№ 22007
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110117161 по описа за 2024 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу В. Г. Г. обективно съединени осъдителни искове с правно
основание. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати
следните суми: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 2155,54 лв. за
топлоснабден имот находящ се в *** за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., мораторна лихва в
размер на 297,15 лв. за периода от 15.09.2021г. до 10.07.2023г., сумата от 13,72лв. – цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г., и сумата от 3,07лв. –
мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от
15.08.2020г. до 10.07.2023г., ведно със законна лихва върху главниците за периода от 26.03.2024г. до
изплащане на вземането. Претендира разноски за исковото и заповедното производство. В
исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение между него и ответницата по
силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като
в изпълнение на този договор е доставил за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. топлинна
енергия, а потребителите не я заплатили, в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните
фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради което е изпаднал в
забава. Ищецът заявява, че първоначално е претендирал други суми от ищцата за процесния
период, но след постъпило частично плащане е преизчислил сумите и е предявил установителен
иск за останатала незаплатена сума по издадената заповед. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът дава становище за допустмост,
нонеоснователност на предявените искове. Оспорено е основанието и размерът на ищцовите
претенции, доколкото се оспорва правото на собственост върху процесния имот. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД, е депозирало молба към
която са приложени главни отчети, протокол за неосигурен достъп, документи относно
датата на връчване на изравнителните сметки на представител на Етажната собственост и
изравнителни сметки.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1
В тежест на всяка от страните е доказването на твърдяните от нея положителни
факти, както и оборването на оспорените от нея и твърдяни от другата страна отрицателни
факти, в частност: в тежест на ищеца е доказването на валидно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, размера на
претендираните лихви, истинността на представените доказателства, а на ответника –
извършени плащания за потребена енергия и евентуално – демонтаж на радиатори с
документи.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот.
По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредба за държавните имоти, от който се установява, че на Г.А.Ч. и И.И. Г. е продаден
държавен недвижим имот, находящ се в ***.
Представено е удостоверение от Столична община – район И., видно от който жк.
В.И. е с нов административен адрес – ***
По делото е представен препис от искова молба с вх.. №2031172/12.12.2017г. от
ответницата, видно от която е поискано от съда да допусне до делба процесния имот, с
твърдения, че същият е съсобствен с трети лица, като след служебно извършена справка по
гр. д. 86816/2017г. се установява, че процесният топлоснабден имот е допуснат до делба при
квоти от по 1/3 между съделителите.
С оглед изложеното следва изводът, че през процесния период (01.05.2020 г. -
30.04.2022 г.) съсобственици на апартамента ответницата, А.Г. Г. и И.Г.Г. при квоти от по 1/3
идеални части.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
2
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице „Т.С.“ ЕООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
От заключението на вещото лице по съдебно–техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството ТЕ за
абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от СТИ – общ топломер, монтиран в
абонатната станция. Посочено е, че топломерът в АС се отчита от служители на ищеца в
началото на всеки месец по ел. път чрез преносим терминал, с който се снема показанието на
ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. Според експерта технологичните разходи в АС за
целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от ТЕ
преди нейното разпределение между абонатите съгласно действаща нормативна уредба.
Експертът е изложил, че ФДР „Т.С.“ ЕООД е извършвало разпределение на ТЕ в блока след
отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите
на абонатите в СЕС. Посочено е, че за процесния период ФДР е не е осигуряван достъпдо
имота, поради което е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителното
тяло, съгласно чл. 61, т.6.5 от НТ. По данни от ФДР в процесното жилище имало четири
монтиран радиатор и съответно не са монтирани топлоразпределители, в имота се ползвала
топла вода и поради липса на водомер за топла вода, разходът се изчислявал на 2 броя
потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно чл. 69, ал. 2
НТ. Относно ТЕ, отдадена от сградна инсталация е изложено, че изчисленията са извършени
съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за
топлоснабдяването. Според експерта общият размер на фактурираните суми за процесния
период възлиза на 6520,49 лева. Съгласно заключението, сумите за ТЕ са начислявани в
съответствие с действащата нормативна уредба, като са извършвани и периодични проверки
на топломера отново в съответствие с нормативната уредба.
Съгласно заключението на вещото лице по СсЧе, което съдът също кредитира като
обективно и компетентно изготвено се установява, че за процесния период дължимите, но
неплатени суми възлизат на 2169,26 лева – главница за ТЕ. Вещотолице посочва, че за
процесния период 4276лв. главница и мораторна лихва в размер на 582,26лв. С оглед
извършените плащания и приспадания, вещото лице посочва, че дължмият остатък за
главница за доставена ТЕ възлиза на 2169,26лв. Остатъкът от незаплатената законна лихва
възлиза на 300,22лв.
При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
възражението за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането. В случая исъкт е предявен на 26.03.2024г.., когато е прекъснат
давностният срок. С решение по протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на
„Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в
сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия
3
случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение
на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, с оглед на това съдът приема, че не са
налице погасени по давност вземания за периода от 01.05.2020г. до 28.02.2021г.
С оглед гореизложеното съдът достига до извода, че за процесния имот са дължими
суми за ТЕ, като на ищеца обаче следва да се присъди сумата от 1509,98 лева – главница за
ТЕ, за периода от 01.03.2021г. до 30.04.2022г..
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ, услугата е действително предоставена,
поради което се дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за
дялово разпределение за процесния период е 8,35. лева, като искът следва да бъде
отхвърлен до пълния предявен размер.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал. 4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Доколкото е налице погасена по
давност част от главницата, за месеците обхванати от давността не се дължи и лихва за
забава. Изчислена по реда на чл.162, дължимата лихва за забава възлиза на 207,24лв.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за исковото производство юрисконсултско
възнаграждение; за исковото производство: 98,78 лева за държавна такса по исковото
производство, 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение в исковото производство
/определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК/, 600 лева за депозит по допуснатата
съдебно счетоводна експертиза и съдебно техническа експертиза.
Съобразно уважената част на исковете и на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца се
дължи сумата от 488,28 лева разноски за производството.
Ответнизата претендира сумата от 200лв. разноски за производството, като
съразмерно на отхвърлената част от исковете ищцовото дружество дължи сумата от 60,25лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Г. Г., с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, на основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
сумата от 1509,98 лв. стойност на доставена топлинна енергия за периода м. 01.03.2021г.
30.04.2022 г. за имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 26.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 207,24
лихва за забава върху дължимата главница за доставена ТЕ изтекла за периода от
15.09.2021г. до 10.07.2023г.лв.; сумата от 8,35лв. – главница за дялово разпределение за
периода от 01.03.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 26.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за
4
разликата над уважения размер от 1509,98 лв. до пълния предявен размер от 2155,54лв.,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020г. до
28.02.2021г., за сумата над 207,24 лева – мораторна лихва върху главницата за доставена ТЕ
до пълния предявен размер от 297,15лв., както сумата над 8,35лв. главница за дялово
разпределение до пълния предявен размер от 13,72лмв и за периода от 01.06.2020г. до
28.02.2021г.и за сумата от 3,07лв. – мораторна лихва дължима върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.08.2020 г. до 10.07.2023 г.
ОСЪЖДА В. Г. Г., с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 488,28лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** да заплати на адв. В. Г. Г., с ЕГН ********** на
осн. чл.78,ал.3 ГПК сумата от 60,25лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5