Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Русе, 03.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд VII-ми граждански състав, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря ДАРИНА И. като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1637 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, с която са предявени осъдителни искове срещу Л.А.И., ЕГН **********,
наследник по закон на С. Г.С., починал на ***г., клиент на ищцовото дружество,
с кл. № **********, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на
потребление, с абонатен № **********, в гр. Русе, бл. МНО 4, вх. Д, ет. 2, ап.
6, който недвижим имот съгласно Договор за доброволна делба от 09.12.2015 г.
ответницата Л.А.И. /преживяла съпруга/ получава в дял и става изключителен
собственик, като е заплатила дела на съделителя Г.С.Г. /син/. С уточняваща
молба ищцовото дружество е оттеглило исковете спрямо наследника Г.С.Г. и с
Разпореждане № 4786/20.06.2019 г. е прекратено производството спрямо него, като
се насочва искова претенция изцяло спрямо ответницата.
Предявени са искове с правно основание чл.79 от ЗЗД
вр. чл.104 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
1/ Правото, предмет на осъдителния иск с правно
основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.104 от ЗЕ за главницата от общо 1197,59 лв.
произтича от следните обстоятелства: по сключен договор в полза на ищеца е
възникнало твърдяното вземане, представляващо цена за доставена и ползвана
електрическа енергия в процесния имот за периода от 28.09.2017 г. до 26.02.2018
г. на стойност 1178,59 лв. и такса възстановяване от 19 лв., начислена на
06.02.2018 г., след прекъсване на захранването, за които задължения са издадени
фактури за периода от 13.11.2017 г. до 13.03.2018 г. с номера: Ф№
*********/13.11.2017 г. за сумата 26,71 лв., Ф№ *********/13.12.2017 г. за
сумата 361,51 лв., Ф№ *********/15.01.2018 г. за сумата 420,72 лв., Ф№ *********/13.02.2018
г. за сумата 293,83 лв., Ф№ *********/13.03.2018 г. за сумата 75,82 лв. и Ф№ **********/06.02.2018
г. за сумата 19 лв.
2/ Правото, предмет на осъдителния иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД за лихва за забава в размер на 121,39 лв. за периода от
падежа на всяка фактура до 07.02.2019 г., посочени подробно в извлечение от
сметката на ответника, произтича от следните обстоятелства: по възникнало
вземане ответникът е в забава за изпълнение.
Ответницата не е подала отговор в едномесечния срок по
чл.131 от ГПК, като не се явява в първото съдебно заседание. Депозирала е
становище, с което оспорва да е ползвала начисленото количество ел. енергия,
тъй като живеела в С. от 2007 г. в жилището на внука си. Заявява, че през 2016
г. е предоставила ползването на жилището в гр. Русе на големия си внук, който
през 2017 г. и съобщил за теч и се изнесъл при негов приятел, а след това
заминал за Англия. А тя от 2017 г. не била посещавала имота, като счита, че от
тогава и внукът й, на когото го е предоставила, също не го е ползвал. Споделя,
че от МВР-Русе й се обадили, че някой се е опитвал да влезе в жилището през
терасата, но нямало кой да предяви иск, че нещо й липсвало. Излага твърдения,
че навярно някой може да се е прикачил към общото табло и да е теглил ток за
нейна сметка, което ставало със съгласието на Енергото, защото не са спрели
тока. Заявява, че няма финансова възможност да плати задълженията, тъй като
разчита само на пенсията си.
В съдебно заседание ищцовото
дружество се представлява от юрк. Явор Новаков, който поддържа исковите претенции.
С оглед оспорването от ответницата, заявява, че е извършена справка в имотен
регистър и е установено, че е продала имота на 25.10.2019 г. на трети лица Т.Е.П.
и Д.Л.П., при което счита несъстоятелни твърденията й, че няма финансова
възможност да заплати сумите за ел. енергия, за периода на доставка от
28.09.2017 г. до 26.02.2018 г. т.е. преди отчуждаването.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото не е спорно, че за
процесния период от 28.09.2017 г. до 26.02.2018 г. ответницата Л.А.И. е била
собственик на процесния недвижим имот, в гр. Русе, бл. МНО 4, вх. Д, ет. 2, ап.
6, като наследник по закон на С. Г.С., починал на ***г., клиент на ищцовото
дружество, с кл. № ********** и абонатен № **********, за което е представено
удостоверение за наследници на С. Г.С. (л. 48) и Договор за доброволна делба
(л.55) от 09.12.2015 г., съгласно който ответницата Л.А.И. /преживяла съпруга/
получава в дял и става изключителен собственик на процесния имот, като е
заплатила на съделителя си Г.С.Г. /син/ сумата 10000 лв.
Представени са Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на дружеството (л.29-л.37), одобрени с Решение №
ОУ-061/ 07.11.2007 г на ДКЕВР, надлежно публикувани в местен и национален
ежедневник.
Представени са Общите условия на договорите за пренос
на електрическа енергия на дружеството (л.17-л.28), одобрени с Решение № ОУ-060/
07.11.2007 г на ДКЕВР, надлежно публикувани в местен и национален ежедневник.
Приложена е Справка за потреблението през последните
16 месеца и плащания, видно от което абонатът е заплащала доставената й електрическа
енергия в имота от 28.01.2017 г. до 28.08.2017 г. Ищецът е представил извлечение
от сметка на абонатен № **********, за обект в гр. Русе, бл. МНО 4, вх. Д, ет.
2, ап. 6 и фактури, относими към спорния период ( л.7-л.13) от 13.11.2017 г. до
13.03.2018 г. с номера: Ф№ *********/13.11.2017 г. за сумата 26,71 лв., Ф№ *********/13.12.2017
г. за сумата 361,51 лв., Ф№ *********/15.01.2018 г. за сумата 420,72 лв., Ф№ *********/13.02.2018
г. за сумата 293,83 лв., Ф№ *********/13.03.2018 г. за сумата 75,82 лв. и Ф№ **********/06.02.2018
г. за сумата 19 лв.
По делото не са ангажирани доказателства ответницата
да е заплатила на дружеството цена за консумирана електрическа енергия през
периода 28.09.2017 г. до 26.02.2018 г.
Назначеното по делото вещо лице по приетата и
неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, след запознаване с
представените в производството доказателства и извършена проверка при ищеца, се
е произнесло, че през спорния период до имота на ответника е била извършена
доставка на 4121 кв/ч дневна и 2128 кв/ч нощна енергия, на обща стойност
1197,59 лв., при цени, съобразени с действащите към съответното време ценови
решения на КЕВР. Заявените по исковата молба стойности са потвърдени от
експерта, като е направено уточнението, че се касае до редовно отчетена
консумация, а не за корекция на сметки.
От заключението на вещото лице по приетата и
неоспорена от страните по делото съдебно-електротехническа експертиза се
установява, че неплатената електрическа енергия, консумирана в жилището на процесния
абонат С. Г.С., с клиентски номер ********** и абонатен номер **********, (на
II етаж в блок „МНО-4", вход Д, апартамент 6), е измерена от електромер №
1114 0216 6689 7188. Електромерът е монтиран на 15.06.2016 г. и е демонтиран на
19.06.2018 г. При огледа на 2 декември 2019 г. е установено, че този електромер
№ 1114021666897188 е заменен с друг - с № 1114 0216 6689 7188 (фабричен №
72864244). Електромерът е монтиран на 19.06.2018 г., като се води на лицето Т.Е.П..
Схемата на свързване е изправна. Няма данни за свързване с други абонати с
процесния електромер. По сведение от съседи, жилището е продадено и е в ремонт
от нов собственик.
Видно от представената Справка от Служба по
вписванията Русе, ответницата Л.А.И. е продала имота на 25.10.2019 г. на трети
лица Т.Е.П. и Д.Л.П..
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По делото безспорно се установява,
че ответницата е била едноличен собственик на процесния имот през периода
09.12.2015 г. до 25.10.2019 г.
В настоящото поризводство са
ангажирани надлежни доказателства, че през процесния период от 28.09.2017 г. до
26.02.2018 г. т.е. преди отчуждаването, ищецът е доставял ел.енергия за обект,
находящ се в гр. Русе, бл. МНО 4, вх. Д, ет. 2, ап. 6, на ответницата като клиент
на ищцовото дружество, с кл. № ********** и абонатен № **********, която е била
измерена от електромер № 1114 0216 6689 7188. При това положение съдът приема
по отношение на лицето е приложима дефиницията на §1 от ДР на ЗЕ и ОУ на
доставчика. По делото са ангажирани доказателства, че в периода от 28.01.2017
г. до 28.08.2017 г. абонатът регулярно е заплащал цената на доставената му
услуга. Не се сочи наличие на някое от условията, визирани в закона и ОУ, от
които да се обоснове извод, че е настъпила промяна в качеството на ответника
като “краен клиент”, закупуващ електрическа енергия за собствено ползване за
процесния период. Не се установи нарушение на схемата на свързване на процесния
електромер, съобразно приетата по делото съдебно-електротехническа експертиза. Дружеството
е доставило на абоната услуги за процесния период. От своя страна клиентът
дължи цената, заявена по исковата молба. Стойността е потвърдена от назначената
в производството съдебно-икономическа експертиза. Върху главницата, предмет на
този спор, се дължи законна лихва, считано от момента на образуване на
настоящото дело 21.03.2019 г.
Досежно акцесорния иск, съдът намира претенцията за
основателна. Безспорно се установява, че ответникът е неизправен съконтрахент
за заявеното по исковата молба време. При определяне на размера на задължението
кредиторът е съобразил Общите условия на договорите за продажба. Размерът е
потвърден от вещото лице за сумата 121,39 лв. Искът следва да се уважи така,
както е предявен.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в
полза на ищеца се дължат разноските в размер на 505 лв., съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК (л.113).
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.А.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ”Енерго Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, сумата от общо
1197,59 лв. представляваща цена за доставена ел.енергия за
имот в гр. Русе, бл. МНО 4, вх. Д, ет. 2, ап. 6, с кл. № ********** и абонатен
№ **********, в размер на 1178,59 лв.
за периода 28.09.2017 г. до 26.02.2018 г. и 19 лв. такса възстановяване на
захранването, както и лихва за забавено плащане в размер на 121,39 лв. за
периода от падежа на всяка фактура до 07.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата 505 лв. направени разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски окръжен съд в 2–седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /П/