“ АД, като отново
Застрахователното дружество отхвърля възражението и с писмо № ***г. и отново отказва
да изплати обезщетение.
Видно от заключението на вещото лице Е.З. по изслушаната по делото
автотехническа експертиза, което съдът възприема, се установява, че след извършения оглед
на увредения автомобил, в.л. е установило, че общата сума, необходима за пълното
възстановяване на автомобила на база средни пазарни цени за региона, включваща труд и
резервни части възлиза на обща стойност от 1 468.95 лева.
По делото е разпитан като свидетел С. ***, който също потвърждава начина на
2
настъпване на процесното ПТП, установено и от вещото лице по изслушаната
автотехническа експертиза, а именно, че увредения автомобил е бил спрял, след което е
потеглил при което увреждащия автомобил го е ударил в задната част.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявения иск е
доказан по основание и частично по размер. От всички събрани гласни и писмени
доказателства по делото се установява, че увреждащия автомобил на процесното
кръстовище не е пропуснал движещият се от дясната му страна увреден автомобил, в
следствие на което е настъпил удар между двете превозни средства, довел до увреждане и
на двете. Съдът приема, че вина за настъпилото ПТП има водача на увреждащия автомобил
С. ***, който е нарушил чл. 5, ал.1 и чл. 25 от ЗДвП, поради което не е успал да избегне
удара с потеглилия от дясно автомобил, което се потвърждава и от установеното
административно нарушение с АУАН cep. № GA ***г. Констатираното в същия акт за
установяване на административно нарушение има задължителна сила за настоящия състав,
доколкото същите констатаци не се опровергаят с допустимите за това доказателствени
средства. В конкретния случай е налице валиден застрахователен договор „Гражданска
отговорност“ в „***“ АД, полица № BG/30/12***, валидна до 19.09.2022г., на увреждащия
автомобил, сключен в предвидената форма, като същият е бил в сила по време на
настъпване на застрахователното събитие . Съгласно чл. 432. (1) КЗ, увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията
на чл. 380 КЗ, което е било и сторено. По смисъла на чл.386, ал.2 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и практиката на ВКС, намерила израз в следните съдебни
актове: решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о.; решение №
206 от 03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение № 79 от 02.07.2009 г.
на ВКС по т. д. № 156/2009 г., ТК, I т. о.; решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. №
1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на
ВКС, ТК, II т. о. и др., съгласно които за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените
части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество
като увредената вещ. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата, като
размера на тази вреда, в конкретния случай е до действителната стойност необходима за
пълното възстановяване на увредения автомобил, изчислена съобразно пазарната оценка на
нужните части и цената на необходимия труд, поради което и застрахователя дължи това
обезщетение но само до размера на застрахователната сума уговорена в договора. Предвид
всичко изложено, иска като основателен и доказан следва да бъде уважен до установения от
3
вещото лице размер от 1468.95 лева, включващ необходимите части и труд за пълното
възстановяване на автомобила. Съответно иска до пълния предявен размер от 6980.00 лева
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен за разликата над 1468.95 лева.
На основание чл.86 от ЗЗД, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ищеца и законната лихва за забавено плащане върху сумата представляваща разликата до
пълното дължимо обезщетение по застрахователния договор, считано от 01.12.2021г., така
като е предявен иска, /доколкото законна лихва се дължи от датата на настъпване на деликта
– 09.11.2021г./, до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на делото ответното дружество, следва да бъде осъдено да заплати
и направените съдебни разноски от ищцовата страна съгласно представения списък за
разноските по реда на чл.80 ГПК в размер на 280.00 лева, включващ внесени д.т., На
основание чл.38, ал.1 т.2 от ЗА, ответното дружество следва да заплати на адв. Г. Б. от ПАК
сумата от 332.76 лева, съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Предвид направеното искане с молба 27.09.2022г. от ответната страна, съдът определя
юристконсултски възнаграждение в полза на дружеството в размер на 150.00 лева. Предвид
това ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество сумата в размер на
118.43 лева, юристконсултски възнаграждение съобразно отхвърлената част на исковите
претенции.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, да
заплати на Б. Ц. И. с ЕГН **********, жив. гр. П., ***, сумата от 1468.95 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в резултат на ПТП
от 09.11.2021г., възникнало в гр. П., на ***, кръстовище с *** между собственото на ищцата
МПС „***“ с peг. № *** и собствено на Д.Е.Р., с ЕГН **********, МПС „***“ с peг. № ***,
настъпило по вина на водача на МПС „***“ с peг. № ***, С. ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.12.2021г. до окончателното й изплащане и направените по
делото разноски в размер на 280.00 лева, като за разликата до пълния предявен размер от
6980.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „***“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, да
заплати на адв. Г. Б. от ПАК, сумата от 332.76 лева, адвокатско възнаграждение
определено на основание чл.38, ал.1 т.2 от ЗА, съобразно Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения.
ОСЪЖДА Б. Ц. И. с ЕГН **********, жив. гр. П., ***, да заплати на „***“ АД
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата в размер на 118.43 лева,
юристконсултски възнаграждение съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред П. окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5