Р
Е Ш Е
Н И Е
№397
гр. Хасково, 26.05.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като постави за разглеждане докладваното от съдия
А.Митрушева
адм.д. № 315 по описа на Административен съд - Хасково за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на С.П.С.,
ЕГН : **********, адрес: ***, подадена чрез пълномощник, против Решение №
1012-26-45-1/28.02.2023 г. на Директор на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт - Хасково.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното
решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Изтъква, че същото било лишено от мотиви. От
съдържанието му не ставало ясно какво е установил пенсионният орган и какъв
осигурителен доход следва да бъде основа при изчисляване на ПОБ, както и коя е
приложимата нормативна регламентация.
Заявява, че от 26.03.2018 г. до
11.08.2022 г. работил във Великобритания - общо 4 години и 5 месеца. На
12.08.2022 г. прекратил правоотношението си с работодателя и се завърнал в
България. Подал Заявление вх. № 261-00-3361/14.11.2022 г. за отпускане на
парично обезщетение за безработица. Посочил, че последното му трудово
правоотношение е във Великобритания и че същото е прекратено, считано от
12.08.2022 г. Изискана била справка за осигуряването от компетентната
институция във Великобритания. Получен бил структуриран електронен документ СЕД
U 017, издаден от компетентната осигурителна институция във Великобритания.
Според U 017, периодът на осигуряване на жалбоподателя бил от 26.03.2018 г. до
11.08.2022 г., тоест това бил и последният завършен осигурителен период.
Следвало да се има предвид, че още
докато работил във Великобритания, жалбоподателят получил на 09.05.2022 г.
„преден инфаркт на миокарда“, като лечението му продължило до 17.05.2022 г. в
болнично заведение. След стабилизирането му бил изписан, като жалбоподателят
взел отпуск „по болест/болничен лист“ до 12.08.2022 г. и се прибрал в България.
На 12.08.2022 г. било прекратено трудовото му правоотношение с работодателя във
Великобритания. Здравословното състояние, в което се намирал жалбоподателят, обаче
не му позволявало да работи в България.
На следващо място, жалбоподателят изтъква,
че органът приел, че същият не попада в категориите лица, посочени в чл. 30 от
Споразумението за оттегляне. В конкретния казус жалбоподателят, за периода на
заетостта си във Великобритания, отговарял на условията на чл. 30, § 1, б.
"а” от Споразумението за оттегляне, тъй като за този период, спрямо него
като гражданин на България, се прилагало законодателството на Обединеното
кралство и този период обхващал момента към края на преходния период по
споразумението.
Цитирани са разпоредбите на чл.
10, ал. 1 от КСО, както и легалната дефиниция на понятието "осигурено
лице". Изложени са подробни доводи, свързани със задължението на Република
България да прилага европейските правила за координация на системите за
социална сигурност на държавите-членки на Съюза. В тази връзка се заявява, че
жалбоподателят е гражданин на държава-членка на ЕС, поради което е лице, спрямо
което намира приложение Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. (чл. 2 от Регламента), с
който регламент били въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби
в сферата на координацията на системите за социална сигурност на
държавите-членки. Изтъква се, че с оглед последната си трудова заетост
жалбоподателят бил подчинен на правилата на законодателството на
Великобритания, която държава била член на ЕС само за част от периода, обхващащ
трудовата му заетост там, а в останалия период била в преход за излизане от ЕС.
В случая за периодите положен труд във Великобритания преди излизането й от ЕС
и след изтичането на преходния период, по отношение на С.П.С. следвало да се
приложат разпоредбите на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия от ЕС и ЕО за атомна енергия. Касело се за
лице от категорията лица, които са в заварено положение и в тази връзка
лишаването от право на обезщетение за безработица се явявало в разрез с една от
целите на Споразумението - гарантиране на социалната сигурност на лицата,
засегнати от напускането на Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия.
Член 30, § 1, б. "в” от
Споразумението уреждал трансгранична ситуация, при която пълните правила за
координацията на системите за социална сигурност съгласно Регламент (ЕО) №
883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат за граждани на Съюза, които
пребивават в Обединеното кралство и спрямо които се прилага законодателството
на държава-членка в края на преходния период, както и членовете на техните
семейства и преживелите ги лица. Според чл. 30, § 2 от Споразумението, лицата,
посочени в § 1, попадали в персоналния обхват дотогава, докогато продължавало
да се намират без прекъсване в една от ситуациите, посочени в същия параграф,
обхващащи едновременно държава членка и Обединено кралство. От горното следвало,
че към 31.12.2020 г. жалбоподателят попадал в хипотезата на чл. 30, § 1, буква
в) от Споразумението, но след завръщането си в Република България прекъснал
трансграничната ситуация, в която се намирал. При прекъснатата трансгранична
ситуация след 31.12.2020 г. същият попадал в обхвата на специалните случаи по
чл. 32 от Споразумението за оттегляне - когато лицата не попадат или вече не
попадат в приложното поле на чл. 30 от Споразумението, но получават защита на
някои права, произтичащи от Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) №
987/2009. За тези специални случаи се прилагал принципът за сумиране на периоди
на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване за придобиване
на права и задължения, произтичащи от такива периоди. За целите на сумирането
на периоди, периодите, завършени преди и след края на преходния период
(31.12.2020 г.), се вземали предвид в съответствие с Регламент (ЕО) № 883/2004.
Обхванатите лица били граждани на Съюза и граждани на Обединеното кралство,
както и лица без гражданство и бежанци, за които преди края на преходния период
се прилагало законодателството на Обединеното кралство, съответно на
държава-членка, както и членовете на техните семейства. Това били група лица,
придобили осигурителни периоди във Великобритания само преди 31.12.2020 г. или
преди и след 31.12.2020 г. За тези лица при преценката на права се прилагало
националното законодателство, като за придобиване на съответното право се
сумирали периодите на осигурена заетост в Обединеното кралство и тези, положени
съгласно българското законодателство.
С оглед на така изложеното, се
моли да бъде отменено Решение № 1012-26-45-1/28.02.2023 г. на Директор на ТП на
НОИ - Хасково и потвърденото с него Разпореждане № 261-00-3361-3/31.01.2023 г.
на Ръководител „ОБ“ при ТП на НОИ - Хасково, с което била отхвърлена жалбата на
С.П.С., като неправилно и незаконосъобразно, и преписката да бъде върната на
Ръководител „ОБ“ при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне. Жалбоподателят
моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ
– Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и
недоказана. Цитира разпоредбата на чл. 54а от КСО, според която лицата имат
право на обезщетение за безработица, ако са внесени или дължими осигурителни
вноски за пълна безработица за най-малко 12 месеца през последните 18 месеца
преди прекратяване на осигуряването, като се зачита стаж и положен в друга
държава, въз основа на международен договор, в който Република България е
страна. В случая от доказателствата в административната преписка и от
структурирания електронен документ било видно, че жалбоподателят е упражнявал
трудова дейност в Обединено Кралство Великобритания, но след завръщането си в
България същият нямал осигурителен стаж. В този смисъл той прекъснал
трансграничната ситуация, в която се намирал, поради което не попадал в
материалния обхват на чл. 30 от Споразумението за оттегляне на Обединеното
Кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз, а попадал в чл.
32 от същото споразумение, който предвиждал само сумиране на осигурителните
периоди във Великобритания и в България. След като обаче жалбоподателят не бил
полагал труд в България след завръщането си, тази разпоредба не можело да се
приложи. В тази връзка се моли да бъде потвърдено решението на директора на ТП
на НОИ - Хасково като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните,
прие за установено от фактическа страна следното:
От данните по административната
преписка е видно, че на 14.11.2022 г. жалбоподателят С.П.С. е подал чрез Директора на
Дирекция „Бюро по труда“ гр.Хасково до Директора на ТП на НОИ – Хасково
Заявление с вх. № 261-00-3361/14.11.2022 г. за отпускане на парично обезщетение
за безработица, като в същото е посочил, че е упражнявал трудова дейност във
Великобритания за периода от 09.10.2017 г. до 11.08.2022 г.
С
оглед извършване на преценка за правото на жалбоподателя на парично обезщетение
за безработица в хода на административното производство, чрез националното
приложение за електронен обмен на социално осигурителна информация, ТП на НОИ -
Хасково е изпратило до компетентната институция на Великобритания искане за
осигурително досие – трансграничен работник (U001СВ ). В тази връзка е получен
СЕД U017
(осигурително досие - трансграничен работник), в който са удостоверени периоди
на осигурена заетост на жалбоподателя във Великобритания от 09.10.2017 г. до
03.12.2017 г., от 11.12.2017 г. до 26.01.2018 г., от 26.03.2018 г. до
11.08.2022 г.
След
извършване на съответната проверка с Разпореждане № 261-00-3361-3/31.01.2023 г.
на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Хасково, на
основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО, на С.П.С. е отказано
отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. В мотивите
на постановения отказ е посочено, че съгласно чл. 54а, ал. 1 и чл. 54а, ал. 2,
т. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които
са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12
месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването, като за
придобиване право на обезщетение за безработица се зачита и времето, зачетено
за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание
международен договор, по който България е страна. Административният орган е
посочил, че съгласно получен СЕД U017 жалбоподателят има удостоверен
осигурителен период от 26.03.2018 г. до 11.08.2022 г. включително. Посочено е,
че в този случай чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 не е приложим, тъй като със
завръщането си в Република България, лицето прекъсва трансграничната ситуация,
в която се е намирало към 31.12.2020 г., поради което вече не е в обхвата на
чл. 30, ал. 1 от Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз, а е в обхвата на чл. 32
от Споразумението. Цитиран е чл. 32 от Споразумението за оттегляне, който
регламентира сумиране на осигурителни периоди, придобити преди и след
31.12.2020 г., с цел придобиване на социално-осигурителни права, чиято преценка
се извършва при прилагане на националното законодателство. Посочено е, че
жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност в Република България след
осигурителния период във Великобритания, поради което сумиране на осигурителни
периоди не може да бъде приложено.
Разпореждането
е връчено на жалбоподателя на 03.02.2023 г. с Известие за доставяне ИДPS 6300 01CYIG Z.
На 14.02.2023
г. С.П.С., с жалба вх.№ 1012-26-45/14.02.2023 г., е оспорил пред Директора на
ТП на НОИ – Хасково Разпореждане № 261-00-3361-3/31.01.2023 г. на ръководител
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.
По повод
подадената срещу така постановеното разпореждане жалба с Решение № 1012-26-45-1/28.02.2023
г., Директорът на ТП на НОИ - Хасково е отхвърлил
същата и е приел, че обжалваното разпореждане, като правилно и законосъобразно
постановено, следва да бъде потвърдено. Мотивирал се е с факта, че със
завръщането си в Република България жалбоподателят е прекъснал трансграничната
ситуация, в която се е намирал към 31.12.2020 г. и че положението му не обхваща
едновременно държава-членка и
Обединеното кралство, поради което същият не попада в обхвата на чл. 30, ал. 1
от Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия от Европейския съюз, а е в обхвата на чл. 32 от Споразумението.
Заявено е, че в случая жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност
в Република България, въз основа
на която да се прецени правото на обезщетение за безработица, вследствие на
което няма и български осигурителни периоди, които да бъдат сумирани с
британските периоди за придобиване на право на обезщетение, съгласно
разпоредбата на чл. 32 от Споразумението.
Решението е връчено на лице от домакинството на
жалбоподателя на 06.03.2023 г., видно от приложеното по преписката Известие за
доставяне ИД PS 6300 01D151 B. Жалбата срещу решението е депозирана в
Административен съд – Хасково на 20.03.2023 г. и заведена с вх.№ 2118/20.03.2023
г.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице по чл. 147, ал. 1 от АПК – адресат на индивидуалния административен акт, с който се засягат негови
законни права и интереси и срещу подлежащ на оспорване пред съда
административен акт, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали
актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма,
спазени ли са административно-производствените правила и материално-правните
разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспореното
Решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане
на Ръководител на осигуряването за безработица, са издадени от компетентни по
материя и териториален обхват органи, в изискуемата писмена форма, при спазване
на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и в
съответствие с целта на закона. В решението са изложени детайлни фактически и
правни изводи. Налице е информация за реда, срока и органа, пред който подлежи
на обжалване, решението е датирано и подписано, с кореспондиращ на мотивите
диспозитив.
Съгласно
разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се
отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват
с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от
ръководителя на териториалното поделение на НОИ.
Съгласно
чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., компетентната институция на
държава–членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването,
възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или
от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост
зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или
самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга
държава– членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.
В
случая като част от ЕС Република България е длъжна да прилага европейските
правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки
на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на
осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални
рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се изчислява
размерът на обезщетенията и други. Разпоредбите на ЕС определят общите правила
и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи,
институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните
закони, но не заместват националните системи. Към настоящия момент тези общи
правила и принципи се съдържат в Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална
сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент /ЕО/ № 987/2009 на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на
процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 г.
Следва
да се има предвид и факта, че, считано от 31.01.2020 г., Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия не е член на Европейския съюз, като от същата
дата е в сила Споразумението за оттегляне. Нормите на Споразумението за
оттегляне уреждат пълно или частично прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 на
Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за национална
сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за
установяване на процедура за неговото прилагане в зависимост от това в коя
разпоредба от Споразумението за оттегляне попадат заинтересованите лица.
Разпоредбата на чл. 30 от Споразумението за оттегляне определя кръга от лицата,
за които са приложими правилата за координация на системите за социална
сигурност в цялост, като видно от нормата е, че тя касае лица с периоди на
осигуряване до края на преходния период (тоест до 31.12.2020 г.).
Според
чл. 30, ал. 2 от Споразумението за оттегляне, посочените лица попадат в обхвата
на чл. 30, ал. 1 от Споразумението дотогава, докато продължават да се намират
без прекъсване в една от описаните ситуации, обхващащи едновременно
държава-членка и Обединеното кралство.
Нормата
на чл. 32 от Споразумението за оттегляне определя специални случаи, които се
отнасят за лицата, които не попадат или вече не попадат в чл. 30, като за
същите се прилага само принципа на сумиране на периоди за осигуряване, заетост,
самостоятелна заетост или пребиваване за придобиване на права и задължения,
произтичащи от такива периоди, тоест тази норма регламентира частичното
прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 само за целите на сумирането, което се
извършва по правилата на регламента. В този смисъл чл. 32 от Споразумението
определя за кои лица регламентът се прилага частично – само относно сумирането
на завършени осигурителни периоди преди и след 31.12.2020 г. по
законодателството на Обединеното кралство, респективно това на
държавата-членка. Обхванатите лица са граждани на ЕС и граждани на Обединеното
кралство, за които преди края на преходния период се е прилагало
законодателството на Обединеното кралство, съответно на държава-членка. Това
принципно са група лица, които са придобили осигурителни периоди само преди 31.12.2020
г. или преди и след 31.12.2020 г. За тези лица при преценката на правото се
прилага националното законодателство, като за придобиване на съответното право
се сумират българските и британските периоди.
В случая не е спорно по делото,
че жалбоподателят е български гражданин, а като такъв е гражданин на държава –
членка на ЕС, както и че последният осигурителен период на жалбоподателя е
завършен по законодателството на Обединено кралство Великобритания, като е
започнал на 26.03.2018 г. и е завършил на 11.08.2022 г., без да е полаган след
това български стаж. Тоест осигурителният период на жалбоподателя във Великобритания е
започнат преди и е завършил след 31.12.2020 г., и с прекъсване на
трансграничната ситуация, същият не попада в хипотезата на чл. 30
от споразумението, съответно на Регламент (ЕО) № 883/2004, а за него
вече е приложима разпоредбата на чл. 32 от Споразумението. При
съобразяване с обстоятелството, че С.П.С. няма последващ осигурителен период,
не е упражнявал трудова дейност в Република България, с Разпореждане № 261-00-3361-3/31.01.2023 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и
във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО, законосъобразно е постановен отказ за
отпускане на ПОБ, във връзка с чл. 32 от Споразумението и с оглед
установените обстоятелства. В случая не е приложим чл. 30
от Споразумението за оттегляне, тъй като със завръщането си в
България жалбоподателят прекъсва трансграничната ситуация, в която се е намирал
към 31.12.2020 г. и положението му, както правилно е прието, не обхваща
едновременно държава - членка и Обединеното кралство. Чл. 32 от Споразумението за
оттегляне регламентира само сумиране на осигурителни периоди, придобити преди и
след 31.12.2020 г., с цел придобиване на социално-осигурителни права, чиято
преценка се извършва при прилагане на националното законодателство. В случая
жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност в България, въз основа на
прекратяването на която да се преценява право на обезщетение за безработица,
вследствие на което няма и български осигурителни периоди, които да бъдат
сумирани с британски периоди за придобиване на право на обезщетение.
Въз основа на гореизложеното,
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са правилни и
законосъобразно постановени, а предявената жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Предвид изхода на делото,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията на процесуалния представител
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На
основание чл. 143, ал. 3 и чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.С., ЕГН
: **********, адрес: ***, против Решение № 1012-26-45-1/28.02.2023 г. на
Директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт -
Хасково.
ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН
: **********, адрес: ***, да заплати на Териториално
поделение на Национален осигурителен институт
- Хасково сумата от
100
(сто) лева -
разноски по делото.
Решението не подлежи
на обжалване.
Преписи от решението да бъдат връчени на
страните.
СЪДИЯ: