РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. гр. Хасково, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20245640200323 по описа за 2024 година
Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – И. В. М., ЕГН **********, от ********** е
депозирал жалба против Наказателно постановление № 21-1253-
002880/20.01.2022г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ в ОД- МВР-
Хасково, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.175, ал.3 от ЗДвП, му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за това, че на
06.07.2021г. в 13:10 часа, в гр.Хасково, по бул.“Съединение“ до магазин
„Чочко“ посока бул.“Васил Левски“ управлява лек автомобил **********-
собственост на М. П. от **********, като регистрацията на автомобила е
служебно прекратена на 23.02.2021г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП (получено
уведомление от Гаранционен фонд), като се установява след справка при ОД-
РУ,че е отбелязано в автоматизираната информационна система.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, поради което се моли за неговата отмяна. Сочи се, че
нарушението не е осъществено от субективна страна.
В съдебно заседание:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – редовно призован, не се явява. Чрез явяващият
се упълномощен процесуален представител, поддържа жалбата. Заявява липса
на субективен елемент при извършване на описаното нарушение. Счита
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, пледира за
отмяната му и за присъждане на направените по делото разноски.
Административно-наказващият орган– Началник Сектор „Пътна
1
полиция“ в ОД- МВР-Хасково - редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
С оглед представените по делото доказателства и събраните в
съдебното заседание такива, съдът намира следното от фактическа страна:
На 06.07.2021г. в 13.10ч., жалбоподателят И. В. М. управлявал лек
автомобил **********- собственост на М. П. от *******. Докато се движи в
гр.Хасково по бул.“Съединение“- до магазин „Чочко“, автомобилът бил спрян
за проверка от полицейските служители при ОД-МВР- Хасково- Д. Б. и К. К..
В хода на проверката органите на реда установили, че управляваният от
жалбоподателя автомобил има поставени регистрационни табели, но при
проверката в информационната им система било констатирано, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация, считано от 23.02.2021г.
на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП- поради липса на задължителна
застраховка Гражданска отговорност. В разговор с водача М., последният
заявил, че не знаел и не бил уведомен за прекратяването на регистрацията на
автомобила.
За констатираното нарушение бил съставил АУАН № 449509, в който
били посочени горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил
препис от него, без да направи възражения.
Образувана е преписка с рег.№ 49/2022г. по описа на РП-Хасково, като
по случая била извършена проверка с оглед данни за престъпление по чл.345,
ал.2 от НК. След проведена проверка прокурорът преценил, че извършеното
от И. М. не покрива признаците на престъпление по НК. Поради това с
постановление от 17.01.2022г. на основание чл.199 и чл.213, ал.1, вр. чл.24,
ал.1, т.1 от НПК, отказал образуването на досъдебно производство за
престъпление от общ характер. С оглед на горното прокурорът изпратил
препис от своя акт до ОД-МВР–Хасково за преценка относно реализирането
на административно- наказателна отговорност на водача във връзка със
съставения АУАН.
Въз основа на изпратеното постановление на Районна прокуратура –
Хасково, Началник Сектор „Пътна полиция“ в ОД- МВР-Хасково, на
20.01.2022г. издал обжалваното НП №21-1253-002880, с което на основание
чл.53 ЗАНН и чл.175, ал.3 от ЗДвП, на водача е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца. Постановлението било връчено на жалбоподателя
на 19.03.2024г., видно от неразделна разписка към него, а жалбата против
него е изпратена до адм.-наказващия орган на 02.04.2024г.- видно от
пощенското клеймо- т.е. в законоустановения 14-дневен срок.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства, а именно Акт за установяване на
административно нарушение № 449509 от 06.07.2021г., Наказателно
Постановление № 21-1253-002880/20.01.2022г. на Началник Сектор „ПП“ в
ОД-МВР-Хасково, показанията на разпитания в с.з. свидетел, както и от
документите- приложени по адм.-наказателната преписка, които са приети
като доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд
2
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Наказателното постановление № 21-1253-002880/20.01.2022г. е
издадено от компетентен орган - Началник Сектор „ПП“ в ОД-МВР-Хасково.
В хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати процесуални нарушения. В акта за установяване на
административно нарушение, а в последствие и в наказателното
постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били
посочени всички елементи от обективната страна на състава му.
Производството е от административно- наказателен характер, при което
е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП “по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.”. В случая обаче, управляваният от
жалб.И. М. автомобил е с описани регистрационни номера- т.е. един от
изискуемите елементи на нарушението не е налице. Следва да се подчертае,
че изискването за осъществен състав на посоченото адм.нарушение е
кумулативно, а не алтернативно МПС да са регистрирани и да са с табели с
регистрационен номер. Липсата на единия от елементите не осъществява
състава на нарушението, както и не може да бъде пренебрегнат с описанието
за хипотезата на предложение първо от текста.
В АУАН и в обжалваното НП е описано, че е получено уведомление от
„Гаранционен фонд“, без обаче да е уточнено от кого е получено- от
контролните органи, от собственика на автомобила или от водача. Всъщност
липсва каквато и да е информация за това дали или кога и по какъв начин е
бил уведомен собственика на посочения автомобил за това, че може да бъде
дерегистриран поради неизпълнение на задължението му да сключи
задължителна застраховка. Поради което не може да се приеме, че
жалбоподателят И. М.- който не е и собственик на управлявания автомобил, е
имал знание за служебното прекратяване на регистрация на автомобила и
въпреки това е действал виновно.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установява по категоричен начин, че жалбоподателят е имал умисъл за
извършване на посоченото нарушение, знаейки, че управлява дерегистриран
лек автомобил.
Действително, незнанието на закона не оневинява никого, но в същото
време няма как да бъде установено и доказано по безспорен начин, че един
водач умишлено е осъществил състава на това административно нарушение,
при положение, че липсват каквито и да било данни за уведомяването му.
Не се оспорва, че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС и като водач
на същото, предприемайки управлението е бил субект на задълженията,
визирани в нормите на ЗДвП относно установените правила за движение по
пътищата, в частност и към изискванията относно регистрацията на МПС.
3
Съобразно чл.143, ал.10 от ЗДвП, когато служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, следва
да се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Видно от показанията на разпитания полицейски служител, още на
място при проверката водачът М. е заявил, че не е бил уведомен за това, че
служебно е прекратена регистрацията на автомобила. Същата е била
прекратена от контролните органи по начин, по който собственикът на
управляваното МПС не е бил информиран, нито пък е имал възможност да
провери в информационен масив, доколкото полицейският служител заявява
в показанията си, че достъп до ползваната от него база данни е достъпна само
за полицейски служители, но не и за останалите граждани.
От материалите по делото е видно, че липсват каквито и да било данни, че е
имало уведомяване на собственика. Предвид тези обстоятелства липсват не
само доказателства, но и данни за това, че жалбоподателят М. е имал знание
за служебното прекратяване на регистрация на автомобила и въпреки това е
действал виновно. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани от адм.-
наказващия орган, доколкото върху него лежи тежестта на доказване на
описаните обстоятелства в обжалваното наказателно постановление. В случая
обаче, липсва установяване и доказване на тези обстоятелства, които са част
от състава на описаното административно нарушение- вменено във вина на
водача М..
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да
са налице част от елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, то при липса на някои от елементите на състава на нарушението и
липсата на каквито и да било доказателства за това деянието да е
осъществено от жалбоподателя виновно, в случая не може да се направи
безспорния извод за осъществен състав на административното нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Още повече, нарушението следва да се определи като
несъставомерно, поради липса на субективна страна.
В трайната съдебна практика се приема, че е необходимо от субективна
страна деецът да съзнава общественоопасния характер на своето деяние и
въпреки това да иска да го извърши, т.е. да действа с пряк умисъл като форма
на вината.
Съобразно разпоредбата на чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи.
В случая обаче не може да се приеме, че така извършеното деяние е
извършено умишлено или непредпазливо. Наред с това липсва и единият от
елементите на административното нарушение- а именно управляваният
автомобил да е без регистрационни табели. Налице е и несъответствие между
описана като нарушена материална норма и санкционна такава.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон, водещи до неправилно ангажиране на отговорността на
жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
както и процесуални нарушения нарушаващи правото му на защита, поради
което, издаденото наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
4
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон, водещи до неправилно ангажиране на отговорността на
жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
както и процесуални нарушения нарушаващи правото му на защита, поради
което, издаденото наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет
обжалваното наказателно постановление, са били направени разноски от
жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение в размер на 400
(четиристотин) лева, съобразно мотивите по-горе за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63д от ЗАНН
жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските,
които е направил по съдебното производство. Доколкото са налице
доказателства за размера на така направените разноски- представен договор
за правна защита и съдействие с описана сумата от 400 лева като заплатена,
то тези разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от
административно-наказващият орган.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21-1253-002880/20.01.2022г.
на Началник Сектор „Пътна полиция“ в ОД- МВР-Хасково, с което на И. В.
М., ЕГН **********, от ********** на основание чл.53 ЗАНН и чл.175, ал.3
от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за това,
че на 06.07.2021г. в 13:10 часа, в гр.Хасково, по бул.“Съединение“ до магазин
„Чочко“ посока бул.“Васил Левски“ управлява лек автомобил **********-
собственост на М. П. от **********, като регистрацията на автомобила е
служебно прекратена на 23.02.2021г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП (получено
уведомление от Гаранционен фонд), като се установява след справка при ОД-
РУ, че е отбелязано в автоматизираната информационна система - като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД-МВР- Хасково, на основание чл.63д от ЗАНН да заплати
на И. В. М., ЕГН **********, от ********** направените разноски по делото
(АНД 323/2024г. по описа на РС-Хасково) за настоящата съдебна инстанция, в
размер на 400 (четиристотин) лева – произтичащи от адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен Съд-Хасково
в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: К. Х.
5