№ 1805
гр. Плевен, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Цецка С. Шутева
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20244430104892 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422,ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 23223/26.08.2024 г. на ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, срещу Т. К. Г.,
ЕГН **********, с адрес в гр. ***, с която се иска ответникът да бъде осъден
да плати на ищеца сумата от 980,66 лв. главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2022 г. до 31.12.2023 г. и
сумата от 99,10 лв. лихва за периода от 02.06.2022 г. до 05.02.2024, ведно със
законната лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№779/2024 г. по описа на РС Плевен.
В исковата молба ищецът твърди, че е депозирал заявление по реда на чл.
410 от ГПК срещу ответника Т. К. Г., което било уважено с Разпореждане по ч.
гр. д. №779/2024 г. по описа на РС Плевен, и е издадена заповед за изпълнение
срещу длъжника, която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК. Ищецът
обосновава правния си интерес с твърденията, че е предявил настоящата
искова молба в изпълнение на дадените от заповедния съд указания за
предявяване на иск в едномесечен срок относно вземането.
Ищецът формулира доводи, че ответникът като собственик /ползвател на
топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 4861, находящ се в ***, е
клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, и поради това за него
важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на
енергетиката. Разпоредбата на чл.150ал.1 и 2 от ЗЕ били спазени и имали
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. Общите условия от 2007 г. били публикувани във в. „Нощен труд“
1
от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр. 239/13.12.2007 г. С тях се
регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ
от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока,
по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Задължението на ответника за заплащане на дължимите суми
в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края
на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С
изтичането на последния ден от месеца ответника бил изпаднал в забава за
тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. Претендираната главница се състояла от
отопление без ИРУ в размер на 234,75 лева; сума за отопление отдадена от
сградна инсталация в размер на 649,19 лв. и сума за услуга дялово
разпределение в размер на 96,72 лева. Във връзка с това се твърди, че в
топлоснабдения имот има монтирани измервателни уреди, както следва: 1 бр.
Водомери БГВ, 5 бр. уреди и баня с щранг-лира. Именно и с оглед тези
твърдения, се иска от съда да уважи предявените искове и се претендират
сторените в заповедното и исково производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника
особен представител – адв. К. Д. от АК Плевен, в който са изложени доводи за
недопустимост, нередовност и неоснователност на исковата молба и
предявените искове. Недопустимостта следвала от това, че ищецът в
качеството на заявител е узнал указанията на съда по чл.415,ал.1,т.2 ГПК, тъй
като е получил същите на посочената от него ел. поща на 23.07.2024 г., а
исковата молба е подадена извън едномесечния срок - 26.08.2024 г.
Нередовността следвала от това, че в нея не се съдържат ясни фактически
твърдения, а анализ на правни норми и доказателства, които служат за
доказване на твърдените факти, но не заместват липсата на такива.
Ответникът посочва още, че представения документ озаглавен с „период и №
на фактури“ не съдържала периоди, а само са посочени фактури, които не
съставляват самостоятелен документ, а са част от съдържание на справки за
консумирана топлинна енергия за период с начална дата 01.11.2019 г. и
различни крайни дати на периоди. Това създавало неяснота, непълнота и
противоречие във фактическите твърдения на исковата молба, респ. и
несъответствие с петитума на исковата молба. В този смисъл се иска от съда
да остави исковата молба без движение.
Ответникът формулира доводи за неоснователност на предявените
искове, тъй като липсвали доказателства в подкрепа на твърденията, че
общите условия от 2007 г., отговарят на изискванията на чл. 150,ал.1 и ал.2 от
ЗЕ, както и че са влезли в сила и са породили последици. Не са приложени и
доказателства за одобрението им от КЕВР. Посочените от ищеца общи
условия били приети при отменена Наредба №16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяване. Сега действащата се сочи, че е Наредба №Е-РД-04-
2
01/12.03.2020 г. за топлоснабдяване, издадена на осн. чл. 125,ал.3 ЗЕ, а по
делото нямало доказателства за това, че общите условия отговарят на
изискванията на ЗЕ. Липсата на общи условия обуславяла извод и за липса на
договорна връзка между страните. Ответникът счита, че е неправилен начин
на изчисляване на стойността на топлоенергията, като липсвали доказателства
относно цената. В таблицата-извлечение по пера били посочени цени на ТЕ с
ДДС за Мвтч, но нямало доказателства за това дали е регулирана за исковия
период съобразно чл.30,ал.1 ЗЕ, има ли ищецът регулирани цени и в какъв
размер, спазен ли е реда по глава IV от Наредба №5/23.01.2014 г. на КЕВР.
Липсвали доказателства и относно публикуването на утвърдени от КЕВР цени
за ищеца в един централен и местен всекидневник. Ищецът имал задължение
да образува цената, да я представи за утвърждаване от ДКЕВР и да я
публикува. Счита се още, че не е доказано ползването на топлинна енергия за
исковия период, като ответникът оспорва таблица извлечение по пера за
задълженията, препис-извлечение за задължения за консумирана енергия и
справки за консумирана топлинна енергия. Препис-извлечението се сочи, че е
създадено едностранно от ищеца за нуждите на процеса, без данни да са
връчвани на ответника и не се ползвали с материална доказателствена сила.
Представените справки за консумирана енергия нямали белези на частни
документи по смисъла на чл. 180 ГПК, тъй като не са подписани от лицата,
които са ги издали- приложени били неподписани разпечатки, заверени като
преписи. В началните им части се съдържало и съобщение към ответника за
просрочени задължения с начална дата 30.04.2022 г.(първо по време
съобщение) за период 01.11.2019 г. до 31.03.2022 г. В следващите съобщение
пък бил посочен начален момент на период на просрочени задължения
01.11.2019 г. с общи размери на задълженията в това число – главница и
лихви. Т.е. според ответника не става ясно дали не са включени и предходни
задължения в исковия период. Ответникът релевира възражения за изтекла
погасителна давност на всички задължение преди 3г давностен период от
датата на депозиране на заявлението – 12.02.2024 г. Посочените справки за
задължения към 30.04.2022 г., 30.11.2022 г., 31.11.2022 г., 31.01.2023 г. и
28.02.2023 г. се отнасяли за ап. 13, а не притежавания от ответника ап. 25.
Ответникът релевира възражение, че стойността за отдадена
топлоенергия за сградна инсталация не се дължи съобразно чл.9, параграф 3,
б. „н“ от Директива 2012/27/ЕС и предвиждането и с клауза е неравноправна
клауза.
Ответникът счита още, че следва да се докаже, че е извършено дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата от ищеца през исковия период
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Позоваването на ОУ
от 2007 г. не доказвало извършен отчет на уредите за дялово разпределение,
тъй като тези условия уреждали отношенията с всички потребители. От
представените доказателства не може да се направи извод за доставка,
правилно разпределение и начисление стойност на топлоенергия. Главницата
била определена в нарушение на ЗЗП и Директива 2011/83 ЕС относно ясни,
недвусмислени и лесно разбираеми от потребителя сметки. Не се
установявали и отделните компоненти от сметката, като напр. Въз основа на
3
кои данни е определен отопляемия обем на сградата, разполага ли с проект на
сградата и дали такъв проект се отнася за цялата сграда или само за
апартамента на ответника, не е посочено и инсталираната отоплителна
мощност на сградата, нито пък как е определена сумата за отопление без ИРУ.
Ответникът счита, че не дължи стойността на начисленото количество
топлоенергия, тъй като не е реално предоставена и потребена. Ищецът
нарушил разпоредбата на чл.9 и 10 от Директива 2012/27 ЕС и изискването на
чл. 155,ал.2 ЗЕ. От приложения договор №36/03.10.2011 г. със страни
потребители в сграда ЕС *** се установявало, че негов предмет е извършване
доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение, но не и регламентация
на услугата дялово разпределение, нито цена на услугата. Липсвали
доказателства как са формирани таксите за услуга за дялово разпределение за
отоплителните сезони през исковия период и обявена ли е таксата преди всеки
сезон съобразно чл. 28,ал.4 от ОУ. Неоснователността на главния иск
обуславял и неоснователност на иска за мораторна лихва.
Ответникът иска от съда да отхвърли предявените искове, в случай, че
приеме същите за допустими. Моли делото да бъде разгледано в негово
отсъствие.
В с. з. ищецът поддържа исковата молба, моли предявените искове да
бъдат уважени и претендира разноски според представения списък по чл. 80
ГПК.
В с. з. ответникът чрез назначения му особен представител адв. Д.,
поддържа отговора и счита, че предявените искове са неоснователни, поради
липсата на договорна връзка между страните, ищецът не отговарял на
изискванията на чл. 150,ал.1 и 2 ЗЕ, както и не е доказано дали цената е
регулирана съобразно чл. 30 ЗЕ. Приложените справки за просрочени
задължение, част от тях се отнасяли за друг апартамент – 13, а не процесния
ап.25.
Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Въз основа на заявление с вх. №4186/12.02.2024 г. на „ТЕЦ Плевен“ АД е
образувано ч. гр. д. №779/2024 г. по описа на РС Плевен и е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с №453/12.02.2024 г. по
ч.гр.д.№779/2024 г. по описа на РС Плевен. Длъжникът Т. К. Г., ЕГН
**********, е осъдена да плати на заявителя сумата от 980,66 лв. главница за
периода от 01.04.2022 г. до 31.12.20223 г. и 99,10 лв. лихва за периода от
02.06.2022 г. до 05.02.2024 г.
Препис от заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47,ал.5 ГПК и
с Разпореждане №8124/18.07.2024 г. по горепосоченото дело са дадени
указания на заявителя съгласно чл. 415,ал.1,т.2 ГПК. Препис от
разпореждането е връчен на заявителя на 25.07.2024 г. по ССЕВ, а исковата
молба срещу същия длъжник и вземания е предявена на 26.08.2024 г.
На 13.02.2007 г. във вестник „Посоки“ и „Нощен труд“ са публикувани
общите условия на „Топлофикация Плевен“ ЕАД за продажба на топлинна
4
енергия за битови нужди в гр. Плевен.
На 03.10.2011 г. между потребители в сграда етажна собственост на адрес
*** е сключен договор №36/03.10.2011 г. при общи условия за доставка,
монтаж и сервиз на уреди за дялово разпределение.
На 26.06.2019 г. Т. К. Г. упълномощила *** да извършва всякакви правни
и фактически действия от нейно име, в т.ч. да я представлява пред ТЕЦ
Плевен ЕАД.
На 27.06.2019 г. Т. К. Г. подала заявление за актуализация на клиентска
информация на абонат №4861, ул. ***.
Видно от удостоверение за наследници №2309/07.06.2019 г. на Община
Плевен е, че *** е починал на 16.05.2016 г. в гр. Плевен и оставил за свой
наследници ***, ЕГН **********, и Т. К. Г., ГН **********.
От завещание вх. №10649/08.10.19 г. при СВ гр. Плевен, съставено от
***, е завещано на ***, ГН ********** и Т. К. Г. ЕГН **********, цялото
движими и недвижими имущество, сред които ап. 87 кв.м., на ул. ***.
Саморъчното завещание е обявено на 28.08.2019 г. при нотариус *** съгласно
представения протокол на л.20.
От договор за дарение №179, том 1, рег. № 1770, дело №124/2020 г., на
17.09.2020 г. ***, ЕГН **********, дарил на ***, ½ ид.ч. от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №56722.660.1066.1.17 с адрес: гр. Плевен, ул.
***.
От договор за доброволна делба №95, том 1, рег. № 1037, дело №69/2021
г. се установява, че на 10.02.2021 г. Т. К. Г. е получила в дял и изкл.
Собственост ап. №25, в гр. Плевен, ул. „Димитър Константинов“ № 20 с площ
от 87,00 кв.м.
Видно от констативен протокол №577 абонатна станция №577 от
07.05.2021 г., е че е извършена последваща проверка, като е подменен
топломер на ул. ***, и е монтиран топломер UH50, валиден до 05.2023 г. за
което е издадено свидетелство за проверка №П9-406/05.05.2021 г. Видно от
констативен протокол със същия номер е, че на 08.06.2022 г. е подменен и
водомер на същия адрес, през 2022 г. с валидност до 02.2027 г. съгласно
приложеното свидетелство №18. На 09.05.2023 г. отново е подменен топломер
на същия адрес, като монтирания е със срок на валидност до 05.2025 г.
съгласно представеното свидетелство за проверка П9-396/03.05.2023 г.
От заключението на приетата ССЕ се установява, че вещото лице е
проверило документите по делото и е извършена проверка в ТЕЦ, и е
заключило, че сметката на задълженията за консумирана топлинна енергия за
абонат 4861 ул. ***, ап. 25, включва сума за отопление без ИРУ – 234,75 лв.
сума за ТЕ отдадена от сградна инсталация – 649,19 лв., и сума за услуга
дялово разпределение – 96,72 лв., при 1 водомер и 5 бр. Измервателни уреди,
по данни от „Техем сървисис“ ЕООД. Размерът на законната лихва за периода
от 02.06.2022 г. до 05.02.2024 г. е в размер на 99,10 лв. В счетоводството на
„Топлофикация-Плевен“ АД в сметка 411 „клиенти“ се водили само фактури
5
за продажба на топлинна енергия на юридически лица, а за битови ползватели
не се откривала партида, вместо това в сметка 411, и в дневника за продажби
по ЗДДС се осчетоводява реализираната ТЕ за месеца на една обща фактура.
Месечните фактури на процесния абонат били част от осчетоводената обща
месечна фактура за продадена ТЕ на население. От ТЕЦ Плевен ЕАД не са
включили суми преди 01.04.2022 г. В с. з. вещото лице поддържа
заключението.
От приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че отопляемия
обем на имота е 172,73 м3, при общ отопляем обем на сградата 4285,71 м3,
като според тези данни е определил дял на ТЕ сгр. инсталация през исковия
период /0.3992 МWh, за април 2022 г.; 0,4226 МWh, 0,9285 МWh за декември
2022 г.; 1,0735 МWh януари 2023 г.; 0,8378 МWh за февруари 2023 г.; 0,8895
МWh за март 2023 г.; 0,4204 МWh за април 2023 г.; 0,2955 МWh за ноември
2023 г. и 0,7755 МWh за декември 2023 г. Отделно вещото лице е заключило,
че банята в процесния ап. 25 се отоплява чрез щранг-лира, за което е изготвил
таблица за исковия период, и обобщена ТЕ по компоненти за исковия период.
Сградата, в която се намира процесния ап. 25 е присъединена към
топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция, а до имота е
доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила през исковия период.
Разпределението на ТЕ за процесния имот е извършено в съответствие с
действащата Методика и разлики в изчисление на ФДР не са констатирани.
Ежемесечните отчети на общия топломер е констатирано, че са дадени в
индивидуалните сметки на абонатите, а количеството доставяне в абонатната
станция се измерва с топломер, който е монтиран съгласно техническите
изисквания, респ. е преминал проверка. На база архитектурния проект на
сградата, предоставен от собствениците, е определен общия обем на сградата,
както и отопляемите обеми на всички имоти. Проектът бил върнат на
собствениците, след пускане в експлоатация на абонатната станция.
Технологичните разходи били приспаднати от топломера.
В с. з. вещото лице поддържа заключението, уточнява, че през исковия
период не са отчетени топлинни единици и топло вода, като не е ползвана ТЕ
от такива отоплителни тела.
Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните
писмени доказателствени средства, неоспорени от страните, и заключения на
вещи лица.
Съдът дава вяра на взетите предвид писмени доказателствени средства,
тъй като се ползват с придадената им по закон доказателствена сила и
стойност – чл. 178/9 ГПК. Съдът не е взел предвид представените от ищеца
извлечения относно ап. 13, който обект е различен от процесния, поради
неотносимост.
Съдът дава вяра и на заключенията на СТЕ и ССЕ, тъй като са пълни,
обективни и изготвени от компетентни вещи лица. Посредством тях са
изследвани техническите данни на процесния обект, отчетената топлинна
енергия и размера на дължимите суми по всеки компонент. Вещото лице по
ССЕ е изследвало и счетоводните данни в ищцовото дружество, като същите
6
са водени редовно и няма данни, внасящи съмнение в тяхната достоверност.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са допустими положителни установителни искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 153 ЗЕ,вр.чл.79, ал.1 от
ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД, с оглед приложеното ч. гр. д. № 779/2024 г. по описа на
РС Плевен. В законния едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК е
предявена исковата молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за
които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството
по делото.
Основателността на главния иск по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, е предпоставена от наличието на следните
правнорелевантни факти: наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през исковия
период; че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите
предоставени в топлоснабдения имот; че ищецът е изправна страна по
договора, изискуемост на претендираните вземания и техния размер.
Няма съмнение, че ищцовото дружество е енергийно предприятие-
доставчик на топлинна енергия(ТЕ), и има правото да търси възмездяване от
потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената,
съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на етажна
собственост. Обществено известен факт е, че лицензията за пренос на
топлинна енергия на топлификационното дружество е продължено с Решение
на КЕВР № И3-Л-058/20.02.2020 г. с 20 години, считано от 08.02.2021 г.
Цената на услугите, за които е лицензирано топлофикационното дружество са
одобрени от утвърдени от КЕВР с Решение № Ц-18 от 01.07.2019 г. В тази
насока, доводите на ответникът са неосноватлени. Облигационното
правоотношение възниква от договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.
150, ал. 1 ЗЕ. Общите условия са публикувани в един централен и един местен
ежедневник в град Плевен с битово топлоснабдяване в разглеждания случай.
Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за
публикуването на общите условия в един национален и един местен
ежедневник преди процесния период- в. „Нощен труд“ и в. „Посоки“, поради
което съдът намира, че е спазена изискуемата от закона процедура по
приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна
енергия. Съгласно § 5 Наредба №Е-РД-04-01/12.03.2020 г. се отменя Наредба
№ 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, но действието е за напред, тоест
топлофикационното дружество е изпълнило задължението по чл. 150,ал.2,
изр.2 ЗЕ преди влизане в сила на Наредба №Е-РД-04-01/12.03.2020 г. и няма
основание за доказване на факта, че изискването е повторно спазено, след
влизане в сила на новата Наредба.
Съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно
7
решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен
съд, ОСГК, писменият договор, не е форма за действителност, а форма за
доказване на облигаторното правоотношение. Настоящият съдебен състав
намира, че страните по делото са безспорно обвързани от действително
облигационно правоотношение, по което ищцовото дружество е доставило
топлинна енергия, а ответникът е имал задължение да плати съответната цена
на услугата. Ответникът е придобил и втората половина от правото на
собственост въз основа на деривативно основани - договор за доброволна
делба от 10.02.2021 г., върху процесния ап. 25, находящ се в гр. Плевен, в
сграда на ул. ***, която е топлофицирана с оглед договор №36/03.10.2011 г.
при общи условия за доставка, монтаж и сервиз на уреди за дялово
разпределение, и заключение на СТЕ. Преди да стане изключителен
собственик на процесния апартамент, ответницата е притежавала ½ ид.ч. въз
основа на универсално правоприемство- завещание, обявено през 2019 г. На
осн. чл. 175 ГПК съдът цени и че ответницата е признала факта, че е
съсобственик и че имотът е топлоснабден, тъй като е подала заявление на
27.06.2019 г. за актуализация на клиентска информация на абонат №4861, ул.
***. Процесния имот е бил топлоснабден и снабдяването е продължило след
като ответницата е придобила правото на собственост. Обектът се намира в
сграда в режим на етажна собственост по смисъла на чл. 153,ал.1 от ЗЕ.
Именно поради това, съдът намира, че като страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди – чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът има
качеството на клиент на топлинна енергия и дължи заплащане на цената на
доставената и разпределена топлинна енергия за исковия период.
Неоснователно е възражението, че не се установява как е определен
отоплителния обем, количеството топлинна енергия и не се установява
противоречие със закона, свързано с определяне на определения отоплителен
обем и преноса на количеството. Безспорно е по делото, че отоплителния
обем е определен по данни на самата етажна собственост, част от която е и
ответникът, когато към момента на подписване на договора са предоставили
архитектурния проект на сградата и отделните обекти в нея, послужили за
изчисление на отоплителния обем. Посредством сградната инсталация вещото
лице по СТЕ, заключение, което е неоспорена от страните, е изчислил обема
на топлинната енергия преминала през обекта, за всеки един компонент. В
този смисъл твърдяното количество топлоенергия безспорно се установява, че
е доставено и ползвано от ответника / щранг-лира/.
Относно топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите, а съгласно чл. 143, ал. 3
от Закон за енергетиката - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация
и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се
разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти. Предвид това, всеки собственик на индивидуален обект в
сградата в режим на етажна собственост, дължи заплащане на частта от
8
отдадената от нея топлинна енергия, разпределена му съобразно правилата на
Методиката за разпределение на топлинна енергия. Заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва от факта,
че сградната инсталация е обща част по естеството си. Това задължение
следва и от чл. 28, ал. 4 от ОУ. Освен това, следва да се отбележи, че в
решение по съединени дела С-708/17, С725/17 и решение по дела С-25/18, EU:
C: 2019: 376, във връзка с отправено преюдициално запитване към съда на
Европейския съюз, се приема, че доставката на отопление в сграда етажна
собственост, е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни
собственици в съответствие с предвидените в националното право особени
правила за етажната собственост, като всеки етажен собственик е длъжен да
изпълнява всички разпоредби на акта, регулиращ съответната етажна
собственост и решенията, приемани от общото събрание на собствениците на
сградата. СЕС е приел задължително тълкуване, че чл. 27 от Директива
2011/83 вр. чл. 5, § 1 и § 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл,
че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, да са длъжни да участват в разходите за топлинна
енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отоплението и не го използват в
своя апартамент.
В конкретния случай ищцовото дружество е изправна страна, доколкото е
предоставила топлинна енергия през исковия период с оглед заключението на
СТ, а ответникът като собственик на топлоснабдения апартамент, не е
изпълнил точно задължението си да заплати начислената топлинна енергия.
Изискуемостта е настъпила в 30-дневен срок след изтичане на периода за за
заплащане на дължимите месечни суми съгласно раздел VII от Общите
условия от 2007 г., поради което претендираните от ищцовото дружество суми
са дължими. Размерът на предявените искове е безспорно установено съгласно
заключението на СИЕ – 980,66 лв. главница и 99,10 лв. лихва за забава.
Ответникът не е установил извършени до момента плащания. Неоснователно е
възражението на ответника за изтекла кратка погасителна давност по чл. 111,
б. „в“ ЗЗД на претендираните от ищеца вземания, тъй като заявлението е
подадено преди това и е спряно течението на погасителната давност за
исковия период. Няма съмнение, че вземанията на топлофикационното
дружество са периодични по смисъла на посочената разпоредба (
Тълкувателно решение №3/18.05.2012 г. по тълк д. №3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС). Тригодишният давностен срок обаче не е изтекъл, тъй като заявлението
по чл. 410 ГПК е подадено на 12.02.2024 г., а началната дата исковия период е
01.04.2022 г. за главницата и 02.06.2022 г. за лихвата. Ето защо предявеният
осъдителен иск с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, е
основателен, тъй като е доказан по основание и размер, и следва да бъде
изцяло уважен.
Основателността на главния иск обуславя и основателността на
акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на
9
обезщетение за забавено плащане, тъй като ответникът не е платил
дължимите месечни суми и е изпаднал в забава съгласно чл. 31, ал. 6 от ОУ,
който регламентира, че с изтичане на последния ден от месеца абонатът
изпада в забава.
При този изход на спора, ответникът следва да заплати сторените от
ищеца разноски в исковото и заповедно производство, а именно 75,00 лв. за
заповедното производство, от които 25,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за
юрк. възнаграждение. Дължимите от ответника на ищцовото дружество
разноски за исковото производство са доказани по основание и размер, като
съдът определи юрк. възнаграждение в размер на 100,00 лв. Общият размер на
дължимите разноски за исковото производство е 1343,00 лв., от които 75,00 лв.
държавна такса, 100,00 лв. юрк. възнаграждение по 380 лв. възнаграждение за
вещо лице по всяка от двете експертизи и 408,00 лв. възнаграждение за
назначения особен представител.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. К.
Г., ЕГН **********, дължи на ***, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните
суми: 980,66 лв. главница, представляваща стойността на доставената и
незаплатена топлинна енергия до имот в гр. ***, за периода 01.04.2022 г. до
31.12.2023 г., и 99,10 лв. лихва за периода от 02.06.2022 г. до 05.02.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.02.2024
г. до окончателното изплащане на вземането; за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 453 от
12.02.2024 г. по ч. гр. д. № 779/2024 г. по описа на Районен съд Плевен.
ОСЪЖДА Т. К. Г., ЕГН **********, да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” АД, ЕИК: *********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
1343,00 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в исковото
производство и сумата от 75 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни
разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му пред Окръжен съд Плевен.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10