№ 83
гр. Карнобат , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ в публично заседание на пети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
Секретар:Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно
наказателно дело № 20202130200191 по описа за 2020 година
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН ,
като е образувано по повод подадената жалба от Р.М. гр. Карнобат
представлявано от Р.М.М. против наказателно постановление № 399645- F
388296 от 19.10.2018 година на Началника на отдел Оперативни дейности –
Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите с което
на горепосочения жалбоподател за извършено от него административно
нарушение по чл. 41 ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС на основание чл. 185 ал.2 изр.
последно от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лв. .
Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така
наложеното му административно наказание посочено по- горе , като същият
в жалбата си не оспорва , че е извършил съответното административно
нарушение за което му е наложено и съответното горепосочено
административно наказание с горепосоченото наказателно постановление ,
но твърди , че същото наказателно постановление се явява напълно
незаконосъобразно като издадено в противоречие на процесуалния закон –
ЗАНН и материалния закон- ЗДДС , като посочва точно обстоятелствата
1
касаещи тази твърдяна от него незаконосъобразност и моли съда да го
отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно
призован за него се явява лично неговият процесуален представител , който
заявява , че поддържа жалбата за цялостна отмяна на наказателното
постановление и по този начин не взема друго респ. допълнително становище
по жалбата .
За административнонаказващия орган редовно призован се явява
неговия процесуален представител в съдебно заседание , като същият по този
начин взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно
постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съдът да я
отхвърли изцяло като напълно неоснователна..
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на
съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя Р.М. ЕООД наказателно
постановление № 399645- F 388296 от 19.10.2018 година на Началника на
отдел Оперативни дейности – Бургас в Централно управление на
Национална агенция за приходите е издадено въз основа на АУАН сер.AN
№ F 388296 от 07.06.2018 година срещу Р.М. ЕООД който констатира за
извършено административно нарушение на дата 29.05.2018 година което се
изразява в следното , че на горепосочената дата при извършена оперативна
проверка в 16, 30 часа в търговски обект магазин за фреш находящ се в гр.
Карнобат на бул. Б № 1, стопанисван от Р.М. ЕООД се установило , че за
фискален касов апарат модел DATECS DP – 150 KL с индивидуален № DT
656114 и фискална памет № 02656114 е отпечатан съкратен месечен отчет на
фискалната памет за месец март 2018 г. на дата 14.04.2018 г. , с което е била
нарушена разпоредбата на чл.41 ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства на МФ във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС и за което на основание
чл. 185 ал.2 изр. последно от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е
наложено адм. наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева.
2
Видно от събраните по делото доказателства – писмени такива –
протокол за извършена проверка № 0346631 от 29.05.2018 година ,ведно с
приложенията към него – копие от дневен финансов отчет и фискален касов
бон ,опис на паричните средства в касата на обекта към момента на
започване на проверката както и от гласните доказателства - показанията на
разпитания в съдебно заседание свидетел С.Д. , който се явява очевидец на
извършеното от жалбоподателя деяние , е че същите доказват , че
жалбоподателят е извършител на адм. нарушение което му се приписва със
съставения АУАН и издаденото въз основа на него процесно наказателно
постановление, като същото обстоятелство не се опровергава от никакви
доказателства по делото, включително и се признава от жалбоподателя в
жалбата му . Следователно въз основа на събраните по делото доказателства ,
може да се установи по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил
приписваното му административно нарушение по ЗДДС , описано в
съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, тъй като се събраха достатъчно доказателства –писмени и
гласни установяващи , че жалбоподателят е извършител на процесното адм.
нарушение , което обстоятелство той и не оспорва в съдебно заседание ,
поради което обстоятелство му е наложено и горепосоченото
административно наказание.
Освен това съдът намира , че съгласно разпоредбите на чл. 7 ал.1 и ал.2
от ЗАНН е че деянието което е адм.нарушение е извършено виновно когато е
умишлено или непредпазливо и че деянието което е непредпазливо не се
наказва само в предвидените от закона случаи. Затова съдът приема , че
деянието извършено от жалбоподателя е умишлено и то в случая се явява
наказуемо, като и затова адм. наказващия орган правилно е процедирал и то
в изпълнение на ЗАНН и ЗДДС като му е наложил наказание по чл. 185 ал.2
изр.последно от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС.
Тука следва да се посочи още и факта , че АУАН в тези му
горепосочени части е съставен в изпълнение на разпоредбите на чл. 42 и сл.
от ЗАНН и при правилно приложение на материалния закон – ЗДДС и затова
той се явява законосъобразен и съобразно процесуалния и материалния
закони и като такъв се явява и издаденото въз основа на него наказателно
постановление .
3
Жалбоподателят твърди освен това в жалбата си , че в случая е налице
необходимостта от приложение от страна на съда на нормата на чл. 3 ал.2 от
ЗАНН впоследствие с изменение на нормата на чл. 41 ал.1 от Наредба № Н –
18 / 2006 г. , което изменение е настъпило с Д.В. бр. 52 / 2019 г. и е в сила от
02.07.2019 г. според който , считано от 02.07.2019 г. задължение за
отпечатване на съкратен отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в обект
за съответен период , следва да се направи в 7-дневен срок след изтичане на
всеки месец и година и това задължение имат само лицето по чл. 3,
използващо ЕСФП. Следователно тъй като жалбоподателят има в обекта си
ФУ от вида на ЕКАФП , а не от типа на ЕСФП , то той след изменението за
закона, считано от 02.07.2019 г. няма задължение да прави това респ. да
отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на ФУ . Действително адм.
наказващия орган съгласно разпоредбата на чл. 3 ал.1 от ЗАНН за
извършеното от жалбоподателя адм. нарушение е приложил нормативният
акт, който е бил в сила по време на извършването му, но тъй като до влизане
в сила на настоящото наказателното постановление е налична нормативна
разпоредба, която отменя това задължение на жалбоподателя , респ. отменя
адм. нарушение извършено от жалбоподателя , следва да се приложи същата
разпоредба , която е по-благоприятна за жалбоподателя и тъй като
настоящото не съдържа такова задължение на жалбоподателя , то съдът
намира , че следва да я приложи като отмени настоящото наказателно
постановление , което санкционира жалбоподателя да извършено от него
деяние , което не се явява адм. нарушение към днешна дата
Затова така посоченото основание и искането за отмяна на процесното
наказателно постановление се явява законосъобразно и затова процесното
наказателно постановление следва да бъде отменено .
Следва да се добави , че жалбоподателят твърди, че извършеното от
него деяние се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и като не е
изложил мотивирана преценка за липса на основание за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН адм. наказващия орган е нарушил закона .
Освен това тъй като адм. наказващия орган е направил извод в противна
насока , то същият извод се явявал необоснован, като на това основание се
претендира отмяна на наказателното постановление. Съдът намира, че следва
да разгледа и това направено възражение от жалбоподателя с оглед на това
4
дали случая е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните
по делото доказателства и понеже административнонаказващия орган не е
приложил същата разпоредба , то съдът след като намери, че са налице
предпоставките за това , само на това същото основание да отмени
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие на
закона.Съдът намира, че преценката на административнонаказващия орган
за „ маловажност „ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН на извършеното от
жалбоподателя се прави по законосъобразност и това същото подлежи на
съдебен контрол и тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали
това е преценено по законосъобразност от адм. наказващия орган, подлежи на
съдебен контрол от страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция
по съществото на спора . Дали случая е маловажен съдът се ръководи от
нормата на чл. 93 т.9 от ДР на НК , а дали случаят е малозначителен се
ръководи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която препраща разпоредбата на
чл. 11 от ЗАНН , като в случая и двете разпоредби – тази на чл. 9 ал.2 от НК
и тази на чл. 28 от ЗАНН са обстоятелствата изключващи отговорността са
приложими и към административнонаказателния процес. Затова същите
норми са обстоятелства изключващи отговорност вкл. и адм. наказателната
по отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото
настоящия съд намира, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН тъй като случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН понеже адм. нарушение е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от
НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН тъй като в случая се касае за обществени
отношения свързани с фиска на Държавата . В случая законът е постановил,
че само с осъщественото от жалбоподателя действие в определения от закона
срок е достатъчно само неговото наличие респ. извършване, за да възникне
съответната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя ,
тъй като в случая са увредени важни държавни и обществени права свързани
със спазване на данъчната политика на Държавата и съответно установения в
страната правов ред . Затова и в случая съдът намира, че макар и в случая да
не е ощетен пряко фиска на Държавата, то извършеното от жалбоподателя е
адм. нарушение и не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да
се отмени и на това искано от жалбоподателя основание процесното
наказателно постановление, а само на гореизложеното основание по смисъла
на чл. 3 ал.2 от ЗАНН.
5
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 399645- F 388296
от 19.10.2018 година издадено от Началника на отдел Оперативни дейности
– Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите
против Р.М. ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Карнобат, обл. Бургас ул. Н.Б. № 23 а представлявано от Р.М.М. с ЕГН
********** с което за извършено от него адм. нарушение на разпоредбата на
чл.41 ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ във връзка с
чл. 118 ал.4 от ЗДДС на основание чл. 185 ал.2 изр. последно от ЗДДС във
връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е наложено адм. наказание – имуществена
санкция в размер на 500 лева , като напълно незаконосъобразно .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
6