Р Е Ш Е Н И Е
гр. Русе, 24.07.2009г.
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – III гр. състав, в открито заседание на двадесет и пети юни през две
хиляди и девета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М.Й.
при секретаря Е.Д.
и с участие на прокурора
изслуша докладваното от съдията гр.дело №385 по описа за 2008 година, за
да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по чл.97,
ал.1 ГПК (отм.),
съединен с иск по чл.431, ал.2 ГПК (отм.).
Ищците Л.И.И.
и С.И.Д. чрез процесуалния си представител твърдят, че
заедно с ответниците К. и А. И Т и Л.И.Л. са наследници
по право на заместване на А А В, б.ж. на с. Ряхово,
обл. Русе, починала на 20.12.1997г. Тя е оставила в наследство застроено дворно
място - УПИ №ІІ-567 в кв.55 по плана на с. Ряхово, Община Сливо поле, обл.
Русе, с площ 950 кв.м., при граници и съседи: от две страни улици, УПИ №ІІІ-568
и УПИ №І-1099, с построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ
74 кв.м., полумасивна жилищна сграда със застроена площ 39 кв.м. и паянтова
селскостопанска сграда със застроена площ 115 кв.м., от който имот те -
ищците имат по 3/12 ид.ч. или общо 6/12
ид.ч., а първите трима ответници имат по 2/12 ид.ч. или общо 6/12 ид.ч. В
несъответствие с тези права и без основание посочените ответници са се снабдили
с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, с
който са признати за изключителни собственици на същия имот и с нотариален акт
за покупко-продажба го продали на ответника И.М.И.. Тъй
като към момента на продажбата приобретателят е бил в съпружески отношения с А
Х И., то имотът е придобит в режим на СИО. Последната е починала и е оставила
за свои наследници съпруга си и две дъщери Л. и М. И, които съдът е
конституирал като ответници в з.з. на 12.02.2008г.
Молят да се признае за установено по отношение на ответниците, че те - ищците са
собственици на по 3/12 ид.ч. от недвижимия имот,
ответникът И.М.И. е собственик на 4/12 ид.ч., Л.И.С. и М.И.Б.
на по 1/12 ид.ч. или общо тримата на 6/12 ид.ч. На
основание чл.431, ал.2 ГПК (отм.) молят още съдът да отмени констативния
нотариален акт, с който първите трима ответници са признати за собственици на
целия имот. Претендират за разноски.
Ответниците
К.И.Т., призована по реда на чл.50 ГПК (отм.), А.И.Т., чрез процесуалните си представители и И.М.И.,
лично, оспорват исковете и молят да се отхвърлят.
Ответниците
Л.И.Л. и Л.И.С. не се явяват
при разглеждане на делото и не са взели становище по исковете.
Ответницата
М.И.Б. чрез пълномощника си П И. Б, съпруг, също
оспорва исковете и моли да се отхвърлят.
По
делото са представени писмени доказателства и е приложено копие от нотариално
дело №071/2005г. на русенския нотариус К П (л.129 и
сл.)
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
От удостоверение за наследници
№214/6.11.2007г. на Община Сливо поле се вижда, че А А
В, б.ж. на с. Ряхово, е починала на 20.12.1997г. и е оставила за свои
наследници низходящите на починалата преди нея през 1994г. дъщеря В Л П: Л.И.И. и С.И.Д. и низходящите на
починалия преди нея през 1976г. син И.Л. Т: К.И. Л (Т.),
А.И. Л (Т.) и Л.И.Л..
От нотариален акт №30/7.04.1950г., том
ІІІ, дело №714/1950г. на Нотариуса при Русенския околийски съд се вижда, че
наследодателката А Л Т. (Великова) е придобила чрез продажба дворно място с
къща от 950 кв.м., находящо се в Ряхово, обл. Русе, при съседи: М Г М, Г Н Ю и
от двете страни улици, съставляващо парцел VІІ-175 в кв. №51 по плана на с.с.
От Удостоверение №СП-3089/23.06.2009г.
(л.150) се установява, че парцел VІІ-175 в кв.51 по стария регулационен план на
с. Ряхово от 1914г., записан в нотариален акт №30/7.04.1950г., том ІІІ, дело
№714/1950г., е идентичен с УПИ ІІ-567 в кв.55 по регулационния план на с.
Ряхово, одобрен със Заповед №1340/7.07.1964г. От Скица
№18-94-5286/10.12.2007г., както и от данните по приложеното нотариално дело се
вижда, че описаното дворно място е застроено със сгради: масивна еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 63668.151.1185.1, полумасивна еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 63668.151.1185.2 и паянтова селскостопанска
сграда с идентификатор 63668.151.1185.3.
Ответниците А.И.Т.,
К.И.Т. и Л.И.Л. са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка за
собственост по давност на описания в исковата молба имот - нотариален акт за собственост
на недвижим имот №121/11.03.2005г., том І, рег. №1119, дело
№071/2005г. на русенския нотариус К П.
С
нотариален акт №150/14.07.2005г., том ІІ, рег. №3018, дело №252/2005г. на същия
нотариус А.И.Т., К.И.Т. и Л.И.Л. са продали процесния имот
на ответника И.М.И..
Искът
е допустим - налице е правен интерес на ищците да установят по отношение на
ответниците, че са собственици на по 3/12 ид.ч. или общо на 6/12 ид.ч. от
процесния недвижим имот. Съгласно чл.10, ал.1 ЗН ищците и ответниците А.И.Т., К.И.Т. и Л.И.Л. са наследници по коляно на общата
наследодателка. Правният интерес на ищците е обоснован от обстоятелството, че
тези ответници, като са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост
на целия имот, са оспорили правото на собственост на ищците върху 6/12 ид.ч. от
същия имот.
Искът
е основателен.
Фактическият
състав на придобивната давност обхваща изтичането на определения от закона
период от време - 10 години, респ. 5 години, през който упражняването на
фактическо господство върху вещта е продължавало. В случая е приложима дългата
придобивна давност, тъй като владението не се опира на юридическо основание.
По
давност може да придобива само владелецът, т.е. лицето, което упражнява
фактическо господство върху определена вещ, съответстващо на вещното право на
собственост и то с намерение да свои владяната вещ.
В
случая тези предпоставки не са налице. От смъртта на наследодателката А В на
20.12.1997г. до снабдяването с нотариалния акт по обстоятелствена проверка за
собственост по давност на недвижимия имот на 11.03.2005г. не е изтекъл целия
давностен срок (изтекли са по-малко от 8 години). Незавършилото владение е без
правно значение за придобивната давност. По делото няма данни за присъединяване
на предходно владение, след като бащата на ответниците И.Л.
Т е починал около 20 години преди общата наследодателка, видно от цит. по-горе
удостоверение за наследниците й. Освен това от данните в Протокола от
11.03.2005г. на нотариуса (л.135) по приложеното нотариално дело не се
установява интерверсия на съвладението за всички наследници във владение само
на тримата ответници и те да са го манифестирали открито срещу останалите
сънаследници. При това положение фактическият състав на придобивната давност не
се е осъществил и ответниците не са придобили право на собственост върху частта
на ищците - 6/12 ид.ч.
След като към 11.03.2005г.
ответниците А.И.Т., К.И.Т. и Л.И.Л. не са били
собственици на целия имот, то продажбата му на ответника И.М.И.
не е могла да произведе желания вещноправен ефект за купувача за 6/12 или за
1/2 ид.ч. от същия. Щом продавачите са прехвърлили
6/12 ид.ч. от имота, които не са били техни, то и непосредственият приобретател
не е могъл да стане собственик на тези части, тъй като е закупил от несобственици
посочените части. По същите съображения не са могли да станат собственици и наследниците
на покойната съпруга на купувача Х И. (Удостоверение за наследници
№1849/27.03.2008г. - л.103) - ответниците Л.И.С. и М.И.Б.. Поради това
положителният установителен иск за собственост, предявен срещу тях, следва да
бъде уважен.
От
уважаването на положителния установителен иск за собственост на процесния
недвижим имот като законна последица следва издаденият нотариален акт за
собственост на недвижим имот №121/11.03.2005г., том І, рег. №1119, дело №071/2005г. на русенския нотариус К П да бъде отменен,
съгласно изричната разпоредба на чл.431, ал.2 ГПК (отм.). В т.см. съдът
съобрази и тълкуването на закона, дадено в Тълк. реш. №178/1986г., ОСГК, ВС.
Разноските по делото в
размер на 338.66 лв следва да се заплатят от ответниците.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на К.И.Т., ЕГН
**********, А.И.Т., ЕГН **********,
Л.И.Л., ЕГН **********, И.М.И., ЕГН **********, Л.И.С., ЕГН ********** и М.И.Б., ЕГН **********, че Л.И.И., ЕГН ********** и С.И.Д., ЕГН **********, са
собственици на по 3/12 ид.ч., И.М.И.
е собственик на 4/12 ид.ч., а Л.И.С.
и М.И.Б. са собственици на по 1/12 ид.ч.
от застроено дворно място,
представляващо УПИ №ІІ-567 в кв.55 по плана на с. Ряхово, Община Сливо поле,
обл. Русе, ул. “Искър” №12, с площ 950 кв.м. с идентификатор 63668.151.1185,
при граници и съседи: от две страни улици, УПИ №ІІІ-568 и УПИ №І-1099, с
построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ 74 кв.м. с
идентификатор 63668.151.1185.1, полумасивна жилищна сграда със застроена площ
39 кв.м. с идентификатор 63668.151.1185.2 и паянтова селскостопанска сграда със
застроена площ 115 кв.м. с идентификатор 63668.151.1185.3.
ОТМЕНЯВА на основание чл.431, ал.2 ГПК (отм.) нотариален акт за собственост на недвижим имот №121/11.03.2005г., том І, рег. №1119, дело №071/2005г. на русенския нотариус К П (Акт №39, том VІІІ, дело №1750/2005г. на Службата по вписванията при Русенския районен съд), с който А.И.Т., К.И.Т. и Л.И.Л. са признати за собственици по давностно владение на гореописания недвижим имот.
ОСЪЖДА К.И.Т., А.И.Т., Л.И.Л., И.М.И., Л.И.С. и М.И.Б. да заплатят на Л.И.И. и С.И.Д. 338.66 лв разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Русенския
окръжен съд в 14-дневен срок от съобщението, че решението с мотивите е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: