Р Е Ш Е Н И Е
260374 /12.8.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14-ти състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при
участието на секретаря Кичка Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 133 опис на ВРС за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на вземането на кредитора “****” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от ****– управител от длъжника Д.К. С., ЕГН **********, с адрес ***
за заплащане на сумата в размер на 398.52 лева – главница за периода 22.01.2019 г. – 24.03.2020 г. за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида
с аб. № ****, за обект находящ се в гр. Варна, ж.. ****бл.403,
вх.8, ап.35, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 15.05.2020 год. до окончателното изплащане на
задължението и на сумата в размер на 10.40 лева – лихва за забава за периода 30.03.2019 г. – 12.03.2020
г., които суми са част от сумите за
които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК № 1838/18.05.2020 г. по ч.гр.д.№ 4749/2020 г. Посочено е, че
вземането произтича от задължения за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида
с аб. № ****, за обект находящ се в гр. Варна, ж.к. ****бл.403,
вх.8, ап.35.
С уточняваща молба е посочено, че
след издаване на заповедта по чл.410 ГПК е извършено частично плащане от
длъжника в размер на 120.00 лева в т.ч. главница 106.52 лв. Извършеното плащане
е съобразено при изготвяне на исковата молба, поради което цената на иска за
главница е 398.52 лева и цената на иска за обезщетение за забава е 10.40
лева.
Ищецът моли за уважаване на иска като
ответникът бъде осъден да му
заплати съдебно-деловодните разноски в
заповедното производство в размер заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за настоящото
производство.
В обстоятелствената част на
молбата се твърди, че „В.и к." ООД е В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ
бр.18 от 2005г., с поел. изм.) и предоставя В и К услуги в обекта на
потребление, собственост на отв.Д.К.С. ЕГН **********
***, а С. която в качеството й на потребител
получава и ползва услугите на същия адрес. Ползваните В и К услуги на
този адрес се отчитат по партида абонатен номер ****, чийто титуляр е
ответникът.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите
условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок,
което длъжникът (сега ответник) не е правил.
Съгласно чл.ЗЗ, ал.2 от Общите
условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок
той изпада в забава.
На 15.05.2020г. В и К операторът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски
районен съд срещу С., въз основа на което било образувано ЧГД № 4749/2020г. по
описа на ВРС, ГК-14 състав.
На 18.05.2020г. съдът е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил
на С. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 505,04лв., представляваща
стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 18.10.2018г. до 24.03.2020г.;
сумата от 21.79лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за
периода от 22.12.2018г. до 12.03.2020г.; законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-15.05.2020г. до
окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и
юрисконсултеко възнаграждение в размер на 50лв.
Заповедта е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК и на заявителя е
указано, че може да предяви иск за
установяване на вземането му на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Задълженията по партида с абонатен
номер **** са посочени в таблица № 1 на исковата молба. Задължението за
главница за отчетен период 22.01.2019 г. – 24.03.2020 г. е 398.52 лева.
Обезщетението за забава за периода 30.03.2019 г. – 12.03.2020 г. е 10.40
лева.
Претендираната сума за главница
за абонатен номер ****, представлява цена на реално доставени и отчетени В и К
услуги за имот в гр.Варна, жк.**** бл.403, вх.8,
ап.35 чрез използването на електронен карнет (таблет). На основание изложеното за „В.и к." ООД
се поражда правен интерес от предявяване на настоящите искове и затова е отправил
искане за постановяване на решение за
признаване за установено, че Д.К.С. ЕГН **********
в качеството на потребител на В и К
услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ****, дължи на „В.и к."
ООД процесните суми,
представляващи остатък от сбор от главници за ползвани и незаплатени ВиК
услуги за посочения период и сбор от обезщетения за забава върху тези
главници, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 15.05.2020г. до окончателното им плащане. Моля съдът да се произнесе с
решението си и относно съдебно-деловодните разноски, сторени от ищеца в
заповедното производство в размер заплатената държавна такса от 25лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв.
Задълженията могат да се заплатят по сметка на „В.и к." ООД в „Централна
кооперативна банка" АД, IB AN BG24CECB97901006124200; BIC ***.
Ответникът чрез назначения
представител на осн.чл.47, ал.6 ГПК е представил отговор на молбата в срока по чл.131 ГПК. Счита, че предявения иск е допустим, но
го оспорва изцяло по основание и по размер.
Излага следните съображения и
възражения срещу иска: С исковата молба
ищцовото дружество претендира за заплащане на сумата в размер на 398.52 лв.,
представляващо задължение за потребена, но незаплатена вода за периода от
22.01.2019 год. до 12.03.2020 год., както и сумата в размер на 10.40 лв.,
представляваща лихва за периода от 30.03.2019 год. до 12.03.2020 год. ведно със
законната лихва от 15.05.2020 год. до окончателно заплащане на сумата.
Задължението е описано в
табличен вид, както и са представени общите условия за абонатите, решения на
КЕВР и съответните публикации. Представена е и справка за задълженията за
съответните периоди. Видно от представената справка се установява, че като
абонат е вписана представляваната от него, но в началото на таблицата,
повдигнато в черен цвят се установява друг абонат, а именно Розалин Христов
Александров. Исковата претенция е неоснователна и моли за отхвърлянето й.
В срока за отговор е
постъпил такъв от ответника чрез
представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК. Същият оспорва изцяло предявения
иск като неоснователен и моли за отхвърлянето му.
В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат становищата си.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните, доказателствата по делото и въз основа на закона, приема да установено
следното от фактическа страна:
Предвид
вида на предявения специален установителен иск за съществуването на вземането на кредитора по
издадена против длъжника заповед за изпълнение и предвид разпределението на
доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване за
установяване съществуването на вземането е
върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно
доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и
наличието на задължението, а в тежест на
ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни
факти и обстоятелства по възраженията
си, водещи до неоснователност на
исковата претенция.
С молбата на ищеца са представени
решение № Ц-20 от 28.12.2018 г., решение №Ц-37/23.12.2019 г. на ДКЕВР за
утвърждаване на цени на водоснабдителните и канализационните услуги на
„ВиК-Варна ООД, считано от 01.01.2020 г., както и решение ОУ-09 от 11.08.2014
г. за утвърждаване на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на „ВиК” ООД Варна и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите на „ВиК” ООД Варна.
От справка за недобора на частен абонат за
периода от 28.02.2019 г. до 25.03.2020 г. се установява, че в същата е посочен абонат Д.К.С., която е ответник по
делото и лицето ****, което не е страна
по делото. В същата справка са посочени задължения
по издадени фактури за периода с посочени стойности за главница, лихва, обща
сума по всяка фактура, остатъчна сума за главница и лихва след извършено
плащане в общ размер на 408.92 лв.
От справка, представена от Служба
по вписвания - Варна по партида на физическо/юридическо лице се установява, че
собственик на обекта на потребление, който е жилище в гр.Варна, жк ****, бл.403, вх.8, ет.12, ап.35 е ответницата по иска Д.С.,
съгласно вписан акт от 13.04.2018 г.
От заключението по
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като
пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено
се установява, че след многократни опити от вещото лице да осъществи
контакт със собственика или негов представител с цел да посети обекта на
потребление и да засече показанията на водомера, същите са неуспешни. Съгласно
счетоводните документи за периода 28.02.2019 г. – 25.03.2020 г. задължението за
главница е 398.52 лева. Общия размер на лихвата за забава за същия периода е
13.04 лева. Последното плащане е извършено на 28.02.2019 г. по фактура №
********** в размер на 11.43 лева. Към заключението е представен протокол за
посещение на място, която е изготвен от експерта.
При
така установеното от фактическа страна, съдът съдът достигна до следните
правни изводи:
Не се спори между страните, а и се установява
от приетите писмени доказателства, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение за претендираната сума срещу която е постъпило
възражение на длъжника. Искът на
кредитора по чл. 415 ГПК е предявен в установения в ал.4 на същата норма срок
от което следва, че същият е допустим.
В производството по предявеният положителен
установителен иск, ищецът следва да установи качеството на потребител на ВиК услуги на ответника, че е изправна страна по договора за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен
номер и размера на претендираните суми. Ищецът следва да
докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и
размер.
В тежест на ответника е да
докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на доставените услуги, или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.
От анализа на събраните по
делото писмени доказателства, както и твърденията и възраженията на страните в
производството, съдът намира за установено по безспорен начин, че Д.К.С. е собственик на жилището в
което се доставят ВиК услуги от ищеца през процесния период за който са издадени
фактури от 28.02.2019 г. – 25.03.2020 г. съгласно справка от Служба по
вписвания – Варна, от което може да се
направи извод, че същата е имала качеството потребител на ВиК услуги по партида
с аб.№ ****. В приложената справка за недобора на
лист 18 и в справка за облога и плащания до 03.05.2022 на листи 107-109 от
делото е вписан абонат Д.К.С., както и абонат Розалин Христов Александров,
който е предишния собственик на имота. Ноторно
известен е факта, че обекта на потребление с посочен административен адрес е изграден
в жилищен квартал на град Варна и същият е водоснабден, с изградени съоръжения
за доставка на услугите за което ищцовото дружество има лиценз. Обекта на
потребление е присъединен към
водопроводната и канализационната система по смисъла на чл.3 от Общите условия
на дружеството - ищец.
От изложеното, съдът намира, че възражението на ответника в отговора е
неоснователно, доколкото не са представени доказателства за същото, а
именно че друго лице, а не собственика е
потребител на услугата по смисъла на ЗЗП и по смисъла на чл.2 от Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги от ВиК ООД – Варна. Собственикът е лице от посочените в ал.1 лица,
поради което съдът приема за установено от доказателствата по делото, че ответницата
е потребител на ВиК услуги, както и че такива са доставени от ищцовото
дружество през процесния период, същите са фактурирани и е настъпил последния
падеж за плащане на 25.04.2020 г.
След издаване на заповедта,
ответникът е извършил плащане в размер
на 120 лева от която сума главница 106.52
лева и лихва за забава 13.48 лева, които суми не са включени в цената на
иска.
Съгласно императивни разпоредби от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора на ВиК
ООД – Варна, потребителят има задължение
да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица за отчитане,
монтаж или подмяна на водомерите на водопроводните отклонения, включително в
сгради – етажна собственост, и за отчитане на
индивидуалните водомери в жилищата и другите обекти в сградата, както и
да заплащат ползваните ВиК услуги съгласно чл.33, ал.2. При невъзможност за
отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя, или негов представител,
потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в
удобно време в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. В чл.
34, ал.1 е посочено правото на потребителя да направи възражения срещу
определената дължима сума писмено пред
ВиК оператора в 30-дневния срок за плащане по фактурата. ВиК оператора се
произнася в срок от 10 работни дни от подаване на възражението по ал.1.
Дължимата сума се заплаща след извършване на проверката от ВиК оператора.
През процесния период са били действащи нормите на Наредба № 4 от 14 септември
В настоящия
случай се установи от доказателствата по делото, че ВиК операторът е изпълнил
задълженията си да предоставя на абоната услуга и да отчита на определен период от време показанията на водомера в обекта на
потребление като по делото няма
данни водомерът да е бил повреден през процесния период. Не са представени доказателства от които да се
установяват правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения относно
съществуването в полза на ищцовото дружество на ликвидно вземане - установено по основание
и размер, което е изискуемо - с настъпил падеж. При неподадено
възражение пред доставчика на услугата съгласно правото за това на потребителя
на основание Общите условия и предвид
обстоятелството, че е извършено плащане на част от присъдената сума по
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, съдът приема за установено между
страните, че вземането на ищеца съществува,
същото е ликвидно и с настъпил падежа за плащане.
Така мотивиран, съдът намира, че
кредиторът е провел успешно пълно и
главно доказване в настоящото
производство за установяване на вземането му от длъжника по издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за заявените в настоящото
производство искови претенции, които са част от
уважените в заповедното производство суми, както по основание, така и по
размер, поради което предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи.
По въпроса за разноските в производството:
Съобразно изхода на спора, съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г. по молбата на ищеца с пр.осн.чл.78 ГПК, ответникът следва
да му заплати разноски в размер на общо 700.00
лева от които 625.00 лева за исковото и 75.00 лева за заповедното производство
Съдът
е определил на процесуалния представител на ответника, назначен по реда
на чл.47, ал.6 ГПК възнаграждение в размер на 150.00 лева, съгласно определение
от 11.11.2021 г., което да се изплати на
адв.А.С. от ВАК със служебен адрес ***, офис 10 от
внесения депозит.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Д.К. С., ЕГН **********, с адрес *** дължи на
“****” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ****сумата в размер на 398.52
лева – главница за периода
22.01.2019 г. – 24.03.2020 г. за
ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб. № **** за обект на потребление
в гр. Варна, ж.к. ****бл.403, вх.8, ап.35, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.05.2020
год. до окончателното изплащане на задължението и сумата в размер на 10.40 лева
– лихва за забава за периода 30.03.2019
г. – 12.03.2020 г., които представляват незаплатената част от сумите за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1838/18.05.2020 г. по
ч.гр.д.№ 4749/2020 г., на осн.чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.К. С., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на “****” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ****разноски за
производството в размер на 700.00 лева,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Да се
изплати възнаграждение на адв.С. от депозита съгласно
определението на съда от 11.11.2021 г.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: