Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

град София, 01.02.2023 година

             В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                      мл.с.: ТЕОДОРА ИВАНОВА

 

при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ..………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №16759 по описа за 2019г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №189479 от 12.08.2019г., постановено по гр.дело №64118/2017г. по описа на СРС,  ІІ Г.О., 70-ти състав, е осъден Д.Д.К., с ЕГН **********, да заплати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ********, на основание  чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 877.28 лв., представляваща 1/3 част от дължимата цена на доставена през периода от 01.09.2014г. до 30.04.2016г. топлинна енергия в топлоснабден имот – ателие №А1, находящо се в град София, ж.к."********, с аб. №240032, отразена в общи фактури №**********/31.07.2015г. за отоплителен сезон 01.05.2014г. - 30.04.2015г., и №**********/31.07.2016г. за отоплителен сезон 01.05.2015г. - 30.04.2016г.; както и сумата 12.03 лв., представляваща цена на услуга "дялово разпределение" за периода от м.05.2015г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от 14.09.2017г. до окончателното погасяване, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 157.45 лв., разноски по делото, сторени пред СРС, като са отхвърлени иска за цена на топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 1388.04 лв. и за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., и за суми, отразени в обща фактура №**********/31.07.2014г. за отоплителен сезон 01.05.2013г. - 30.04.2014г, иска за цена на услугата "дялово разпределение" за горницата до пълния предявен размер от 15.43 лв. и за периода от м.06.2014г. до м.04.2015г., вкл. и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 277.33 лв., представляваща обезщетение за забава за главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014г. до 23.08.2017г. и за сумата 3.26 лв., представляваща обезщетение за забава за главницата за услугата "дялово разпределение" за периода от 15.09.2014г. до 23.08.2017г.. С решението е осъдена Й.Б.К., с ЕГН **********, да заплати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ********, на основание  чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 877.28 лв., представляваща 1/3 част от дължимата цена на доставена през периода от 01.09.2014г. до 30.04.2016г. топлинна енергия в топлоснабден имот – ателие №А1, находящо се в град София, ж.к."********, с аб. №240032, отразена в общи фактури №**********/31.07.2015г. за отоплителен сезон 01.05.2014г. - 30.04.2015г., и №**********/31.07.2016г. за отоплителен сезон 01.05.2015г. - 30.04.2016г.; както и сумата 12.03 лв., представляваща цена на услуга "дялово разпределение" за периода от м.05.2015г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от 14.09.2017г. до окончателното погасяване, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 157.45 лв., разноски по делото, сторени пред СРС, като са отхвърлени иска за цена на топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 1388.04 лв. и за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., и за суми, отразени в обща фактура №**********/31.07.2014г. за отоплителен сезон 01.05.2013г. - 30.04.2014г., иска за цена на услугата "дялово разпределение" за горницата до пълния предявен размер от 15.43 лв. и за периода от м.06.2014г. до м.04.2015г., вкл. и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 277.33 лв., представляваща обезщетение за забава за главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014г. до 23.08.2017г. и за сумата 3.26 лв., представляваща обезщетение за забава за главницата за услугата "дялово разпределение" за периода от 15.09.2014г. до 23.08.2017г.. С решението е осъдена Р.Д.К., ЕГН **********, да заплати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ********, на основание  чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 877.28 лв., представляваща 1/3 част от дължимата цена на доставена през периода от 01.09.2014г. до 30.04.2016г. топлинна енергия в топлоснабден имот – ателие №А1, находящо се в град София, ж.к."********, с аб. №240032, отразена в общи фактури №**********/31.07.2015г. за отоплителен сезон 01.05.2014г. - 30.04.2015г., и №**********/31.07.2016г. за отоплителен сезон 01.05.2015г. - 30.04.2016г.; както и сумата 12.03 лв., представляваща цена на услуга "дялово разпределение" за периода от м.05.2015г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от 14.09.2017г. до окончателното погасяване, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 157.45 лв., разноски по делото, сторени пред СРС, като са отхвърлени иска за цена на топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 1388.04 лв. и за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., и за суми, отразени в обща фактура №**********/31.07.2014г. за отоплителен сезон 01.05.2013г. - 30.04.2014г., иска за цена на услугата "дялово разпределение" за горницата до пълния предявен размер от 15.43 лв. и за периода от м.06.2014г. до м.04.2015г., вкл. и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 277.33 лв., представляваща обезщетение за забава за главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014г. до 23.08.2017г. и за сумата 3.26 лв., представляваща обезщетение за забава за главницата за услугата "дялово разпределение" за периода от 15.09.2014г. до 23.08.2017г.. С решението е осъдена "Т.С." ЕАД, с ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА да заплати на адв.В.В.Т.сумата от 274.95 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за защита по делото пред СРС. С решението е осъдена "Т.С." ЕАД, с ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА да заплати на адв.К.И.Б.сумата от 274.95 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за защита по делото пред СРС.

            Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "Т.С." ЕАД, с ЕИК ********,чрез юрисконсулт Т.Ж., срещу решението на СРС в частта, в която са отхвърлени предявените срещу Й.Б.К. и Р.Д.К. искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и в частта на неприсъдените в цялост разноските. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че вземанията за главница за част от исковия период са погасени по давност, без да е отчетен факта, че в случая се претендират вземания за периода 01.05.2013г. до 30.04.2014г., и за суми, отразени в обща фактура №**********/31.07.2014г. за отоплителен сезон 01.05.2013г. - 30.04.2014г., които вземания съгласно чл.33, ал.1 от раздел IХ от Общите условия, стават изискуеми на 16.09.2014г., от която дата започва да тече и погасителната давност и към датата на подаване на исковата молба в съда– 14.09.2017г. не е изтекла. Поддържа се още, че неправилно СРС е приел, че по делото липсват доказателства ответниците да са изпаднали в забава относно претендираните вземания за главница и на това основание са отхвърлени предявените срещу тях осъдителни искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че са съставени констативни протоколи на основание чл.593 от ГПК за публикуване на интернет страницата на топлофикационното дружество на издадените общи фактури, но съдът не е указал да се представят същите по делото, което е довело до постановяване на неправилно решение в частта, в която са отхвърлени предявените осъдителни искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.  Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявените искове срещу ответниците - Й.Б.К. и Р.Д.К. за главница и обезщетение за забава в размерите, посочени в исковата молба по отношение на процесния топлоснабден имот. Претендира присъждане на сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

            Въззиваемите страни - Й.Б.К. и Р.Д.К., са депозири поотделно два писмени отговора с идентично съдържание, с които вземат становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ищеца. Изложени са доводи за законосъобразност на обжалвания съдебен акт в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, като постановен при правилно приложение на материалния закон. Молят съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в частта, предмет на обжалване с подадената въззивна жалба на ищеца. Всяка от въззиваемите страни претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Представят се списъци по чл.80 от ГПК.

               Постъпила е въззивна жалба от ответницата - Р.Д.К., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Н.И., срещу решението на СРС в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, както и в частта на възложените в тежест разноски. Инвокирани са доводи относно незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е изчислил, че ответницата притежава 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху процесния топлоснабден имот и респективно е уважил предявения срещу нея иск за размер на 1/3 част от претендираното от ищеца вземане за главница. Твърди се, че процесният топлоснабден имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност между наследодателя й Д.А.К.и съпругата му - Й.Б.К., предвид на което след смъртта на Д.А.К.наследствените дялове на неговите наследници по закон са както следва: преживяла съпруга - Й.Б.К. – 2/3 ид.ч.; дъщеря - Р.Д.К. – 1/6 ид.ч. и син - Д.Д.К. – 1/6 ид.ч.. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове за главница за доставена топлинна енергия и цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Във въззивната жалба е обективиран списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - Й.Б.К., не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената въззивна жалба от ответницата.

Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД, не депозира писмен отговор, в представена молба от 16.11.2021г. е взето становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ответницата.

Трето лице-помагач - „Т.с.” ЕООД не изразява становище по подадените въззивни жалби.

Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Д.Д.К., Й.Б.К. и Р.Д.К. при условията на разделна отговорност обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед заявеният петитум на подадените въззивни жалби съдът приема, че на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени и съответно отхвърлени предявените срещу Й.Б.К. и Р.Д.К. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Постановеното решение в частта, в която са уважени и съответно отхвърлени предявените срещу Д.Д.К. искове с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД като необжалвано е влязло в сила.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби, с които съдът е сезиран, са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледани по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за частична основателност на предявените от ищеца - „Т.С.” ЕАД срещу ответниците - Й.Б.К. и Р.Д.К. искове с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ; както и са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените искове с правно основание  чл.86 ЗЗД. Прието е, че между страните е възникнало договорно правоотношение, по силата на което ответниците като съсобственици на процесния имот – всяка от тях притежава на основание наследствено правоприемство 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху имота, има задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот, съобразно притежавания от всяка от тях дял от имота. Посочено е още, че ищецът е установил със събраните по делото доказателства, че е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в имота на ответниците при спазване на изискванията на Общите условия по договора за доставка на топлинна енергия, както и на действащата нормативна уредба, доказано е количеството и стойността на доставената топлинна енергия за исковия период от време. По отношение на предявените искове с правно основание  чл.86 ЗЗД е прието от съда, че за исковия период досежно забавата на длъжника са в сила и приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., съгласно които  за основателността на иска е релевантно обстоятелството ищецът да докаже датата на публикуване на общите фактури, което същият не е сторил, предвид на което е прието, че ответниците не са изпаднали в забава в периода, за който се претендира обезщетение, и исковете за заплащането на мораторна лихва следва да бъдат отхвърлени. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да обсъди доводите релевирани в подадените въззивни жалби досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.

Във връзка с твърденията на ищеца настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на договор за доставка на топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува и да се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна  енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна  енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. В конкретния случай противно на поддържаното във въззивната жалба на ответника по делото не са ангажирани доказателства процесният топлоснабден имот да е придобит при условията на съпружеска имуществена общност между Д.А.К., наследодател на въззивника-ответник, и съпругата му - Й.Б.К.. По делото няма представени доказателства, че към момента на придобиване на имота от Д.А.К.с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 28.01.1994г. е бил в граждански брак с Й.Б.К.. Доколкото въззивника-ответник твърди това обстоятелство, то с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса следва да ангажира доказателства за установяването му, което в случая не е сторено. При така ангажираните по делото доказателства правилно е прието от СРС, че процесният имот е лична индивидуална собственост на Д.А.К., наследодател на въззивника-ответник, и след неговата смърт, по силата на наследственото правоприемство – чл.5, ал.1 ЗН и чл.9, ал.1 ЗН, правото на собственост върху имота е преминало поравно към законните му наследници – ответниците, като всеки е придобил по 1/3 ид.ч., респ. ответниците отговарят поравно и за задълженията на наследството, вкл. за цена на доставената в имота топлинна енергия - чл.5, ал.1 ЗН. По така изложените съображения следва да се приеме, че всеки от ответниците в качеството му на собственик на 1/3 идеална част от правото на собственост върху процесния имот има качеството потребител, като между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия. Следователно въззивника - ответник - Р.Д.К. като притежаваща 1/3 идеална част от правото на собственост върху процесния имот за исковия период от време, е клиент на топлинна енергия и е страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.153, ал.1 от ЗЕ/, предвид на което е налице основание в закона за ангажиране на нейната договорна отговорност за заплащане на цената на доставената топлинна енергия, съразмерно с дяла си в съсобствеността /по аргумент на чл.30, ал.3 ЗС/.

На следващо място въззивният съд приема, че по делото е доказан обем и качествени показатели на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. От събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в жилището на ответниците е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че количеството на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислено по формула, съгласно приложението към чл.61, т.6.1. от Наредба №16-334. Следователно се налага извода, че сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са начислени в съответствие с действащата за исковия период Наредба за топлоснабдяване и ЗЕ. Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на разпределението, като е даден отговор на поставените му задачи, предвид на което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че следва да го кредитира.

Предвид горното съдът намира, че правилно първостепенният съд като е кредитирал приетите по делото заключения на СТЕ и ССеЕ е приел, че ответниците дължат заплащане на ищеца на размера на реално потребеното количество топлинна енергия. На следващо място относно претендираната цена за услуга „дялово разпределение“ от заключението на вещото лице се установява, че за процесния период тази услуга се е извършвала от третото лице-помагач. Съгласно клаузата на чл.22 и чл.36, ал.1 ОУ клиентите на топлинна енергия са длъжни да заплащат цената за услугата „дялово разпределение“ на топлопреносното предприятие, като в случая не са ангажирани доказателства от страна на ответниците да са заплатили дължимите от тях суми за дялово разпределение.

На следващо място въззивният съд след като приема, че вземанията на ищеца за главница за доставена топлинна енергия и цена на услугата „дялово разпределение“ са доказани по основание, намира, че първостепенният съд правилно е разгледал своевременно заявеното от ответниците възражение за давност. Противно на поддържаното във въззивната жалба на ищеца правилно първостепенният съд е приложил института на погасителната давност като претендираните от ищеца вземания само за част от исковия период са погасени по давност. В конкретната хипотеза при съобразяване с материалноправните норми, регулиращи института на погасителната давност и при отчитане на трайно установената съдебна практика съдът приема, че вземанията на „Т.С.” ЕАД за стойността на топлинна енергия спрямо ответника представляват задължения за периодично плащане по смисъла на чл.111 от Закона за задълженията и договорите, по отношение на които се прилага тригодишен давностен срок. Началният момент, от които започва да тече давностния срок, е обвързан с настъпване на изискуемостта на вземането /по аргумент на чл.114 от ЗЗД/. В случая относно процесният период са приложими Общи условия, одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет-страницата на топлопреносното предприятие. По своята същност ежемесечното публикуване на дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е обвързана с изпращането на покана от продавача на топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им (арг. чл.114, ал.2 ЗЗД). Следователно задълженията на ответниците за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая исковата молба е подадена в съда на 14.09.2017г. и погасени по давност всички вземания от началото на процесния период - 01.05.2013г. до 31.08.2014г. вкл., съответно погасено по давност се явява и претендираното вземане за цената на услугата "дялово разпределение", за същия период. Следователно дължими са всички претендирани от ищеца вземания за стойността на доставена топлинна енергия за имота на ответниците, съответно вземания за цената на услугата "дялово разпределение" за периода от 01.09.2014г. до 30.04.2016г.. По отношение на размера, до който следва да бъдат уважени предявените искове, съдът кредитира приетото по делото заключение на ССчЕ като изчислява, че за периода 01.09.2014г. до 30.04.2016г. общата стойност на доставената топлинна енергия възлиза на 2631.84 лв., съответно всеки от ответниците дължи да заплати на ищеца 1/3 част от главницата, т.е. сума в размер 877.28 лв., относно цената на услугата "дялово разпределение" за необхванатия от погасителната давност период от м.05.2015г. до м.04.2016г. главницата за дялово разпределение възлиза на сумата 36.08 лв., т.е. съответно всеки от ответниците дължи да заплати на ищеца 1/3 част от главницата, т.е. сума в размер на 12.03 лв., до които размери предявените осъдителни искове срещу ответниците с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ правилно са били уважени, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.09.2017г. /дата на депозиране в съда на исковата молба/, до окончателното изплащане на сумата. В тази част обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден.

Решението е постановено при правилно приложение на материалния  закон и в частта, в която са отхвърлени предявените искове срещу ответниците за вземания по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Изцяло неоснователен е доводът на въззивника-ищец, че в случая намират приложение Общите условия, одобрени с Решение №ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008г.. С оглед исковия период са приложими Общите условия на топлофикационното дружество, в сила от 12.03.2014г., като съгласно чл.32, ал.2 от същите, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период, определено на база на изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 от същите общи условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача, а изрично в чл.33, ал.4 е предвидено, че продавачът- доставчик на топлинна енергия начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33. Съгласно действащите от 2014г. Общи условия на „Т.С.” ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти на гр.София, макар изискуемостта на месечно дължимите по чл.32, ал.1 от общите условия суми да настъпва в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията на интернет страницата на доставчика, длъжникът изпада в забава единствено при неизпълнение на задълженията по общата фактура, относима към целия отчетен период, в случай че не погаси сумите по нея в 30-дневен срок от публикуването й на интернет страницата на продавача. Следователно за задълженията за потребена топлинна енергия за процесния период ответниците дължат обезщетение за забава само върху задължението по общата фактура. В конкретния случай при съобразяване на процесния период, за който се претендира цената на доставена топлинна енергия се налага извод, че по отношение на месечните задължения за заплащане цената на доставена топлинна енергия лихва за забава не се дължи. Такава е дължима единствено върху задълженията по общата фактура, касаеща целия отчетен период, но в случая по делото не са ангажирани доказателства тази обща фактура да е публикувана на интернет страницата на продавача, поради което това правнорелевантно обстоятелство следва да бъде прието за недоказано. С оглед на това и съобразно цитираните по-горе разпоредби на Общите условия от 2014г., падежът на задълженията по общата фактура не е настъпил, което препятства възможността ответниците да изпаднат в забава за погасяването им. В случая ищецът носи доказателствена тежест да установи факта, че ответниците са изпаднали в забава досежно месечните задължения за заплащане цената на доставена топлинна енергия, като с определението по чл.140 ГПК на ищеца е указано, че следва да ангажира доказателства за изпадане на ответниците в забава. Независимо от това обстоятелство въззивникът не ангажира доказателства в горния смисъл. Предвид на което правилно СРС е приел, че по делото не е доказано, че ответниците са изпаднали в забава по отношение на задълженията си за заплащане на цена на топлинна енергия и предявените осъдителни искове за мораторна лихва са изцяло отхвърлени като неоснователни.

Не е налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на страните по делото, като дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 и ал.3 ГПК.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд първоинстанционното решение в обжалваните части, вкл. и в частта на разноските, определени съобразно изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК. 

По разноските в настоящото производство:

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция разноски се дължат както следва:

По въззивната жалба на ищеца, която е неоснователна – право на разноски имат въззиваемите страни – ответници - Й.Б.К. и Р.Д.К., като всяка от тях в подадения писмен отговор е заявила своевременно претенция за присъждане на такива. На въззиваемите страни – ответници - Й.Б.К. и Р.Д.К. не следва да се присъждат разноски доколкото по делото пред СГС няма данни за реално направени такива. На адв.Н.И.И., процесуален представител на въззиваемата страна - Р.Д.К. с оглед заявената претенция по реда на чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата се определя възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно чл.9 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакция преди изм. - ДВ, бр.88/2022г., приложима към датата на подписване на договора за правна защита и съдействие от 21.10.2019г./, като в случая е отчетен факта, че адв.Н.И.И. е подал от името на въззиваемата страна – ответник - Р.Д.К. писмен отговор, без да е осъществено процесуално представителство в проведеното съдебно заседание. На адв.М.Л.Л., процесуален представител на въззиваемата страна - Й.Б.К. с оглед заявената претенция по реда на чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата се определя възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно чл.9 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакция преди изм. - ДВ, бр.88/2022г., приложима към датата на подписване на договора за правна защита и съдействие от 21.10.2019г./, като в случая е отчетен факта, че адв.М.Л.Л. е подал от името на въззиваемата страна – ответник - Й.Б.К. писмен отговор, без да е осъществено процесуално представителство в проведеното съдебно заседание.

По въззивната жалба на ответницата - Р.Д.К., която е неоснователна – право на разноски има въззиваемата страна – ищец - „Т.С.” ЕАД, но според настоящия състав не следва да се уважава претенцията на топлофикационното дружество за присъждане на юрисконсултско възнаграждение доколкото няма подаден писмен отговор, както и не е осъществено процесуално представителство в съдебно заседание. Подадена е единствено молба на 16.11.2021г., която е бланкетна по съдържание, за която не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №189479 от 12.08.2019г., постановено по гр.дело №64118/2017г. по описа на СРС,  ІІ Г.О., 70-ти състав, в обжалваните части.

ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***; да заплати на адв.Н.И.И., вписан в САК, с ЕГН **********, с адрес: *** /офис-партер/, на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от от Закона за адвокатурата сумата от 300 лв. /триста лева/, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***; да заплати на адв.М.Л.Л., вписан в САК, с ЕГН **********, с адрес: *** /офис-партер/, на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от от Закона за адвокатурата сумата от 300 лв. /триста лева/, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

                                   

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        ЧЛЕНОВЕ : 1./                        2./