Определение по дело №241/2021 на Административен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Шумен, 28.07.2021г.

 

Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на двадесет и осми юли две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

 

Административен съдия: Снежина Чолакова

 

като разгледа докладваното от административния съдия ЧАД № 241 по описа за 2021г. и за  да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.60, ал.5 от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

Производството е образувано по жалба вх.№ 7107/28.07.2021г. по описа на ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, депозирана от А.С.К. с ЕГН **********,***, чрез процесуален представител адвокат Н.В.от ШАК със съдебен адрес ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 144-ФК/12.07.2021г. на Началник на отдел "Оперативни дейности" - гр.Варна в ГД"Фискален контрол" при ЦУ на НАП-гр.София, с която на физическото лице е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на туристически обект – «Стаи за гости Кокудеви», находящ се в с.Ловец, общ.Върбица, обл.Шумен, ул.К. № 1, стопанисван от А.С.К. и е забранен достъпът до обекта за срок от 7 (седем) дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. «а» от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС; както и е разпоредено предварително изпълнение на ПАМ, като е посочено, че запечатването ще се осъществи на 29.07.2021г. в 17.45 часа.

В жалбата се съдържа оспорване на разпореждането за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 144-ФК/12.07.2021г. на Началник на отдел "Оперативни дейности" - гр.Варна в ГД"Фискален контрол" при ЦУ на НАП-гр.София, допуснато със същата заповед на основание чл.60, ал.1 от АПК. По-конкретно, оспорващият излага аргументи за незаконосъобразност на разпореждането за предварително изпълнение на заповедта, като изтъква съображения, че същото не е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, тъй като посоченото основание е регламентирано в чл.22 от ЗАНН и обосновава предпоставките за налагане на самата ПАМ, чиято цел е различна от целта на предварителното изпълнение. Оспорва се и заключението на административния орган за необходимост от защита на особено важни държавни интереси, доколкото плащанията в туристическия обект се осъществяват по банков път, а от друга страна в обекта вече има монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Застъпва се и твърдение за немотивираност на становището на издателя на заповедта, че от закъснението на изпълнението на същата могат да настъпят значителни или трудно поправими вреди за бюджета, още повече, че заповедта е издадена на 12.07.2021г., за нарушение, установено на 21.06.2021г. Счита се и, че с предварителното изпълнение на заповедта нейният адресат е лишен от възможността да се възползва от предвиденото в чл.187, ал.4 от ЗДДС прекратяване на изпълнението при евентуално заплащане размера на наложената санкция. Въз основа на изложеното се обосновава извод за незаконосъобразност на разпореждането за предварително изпълнение на Заповедта за налагане на ПАМ.

В изпълнение на разпоредбата на чл.152, ал.2 от АПК, ответникът е представил административната преписка с придружително писмо вх.№ ДА-01-2151/28.07.2021г., като не е изразил становище по оспореното разпореждане.

Въз основа на материалите по делото се установява следната фактическа обстановка:

Видно от мотивационната част на атакуваната заповед, служители в отдел "Оперативни дейности" - гр.Варна в ГД"Фискален контрол" при ЦУ на НАП извършили проверка в туристически обект - «Къща за гости Кокудеви»  в с.Ловец, общ.Върбица, ул.К. № 1, стопанисван от А.С.К., при която констатирали, че в обекта няма монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство.

Въз основа на тези факти административният орган приел, че жалбоподателят не е спазил реда за регистриране и отчитане на продажби в туристически обекти чрез фискални устройства. Извършеното нарушение е счетено като основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б. «а» от ЗДДС, което е сторено от административния орган с процесната заповед.

Заповедта постановява запечатването да се извърши в присъствието на оспорващия на 29.07.2021г. в 17,45 часа.

Със същата е указано на А.К., че изпълнението на наложената с тази заповед ПАМ ще бъде прекратено на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС по писмена молба на задълженото лице, подкрепена с доказателства, че наложената глоба или имуществена санкция е заплатена изцяло.

Административният орган е изложил фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Относими към настоящото производство са само мотивите, касаещи разпореждането по чл.60, ал.1 от АПК.

Обстоятелствата, мотивирали органа да разпореди предварително изпълнение на ЗППАМ, се свеждат до следното:

Административният орган е посочил, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, както и с оглед необходимостта да се защитят особено важни държавни интереси. В тази насока е посочил, че ако не бъде допуснато предварително изпълнение на заповедта, съществува възможност от извършване на ново нарушение, а опасността за фискалния ред при отклонение от данъчно облагане би била непосредствена. Неспазването на задължението за монтиране на фискално устройство от страна на субекта винаги води до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Според административния орган, с нарушението на това свое задължение адресатът на заповедта нарушавал и еднаквите правни условия, създадени от законодателството на всички правни субекти, като получавал предимство пред тези, които отчитат приходите си. В мотивите на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на ПАМ е посочено, че същото е необходимо с оглед начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до извършеното деяние и индиректно степента на неговата обществена опасност.

Като самостоятелно основание е посочено също, че от закъснение на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, изразяваща се в отклонение от данъчно облагане по отношение на конкретния правен субект.

В обобщение административният орган е посочил, че именно с цел да се промени установената организация в дейността на адресата на заповедта и причините, водещи до неблагоприятни последици за фиска, се налага предварително изпълнение на наложената ПАМ.

Заповедта за налагане на ПАМ е връчена на дружеството на 27.07.2021г.

НесъглА.с допуснатото предварително изпълнение на акта, на 28.07.2021г. адресатът на заповедта подава настоящата жалба с искане за неговата отмяна.

При така установените факти и обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на заповедта, в която се съдържа оспореното разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ, породило неблагоприятни правни последици за оспорващия. Обжалването на разпореждането е извършено в тридневния срок по чл.60, ал.5 от АПК, доколкото заповедта е връчена на нейния адресат на 27.07.2021г. и жалбата срещу разпореждането за предварителното ѝ изпълнение е депозирана на 28.07.2021г. С оглед всичко изложено съдът приема, че жалбата срещу разпореждането за предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ, е процесуално допустима.

Съдът приема жалбата за основателна,  предвид следните съображения:

С разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт, но само в предвидените в тази норма хипотези. В разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение на акта, административният орган е длъжен да изложи мотивирани съображения за наличието на една или няколко от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В настоящата хипотеза административният орган се е позовал на необходимостта от защита на особено важен държавен интерес и значителни или трудно поправими вреди за бюджета, които биха могли да настъпят от закъснялото изпълнение на принудителната мярка и коригиране поведението на задълженото лице.

Като правно основание за налагане на ПАМ е посочен чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, съгласно който принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от с.з. Съдът намира обаче, че в конкретната хипотеза не са налице предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК, визирани от административния орган, като неговата преценка в тази насока противоречи на закона и не е обоснована.

Първото посочено в заповедта основание за предотвратяване извършването на нови административни нарушения не е предвидено от законодателя, като основание за допускане на предварително изпълнение на ПАМ. Предотвратяването на нарушението като цел на ПАМ е предвидено в нормата на чл. 22 от ЗАНН, но за налагане на самите принудителни административни мерки, а не за разпореждане на предварителното им изпълнение, поради което същото не обосновава извода за необходимостта от такова изпълнение. Коригирането на поведението на нарушителя към спазване на правовия ред е цел на наказанието и е регламентирано в чл. 12 от ЗАНН, но не е посочено като основание за допускане на предварителното изпълнение в чл. 60, ал. 1 от АПК. Предварителното изпълнение на ПАМ не следва да се приема, че може да е обосновано от необходимостта оспорващият да създаде адекватна организация на начина си на отчитане. Задължението за организиране на отчетността на лицето в съответствие със законовите изисквания е перманентно и съществува независимо дали е допуснато или не предварително изпълнение на ПАМ. Следва да се има предвид, че от представените с жалбата Удостоверение изх.№ 20210723152501 по описа на Агенция по вписванията, Договор за абонаментно обслужване № 0101041 от 26.07.2021г. и Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 27.07.2021г. е видно, че туристическият обект вече е оборудван с фискално устройство, регистрирано в приходната администрация.

Общото правило в административния процес е, че оспорването има суспензивен ефект и спира изпълнението на акта. Изключение от общия принцип е допускането на предварително изпълнение на акта със закон или с разпореждане на административен орган. Това изключение следва да се прилага само при строго установените предпоставки и когато това е необходимо. Интересите на фиска безспорно са важни държавни интереси. Но целта на чл. 60, ал. 1 от АПК е защитата на особено съществени интереси. Тази възможност следва да преследва законоустановената цел и да се прилага при спазване на принципите на чл. 6 от АПК. Допуснатото предварително изпълнение не следва да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта на акта. В случая предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ няма да защити особено значим интерес - дали постановеното затваряне на обекта за срок от 7 дни ще се осъществи предварително или след влизане в сила на заповедта, е без значение, особено след като обектът вече е оборудван с регистрирано фискално устройство. Соченият от административния орган държавен интерес всъщност се защитава от чл. 12 от ЗАНН. Генералната и специалната превенция относно спазването на финансовата дисциплина са цели на законоустановените административни наказания и не могат да служат като аргумент за допускане на предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна мярка.

В случая не е налице и другото обстоятелство - значителни или трудно поправими вреди от закъснението при изпълнение на акта. Запечатването на къщата за гости няма да обезпечи неощетяването на фиска, защото налагането на тази принудителна мярка не цели събирането на данъчни задължения. Напротив, временното спиране на дейността на туристическия обект, особено след като е регистрирал фискално устройство и то в активния туристически сезон, неминуемо ще доведе до намаление на неговите приходи, които да обезпечат плащането на публичните му задължения. С препятстване на възможността на търговеца да реализира оборот в обекта през седемдневния срок несъмнено фактически ще настъпи ощетяване на фиска и бюджета, за разлика от което само предположение, а не реален факт, е тезата, че през тези седем дни ще бъдат извършени продажби, без същите да бъдат отчетени чрез регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Липсват конкретни констатации, на които се основава изводът на административния орган, че съществува опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на заповедта за налагане на ПАМ след влизането й в сила, когато принципно се изпълняват административните актове. Няма данни и доказателства, от които да се формира извод, че се налага предприемане на предварително изпълнение на запечатването на обекта и забрана на достъпа до него, за да бъде предотвратено настъпването на вреда, която да е значителна или трудно поправима за бюджета. Изводът на административния орган за съществуваща възможност от извършване на ново нарушение, а от там и отклонение от данъчно облагане, е необоснован. В обекта вече има инсталирано и работещо фискално устройство, което е регистрирано и е осигурено сервизното му обслужване. Ако законодателят е считал, че опасността за фискалния ред при този вид нарушения е винаги реална и поради тази потенциална опасност извършването на подобно нарушение при всички положения следва да се обвърже с предварителното изпълнение на наложената за него ПАМ, то тогава с изрична правна норма в специалния закон щеше да предвиди задължителното предварително изпълнение на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, а не да препраща към реда на АПК – този по чл. 60, при който за законосъобразността на разпореждането за предварително изпълнение е наложително наличието на конкретни обуславящи го причини.

Съдът констатира и още едно основание за отмяна на разпореденото предварително изпълнение, което ако не бъде санкционирано, би довело до нарушаване правата на жалбоподателя. В самата заповед е посочено, че на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС изпълнението на ПАМ ще бъде прекратено, ако оспорващият представи доказателства, че е заплатил наложената санкция. Видно от доказателствата по делото, към момента на издаване на процесната заповед дори няма издадено наказателно постановление. Тоест заповедта за ПАМ е издадена преди да е приключило административно наказателно производство срещу физическото лице с издаване на НП, в което да бъде определена санкция. Допускайки предварително изпълнение на процесната заповед за налагане на ПАМ, административният орган на практика отнема възможността на жалбоподателя да се възползва от разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, тъй като към датата на връчване на заповедта няма издадено НП, в което да е определена санкцията за нарушението.

Ето защо съдът намира, че разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на Заповед № 144-ФК/12.07.2021г. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора и направеното в жалбата изрично искане за присъждане на сторените деловодни разноски, и на основание чл.143, ал.1 от АПК съдът намира, че в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 310 лева, включващи 10 лева държавна такса и 300 лева договорено и платено адвокатско възнаграждение (видно от договор за правна защита и съдействие № **********/27.07.2021г.), които следва да се възложат в тежест на Национална агенция по приходите.

Водим от горното и на основание чл.60, ал.7 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на А.С.К. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 144-ФК/12.07.2021г. на Началник на отдел "Оперативни дейности" - гр.Варна в ГД"Фискален контрол" при ЦУ на НАП-гр.София.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите – гр.София да заплати на А.С.К. с ЕГН **********,***, сумата от 310 (триста и десет) лева, представляваща деловодни разноски.

На основание чл.188, ал.2 от ЗДДС определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.138, ал.3, във вр.с чл.137 от АПК.

 

 

Административен съдия: