МОТИВИ
по НОХД №1427/2016 година
по
описа на РС Ловеч
VІІІ –
ми наказателен състав
Срещу подсъдимият С.И. ***, било предявено обвинение за
престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, т.3 във вр. с чл.130, ал.1 от НК, за това,
че на 15.03.2016 год. около 09.30 часа в гр. Ловеч, на кръстовището между ул.
"Харманска" и ул. "Амбарица" причинил лека телесна повреда
- разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, извън случаите на
чл.128 и чл.129, изразяваща се в кръвонасядане в областта на дясната каляна
става и кръвонасядане и охлузване в областта на дясната половина на седалището
на С.Е.Ж., полицейски орган - младши
инспектор в група „Охрана на обществения ред" при РУ на МВР - Ловеч, при
изпълнение на службата му, като го е блъснал с управляваното от него моторно
превозно средство - л. а."Пежо 306", с peг. № OB 1323 АХ.
С
протоколно определение от 06.03.2018 г. по делото, съдът на основание чл.290,
ал.1 във вр. с чл.25, ал.1, т.5 от НПК е спрял наказателното производство по
НОХД №1427/2016 г. по описа на РС - Ловеч срещу подс. С.И.Т., тъй като в хода
на съдебното следствие е констатирал, че по отношение на подс. Т. е бил съставен АУАН, а впоследствие
издадено НП № 16-0906-000204/21.03.2016 год. издадено от Началника на Сектор ПП
при ОД на МВР Ловеч, с което подс. Т. е бил санкциониран за извършени нарушения
по чл.40, ал. 2 и по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, като с цитираното НП на Т. са били
наложени наказания глоба в размер на 20 лв. и глоба в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, и НП е влязло в законна сила на
18.12.2017 г., и че от данните по делото
е видно, че административно наказателното производство и досъдебното производство са водени срещу Т.
паралелно, като първо е приключило административно наказателното производство.
След спиране на делото наблюдаващият прокурор е направил искане за
възобновяване на наказателното производство, по което е издадено НП №
16-0906-000204/21.03.2016 год. издадено от Началника на Сектор ПП при ОД на МВР
Ловеч, да отмени същото и да прекрати административно наказателното
производство. С Решение №97/03. 05.2018 г. по к.а.д. №84/2018 г. по описа на
Административен съд гр. Ловеч е било възобновено административно – наказателното
производство образувано със съставяне на АУАН серия Г №364457/15.03.2016 г.
приключило с влязло в сила НП № 16-0906-000204/21.03.2016 год. издадено от
Началника на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, като последното е било отменено, и
е било прекратено административно наказателното производство образувано със
съставяне на АУАН серия Г №364457/15.03.2016 г. С определение №394/16.05.2018
г. съдът е възобновил съдебното производство по делото.
В съдебно заседание представителят на РП – Ловеч поддържа
обвинението по отношение на подсъдимия, като преповтаря описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка. Относно престъпното деяние и механизма на
извършеното прокурорът се позовава на заключението на повторната комплексна
съдебно медицинска и автотехническа експертиза и показанията на пострадалият и
разпитаните, в качеството на свидетели полицейски служители. Сочи, че от
реализираните в хода на дос. производство и съдебно следствие автотехнически и
комплексни експертизи било видно, че подсъдимият е имал пряка видимост към
тялото на Ж. и то не само в огледалото за обратно виждане, а и в дясното
странично огледало, което опровергавало обясненията на подсъдимия, че
пострадалият не се е намирал в непосредствена близост но процесното МПС. Моли при
обсъждане на доказателствения материал по делото, да не бъдат кредитирани
обясненията на подсъдимия, тъй като същите не отговаряли на събрания останал
доказателствен материал по делото и се явявали негова защитна позиция. Моли да
не се кредитират и показанията дадени от сина на подсъдимия - свид. И.Т., като
заинтересовано по делото лице. Сочи, че от гласните и писмени доказателства се
потвърждавало, че на посочените дата, време и място, пострадалият е бил на служба, изпълнявайки служебните си задължения, както и че телесното увреждане е получил при
изпълнение на службата си. Моли при условията на чл.54 от НК съдът да наложи на
подсъдимия наказание в размер на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на
което наказание да отложи с 3 годишен изпитателен срок. В този смисъл, моли
съда да произнесе присъдата си.
Пострадалият С.Е.Ж., редовно призован, се е явил в с.з.
Направил е искане чрез адв. Н. от ЛАК да бъде конституиран като граждански ищец
и частен обвинител в процеса, като е предявил гр. иск за неимуществени вреди в
размер на 10 000,00 лева, ведно със законната лихва начиная от 15.03.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото съдебно
деловодни разноски. Съдът е приел за съвместно разглеждане така предявеният гр.
иск, и е конституирал като гр. иск и ЧО в процеса пострадалият Ж. с адв. Н.. В
хода по същество адв. Н. пледира за осъдителна присъда, като моли да бъде наложено
наказание при условията на чл.54 от НК, а именно 1 година лишаване от свобода,
което наказание да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години. Позовава се
на заключението на повторната комплексна съдебно автотехническа и медицинска
експертиза, за които навежда твърдения, че безспорно установявали
обстоятелствата изложени в обвинителният акт, както и механизма на
произшествието, и телесните увреждания на пострадалия, получени при изпълнение
на службата му. По отношения на гр. иск за неимуществени вреди, излага, че бил завишен по размер, като
предоставя на съда да определи обезщетение по справедливост, като им присъди и съответните
разноски по делото направени от пострадалия в размер на платеното от него
адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият С.И.Т., редовно призован се е явил в с.з. с
адв. Ц. от ЛАК, дава подробни обяснения по делото отричайки участието си в
престъплението за което е предаден на съд. Обяснява, че сутринта излезли двамата
със синът му от дома им и слизайки по стълбите между партера и първия етаж видели
полицай, покрай когото минали, необезпокоявани след което излезли на улицата и отишли
до л.а. Обяснява, че отключил автомобила, двамата влезли вътре, след което
погледнал на задното огледало, за да тръгне в посока магазин „Била“, и видял
един полицай идващ от към гарата. Обяснява, че отишли до с. Баховица, където жена
му звъннала и му казала да се върне веднага в гр. Ловеч. Обяснява, че оставил синът
си в с. Баховица и тръгнал за гр. Ловеч, като на разклона с. Лисец - с.
Баховица срещнал „патрулка”, която „завъртя буркана и аз спрях”. Обяснява, че
му взели ключове, телефона, талони, след което го прехвърлили в „патрулка”.
Обяснява, че дошли и други служители на полицията, които го попитали за синът му
и той им казал, че е в с. Баховица. Обяснява, че го държали около един час,
като на два пъти му разбили носа, ритали го в десния крак, след което го накарали
да си закара колата в базата на МВР до където полицаите го придружавали. Обяснява,
че го върнали с „патрулката” около 13.30 часа в РУ Ловеч, и докато си седял, в
помещение, което не можел да уточни какво е, дошъл полицай на когото казали, че
това е той, при което последния се засилил от вратата и му ударил „една глава”,
както бил седнал, при което колегите му казали „…остави го повече, не го
закачай…” при което последния излязъл, а той бил задържан за 24 часа. Твърди, тръгвайки
с л.а. не бил правил никакви маневри, а тръгнал директно напред, където нямало
препятствия. Обяснява, че полицая, който бил видял в задното огледало не бил
влизал в съприкосновение с автомобила му. Защитникът му адв. Ц. пледира за
оправдателна присъда, като излага, че вината на подсъдимия не била доказана по
несъмнен начин в хода на производството. Счита, че дори да се приеме, че е налице
съприкосновение с тялото на пострадалия и управлявания от подсъдимия автомобил,
същото било несъставомерно по отношение на текста на предявеното обвинение, тъй
като се касаело евентуално за ПТП при управление на МПС, за което имало
специални текстове по чл.343 и следващите от НК. Възразява, че при управление
на л.а. се цели прегазване на пострадалия, за да му бъде причинена лека телесна
повреда, и че ако подзащитният му е действал при условията на пряк умисъл за
причиняване на телесна повреда чрез блъскане с автомобил, то текста е следвало
да бъде за опит за убийство, тъй като характера на средството л.а. насочен
срещу незащитено човешко тяло, би причинил смърт, а не лека телесна повреда. Счита,
че не може чрез блъскане с л.а. да се цели причиняване на някаква лека болка и
страдание и това да е бил умисъла на неговия подзащитен, и че дори да е имало
съприкосновение на тялото на пострадалия и автомобила, то е в резултат на
действия по непредпазливост при
управлението на л.а. от подсъдимия, които са довели до ПТП, но в никакъв
случай това не представляват умишлени
действия и при това положение деянието било несъставомерно по предявеното
обвинение по чл.131, ал.2 от НК. Счита, че обвинението е недоказано и от
обективна страна. Твърди, че всички автотехнически експертизи по делото били изготвени на база на свидетелските показания на гр. ищец
и ч. обвинител, който бил заинтересован от изхода на делото. Навежда твърдения,
че на местопроизшествието, са били само пострадалия Ж., свид. И. Ст. Т. и
подсъдимият, и че двама от тях били заявили, че автомобила въобще не се е
движил на заден ход, а е поел директно напред и второ, че въобще не са усетили или видели съприкосновение на тялото
на пострадалия с автомобила. Сочи, че третият очевидец е пострадалият Ж., който
бил заинтересован от изхода на делото, и който в даваните показания в хода
на цялото досъдебно и съдебно производство
бил изказал четири различни и взаимно изключващи се версии за това, което се е
случило на местопроизшествието. Сочи, че в първия разпит в досъдебното производство
Ж. бил заявил, че се е хвърлил върху задното стъкло на автомобила, от което
следвало, че първото активно действие по отношение на автомобила е предприел
той и че е ударен от автомобила едва тогава. Сочи, че във втория разпит в досъдебното
производство Ж. бил разказал друг механизъм на произшествието, а именно че е
стоял на разстояние от автомобила, зад автомобила и е блъснат при потегляне на
автомобила назад. Излага, че в първия разпит в хода на съдебното следствие, Ж. бил
заявил: „удари ме в дясното коляно и аз
паднах назад”, което изключвало и хвърляне върху задното стъкло на автомобила,
и положение на тялото централно зад автомобила, а във втория разпит, в хода на
съдебното следствие бил обяснил, че е стоял от ляво на автомобила до
шофьорската врата, след което минал назад, за да отиде зад автомобила, след което автомобила бил
потеглил и го блъснал, когато вече бил непосредствено в допир с автомобила
отзад и едва тогава скочил върху задното стъкло на автомобила. Сочи, че в
случая от обясненията на подсъдимия и показанията на неговия син, който също
бил пряк очевидец имало твърдян и пети механизъм, според който механизъм
автомобила бил предприел движение на преден ход, без движение назад и от
вътрешността на автомобила никой от двамата намиращи се вътре не бил забелязал
пострадалия да е ударен. Не възразява, че е възможно да е имало някакъв удар,
но че същия не бил целен от шофьора на автомобила, нито бил забелязан от него,
за да се твърди наличие на причиняване на умишлена телесна повреда с насочване
на автомобила към тялото на пострадалия, с блъскане на пострадалия,
целенасочено и умишлено, с желание на подсъдимия да причини болка и страдания
на пострадалия чрез удар с автомобил. Сочи, че дори да е имало някакъв удар,
той е резултат на ПТП, и то в резултат на непредпазливост, а не на умишлено
причиняване на телесна повреда. Сочи, че с показанията на останалите разпитани
по делото свидетели, които не били очевидци не се допринасяло с нищо за
изясняване на механизма на произшествието и на начина на причиняване на телесна
повреда. Сочи, че по делото имало няколко на брой автотехнически експертизи, които били с различно съдържание,
като едната от тях била откровено съчинение в полза на обвинението и се опровергавала от
фотоалбумите по делото. Излага, че тройната експертиза, почивала на хипотезата,
че несъмнено е имало движение на заден
ход, което се твърдяло само от пострадалия Ж., като тя давала един хипотетичен
отговор на въпроса имал ли е възможност подсъдимият да види Ж. зад автомобила
си? като експертизата давала отговор „да”, но дали го е видял - нямало
доказателства, а напротив имало доказателства в другия смисъл, че не го е
видял, което се заявявало и от свид. И.Т.
и от подсъдимия, като наличието на една техническа възможност да бъде възприет
намиращият се зад автомобила обект, при липса на други доказателства съвсем не
водела до възможен извод, че този обект е бил непосредствено възприет. Сочи, че
никоя от двете версии не кореспондирала
с умишлено причиняване на лека телесна
повреда, и в тази връзка моли за оправдателна присъда, като съда
отхвърли и предявеният гр. иск, който бил изключително завишен.
От събраните по време на досъдебното производство и
съдебно следствие доказателства, от показанията на разпитаните по делото
свидетели: С.Е.Ж., Б.К.К., Г.И.Г., Г.В.В., С.К.С., Г.Ц.М., И.Б.Т., И.С.Т., Й.В.Й.,
В.С.В., Г. М. П., от приобщените по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.1 от НПК показания на св. Ж. от хода на ДП намиращи се на л.7 и л.81 от ДП, от заключението
на в.л. д-р Г. по изготвената в хода на ДП съдебно – медицинска експертиза, от
заключението на в.л. В.А. по изготвената в хода на ДП автотехническа
експертиза, от заключението на в.л. д-р М.Г.
и в.л. В.А. по допуснатата и изготвена в хода на съдебното следствие комплексна
автотехническа и съдебно - медицинска експертиза, от заключението на в.л. маг.
инж. В.И., маг. инж. С.Ш., маг. инж. Н.С. и д-р Г. по допуснатата и изготвена в
хода на съдебното следствие повторна тройна комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, от обяснението на подсъдимия Т., от вещественото
доказателство по делото, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият С.И. ***, заедно със семейството си. Не бил
осъждан за престъпления от общ характер.
Пострадалият С.Е.Ж. работел като мл. инспектор в група
„ООР" при РУ на МВР - Ловеч.
За времето от 08.00 часа до 20.00 часа на 15.03.2016 год.
пострадалия Ж. бил дневна смяна на работа, като сутринта, в сградата на РУ -
Ловеч пристигайки на работа, се явил на инструктаж. На инструктажа командира на
отделение - свидетелят Б.К., му разпоредил да отиде на адрес в гр. Ловеч, ул. "С."
№ 13, където трябвало да изчака обявеният за издирване св. И.С.Т. да излезе от
дома си, да го задържи и да го отведе в РУ на МВР Ловеч.
Пострадалият Ж. отишъл до място с патрулен автомобил управляван
от друг полицейски служител - св. Г.И.. На мястото сменил колегата си от
нощната смяна, който си тръгнал и Ж. останал сам.
Около 09.30 часа С.Ж., забелязал от посоченият му адрес
да излиза издирваното лице - свидетелят И.С.Т., като същия бил придружаван от
подсъдимият С.Т..
Св. И. Ст. Т. излизайки от входа на жилищната сграда, в която
живеел с родителите си, видял отпред пострадалия Ж., облечен с полицейска
униформа, и това видимо го притеснило. В същия момент Ж. му разпоредил „Стой
полиция, стой на място", при което св. Т. побягнал в посока на ж.п.
линията, а Ж. тичайки го последвал. Свидетелят Т. минал покрай дървените
бараки, които се намирали в района, след което стигнал до „У" - образното
кръстовище на ул. "Харманска" и ул. "Амбарица", където бил паркиран
лек автомобил „Пежо 306", с рег. № ОВ 1323 АХ. До автомобила Ж. забелязал подсъдимия
С.Т., в момент, в който последния го отключвал и се качил в автомобила. В този
момент Ж. видял и св. И. Ст. Т. да приближава автомобила и да се качва в него,
след което двете лица се заключили вътре в автомобила. Водач на автомобила бел
подсъдимият Т., а св. Т. седял на седалката до водача. Ж. няколко пъти разпоредил
на намиращите се в автомобила лица „Полиция, отвори", но последните не се
подчинили. Пред предната част на автомобила, на около 20-30 см. имало поставен пътен
знак „Пропусни движещите се с предимство”. Ж., съобразявайки това
обстоятелство, и невъзможността на автомобила да тръгне напред, застанал зад
автомобила, за да му препречи пътя назад, като отново разпоредил „Полиция,
изгаси двигателя и отвори вратата", удряйки едновременно с това, с радиостанцията
по задното стъкло на автомобила. Подсъдимият Т. се обърнал назад, видял
пострадалия Ж., но въпреки това привел лекият автомобил в движение, потегляйки
рязко назад. При тази маневра последвал удар между задната броня на автомобила
и външна задна повърхност на дясна колянна става на пострадалия Ж.. От удара
върху крайника на Ж. настъпило кръвонасядане на кожата в областта на дясна
колянна става – подкожен хематон, като в същото време се получило и изместване
на долните крайници по посока на движение на автомобила, с което започнало
пропадането на горната част от тялото на Ж. към тилната част на МПС. От
продължаващото ускорително движение на автомобила назад, тялото на пострадалия Ж.
паднало върху настилката, върху дясната седалищна област, при което се получили
констатираните охлузвания на кожата и кръвонасядания. Веднага след падането на
пострадалият Ж. на земята, подсъдимият Т. потеглил напред, посока към магазин
Била, напускайки местопроизшествието. След потеглянето на л.а. управляван от
подсъдимият Ж. се обадил на взводния си командир - свидетелят С.С. и го информирал
за случилото се. Веднага на мястото пристигнали свидетелите С.С. и Г.М. - началник
група ОРР. Двамата заварили пострадалият Ж., седнал на земята, да се държи за
главата, видимо изпитвайки болка. Двамата преценили, че няма време да изчакат
медицински екип и закарали Ж. *** за преглед.
Управлявания от подсъдимия С.Т. л.а. Пежо 306" с peг.
№ ОВ 1323 АХ, бил обявен за издирване. В тази връзка от дежурния ОДЧ свидетелите
Г.В. и И.Т. били изпратени на адрес в с. Баховица, обл. Ловеч, ул. "Г.
Димитров" № 46,
на който адрес подсъдимият имал роднини. По пътя за
село Баховица, свидетелите В. и И.Т. забелязали издирвания автомобил, който се
движел в противоположна на тяхната посока. Свидетелят И.Т. незабавно обърнал посоката
на движение на патрулния автомобил, пускайки светлинен и звуков сигнал, и
последвал подсъдимия. Подсъдимия забелязвайки полицейския автомобил увеличил скоростта,
но въпреки това бил застигнат и спрян до разклона за с. Лисец, където му била
извършена полицейска проверка. За установяването на автомобила бил уведомен
дежурния по ОДЧ, като на място пристигнали екипи на пътна полиция, териториална
и криминална полиция. В последствие подсъдимия С.Т. бил откаран в РУ на МВР - Ловеч,
където бил задържан за срок от 24 часа.
Видно от назначената и реализирана в хода на досъдебното
производство съдебно медицинска експертиза на пострадалия Ж. е причинено
кръвонасядане в областта на дясната колянна става и кръвонасядане с охлузване в
областта на дясната половина на седалището, повреда обуславяща временно и
неопасно разстройство на здравето.
Видно от заключението на назначената и реализирана в хода
на досъдебното производство съдебно автотехническа експертиза подсъдимият Т., като
водач на МПС е имал пряка видимост към тялото на пострадалия Ж., тъй като
същият е бил в задният десен край на автомобила и при потегляне на заден ход
обвиняемият е имал пряка видимост не само в огледалото за обратно гледане, но и
от дясно странично огледало към заден десен край на автомобила.
Видно от заключението на в.л. д-р М.Г. и в.л. В.А. по
допуснатата и изготвена в хода на съдебното следствие комплексна автотехническа
и съдебно - медицинска експертиза, в металната задна част на лекия автомобил
Пежо 306 няма побитости от удар на тялото на пострадалия Ж.. При първоначалния
оглед е установено притрИ.е на праха по задната пластмасова броня. При втория
оглед в.л. са установили отлюспена боя с размер около ф12 мм на 30 см от десен край на
автомобила под стъклото, и че е деформирано перото на задната чистачка на около
50 см от
десен край на автомобила. Установено е, че притрИ.ето на праха по задната
пластмасова броня на автомобила от удар в дясното коляно на Ж.. Установена е и
деформацията по задната чистачка от тялото на Ж., който според в.л. е подскочил
след удара в коляното и се е захванал за тавана, като тялото се е опряло в
задното стъкло. Установява се, че при скорост на автомобила със гранична
скорост - 8 км/час и удар в твърд предмет по металните елементи на автомобила
не се получават деформации, а енергията се превръща в работа на еластичните
сили. Установява се, че в настоящия случай ударът в дясното коляно на Ж. е от
пластмасова броня, която при тази гранична скорост не получава пластични
деформации, или счупване тъй като тя има свойството при определена деформация
да възвръща първоначалната си форма и размери без остатъчна деформация.
Установява се, че на пострадалия Ж. са причинени: кръвонасядане и охлузване в
областта на дясната половина на седалището и кръвонасядане в областта на
дясното коляно. Според в.л. се касае за травматични изменения само за меките
тъкани в областта на дясното коляно и дясната половина на седалището, с оглед
на което в.л. са приели, че ударът в областта на коляното е с малка близка до
гранична скорост, следва падане на пострадалия назад и получаване на
травматичните изменения в областта на седалището - кръвонасядане с охлузване,
което се дължи на действието на неравна грапава повърхност.
От заключението на в.л. маг. инж. В.И., маг. инж. С.Ш.,
маг. инж. Н.С. и д-р Г. по допуснатата и изготвена в хода на съдебното
следствие повторна тройна комплексна автотехническа и медицинска експертиза, се
установява, че на 15.03.2016 г. около 9,30 ч. водача С.И.Т. на автомобил
"Пежо 306" с peг. № OB 1323 АХ от състояние на покой осъществява
ускорително движение на заден ход в присъствието на С.Е.Ж., който се е намирал
зад тилната част на МПС във вертикално положение. Така МПС движейки се
транслационно и ускорително към Ж. е последвал удар между тилната част от
купето на автомобила (облицовка задна броня) и долен десен крайник (външна
задна повърхност на дясна колянна става) на пострадалия. Мястото на
първоначален контакт е реализирано под масовия център на Ж.. Установява се, че
с това е настъпил първоначалния контакт между тях, който от техническа гледна
точка представлява началото на удара. Той е осъществен под масовия център на
пострадалия Ж.. Според в.л. от посоченото начало на удара върху крайниците на Ж.
е възникнал ударен импулс, приложен в контактното петно и действащ по посока на
движение на автомобила. От това е настъпило съответно телесно увреждане
(кръвонасядане на кожата в областта на дясна колянна става - подкожен хематом),
но и изместване на долните крайници по посока на движение на автомобила - избИ.е
на опорите под масовия център на тялото. С това е започнало пропадане на
горната част от тялото на Ж. към тилната част на МПС с едновременно въртене
през масовия център. В същото време от продължаващото ускорително движение на
автомобила назад, тялото на пострадалия Ж. е придобило скоростта на МПС, като с
последващото спиране от страна на водача, то е паднало върху настилката, върху
дясната седалищна област, при което са се получили констатираните охлузвания на
кожата и кръвонасядания. С установяването на автомобила в покой и на
пострадалия Ж. върху настилката, произшествието е приключило. Установява се, че
в материалите по делото по тилната част на процесния автомобил (облицовка задна
броня на височина 0,56 м- снимка № 11 ) е намерено протрИ.е, което съответства
на височината на колянната става на пешеходец с височина 183 м. Установява се, че първоначалния
контакт между тилната част на лекия автомобил "Пежо 306" с peг. № OB
1323 АХ и тялото на пешеходеца е реализирано между облицовката на задна броня
на МПС и десния крак на пострадалия Ж.. Според в.л. при вертикално положение на
пострадалия Ж. зад тилната част на лекия автомобил "Пежо 306" с peг.
№ OB 1323 АХ (непосредствено зад автомобила и на разстояние зад него на 5 и 10 метра, водачът на МПС Т.
е имал техническа възможност да го възприеме като форма и местонахождение чрез
огледалата за обратно виждане и чрез обръщане назад (снимки с номера от № 1 до
№ 8 и схема № 1 в констативно съобразителната част на заключение). Според в.л.
скоростта на лекия автомобил "Пежо 306" с peг. № OB 1323 АХ,
управляван от подсъдимия Т. към момента на първоначален контакт при удара с
Жеков и последващо спиране е във функционална зависимост от пътя, което МПС е
изминало от състояние на покой и от разстоянието, на което се е намирал Жеков
до тилната част на МПС. Установява се, че при отстояние на Жеков на около метър
зад автомобила към момента, в който подсъдимия Т. е реализирал движение на
заден ход, скоростта към момента на първоначален контакт при удара е Ууд.1 =
2,2 м/сек = 7,92 км/час. При отстояние на Жеков на пет метъра зад автомобила
към момента, в който подсъдимия Т. е реализирал движение на заден ход,
скоростта към момента на първоначален контакт при удара е Ууд.5 = 4,9 м/сек =
17,64 км/час. При отстояние на Жеков на десет метъра зад автомобила към
момента, в който подсъдимия Т. е реализирал движение на заден ход, скоростта
към момента на първоначален контакт при удара е Ууа.10 = 6,93 м/сек = 24,95
км/час. Според в.л. по външната задна повърхност на дясна колянна става е
намерено крънонасядане на кожата - подкожен хематон с размери 10 на 5 см., тъмно морав цвят и
оточност на меките тъкани. В областта на дясната седалищна област се установи
охлузване на кожата с размери 5 на 5
см., разположено върху кръвонасядане с размери 15 на 10 см. Според в.л. установените
изменения на тялото на Ж. са от травматично естество и се дължат на удар в
областта на травмите от твърд - тъп предмет. Установява се, че при огледа на
процесния лек автомобил "Пежо 306" с peг. № OB 1323 АХ в тилната част
се констатира счупена пластмасова лайсна (с липсващо парче от нея, над заден
регистрационен номер на МПС ) на капака (пета врата) на багажното отделение
(снимка № 9-констативно съобразителна част на заключението). Според в.л. тази
деформация и счупване на лайсната не е описана в протокола за оглед на ПТП, но
се вижда на сн. Ф.К. 5 във фотоалбума за посетен оглед на МПС - стр. № 103 от
материалите по делото. Върху горната част от облицовката на задна броня
съществува протрИ.е с отнемане на повърхностен слой. Установява се, че при
осъществени следствени експерименти за числени стойности на скорости под 10-12
км/час (функционална зависимост от дебелина на метална конструкция, боя, лаково
покритие и контактна повърхност ) на МПС и контакт на плоски метални части от
купето на автомобила с тела поемащи кинетична енергия /човешки тела/ не са
констатирани пластични деформации.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира,
че подс. С.И.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 131 ал.2 пр.4 т.3 във вр. с чл.130 ал.1 от НК, като 15.03.2016
год. около 09.30 часа в гр. Ловеч, на кръстовището между ул.
"Харманска" и ул. "Амбарица" причинил лека телесна повреда
- разстройство на здравето,временно и неопасно за живота, извън случаите на
чл.128 и чл.129, изразяваща се в кръвонасядане в областта на дясната каляна
става и кръвонасядане и охлузване в областта на дясната половина на седалището
на С.Е.Ж., полицейски орган - младши
инспектор в група „Охрана на обществения ред" при РУ на МВР - Ловеч, при
изпълнение на службата му, като го е блъснал с управляваното от него моторно
превозно средство - л. а."Пежо 306", с peг. № OB 1323 АХ.
От обективна страна подс. Т. е осъществил изпълнителното
деяние, чрез действие като в гр. Ловеч, на кръстовището между ул.
"Харманска" и ул. "Амбарица" блъснал с управляваното от
него моторно превозно средство - л. а."Пежо 306", с peг. № OB 1323 АХ
длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б.„а" от НК при изпълнение на
функцията му като полицейски орган - младши инспектор в група „Охрана на
обществения ред" при РУ на МВР – Ловеч, с което му причинил лека телесна
повреда - разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, извън
случаите на чл.128 и чл.129, изразяваща се в кръвонасядане в областта на
дясната каляна става и кръвонасядане и охлузване в областта на дясната половина
на седалището. Характера и степента на
увреждането се установяват от заключението на вещото лице по съдебно -
медицинската експертиза, комплексната автотехническа и съдебно - медицинска
експертиза и повторната тройна комплексна автотехническа и медицинска
експертиза. Видно от трите цитирани по –
горе заключения на в.л. д-р Г., на пострадалия Ж. са причинени следните
травматични увреждания: по външната задна повърхност на дясна колянна става е
намерено кръвонасядане на кожата - подкожен хематом с размери 10 на 5 см., тъмно морав цвят и
оточност на меките тъкани. В областта на дясната седалищна област е установено охлузване
на кожата с размери 5 на 5 см.,
разположено върху кръвонасядане с размери 15 на 10 см., като според в.л. установените
изменения на тялото на Ж. са от травматично естество и се дължат на удар в
областта на травмите от твърд - тъп предмет. С оглед на заключенията на в.л. д-р
Г. по съдебно - медицинската експертиза, комплексната автотехническа и съдебно
- медицинска експертиза и повторната тройна комплексна автотехническа и съдебно
медицинска експертиза, в частта за причинените травматични увреждания на Ж., съдът
намира, че в следствие на блъскането на пострадалия с л.а. управляван от
подсъдимия Т., пострадалият е получил увреждания, довели до разстройство на
здравето му извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, тоест до лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Съдът кредитира изцяло заключението на повторната тройна
комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза, в която са описани
причинените на Ж. травматични увреждания, за достоверно при изграждане на
становището си, както за авторството на инкриминираното деяние, така и за
правната квалификация на същото, обсъдено само по себе си и въз основа на
свидетелските показания и конкретно установените по делото факти и
обстоятелства. Касае се за експертиза извършена компетентно и обективно въз
основа на обективни дадености, намерени и установени при съдебно - медицинското
освидетелстване на пострадалият извършено след инцидента и изготвената медицинска
документация. Експертизата е намерила и установили травматични увреждания,
които са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на
пострадалият - лека телесна повреда, по см. на чл.130, ал. 1 от НК. Относно
механизма на причинените увреждания, съдът отново дава вяра на заключението на повторната
тройна комплексна автотехническа и медицинска експертиза, според което
управлявания от подс. Т. л.а. от състояние на покой е предприел движение на
заден ход в момент, когато пострадалия Ж., се е намирал зад тилната част на автомобила
във вертикално положение, при което е последвал удар между тилната част от
купето на автомобила (облицовка задна броня) и долен десен крайник (външна
задна повърхност на дясна колянна става) на пострадалия, като от посоченото
начало на удара върху крайниците на Ж. е възникнал ударен импулс, приложен в
контактното петно и действащ по посока на движение на автомобила. От това е
настъпило съответно телесно увреждане (кръвонасядане на кожата в областта на
дясна колянна става-подкожен хематом), но и изместване на долните крайници по
посока на движение на автомобила - избИ.е на опорите под масовия център на
тялото. С това е започнало пропадане на горната част от тялото на Ж. към
тилната част на МПС с едновременно въртене през масовия център. В същото време
от продължаващото ускорително движение на автомобила назад, тялото на
пострадалия Ж. е придобило скоростта на МПС, като с последващото спиране от
страна на водача, то е паднало върху настилката, върху дясната седалищна
област, при което са се получили констатираните охлузвания на кожата и
кръвонасядания.
Подсъдимият Т. е осъществил изпълнителното деяние чрез
действие, като въпреки, че е видял, че зад автомобила се намира пострадалия Ж.,
е тръгнал назад, в следствие на което е
последвал удар в крайниците на Ж., с което на последния е причинено
кръвонасядане на кожата в областта на дясна колянна става-подкожен хематом),
като с последващото спиране от страна на подсъдимия като водач на л.а., и в
следствие на първия удар Ж. е паднал върху настилката, върху дясната седалищна
област, при което получил констатираните охлузвания на кожата и кръвонасядания,
в тази област.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при
евентуален умисъл - съзнавал е обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е допускал тяхното
настъпване. Този извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото
доказателства. Подсъдимият е издържал изпит на 04.12.1980 г. за категория В,
като от приложената справка за нарушител по делото се установява, че освен 1
бр. АУАН и издаденото въз основа на него НП, за инцидента предмет и на
настоящето дело, до настоящия момент последния не е наказван, от което следва
извода, че същия до датата на инцидента предмет на настоящето дело, в
продължение на 36 години е бил образцов водач на МПС. От приложената по делото
справка от централната база – КАТ, се установява, че автомобила е регистриран
на името на съпругата на подсъдимия, като датата на първата регистрация е
09.09.1993 г., следователно подсъдимия от една страна е бил образцов водач на
МПС, а от друга дълги години е управлявал процесното МПС, от което следва, че е
познавал отлично габаритите му и е можел да прецени, че от една страна пред
автомобила, се намира забранителна табела за движение напред, а от друга, че пострадалия
се намира зад автомобилът му и той не може да премине безпрепятствено, но
въпреки това е тръгнал. С действията си Т. е преследвал друга цел – да избяга
от мястото и да помогне на синът си да се укрие, но е имал представа за намиращия
се зад автомобила Ж., като се е съгласявал и примирявал с това увреждане. Подс.
Т. е съзнавал, че намиращото се зад автомобила
лице е полицейски орган, облечен в полицейска униформа, с отличителни
знаци, както и че същия, в този момент изпълнява своите функции във връзка със
вменените му служебни задължения да издири и задържи св. И.Ст. Т.. С оглед на
което направените от адв. Ц. възражение, че в случая предвид средството с което
са причинени уврежданията, деянието следвало да се квалифицира като опит за
убийство, се явяват неоснователни.
Безспорно от приложените по делото писмени доказателства
и показанията на разпитаните свидетели се установи, че подсъдимия е причинил
травматичните увреждания на пострадалия свидетел в качеството му на
длъжностно лице при изпълнение на функцията му като полицейски орган - младши
инспектор в група „Охрана на обществения ред" при РУ на МВР – Ловеч. Съдът
намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, и че Ж.
е получил описаните по – горе телесни увреждания при изпълнение на служебните
му задължения, тъй като анализа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства водят до несъмнения извод, че е налице пряка причинно -
следствена връзка между това му качество и причините за нанесените му телесни
повреди. Посоченото се установява категорично, както от показанията на
свидетеля Ж., така и от тези на свидетелите Б.К., Г.Г., С.С. и Г.М.. Съдът отчита обстоятелството, че св. Б.К., Г.Г.,
С.С. и Г.М., които действително са колеги на пострадалият и работят в едно и
също държавно учреждение, но съдът кредитира напълно показанията им като
логични, еднопосочни и непротиворечащи си по между си, с приложените писмени
доказателства, както и с показанията на останалите разпитани по делото
свидетели и заключенията на в.л. по
допуснатите и изготвени в хода на ДП и съдебното следствие експертизи.
Съдът намира, че обвинението срещу подсъдимия Т. е
доказано по безспорен и несъмнен начин,
и че от събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи
категоричен извод, че подсъдимия е автор на престъплението за което е предаден
на съд, поради което направените в тази връзка възражения от защитникът му се
явяват неоснователни. Съдът намира даденото от подс. Т. обяснение, видно от
което последния категорично отрича да е извършил деянието за което е предаден
на съд, обяснението му, че не е тръгнал на заден ход, и че не е възприел зад
автомобила си пострадалия, а че същия се е намирал на около 50 метра от лекия автомобил
за негова защитна теза, и не кредитира тези негови обяснения, тъй като
цялостния доказателствен материал и обективните данни по делото опровергават
категорично обяснението на подсъдимия и доказват приетата по - горе фактическа
обстановка. Съдът стигна до този извод съпоставяйки обясненията на подс. Т. със
събраните по делото писмени доказателства, с изготвените в хода на ДП съдебно
медицинска и допуснатата и назначена в хода на съдебното следствие повторна
тройна комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, с показанията
на свидетелите С.Е.Ж., Б.К.К., Г.И.Г., Г.В.В., С.К.С., Г.Ц.М., И.Б.Т., И.С.Т., Й.В.Й.,
В.С.В., Г. М. П., и приобщените по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.1 от НПК показания на св. Ж..
Обвинителната теза се основава на показанията на
разпитаните по делото свидетели, които са посочени по – горе.
На тези доказателства противостоят единствено обясненията
на подс. Т. и показанията на неговия син – св. И. Ст. Т..
За да прецени достоверността на събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства, съдът оцени изнесеното от всеки един
от свидетелите и подс. Т., с оглед обективната възможност, на всеки един от тях
да възприеме фактите за които свидетелства, възможната заинтересованост на
всеки един от свидетелите, вътрешната логическа убедителност и обективна
интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а така също и изнесеното от
всеки един от свидетелите и обяснението на подс. Т., показанията на
пострадалият Ж. и на св. И. Ст. Т., съпоставено с останалите ангажирани по
делото доказателствени източници, формиращи цялостната доказателствена
съвкупност по делото.
В тази връзка, съдът не споделя възражението на адв. Ц.,
че Ж. като пострадал бил заинтересован от изхода на делото, и че показанията му не следвало да се кредитират. При преценката на показанията на пострадалият
Ж., съдът подложи същите на критична оценка, с оглед възможната му
заинтересованост, предвид факта, че същия е пострадал по делото. След
подробен анализ на ангажираните гласни доказателства, и преценка на факта за
възможната заинтересованост от изхода на делото, предвид факта, че същия е
пострадал по делото, съдът кредитира показанията на свидетеля Ж., като
депозирани от лице, непосредствено възприело фактите, за които свидетелства,
предвид служебната му ангажираност да присъства на мястото, където е
осъществено деянието, в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на
функциите му, което еднозначно и без противоречиво се установява от показанията
на всички разпитани по делото свидетели и от приложените писмени доказателства.
Депозираните от свидетеля Ж. показания, относно главния факт на доказване, се
намират в пълна хронологическа последователност и логическа убедителност. При
извършената от съда оценка на показанията на този свидетел, в частта, в която последния
свидетелства относно факта, къде се е намирал, когато автомобила управляван от
подсъдимия е потеглил, че автомобила е потеглил на заден ход и първото
съприкосновения между него и л.а., не бяха констатирани противоречия внасящи,
каквото и да е съмнение, относно обективността и безпристрастността на
депозираните от него показания и едновременно с това показанията на този
свидетел са житейски убедителни и в съответствие с правилата на формалната
логика, а и със заключението на повторната тройна комплексна автотехническа и
съдебно медицинска експертиза. В хода на съдебното следствие, съдът констатира
противоречия в показанията на св. Ж., изразяващи се в това, какво точно се е
случило след първото съприкосновение между л.а. управляван от подсъдимия Т. и
пострадалия, както и относно обстоятелството имало ли е на местопроизшествието и
други лица, освен пострадалият, подсъдимият и неговият син, което наложи
прочитането на показанията на св. Ж. от хода на ДП /л.7 и л.81 от ДП/ при
условията на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.1 от НПК, като съдът съпоставяйки
останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства и заключението на
допусната и изготвена в хода на съдебното следствие повторната тройна
комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза кредитира именно
показанията на св. Ж. дадени от него в хода на съдебното следствие и отразени в
протокол от 07.02.2017 г., а не тези дадени от него в хода на съдебното
следствие на 03.07.2017 г. и тези дадени от него при проведените му два разпита
в хода на ДП, тъй като именно показанията на Ж. отразени в протокол от
проведено съдебно заседание на 07.02.2017 г. съответстват на останалите събрани
по делото писмени и гласни доказателства и на заключението на повторната тройна
комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза. Съдът не кредитира
показанията на св. Ж. дадени от него в с.з. проведено на 03.07.2017 г., в частта,
която същия заявява: „…Тогава аз скочих и се хванах за фугата която се намира
между горния капак и задната трета врата. Движехме се назад около метър, два,
три. Тогава водача рязко спря и аз паднах на земята….”, тези дадени от него в
хода на ДП на 15.03.2016 г., в частта, в която същия заявява: „… Подскочих и се
хванах за тавана на колата, бях във въздуха и се държах. След това се изпуснах
и паднах на земята зад автомобила…”, както и тези дадени от него в хода на ДП
на 17.10.2016 г., в частта, в която заявява „…и отдясно в таза…”, тъй като в
тази части показанията му освен, че са вътрешно противоречиви противоречат и на
заключението на повторната тройна комплексна автотехническа и съдебно
медицинска експертиза и писмените доказателства по делото. В останалата част,
съдът вземайки предвид начина, по който св. Ж. изяснява фактите в хода на
извършените му четири разпита, в това число и направеното от последния описание
на събитията, до и след първото му съприкосновение с управлявания от подсъдимия
л.а., съпоставени със заявеното от вещите лица изготвили повторната тройна
комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза, от което се
установява, че по тилната част на процесния л.а. /облицовка задна броня на
височина 0,56 м
- сн.11/ е намерено протрИ.е, което съответства на височината на колянната
става на пострадалия, за когото по делото са налице писмени доказателства, че е
с височина 183 см.,
дава основание да се приеме, че в останалата част показанията на св. Ж. са
достоверни, и че между него и управлявания от подсъдимия л.а. е имало контакт,
в следствие на който са получени уврежданията на пострадалият. По изложените по
– горе съображения съдът намира, че показанията на св. Ж., в частта, в която
свидетелства за собственото си поведение, след последвалия удар между тилната
част на купето на управлявания от подсъдимия автомобил и неговия долен десен крайник
са противоречиви и алогични, и цени същите като недостоверни. В останалата им
част показанията му са съответни на показанията на останалите разпитани
свидетели по делото, отчасти с изключение тези на св. И. Ст. Т., на писмените
доказателства по делото и на заключението на в.л. по изготвената повторна тройна
комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза и съдът цени същите,
като обективни и безпротиворечиви.
В.л. са категорични и за това, че при вертикално
положение на пострадалият Ж. зад тилната част на процесния л.а. /непосредствено
зад него и на разстояние на 5 и на 10 метра, подсъдимият Т. е имал техническа
възможност да го възприеме като форма и местонахождение чрез огледалата за
обратно виждане и чрез обръщане назад, с оглед на което дадените от подсъдимия Т.
обяснения, че не е видял пострадалият, и че е възприел униформен служител на 50 метра от
местонахождението на л.а., се явяват изолирани и не почиващи на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и заключението на в.л. по повторната
тройна комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза.
Показанията на св. Ж. съответстват и на показанията на
свидетелите Б.К.К., Г.И.Г., Г.В.В., С.К.С., Г.Ц.М., И. Б.Т., Й.В.Й., В.С.В., Г.
М. П. и отчасти с тези на св. И. Ст. Т.. Обща особеност на тези свидетели /с
изкл. на св. И. Ст. Т./ е, че същите не са очевидци на извършването на
инкриминираното деяние описано в обвинителния акт. Техните показания обаче също
представляват преки доказателства, тъй като е безспорно, че двама от тях - С.С.
и Г.М., са полицейските служители, които са се отзовали на подадения от
пострадалият Ж. сигнал след инцидента, и първи са разговаряли с него. Св. Б.К.
е командира на отделението, в което е и пострадалият, който именно е провел
сутринта преди инцидента инструктаж на последния, и който му е разпоредил да
отиде на адреса на подсъдимия, за да смени колегите си от нощна смяна, да
изчака излизането на св. И. Ст. Т. от домът му и при появата му да го задържи.
Св. Г.Г. е полицейския служител, който е закарал Ж. на адреса на подсъдимият Т..
Ето защо съдът намира, че всички тези свидетели дават информация относно факти,
влизащи в предмета на доказване по смисъла на чл.102, т.1 от НПК. От друга
страна относно основните факти, влизащи в предмета на доказване по настоящото
производство, а именно извършеното престъпление и участието на подсъдимия в
него, показанията на всички разпитани свидетели по същество пресъздават
казаното им от свидетелят Ж. и последващите събития. Съдът намира, че
показанията на всички цитирани по – горе свидетели следва да бъдат кредитирани,
тъй като в показанията им не се наблюдават противоречия и няма данни по делото
цитираните по – горе свидетели да са били във влошени отношения с подсъдимия
преди деянието, описано в обвинителния акт, за да имат мотив да го набедят в
престъпление, което не е извършил. Анализа на показанията на цитираните по -
горе свидетели води до извода, че същите са непротиворечиви, логични и
убедителни, съответстват на събраните по делото писмени доказателства и заключението
на изготвената по делото на повторната тройна комплексна автотехническа и
съдебно медицинска експертиза. По делото бяха разпитани още св. В., св. Й., св.
В., св. П. и св. И. Б. Т., които, в качеството си на полицейски органи са
участвали при установяване местонахождението и задържането на подс. Т. след инцидента,
от показанията на които се установява, как и къде са задържали подсъдимия Т. /на
разклона с. Лисец – с. Баховица, в
посока на движение гр. Ловеч/, като и петимата са единодушни, че причината за
издирването и задържането на подсъдимия бил инцидента, в който пострадал техен
колега - св. Ж..
Съдът не кредитира показанията на свидетелят И. Ст. Т.,
по отношение на които, освен че са налице данни за възможна заинтересованост,
като син на подсъдимия, но и поради факта, че показанията на този свидетел, са
в противоречие с показанията на останалите разпитани по делото свидетели по
отношение на които свидетели, както бе посочено по - горе, не е налице, каквато
и да е индиция за заинтересованост и необективност в техните показания. От
показанията на свидетелят И. Ст. Т. се установява, че на процесния ден възприел
св. Ж., който му разпоредил „чакай –
чакай, спри..”, но понеже се страхувал от полицаи, за това и не спрял, а
тръгнал да бяга, като бил направил една обиколка около квартала тичайки,
„..след това тати се беше качил в колата и аз се качих с него в колата и
потеглихме. Полицая беше много на далече, сигурен съм и съм убеден на хиляда
процента, че не е имало никакъв удар на полицая с колата…”. Съдът не кредитира
показанията на този свидетел, в частта, в която последния заявява, че когато
подсъдимия Т. потеглил с л.а. действително имало полицай, но същия бил на
далечно разстояние от автомобила, както
и че не е имало контакт между пострадалия Ж. и л.а. управляван от баща му, тъй
като същите противоречат, с останалите доказателства по делото. Предвид
останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства, и заключението на изготвената
повторна тройна комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза съдът
намира, че свидетелят И. Ст. Т., не пресъздава обективно възприети от него
факти, а същите са депозирани единствено в подкрепа на защитната теза на
подсъдимия.
Съдът като взе предвид специфичния характер и
доказателствената природа на обясненията на подсъдимия, които освен важен
източник на доказателства са и средство на защита, не дава вяра на дадените от
същия обяснения, че не е извършил деянието за което е предаден на съд, че не е виждал,
в процесния ден преди инцидента и по време на инцидента св. Ж., че не го е
възприел потегляйки зад автомобила си, че не го е блъснал с автомобила, както и
че не е правил маневра назад, тъй като така депозираните му обяснения се
опровергават от показанията на всички разпитани по делото свидетели, отчасти с
изключение тези на св. И. Ст. Т., събраните писмени доказателства и
заключението на повторната тройна комплексна автотехническа и съдебно
медицинска експертиза, а освен това последните, както е посочено и по – горе противоречат
и на показанията на св. И. Ст. Т.. относно това къде точно се е намирал св. Ж.,
когато подсъдимият и св. И. Ст. Т. са излезли от входа на жилищния блок, в
който живеят, отИ.ето им до л.а., качването в него и потеглянето на автомобила.
Видно от обясненията на подс. Т., „…На 15.03.2016 год., точно часа не си
спомням около 09.00-9.15 часа излязох от дома си и тръгнах по стълбите на долу. Между партера и първия етаж
имаше полицай, минахме покарай него, излязохме, продължихме и стигнахме до
колата. Отключих и влязох, отключих на сина си, той влезе вътре след което
погледнах на задното огледало да тръгна в посока м-н „Била“ и видях един
полицай който идваше от към гарата, но кой е, какъв е не съм го видял. Тръгнахме стигнахме до с. Баховица
и жена ми се обади, че трябва да се върна в гр. Ловеч веднага. Оставих синът си
в с. Баховица и тръгнах в посока гр. Ловеч. …”, което противоречи на
показанията на св. И.Ст. Т., от които се установява „…Беше м. март миналата година, сутринта рано
около 9.00-10.00 часа рано-рано. Слизахме по стъпалата да си ходим на село и
видях долу в мазата един полицай, който беше униформен, не го познавах, беше
сам. След това тръгнахме да се качваме в колата с баща ми. Беше до входа на
блока, където е входа за мазите. Понеже нищо не бяхме направили ние се качихме
в колата, той беше много далеч от нас и ми каза „…чакай - чакай спри…”, а пък
аз нищо не бях направил, продължихме и не сме се спирали, и се качихме в
колата. Понеже мен ме беше страх, тъй като са ме спуквали от бой без причина
полицаите, аз не спрях както ми нареди
полицая, тъй като нищо не бях направил и тръгнах да бягам защото ме беше много
страх от него. След това се качих в колата, направих една обиколка около
квартала тичайки, след това тати се беше качил в колата и аз се качих с него в
колата и потеглихме….”. С оглед на
гореизложеното, освен, че е налице противоречие относно това, кога св. И.. Т.
се е качил в л.а., съдът намира, и че показанията на свидетелят И. Ст. Т.
налагат впечатлението, че чрез тях не се пресъздава обективно случилото се, а
по - скоро пресъздават предварително обмислена версия, която има за цел да
подкрепи версията, лансирана от подсъдимия. Този извод се затвърждава освен от
съществените противоречия между показанията на този свидетел и обяснението на
подсъдимия от една страна, от противоречието им с останалите гласни и писмените
доказателства по делото, и заключението на изготвената повторна тройна
комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза, от което безспорно
се установява, че е имало удар между л.а. управляван от подсъдимия и
пострадалия Ж., в следствие на който удар са получени описаните в експертизата
увреждания на Ж.. Тези противоречия са индиция, че показанията на св. И. Ст. Т.
са съгласувани предварително, но това съгласуване няма как да обхване всеки
детайл от лансираната версия, което от своя страна е довело до цитираните
противоречия. Този извод съдът направи, и като съобрази обективните факти,
сочещи на това, че на Ж. са били причинени увреждания на здравето – изразяващо
се в кръвонасядане в областта на дясната каляна става и кръвонасядане и
охлузване в областта на дясната половина на седалището, които са описани в съдебно
– медицинско свидетелство №30/2016 г. и констатирани от вещото лице д-р Г..
Тези увреждания и липсата на друго обяснение за появата им мотивираха съда да
приеме, че обясненията на подсъдимия са защитно средство, а показанията на св. И.
Ст. Т. са недостоверни. Като доказателствено средство, обясненията на
подсъдимия следва да бъдат подложени на внимателна и критична оценка, като
същите бъдат обсъждани, както относно тяхната вътрешна убедителност, така и с
оглед останалият доказателствен материал, доколкото подсъдимият е най -
заинтересован от благоприятния изход на делото за него, а така също и че с
оглед упражняваното от него право на защита, същият не е обвързан от
неблагоприятни последици, с оглед обясненията, които дава в това си процесуално
качество. С оглед на гореизложеното и след извършеният обстоен анализ на
обясненията на подсъдимия и свидетелските показания по делото, съдът
констатира, че обясненията на подс. Т. напълно противоречат на показанията на
разпитаните по делото свидетели, чиито свидетелски показания съдът кредитира
като достоверни и обективно пресъздаващи фактите, както и съответстващи на
писмените доказателства по делото. Предвид на което направените в тази връзка
от адв. Ц. възражения се явяват неоснователни.
Неоснователни са и възраженията на адв. Ц., че и
подсъдимия Т. и св. И. Ст. Т., били категорични, че движение на заден ход на
процесния л.а. не е имало. Внимателния прочита на обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелят, сочат на това, че подсъдимия действително е
категоричен, че движение на заден ход не е имало, докато св. И. Ст. Т. видно от
показанията му заявява „..Не си спомням дали напред или назад сме тръгнали…”.
Обстоятелството, че л.а. е тръгнал първоначално назад се извлича от гласните и
писмени доказателства по делото и заключението на в.л. по изготвената повторна
тройна комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза, в която
връзка аргументи са изложени по – горе.
Съдът не дава вяра на заключението на допуснатата и
изготвена в хода на ДП автотехническа експертиза, тъй като последната отчасти противоречи
на изготвения в хода на досъдебното производство протокол за оглед на
веществени доказателства и приложен фотоалбум, на гласните доказателства по
делото и на заключението на повторната тройна комплексна автотехническа и
съдебно медицинска експертиза.
Съдът не дава вяра на заключението на допуснатата и
изготвена в хода на съдебното следствие комплексна автотехническа и съдебно -
медицинска експертиза, в автотехническата част, където е описан механизма на
получените увреждания на пострадалия, тъй като в тази част експертизата отчасти
противоречи на изготвения в хода на досъдебното производство протокол за оглед
на веществени доказателства и приложен фотоалбум, както отчасти и на гласните
доказателства на пострадалият, в кредитираната от съдът част. Безспорно от
снимковия материал се установи, че Ж. не е имал съприкосновение със задната
чистачка на автомобила управляван от подсъдимият и че деформацията на
чистачката е станала в последствие, след оставянето на процесния автомобил като
веществено доказателство по делото в базата на МВР. В съдебно медицинската част
експертизата отговаря на обективните находки, и е съответна на останалите
събрани по делото доказателства, поради което в тази част съдът я възприема
като пълна, точна, ясна, обоснована и отговаряща на поставените задачи,
изготвена въз основа на теоретичните познания и професионалния опит на в.л. д-р
Г..
Съдът дава вяра на заключението на допуснатата и
изготвена в хода на съдебното следствие повторната тройна комплексна
автотехническа и съдебно медицинска експертиза, което възприема като пълно,
точно, ясно, обосновано и отговарящо на поставените задачи, изготвено въз
основа на теоретичните познания и професионалния опит на четирите в.л. участващи
при изготвянето й, поради което по делото не възниква съмнение относно неговата
правилност. Въз основа на заключението на изготвената в хода на съдебното
следствие повторна тройна комплексна автотехническа и съдебно медицинска
експертиза, съдът установи, механизма на настъпване на ПТП и получените
увреждания.
Съдът кредитира и приобщените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства – протокол за претърсване
и иземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, протокол за оглед
на веществени доказателства, фотоалбум за посетено изземване на л.а. Пежо с ДК
№ОВ 1323 АХ, съдебно медицинско свидетелство №30/2016 г., справки от КАТ,
справка за съдимост на подс. Т., справка за нарушител на подс. Т.,
длъжностна характеристика на пострадалия Ж. и писмени документи удостоверяващи
служебното му положение. Същите са приложени и приети като доказателства,
намират се в отношение на допълване с останалите доказателствениматериали,
не се оспорват от страните и са приобщени по съответния процесуален ред – чрез
прочитането им.
Иззетото по делото веществено доказателство – лек
автомобил „Пежо” с ДК №ОВ 1323 АХ, с оглед обективните находки по същия, съдът
отчете, че е допринесло в значителна степен за разкрИ.е на обективната истина
по делото.
Неоснователния са и направените от адв. Ц. възражения,
касаещи правната квалификация на повдигнатото на подсъдимия обвинение, както и
възраженията му, че ако в случая е налице извършено престъпление, то същото
следвало да бъде квалифицирано по Глава единадесета Раздел ІІ „Престъпления по
транспорта и съобщенията”, или по Глава втора Раздел І, опит за убийство. Съдът
намира, че по делото не е събрано нито едно доказателство, установяващо пряк
умисъл, както и непредпазливост при извършване на инкриминираното деяние,
каквото е изискването за съставомерност на деянието по посочените от адв. Ц.
текстове на НК. В допълнение следва да се отбележи, че както пострадалият
така и заключението на в.л. по повторната
тройна комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза, сочат, че при
извършване на маневрата движение назад автомобилът се е движел много бавно и е
изминал около метър – метър и половина, преди да спре, като целта на водача е
била да напуснат мястото, за да се укрие св. И. Ст. Т.. С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че обвинение за умишлено предизвикано ПТП, за ПТП
по непредпазливост или за опит за убийство би било останало недоказано и несъставомерно
от субективна страна. Съдът намира, че с оглед събраните по делото
доказателства обвинение за умишлено предизвикано ПТП, за ПТП по непредпазливост
или за опит за убийство ще бъде несъставомерно и от неговата обективна страна.
Както заключенията на единичната съдебно медицинска експертиза, така и
комплексната автотехническа и съдебно медицинска и повторната тройна комплексна
автотехническа и съдебно медицинска експертиза установяват, че на пострадалия Ж.
са причинени такива увреждания, които са съставомерни по чл.130, ал.1 от НК.
Следователно, причинената с деянието телесна повреда, няма
характеристиките на средна такава, по см. на чл.129 НК, поради което
и деянието няма как да бъде квалифицирано по Глава единадесета Раздел ІІ
„Престъпления по транспорта и съобщенията”, тъй като ще бъде несъставомерно и
от обективна страна. В този смисъл е и Решение №64/11.04.2016 по дело
№67/2016 на ВКС, НК, II н.о., в което е посочено, че „основните фактическите
състави на непредпазливите престъпления по транспорта са дадени в чл.
343 ал.1 от НК. Техните съставомерни обществено опасни последици са
причиняване на значителни имуществени вреди, тежка или средна телесна повреда и
смърт. Законът не предвижда състав на непредпазливо транспортно престъпление
при причиняване на лека телесна повреда. Същото се отнася без съмнение и за
квалифицираните състави на тези престъпления по чл.
343 ал.3 от НК. Използваната от закона формулировка- „настъпила
телесна повреда на повече от едно лице” не сочи на съставомерност при
причиняване на лека телесна повреда, след като такава не е предвидена в
основните състави на престъплението. Прокурорът правилно се позовава и на ППВС
№ 1/ 83 г,
от чието съдържание без съмнение е видно, че квалифицираният състав на чл.
343 ал.3 от НК е налице при причиняване на тежки или средни телесни
повреди на повече от едно лице.”
Съдът намира, че липсва основание в тезата на защитата на
подсъдимия, че деянието на подсъдимия Т., ако е било осъществено е следвало да
се квалифицира като опит за убийство. Безспорно от събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява, че подсъдимият не е целял да причини смъртта
на Ж., като това възражение не намира опора в приетите за установени фактически
обстоятелства, относими към инкриминирания от обвинението престъпен състав. Съдът
намира, че правейки маневра движение на заден ход подсъдимият не е имал
формирана представа, да посяга на живота на пострадалото лице и не е желаел настъпването
на смърт на пострадалия. Целта му, както е посочено и по – горе е да попречи да
бъде задържан синът му, в каквато насока са изложени мотиви и по – горе при
обсъждане на деянието от субективна страна.
Предвид така изложените съображения съдът квалифицира
деянието на подсъдимия Т., призна го за виновен и го осъди.
Причина за извършеното престъпление е незачитането на
съществуващия правов ред и проявеното неуважение към държавните институции.
Приетата за установена фактическа обстановка се доказва
от писмените доказателства по делото, от показанията на разпитаните по делото
свидетели: С.Е.Ж., Б.К.К., Г.И.Г., Г.В.В., С.К.С., Г.Ц.М., И. Б.Т., Й.В.Й., В.С.В.,
Г. М. П., от заключението на в.л. маг. инж. В.И., маг. инж. С.Ш., маг. инж. Н.С.
и д-р Г. по повторната тройна комплексна автотехническа и медицинска
експертиза.
При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимия Т., съдът взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия,
обществената опасност на дееца и деянието, процесуалното му поведение, както и
начина на извършване на деянието, и съобразявайки останалите обстоятелства,
очертаващи спецификата на деянието, както и данните за личността на подсъдимия
го осъди на основание чл.131, ал.2, пр.4, т.3 във вр. с чл.130, ал.1 и чл.54 от НК, на 1 /една/ година лишаване от свобода. Съдът съобрази, че по делото
липсват данни подсъдимият да е лице с висока степен на обществена опасност,
както не са налице доказателства телесната агресия да е типична характеристика
на неговото обичайно поведение.
Тъй като подс. Т. не е осъждан на наказание лишаване от
свобода, и с оглед данните по делото, съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и поправянето на осъденият не е наложително същият да го изтърпи
ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на
определеното наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
Съдът намира, че така наложеното наказание на подс. Т. е
справедливо, и че съответства на обществената опасност на деянието и на автора
му и чрез него ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
Съдът обсъди и възможността за определяне на наказанието
на подсъдимия при условията на чл.55 от НК и стигна до извод, че не са
налице предпоставките за това. Вярно е, че са налице смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства – чисто съдебно минало и добри характеристични
данни, но същите не са от съответния характер – изключителни или многобройни,
за да формират извод за несъразмерна тежест на предвиденото наказание.
Приложението на този институт би било проява на прекомерна и неоправдана с
оглед целите на наказанието снизходителност и би било в явно противоречие с
преследваните цели на наказанието. С оглед на това, и след като не намери
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при
наличието на които и най - лекото предвидено в закона наказание за конкретното
престъпление се явява несъразмерно тежко, съдът не приложи разпоредбата на
чл.55 от НК. Наличните смекчаващи обстоятелства мотивираха съдът да наложи на
подс. Т. определеното по - горе наказание.
По
гражданският иск.
Гражданския
иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е предявен
навреме и с определение от 07.02.2017 г. е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство. Пострадалият е конституиран, като граждански ищец и
частен обвинител в процеса с адв. Н..
Процесуалният
представител на пострадалият, моли гражданския иск да бъде уважен от съда по
справедливост, в размер, по преценка на съда, като излага, че поисканото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000,00 лева, считано от датата
на деянието до окончателното им изплащане, ведно с направените разноски по
делото е завишен.
Съобразявайки принципа на справедливост, съществуващата
съдебна практика, конкретната фактическа обстановка, характера и вида на
телесната повреда, съдът прие, че претендиращото обезщетение за причинени
неимуществени вреди следва да бъде уважено от съда в размер от 2000,00 лева. По
делото липсват каквито и да е доказателства пострадалият да е закупувал
лекарства, както и да е отсъствал продължително време от работа, които да
обусловят обезщетение в искания размер от 10000,00 лева. В размера от 2000,00
лева, според съда би се възмездила накърнената чест и достойнство на Ж., по
повод нанесената му телесна повреда, в качеството му на полицейски орган –
младши инспектор в група „Охрана на обществения ред” при РУ на МВР Ловеч, пред
колеги, общественост и приятели. Съдът намери, че е налице причинно следствена
връзка между конкретното процесно престъпно деяние и причинените
неимуществени вреди.
В предвид изложеното, с присъдата си
съдът осъди подс. Т. да заплати на пострадалия Ж., сумата от 2000,00 /две хиляда/ лева, представляваща
причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 15.03.2016 год.
до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли като неоснователен и
недоказан приетия гр. иск за неимуществени вреди в частта над 2000,00 лева до
10000,00 лева.
При този изход на процеса, съдът осъди подсъдимият Т. да
заплати на гр. ищец Ж. сумата от 600,00 лева, представляваща разходи за
адвокатско възнаграждение.
При този изход на процеса, съдът осъди подсъдимият Т. да
заплати на ОД на МВР Ловеч сумата от 309,12 лева, представляваща разноски за
експертизи.
При този изход на процеса, съдът осъди подсъдимият Т. да
заплати на РС Ловеч сумата от 1638,88 лева, представляваща разноски за в.л. и
експертизи и сумата от 80,00 лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданският иск.
При този изход на процеса, съдът присъди вещественото доказателство
по делото: л.а. „Пежо” 306, с рег. №ОВ 1223 АХ, иззет с протокол за изземване
от 15.03.2016 г. /оставен на съхранение с приемо - предавателен протокол в
складова база на ОД на МВР гр. Ловеч/, след влизане на присъдата в сила да се върне
на подсъдимия Т..
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в
този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: