Присъда по дело №528/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 4
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 30 юни 2021 г.)
Съдия: Николай Борисов Борисов
Дело: 20203330200528
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 август 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Разград , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
и прокурора Данислав Димитров Николов (РП-Разград)
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Наказателно дело от
общ характер № 20203330200528 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Е.Г., родена на **********г. в Р Турция, адрес за
призоваване: гр.Разград, ****************, поданик на **********, с висше образование,
омъжена, работи, неосъждана, лична карта № IX8HRRPH6 за НЕВИНОВНА в това, че на
21.03.2017г., в гр.Разград, пред съдия Константин Косев от Районен съд-гр.Разград, като
свидетел съзнателно е потвърдила неистина в съдебно заседание по НЧХД № 614/2016г. на
PC гр.Разград, водено срещу Х. Г. за престъпление по чл.130, ал.2 от НК, а именно, че /през
цялото време докато е влязла С.М. в сградата и докато е излязла Е.К. е била със съпруга си
Х. Г. и той не е упражнил насилие над С.М./ - престъпление по чл.290, ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл. 304, пр. 3 от НПК Я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред
РОС.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Обвинението е повдигнато срещу Е.Г., родена на **********г. в Р Турция, адрес за
призоваване: гр.Разград, ****************, поданик на **********, с висше образование,
омъжена, работи, неосъждана, лична карта № IX8HRRPH6, за това, че на 21.03.2017г., в гр.
Разград, пред съдия Константин Косев от Районен съд - гр. Разград, като свидетел
съзнателно е потвърдила неистина в съдебно заседание по НЧХД № 614/2016г. на PC гр.
Разград, водено срещу Х. Г. за престъпление по чл.130, ал.2 от НК, а именно, че /през цялото
време докато е влязла С.М. в сградата и докато е излязла Е.К. е била със съпруга си Х. Г. и
той не е упражнил насилие над С.М./ - престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е
доказано по безспорен и несъмнен начин, пледира, че не са нелице основания за приложение
на института на чл. 55 от НК. Счита, предвид процесуалното поведение на подсъдимата,
определяне на наказанието в рамките между осем месеца до една година лишаване от
свобода, с определяне на по - дълъг изпитателен срок, за съответно на извършеното деяние,
мотивите и подбудите затова, както и личността на подсъдима
Защитата на подсъдимата пледира за оправдаването й, тъй като не е налице
извършено от нея каквото и да е умишлено престъпление.
Подсъдимата поддържа твърдението си, че е невинна и моли за оправдателна
присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
доводите и възраженията на страните, принципите на чл. 13, чл. 14 и чл. 16 от НПК, намира
за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата Е.Г. е родена на **********г. в Р Турция, адрес за призоваване: гр.
Разград, ул. ***************, поданик на **********, с висше образование, омъжена,
работи, неосъждана, лична карта № IX8HRRPH6.
Подсъдимата Е.Г. и Х. Г. били съпрузи. Х. Г. и С. А., били съдружници в „ТЕКСА“
ООД - гр. Разград и „СЕС КОМЕРС“ ООД - гр. Разград. Отношенията между двамата рязко
се влошили, поради лошото финансово състояние на дружествата. По тази причина двамата
си отправяли различни обвинения пред РС – Разград, по които били образувани няколко
НЧХДела. По едно от тях - НЧХД № 614/2016г., Х. Г. бил подсъдим по обвинение за
престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, отправено от С.М., която била близка със С. А.. В хода
на съдебното следствие по делото в съдебно заседание, проведено на 21.03.2017г.,
подсъдимата в качеството си на свидетел, заявила пред докладчика по делото съдия К.
Косев, „…Аз бях през цялото време със съпруга си, когато С. влезе в сградата и докато
излезе….Съпругът ми категорично не е упражнявал насилие над С.…“. В края на
свидетелските си показания, подс. Е.Г. заявява пред съда „…искам да защитавам нас…“.
Производството пред съда се развива на български език с преводач от турски език, на който
подсъдимата е запозната с наказателната отговорност по чл. 290 от НК, както и с правото си
по чл. 119 от НПК, да откаже да свидетелства, в качеството си на съпруга на подс. Х. Г.. С
крайния си съдебен акт – Присъда № 169 от 05.04.2017г., съдът признал Х. Г. за виновен, за
това, че на 19.07.2016г. в гр. Разград е причинил лека телесна повреда на С.М., изразяваща
си в болка и страдание – престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, а на основание чл. 78а от НК,
му наложил наказание „ глоба „ в размер на 1000,00лв. В мотивите към присъдата, по
отношение свидетелските показания на подс. Е.Г., съдът е изложил „ … Съдът не кредитира
показанията на тази свидетелка, тъй като ги намира за пристрастни с оглед на това, че тя е
1
съпруга на подсъдимия, а и тези показания се оборват от останалите доказателства…“.
Присъдата е потвърдена с Решение № 71 от 26.07.2017г. по ВНЧХД № 178/17г. по описа на
Окр. Съд Разград, с което въззивният състав изцяло е споделил мотивите на
първоинстанционния съд по отношение анализа на доказателствата, включително и досежно
свидетелските показания.
От приобщените по настоящото дело НОХД № 384/18г. по описа на РС – Разград, се
установява, че по обвинението предмет на настоящото разглеждане е била постановена
Присъда № 81 от 14.02.2018г., която при въззивен контрол по ВНОХД № 118/19г. по описа
на ОС – Разград е била отменена изцяло с Решение № 46 от 19.06.2019г. на въззивния съд. В
Решението си състав на ОС – Разград е приел, че както в хода на ДП, така и при
разглеждането на НОХД № 384/18г. по описа на РС е допуснато грубо процесуално
нарушение, довело да ограничаване правото на защита на подсъдимата Е. Г., изразяващо се
в това, че производството по делото е проведено на неразбираем за нея език, което я е
лишило от възможността да защити своите права и законни интереси. Последствие по
същото обвинение е образувано НОХД № 597/19г. по описа на РС – Разград, което било
прекратено от съдията – докладчик и върнато на РП – Разград за отстраняване на
констатираното от въззивния съд процесуално нарушение. Настоящото производство е трето
поред срещу подс. Е. Г. за едно и също обвинение.
Подсъдимата Е. К. Г. е неосъждана.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на св. П. Ц. / приобщени и по реда на чл. 281, ал.4 вр. ал.1,т.2 от НПК/, св. С. М.
/ приобщени и по реда на чл. 281, ал.5 от НПК/, обясненията на подс. Е. Г., както и от
писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – Протокол от
проведено съдебно заседание 21.03.2017г. по НЧХД № 614/2016г., Решение № 46 от
19.06.2019г. по ВНОХД № 118/19г. по описа на ОС – Разград, съправка за съдимост на
подсъдимата.
Обсъдени поотделно и в съвкупност описаните гласни и писмени доказателства дават
основание на съда да възприеме описаната фактическа обстановка.
С обясненията си пред съда свидетелките П. Ц. и С. М. по същество излагат същите
факти и обстоятелства, като в съдебно заседание на 21.03.2017г. по НЧХД № 614/2016г. В
обясненията си подс. Е.Г. внася подробности в словосъчетанието „ …през цялото време бях
със съпруга си…“, които от своя страна дават основание за по – разширителното и двояко
тълкуване, доколкото сочи за времеви интервал от няколко секунди до една минута, през
който е загубила от поглед съпруга си. Време, през което Х. Г., подсъдим по НЧХД №
614/2016г. явно е извършил деянието, за което е осъден. Последния абзац от обясненията на
подс. Е. Г. в съдебния протокол от 21.03.2017г. по НЧХД № 614/2016г. - „…искам да
защитавам нас…“, имайки предвид съпруга си и себе си, ясно и категорично показва, че
подсъдимата е била със съзнанието, че по НЧХД № 614/2016г., също е била подсъдима
наред със съпруга си, а не, че е в качеството си на свидетел и съответната отговорност,
която носи за показанията си.
От правна страна:
С оглед така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Е.Г. не е
2
осъществила съставана престъпление по чл. 290, ал.1 от НК от субективна страна.
Видно от материалите по НЧХД № 614/2016г. по описа на РС - Разград, Протокол от
проведено съдебно заседание от 21.03.2017г., се установява, че подс. Е.Г. е била запозната с
провото си по чл. 119 от НПК, както и с наказателната си отговорност в качеството си на
свидетел по чл. 290 от НК на турски език. С Решение № 46 от 19.06.2019г. по ВНОХД №
118/19г. по описа на ОС – Разград, по същото обвинение, въззивният съд е констатирал, че
подсъдимата Е.Г. не владее и не ползва свободно турски език в превод, на който се е водило
производството по процесното дело, обстоятелство, което води до единствения логичен
извод, че подсъдимата не е била със съзнанието, че извършва престъплението, в което е
обвинена. Не са налице както интелектуалния, така и волевия момент при извършване на
деянието. В този смисъл Решение № 156 от 21.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 320/2015 г., II н.
о., НК.

„…Непредупреждаването на лицата за отговорността, която носят по чл. 290 НК,
не ги лишава по принцип от качеството свидетел. Такъв пропуск препятства възможността
те да бъдат преследвани за извършено престъпление по този текст….“.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3
Съобщи за изтекли лични данни