РЕШЕНИЕ
№ 492
гр. Пловдив, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20215300501566 по описа за 2021 година
Обжалвано е Решение №261204/15.04.2021г., постановено по гр. д. № 8833/2020г.
-ри
по описа на Пловдивския районен съд ХХIIграждански състав, с което се признава
за установено, че З. А. С., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Дженерали
Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 сумата в размер на 1255.06 лева, представляващи
платено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № ********* за причинени
имуществени вреди на трето лице, изразяващи се в щети по лек автомобил л.а. „Опел“,
модел „Мерива“, с рег. № ***, виновно причинени от ответника на 27.10.2018 г. в село
Калековец с лек автомобил „Москвич“, модел „412“, с рег. № ***, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца, като ответникът отговаря за
вредите, поради напускане на местопроизшествието преди да са дошли органи на МВР,
доколкото идването им е било задължително по закон, както и сумата в размер на 47.76
лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 24.08.2019 г. до 07.01.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда – 20.07.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3151/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Жалбоподателят З. А. С. ЕГН: ********** моли съда да отмени решението на
районния съд и постанови друго, с което отхвърли предявенвите искове.
Въззиваемата страна „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* счита
жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение и потвърди
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
1
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представните преписи от Застрахователна полица за
задължителна застраховка на автомобилистите сключена на 10.01.2018г. и авизо от
30.01.2019г. се установява, че между „Дженерали застраховане“ АД и З. А. С. е
сключен договор „гражданска отговорност“ за периода 20.01.2018г. до 19.01.2019г. Не
се спори, а и от представения препис от Акт за установяване на административно
нарушение Бл. № 775834 съставен на 18.11.2018г. се установява, че на 27.10.2018г. в с.
Калековец, Пловдивска област е възникнало пътно транспортно произшествие, при
което управляваният от З.А.С. автомобил марка „Москвич“ модел 412 с рег. № ***
удря в задната част спрелия пред него за извършване на ляв завой автомобил марка
„Опел“ модел „Мерива“ с рег. № ***, управляван от М.Р.Л..
Безспорно е и обстоятелството, че с разходите за ремонт на увредения автомобил
„Опел“ възлизат на 1 255.06лв., които застрахователят на виновния водач - „Дженерали
застраховане“ АД е изплатил на увредения собственик посочената сума с Авизо
местен превод на 30.01.2019г., с което застрахователят твърди, че е налице основание
за регресната отговорност на застрахованото лице по реда на чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ. Не
се спори и относно размера и периода на мораторната лихва.
Спорният въпрос по делото е: Имало ли е разногласие между участниците в
произшествието относно обстоятелствата, свързани с него.
При преценката на това обстоятелство съдът съобрази неоспореното съдържание
на Акта за установяване на административното нарушение, в което изявлението на
нарушителя е следното: „Колата, която ударих, нямаше светлини и не беше, където
чакаха другите завиващи. Аз карам плътно вдясно и не знам защо се ударихме.“ Това
обяснение на З.С. противоречи на установената от актосъставителя обстановка, където
е посочено, че нарушителя е управлявал автомобила си с несъобразена скорост и за да
избегне изчакващия за ляв завой л. а. „Опел“ допуска ПТП. Следователно
жалбоподателят оспорва, както местоположението на двата автомобила, така и
скоростта, с която се е движил преди сблъсъка помежду им, а това означава, че за него
е възникнало задължението, уредено в нормата на чл. 125, т. 7 от ЗДП да не напуска
мястото на настъпване на произшествието до идването на органите за контрол на МВР,
понеже между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него.
Изложеното налага извода, че е налице хипотезата по чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ и
затова следва да се ангажира отговорността на З.С. спрямо застрахователя „Дженерали
застраховане“ АД за платеното застрахователно обезщетение на увреденото лице.
Ето защо предявения иск е основателен и следва да се уважи, като З. С. следва да
заплати на „Дженерали застраховане“ АД сумата от 1 1255.06лв. – застрахователно
обезщетение по щета № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
2
исковата молба в съда, както и мораторна лихва за периода от 24.08.19г. до 07.01.2020г.
в размер на 47.76лв.
Като е достигнал да същия правен извод и е уважил исковете, районният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на въззиваемото
дружество сумата от 385.44лв. разноски.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №261204/15.04.2021г., постановено по гр. д.
-ри
№ 8833/2020г. по описа на Пловдивския районен съд ХХIIграждански състав.
ОСЪЖДА З. А. С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Дженерали
Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 сумата 385.44лв. (триста осемдесет и пет лева и
четиридесет и четири стотинки) разноски, направени във въззивното разглеждане на
делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3