Р Е Ш Е Н И Е № 349
гр.Пловдив, 11.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, ХІ-ти състав, в закрито заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
съдия: Симеон Захариев
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 512 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Постъпила е жалба от адв. Д.Т. ***, съдебен адрес:***, в качеството му на пълномощник на Ж.Г.С. с ЕГН **********, против отказ № 20200729135717-2/04.08.2020 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление със същия входящ номер за вписване промени по партидата на „Ей Ейч холдинг“ ООД, ЕИК *********, а именно – заличаването й като съдружник, при условията на чл. 125, ал.2 от ТЗ. Твърди се, че отказът е незаконосъобразен, тъй като не са разграничени имуществените от членствените права. Претендира се отказът да бъде отменен като се дадат задължителни указания на длъжностното лице исканите промени да бъдат вписани.
Съдът, след като прецени приложените доказателства, доводите, изложени в жалбата и след служебна проверка по електронната партида на жалбоподателя в ТР към АВ, приема за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 25, ал. 1 от ЗТР. Изхожда от надлежна страна с право на жалба и правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на Агенцията по вписвания. Внесена е дължимата за производството държавна такса в размер на 50 % от таксата, дължима за производството пред АВп. Ето защо, следва да бъде разгледана по същество.
По същество:
Обжалваният отказ е постановен по заявление с вх. № 20200729135717, подадено от жалбоподателката, за вписване промени по партидата на „Ей Ейч Холдинг“ ООД, ЕИК *********, а именно – заличаване на съдружника Ж.Г.С. с ЕГН **********, при условията на чл. 125, ал.2 от ТЗ, както и вписване на заличаването му като управител на дружеството.
Представени са писмени доказателства – отправено тримесечно предизвестие до общото събрание на дружеството за напускане на посочения съдружник, получено от дружеството.
Длъжностното лице е постановило обжалвания отказ с мотив, че към момента на подаване на заявлението, върху дружествените дялове, собственост на заявителя е вписан запор по изп.дело № 20198210402337, който запор, според длъжностното лице, е пречка да се извършва разпореждане с дяловете, независимо от начина, по който се прави. Тази забрана обхваща всеки способ за въздействие върху членствените правоотношения на съдружника-длъжник, със запорираните дялове в капитала на дружеството.
Жалбоподателят е изложил доводи, че за да бъде прекратено членственото правоотношение на съдружника в дружеството, е напълно достатъчно отправеното до него изявление по чл. 125, ал.3, а последиците от него са имуществени и не са предмет на преценка в това производство. Не е предмет на преценка и волята на съдружника.
Съдът намира следното:
Правният въпрос е
законосъобразно ли е напускане на съдружник по реда на чл. 125, ал.3 от ТЗ,
върху дружествените дялове на когото е вписан запор от кредитор. В тази насока
е налице утвърдена съдебна практика, която се споделя напълно от настоящия
състав. /напр. решение, постановено по т.д. № 174/2017 г., потвърдено с решение на
Апелативен съд Пловдив, постановено по т.в.д. № 244/2017 г./
Съдът напълно споделя всички изложени от жалбоподателя доводи относно разграничението на имуществените от членствените права на всеки съдружник, както и правото му да напусне дружеството по своя инициатива, по реда на чл. 125, ал.3 от ТЗ. Няма никакъв спор и че относно това упражнено от него право дружеството няма право на преценка. Въпросът е не е ли налице друго лице за защита на чийто права законът следи.
Спецификата на случая е свързана с правата на трето лице – Кредитор, за чието вземане е наложен запор върху дяловете на същия съдружник. Законът от една страна гарантира членствените права на съдружника, но от друга страна, с не по-малък интензитет гарантира правата на коректно трето лице Кредитор в отношенията с този съдружник и между тези две норми няма никакво противоречие.
И така, законът е предоставил на добросъвестния Кредитор правото да запорира дяловете на съдружника, за което Дружеството се уведомява от АВ-ТР. Посоченото поражда правото на Кредитора да поиска прекратяване участието на длъжника в дружеството, а три месеца след това, при липса на плащане, на основание овластяване от съдия-изпълнител, Кредиторът разполага с право на иск за това прекратяване.
Същността на поставения правен въпрос е в последиците от упражняване правото на иск на Кредитора. Разпоредбата на чл. 517, ал.3 от ГПК е категорична – съдът отхвърля така предявен иск, ако установи, че дружеството е изплатило задължението на съдружника-длъжник и прекратява самото дружество, ако установи, че такова плащане /изпълнение на чужд дълг/ не е направено.
Казано по друг начин, законът е обвързал съдбата на дружеството, с това дали то ще изплати дълга на неговия съдружник. Затова, с разпоредбата на чл. 517, ал.3 от ГПК, законът е обвързал директно със съществуващия дълг на съдружника и наложения запор върху неговите дялове един друг правен субект, а именно дружеството. То вече е заинтересовано, ако желае да съществува и развива своята дейност, да погаси дълга.
Така, интересът на Кредиторът е гарантиран освен с наложения запор върху дялове, но и със съдбата на дружеството, която зависи от изпълнението на този дълг. Дефакто е налице още един длъжник.
Вписването на поисканата от жалбоподателя промяна по партидата на дружеството би накърнило безвъзвратно този интерес. Длъжникът вече не би бил съдружник, следователно Кредиторът не би имал право на иск с правно основание чл. 517, ал.3 от ТЗ. Няма как съдбата на дружеството да зависи от дълг на длъжник, който не е негов съдружник. Затова и законосъобразно като краен резултат, длъжностното лице е преценило, че ако впише исканата промяна, интересът на кредитора ще бъде безвъзвратно накърнен, тъй като той ще загуби една реална възможност за плащане на дълга от Дружеството.
Съдът намира за неоснователен довода, че Кредиторът има право да се удовлетвори евентуално от ликвидационен дял на напусналия съдружник. Тези две правни възможности не бива да бъдат противопоставяни и не се изключват. Същността на разпоредбата на чл. 517, ал.3 от ГПК е именно в заинтересоваността на Дружеството да изпълни /да плати/ дълга на съдружника. Тази заинтересованост е в пряк интерес на Кредитора, който освен самия длъжник има и друго лице /Дружеството/, което е заинтересовано да плати. Именно за този интерес законът е създал гаранция.
Съдът намира, че разпоредбата на чл. 125, ал.3 от ТЗ не е в колизия с тази на чл. 517, ал.3 от ГПК, а се касае до специална разпоредба, изрично предвидена в закона с цел гарантиране правата на добросъвестния кредитор.
Ето защо, постановеният отказ е законосъобразен, а жалбата – неоснователна.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразен отказ № 20200729135717-2/04.08.2020 гна Агенция по вписванията, постановен по заявление 20200729135717/29.07.2020 г., за вписване промени по партидата на „Ей Ейч Холдинг“ ООД, ЕИК *********, а именно – заличаване на съдружника Ж.Г.С. с ЕГН **********, при условията на чл. 125, ал.2 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред Апелативен съд - Пловдив.
Съдия: