№ 89
гр. Чирпан, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло М. Енчев
при участието на секретаря Ивона В. Денева
като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Гражданско дело №
20245540100419 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26 ал.1, предл.1 от ЗЗД,
вр. чл. 24а, ал.9 от ЗСПЗЗ и чл.55 ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът С. И. В. твърди в исковата си молба, че се занимава с животновъдна дейност, за
нуждите на която ежегодно е сключвал договор с Община Братя Даскалови за наем на общински
пасища и мери. Общинските пасища и мери са предоставяни на В. по реда на чл.37 б.„и“, ал.13 и
ал.14 от ЗСПЗЗ.
За доказване на тези обстоятелства представя 2 /два/ договора:
1. Договор № 27 от 16.08.2022 г. за наем на общински пасища и мери, по силата на който
Община Братя Даскалови е предоставила за временно и възмездно ползване подробно описаните в
чл. 1 от Договора недвижими имоти с обща площ от 965353 кв.м (деветстотин шестдесет и пет
хиляди триста петдесет и три квадратни метра) срещу наемна цена от 5484,28 лв. (пет хиляди
четиристотин осемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки).
В договора е уговорено, че годишният наем се заплаща за стопанската 2022 г. / 2023 г. с
подписване на договора.
Сочи, че в чл.4 от Договора за наем е предвидено, че същият влиза в сила от 01.10.2022 г.
и е за срок от 1 /една/ стопанска година, като изтича на 30.09.2023 г.
По този договор за наем на 08.09.2022 г. от страна на счетоводството на Община Братя
Даскалови на името на С. В. била издадена Фактура № 10026/08.09.2022 г.
С. В. на 09.09.2022 г. заплатил изцяло в брой наема в размер на 5484,28 лв. (пет хиляди
четиристотин осемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки), за което му била издадена
Квитанция № 698 / 09.09.2022 г. от счетоводството на Община Братя Даскалови, както и Фискален
бон от същата дата за заплатената в брой сума в полза на общината.
2. Договор № 36 от 20.09.2022 г. за наем на общински пасища и мери, по силата на който
1
Община Братя Даскалови е предоставила за временно и възмездно ползване подробно описаните в
чл. 1 от Договора недвижими имоти с обща площ от 631892 кв.м (шестстотин тридесет и един
хиляди осемстотин деветдесет и два квадратни метра) срещу наемна цена от 6608,92 лв. (шест
хиляди шестстотин и осем лева и деветдесет и две стотинки).
В договора е уговорено, че годишният наем се заплаща за стопанската 2022 г. / 2023 г. с
подписване на договора.
Сочи, че в чл.4 от Договора за наем е предвидено, че същият влиза в сила от 01.10.2022 г.
и е за срок от 1 /една/ стопанска година, като изтича на 30.09.2019 г.
По този договор за наем на 29.09.2022 г. от страна на счетоводството на Община Братя
Даскалови на името на С. В. била издадена Фактура № 10032/29.09.2022 г.
С. В. на 03.10.2022 г. с платежно нареждане заплатил изцяло по сметката на общината
наема в размер на 6610.00 лв. (шест хиляди шестстотин и десет лева). Реално бил задължен
наемателя да плати сумата 6608.92 лв.
Според чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския
поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл.24а. ал.2 на собственици или
ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в
Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните
животни, по цена, опредЕ. по пазарен механизъм. Пасища, мери и ливади от държавния и
общинския поземлен фонд се предоставят под наем или аренда на лица, които нямат данъчни
задължения, както и задължения към Държавен фонд „Земеделие“, държавния поземлен фонд,
общинския поземлен фонд и за земи по чл.37в, ал.З, т.2.
Според ал.13 на цитираната норма останалите свободни пасища, мери и ливади от
общинския и държавния поземлен фонд се отдават под наем чрез търг, в който се допускат до
участие само собственици на пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната
информационна система на БАБХ. Търговете се провеждат от областната дирекция „Земеделие“ -
за земите от държавния поземлен фонд, и от кмета на общината - за земите от общинския поземлен
фонд. Договорите се сключват за една стопанска година.
Аналогична била и уредбата за останалите свободни пасища и мери, уредена в ал.14 на
същия член, където се казвало, че останалите след провеждане на търга по ал.13 свободни пасища,
мери и ливади се отдават чрез търг на собственици на пасищни селскостопански животни и на лица,
които поемат задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние, по ред,
определен в правилника за прилагане на закона. Договорите се сключват за една стопанска година.
Именно по този ред били сключени процесиите 2 /два/ договора за наем на общинска земя
с ответника.
Отбелязва, че разликата между чл.37и, ал.1, вр. с ал.4 от ЗСПЗЗ, от една страна и
разпоредбите на ал.13 и ал.14 от същия член, от друга страна, се корени във възможността на
животновъдите, попадащи в критериите на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ да получат земеделски земи
приоритетно, чрез разпределение и едва тогава всички останали животновъди, в случай, че има
останали свободни пасища, мери и ливади, имат право да участват в първи търг (чл.37и, ал.13 от
ЗСПЗЗ), а в случай на останали земи след първия търг и неживотновъди, които поемат ангажимент
да поддържат пасищата в съответствие с нормите на Наредбата имат право да участват във втори
търг (чл.37и, ал.14 от ЗСПЗЗ).
2
Считат, че от представените по делото договори се установява, че В. е участвал в търг, за
да получи под наем земите. В този смисъл и по силата на чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ за провеждането на
търг е приложима нормата на чл.24а. ал.2 от ЗСПЗЗ. Цитираната норма урежда обаче отдаването
под наем на земеделски земи от държавния поземлен фонд, като едва в ал.5 на чл.24а от ЗСПЗЗ е
уредбата за отдаването под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд, какъвто бил и
настоящия случай.
Наред с процедурата по провеждане на търга и отдаване под наем на общински
земеделски земи била предвидена и норма, облекчаваща положението на наемателя, при наличието
на кумулативно изискуеми елементи. Според чл.24а, ал.9 от ЗСПЗЗ при сключване на договори за
наем или аренда по реда на ал.1 или ал.5 за имоти, които изцяло ИЛИ частично не попадат в
актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой по чл.5. ал.2 от Наредба № 2
от 17 февруари 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по
схеми и мерки за плащане на площ, не се дължи заплащането на наемна цена, съответно арендно
плащане за една стопанска година от сключване на договора.
Налице била аналогична разпоредба в чл.37и, ал.15 от ЗСПЗЗ касаеща наетите земеделски
земи от общинския поземлен фонд дадени на ползвателите, чрез разпределяне, а не чрез търг,
според която при сключване на договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от
държавния и общинския поземлен фонд, които изцяло или частично не попадат в актуалния към
датата на подписване на договора специализиран слой по чл.5, ал.2 от Наредба № 2 от 17 февруари
2015г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за
плащане на площ, не се дължи заплащане на наемна цена. съответно арендно плащане за две
стопански години от сключването на договора.
Прави ИЗЯВЛЕНИЕ, че: Всяка една от наетите от В. общински земи (пасища), предмет на
двата договора от 2022г., ИЗЦЯЛО ИЛИ ЧАСТИЧНО не попадат в актуалния към датата на
подписване на съответния договор специализиран слой по чл.5, ал.2 от Наредба № 2 от 17
февруари 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и
мерки за плащане на площ.
От изложеното по-горе се установявало, че за ищеца е приложима нормата на чл.24а, ал.9
от ЗСПЗЗ, защото наетите земеделски земи са му предоставени, чрез предварително проведен търг,
уредбата на който се намира в чл.24а от ЗСПЗЗ.
В този смисъл ищецът е следвало да бъде освободен от заплащане на наемна цена на
земите предмет на договора. Не само че това не се било случило, но и във всеки един от процесиите
два договори се съдържа изричното задължение за наемателя да заплати посочената в него наемна
цена за съответната стопанска година. Това водило до извода, че ответната страна неправомерно е
събирала наем.
С изложената по-горе фактическа обстановка, счита, че заплатеният от ищеца наем по
двата договора попада в хипотезата на чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Порокът и на двата договора произтичал от това, че в чл.2, ал.1 от всеки от договорите е
предвидено изрично задължение на наемателя за заплащане на наемна цена, което противоречи на
разпоредбата на чл.24а, ал.9 от ЗСПЗЗ, където е уредено, че наемателят е освободен от плащане на
наем за ЕДНА стопанска година.
Въздигнатото в чл.26, ал.1 от ЗЗД противоречие на закона, като основание за нищожност
3
на сделките, означавало противоречие с норма от публичен ред на нормативен акт, каквато е
чл.24а, ал.9 от ЗСПЗЗ. Съдебната практика е категорична, че основанията за нищожност по чл.26
от ЗЗД се преценяват към сключването на договора. След събиране на доказателствата по делото
щяло да се установи, че всички общински земи, предмет на договорите изцяло или частично не са
попадали към специализирания слой, актуален към датата на сключване на договорите.
Поради изложеното счита, че е налице нищожност на договорните клаузи по:
- чл.2, ал.1 и ал.2 на Договор № 27 от 16.08.2022 г., в които се вменява задължението на
наемателя да заплати наем в размер на 5484,28 лв. (ал.1), който наем за стопанската 2022 г. / 2023 г.
се заплаща с подписването на договора (ал.2);
- чл.2, ал.1 и ал.2 от Договор № 36 от 20.09.2022 г., в които се вменява задължението на
наемателя да заплати наем в размер на 6608,92 лв. (ал.1), който наем за стопанската 2022 г. / 2023 г.
се заплаща с подписването на договора (ал.2).
Съгласно чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото това съдържание не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.
Ищецът няколкократно бил заявявал на Община Братя Даскалови, вкл. и при сключване на
тези поредни два договора, че не следва да заплаща наем за пасищата, които са без „слой“, но
отговорът винаги е бил: “Ако искаш подписвай!“, „Ако искаш плащай!“ и „Като не искаш така -
оставаш без пасища. Ако щеш. Общината ти предлага този договор и с тези клаузи, а ти, ако не си
съгласен, се оправяй!“.
Същият бил заявил още тогава - към датата на подписването на договорите за наем, че е
завел срещу Община Братя Даскалови искове за нищожността на клаузите по чл.2, ал.1 и ал.2 за по-
стари договори за наем, като е образувано гр. дело № 1021 / 2021 г. по описа на Районен съд - гр.
Чирпан, но му е отговорено, че практиката на общината е такава, а по делото, ще видим какво ще
стане.
Пояснява, че с Решение № 95 от 31.08.2022 г., постановено по гр. дело № 1021 / 2021 г. по
описа на PC - гр. Чирпан, са обявени за нищожни същите подобни клаузи в общо шест договора за
наем, както и е осъдена общината да заплати обратно на наемателя си заплатените от него без
правно основание суми по тях. Това решение е потвърдено с Решение № 53 от 10.02.2023 г„
постановено по възз. гр. дело № 697 / 2022 г. по описа на Окръжен съд - гр. Стара Загора,
решението на ЧРС е потвърдено изцяло. Същото е влязло в законна сила и е изпълнено
принудително с образувани изпълнителни дела срещу общината, по които същата е заплатила
всички дължими се на ищеца суми.
В настоящият случай посочените в двата договора разпоредби категорично
противоречали на закона, който гарантира на ползвателите на земи общинска собственост, че
същите не следва да заплащат наем за срок от една години, ако земите не попадат в
специализирания слой, каквато била и настоящата ситуация. Тази разпоредба имала своя логичен
произход, а той бил, че при наемането на земя, която не попадала в специализирания слой към
подписване на договора, наемателят не можел да кандидатства за получаването на субсидии.
Вакантния период от една стопански години се предоставял на ползвателите, за да може те да
предприемат всички необходими действия за облагородяване на земята. В настоящият случай
ищеца освен, че е ползвал земеделска земя, която не е попадала в слоя, съответно не е могъл да
получи субсидии за нея, той е и заплатил и наем за тази земеделска земя. Тук, освен противоречие
4
на закона, било налице и противоречие с добрите нрави. Въвеждайки този гратисен период
законодателят полага грижа за животновъдите, които са по-уязвимата страна по тези договори за
наем. С тези договори Община Братя Даскалови била пренебрегнала духа на закона.
Прави се още едно уточнение, че в чл.24а, ал.9 от ЗСПЗЗ законодателят не държи сметка
какъв е срокът на договора, а за да бъде освободен наемателя от плащане на наем трябва да е
налице едно единствено условие и то е общинските земи да не попадат изцяло или частично в
специализирания слой, актуален към датата на подписване на договора. Ето защо обстоятелството,
че договорите са сключени за една стопанка година не бил решаващ елемент. Нещо повече, самият
законодател в чл.37и, ал. 13 и ал.14 от ЗСПЗЗ бил предвидил, че тези договори са със срок една
стопанска година.
Във връзка с горното счита, че на осн. чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за В. възниквал
правен интерес да търси дадената от него сума за наем по двата процесии договора. Това било така,
защото нищожността била абсолютна и не подлежи на саниране. Тя е изначална, тъй като се
касаело за противоречие на закона изначално, още при сключването на договорите. В този смисъл
още при сключването на договорите не е имало основание за заплащане на наема по тях,
следователно той бил даден без основание.
Общинските пасища и мери, предоставени на В. с процесните договори не отговаряли на
този специализиран слой, поради което Община Братя Даскалови следвало да освободи С. И. В. от
заплащане на наем. Това, както ставало ясно не се е случило и по двата договора, по които С. В. е
заплатил уговорената наемна цена, която видно от цитираните разпоредби на ЗСПЗЗ не се дължала
на Общината.
В този смисъл - по исковете 1 и 3, които представлявали главниците - недължимо
заплатените по двата договора на наем наемни плащания били - сумите от 5484,28 лв. и 6610,00 лв.,
дължимата се държавна такса по всеки един от тях - представляваща 4 % от всяка една сума, са
както следва:
За първия иск - сумата от 219,37 лв. (двеста и деветнадесет лева и тридесет и седем
стотинки).
За третия иск - сумата от 264,40 лв. (двеста шестдесет и четири лева и четиридесет
стотинки).
По отношение на предявените искове за мораторна лихва за забава по чл.86 от ЗЗД.
По двете главници, считано от датата на плащането на всяка една от тях, до датата на
предявяване на настоящата искова молба в съда (09.05.2024 г.), се дължали мораторни лихви за
забава. Това било така, защото сумите били недължими, а върху тях за периода, в който ги е
задържала общината, се дължи мораторна лихва за забавата, която следвало да се върне на ищеца с
всяка една от главниците.
По вторият иск: За периода от 09.09.2022 г. до 09.05.2024 г. върху главницата (платения
наем) в размер от 5484,28 лв., се била натрупала лихва в размер на 1129,42 лв. (хиляда сто двадесет
и девет лева и четиридесет и две стотинки). Видно от представения като доказателство
Калкулатор, Бг била изчислена законна (мораторна) лихва в горепосочения размер.
По четвъртият иск: За периода от 03.10.2022 г. до 09.05.2024 г. върху главницата (платения
5
наем) в размер от 6610,00 лв., се била натрупала лихва в размер на 1317,19 лв. (хиляда триста и
седемнадесет лева и деветнадесет стотинки). Видно от представения като доказателство
Калкулатор.Бг била изчислена законна (мораторна) лихва в горепосочения размер.
Дължимата се държавна такса по всеки един от тези два иска - представляваща 4 % от
всяка една от търсените суми, била изчислени, както следва:
За втория иск - сумата от 50,00 лв. (петдесет лева) - минималният размер по Тарифата за
държавните такси, събрани от съдилищата.
За третия иск - сумата от 52,69 лв. (петдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки),
представляваща 4 % от търсената сума.
Общо дължимата и заплатена от ищеца държавна такса по четирите иска била в размер на
586,46 лв. (петстотин осемдесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки). Същата била
заплатена с Платежно нареждане от 17.04.2024 г. в полза на PC Чирпан.
По отношение на изчисления и заплатен адвокатски хонорар по сключения на 15.04.2024 г.
Договор за правна защита и съдействие, прави следното уточнение:
С исковата молба били предявени няколко обективно съединени иска.
Два установителни - за обявяване нищожността на клаузи по два договора за наем и
осъдителни искове - за връщане на главниците по двата договора, както за мораторната лихва за
забава върху всяка главница.
По чл.2, ал.5 от НМРАВ за всеки един иск се дължал отделен хонорар.
Посочва, че в самия договор ясно е посочил по четирите осъдителни искове, по колко се
дължи.
По първия осъдителен иск върху главницата от 5484,28 лв. - сумата в размер на 848 лв.,
изчислен на базата на чл.2, ал.5, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ;
По втория осъдителен иск върху мораторната лихва за забава от 1129,42 лв. - сумата в
размер на 412 лв., изчислен на базата на чл.2, ал.5, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ;
По третия осъдителен иск върху главницата от 6610,28 лв. - сумата в размер на 961 лв.,
изчислен на базата на чл.2, ал.5, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ;
По четвъртия осъдителен иск върху мораторната лихва за забава от 1317,19 лв. - сумата в
размер на 431 лв., изчислен на базата на чл.2, ал.5, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ.
Общо: 2652,00 лв. (две хиляди шестстотин петдесет и два лева лева).
Иска се от съда да признае за установено в отношенията между страните - ОБЩИНА
БРАТЯ ДАСКАЛОВИ, ЕИК *********. с адрес: с. Братя Даскалови, общ. Братя Даскалови, обл.
Стара Загора, ул. „Септемврийци44 № 55-57, представлявана от И. Стоянов Танев - Кмет и С. И. В.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Чирпан, XX, че са нищожни клаузите на:
- чл.2, ал.1 и ал.2 на Договор № 27 от 16.08.2022 г., в които се вменява задължението на
наемателя да заплати наем в размер на 5484,28 лв. (ал.1), който наем за стопанската 2022 г. / 2023 г.
се заплаща с подписването на договора (ал.2);
6
- чл.2, ал.1 и ал.2 от Договор № 36 от 20.09.2022 г., в които се вменява задължението на
наемателя да заплати наем в размер на 6608,92 лв. (ал.1), който наем за стопанската 2022 г. / 2023 г.
се заплаща с подписването на договора (ал.2),
на основание чл.26, ал.1, предл. първо (поради противоречие със закона) от ЗЗД, във вр.
чл.24а, ал.9 от ЗСПЗЗ.
Иска се също така, на осн. чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, съдът да ОСЪДИ ОБЩИНА БРАТЯ
ДАСКАЛОВИ, ЕИК *********, с адрес: с. братя Даскалови, общ. Братя Даскалови, обл. Стара
Загора, ул. „Септемврийци44 № 55-57, представлявана от И. Стоянов Танев - Кмет, да заплати на С.
И. В.. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Чирпан, XX, поотделно сумите от:
5484,28 лв. (пет хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и двадесет и осем
стотинки), представляваща недължимо заплатен наем по Договор № 27 от 16.08.2022 г.;
1129,42 лв. (хиляда сто двадесет и девет лева и четиридесет и две стотинки),
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 09.09.2022 г. до 09.05.2024 г. върху
главницата (платения наем) в размер от 5484,28 лв.;
6608,92 лв. (шест хиляди шестстотин и осем лева и деветдесет и две стотинки),
представляваща недължимо заплатен наем по Договор № 36 от 20.09.2022 г.;
1317,19 лв. (хиляда триста и седемнадесет лева и деветнадесет стотинки), представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 03.10.2022 г. до 09.05.2024 г. върху главницата (платения
наем) в размер от 6610.00 лв., ВЕДНО със законната лихва върху всяка една от претендираните
суми, считано от датата на завеждане на иска - 09.05.2024 г. до окончателното им изплащане.
Претендират се всички разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез адв. Е. Н. в който взема
становище, че подадената искова молба е допустима съгласно разпоредбите на ГПК, но по
същество е неоснователна, оспорва я изцяло, като излага подробни съображения за това.
Претендира за направените по делото разноски.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представените по делото Договори с № 27 от 16.08.22 г. за наем на общински
пасища и мери и Договор № 36 от 20.09.22 г. за наем на общински пасища и мери, безспорно се
установява, че ищецът С. И. В. се занимава с животновъдна дейност, за нуждите на която ежегодно
сключвал договор с Община Братя Даскалови за наем на общински пасища и мери. Общинските
пасища и мери били предоставяни на В. по реда на чл. 37б“и“ и, ал. 13 и ал. 14 от ЗСПЗЗ.
Според чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския
поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а. ал. 2 на собственици или
ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в
интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните
животни, по цена, опредЕ. по пазарен механизъм. Пасища, мери и ливади от държавния и
общинския поземлен фонд се предоставят под наем или аренда на лица, които нямат данъчни
задължения, както и задължения към Държавен фонд „Земеделие", държавния поземлен фонд.
7
общинския поземлен фонд и за земи по чл. 37в, ал. 3, т. 2.
Според ал. 13 на цитираната норма се казва, че останалите свободни пасища, мери и
ливади от общинския и държавния поземлен фонд се отдават под наем чрез търг, в който се
допускат до участие само собственици на пасищни селскостопански животни, регистрирани в
интегрираната информационна система на БАБХ. Търговете се провеждат от областната дирекция
„Земеделие“ - за земите от държавния поземлен фонд, и от кмета на общината - за земите от
общинския поземлен фонд. Договорите се сключват за една стопанска година.
Аналогична е и уредбата за останалите свободни пасища и мери, уредена в ал. 14 на
същия член, където се казва, че останалите след провеждане на търга по ал. 13 свободни пасища,
мери и ливади се отдават чрез търг на собственици на пасищни селскостопански животни и на лица,
които поемат задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние, по ред,
определен в правилника за прилагане на закона. Договорите се сключват за една стопанска година.
Именно по този ред, видно от представените по делото договори, ищецът е сключвал процесиите
договори за наем на общинска земя с ответника.
От представените по делото договори се установява, че ищецът е участвал в търг, за да
получи под наем земите. В този смисъл и по силата на чл. 37и., ал. 1 от ЗСПЗЗ за провеждането на
търг е приложима нормата на чл. 24а, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Цитираната норма урежда, обаче отдаването
под наем на земеделски земи от държавния поземлен фонд. като едва в ал. 5 на чл. 24а от ЗСПЗЗ е
уредбата за отдаването под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд, какъвто е и
настоящия случай.
Наред с процедурата по провеждане на търга и отдаване под наем на общински
земеделски земи е предвидена и норма, облекчаваща положението на наемателя, при наличието на
кумулативно изискуеми елементи. Според чл. 24а, ал. 9 от ЗСПЗЗ при сключване на договори за
наем или аренда по реда на ал. 1 или ал. 5 за имоти, които изцяло или частично не попадат в
актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой по чл. 5. ал. 2 от Наредба № 2
от 17 февруари 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по
схеми и мерки за плащане на площ, не се дължи заплащането на наемна цена, съответно арендно
плащане за една стопанска година от сключване на договора.
Дори в случая да се приеме, че не е приложима разпоредбата на чл. 24а, ал. 9 от ЗСПЗЗ, то
е налице аналогична разпоредба в чл. 37и, ал. 15 от ЗСПЗЗ касаеща наетите земеделски земи от
общинския поземлен фонд. Според тази алинея при сключване на договори за наем или аренда на
пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които изцяло или частично не
попадат в актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой по чл. 5, ал.2 от
Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за
подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, не се дължи заплащане на наемна цена,
съответно арендно плащане за две стопански години от сключването на договора.
Следователно и при двете хипотези и по чл. 24а, ал. 9 от ЗСПЗЗ и по чл. 37и, ал. 15 от
ЗСПЗЗ , когато са налице пасища и мери които изцяло или частично не попадат в актуалния към
датата на подписване на договора специализиран слой по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2 от 17
февруари 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и
мерки за плащане на площ, то не следва да се дължи заплащане на наемна цена, съответно арендно
плащане, като разликата е, че в първия случай това незаплащане на наемна цена, съответно
арандно заплащане е една стопанска година, а във втория случай две.
8
Установява се от приложеното и неоспорено от страните Заключение на вещото лице
безспорно, че всички наети от ищеца общински земи (пасища), предмет на двата договора
27/16.08.22 г. и 36/20.09.22 г., изцяло или частично не попадат в актуалния към датата на
подписване на съответния договор специализиран слой по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2 от 17
февруари 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и
мерки за плащане на площ.
В този смисъл ищецът е следвало да бъде освободен от заплащане на наемна цена на
земите предмет на договорите. Не само че това не се е случило, но и във всеки един от процесиите
договори се съдържа изричното задължение за наемателя да заплати наемна цена за съответната
стопанска година посочена в договорите. Това водело до извода, че ответната Община
неправомерно е събирала наем.
Съдът счита,че в случая изложената фактическа обстановка попада в хипотезата на чл.26,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Порокът произтича от това, че в чл. 2, ал. 1 от всеки от договорите е било предвидено
изрично задължение на наемателя за заплащане на наемна цена, което противоречи на чл. 24а, ал.9
от ЗСПЗЗ.
Въздигнатото в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД противоречие на закона, като основание за нищожност
на сделките, означавало противоречие с норма от публичен ред на нормативен акт, каквито са чл.
24а, ал. 9 от ЗСПЗЗ. Основанията за нищожност по чл. 26 от ЗЗД се преценяват към сключването на
договора.
След като се събраха доказателствата по делото / виж Заключението на вещото лице / се
установи, че всички общински земи, предмет на договорите изцяло или частично не са попадали
към специализирания слой, актуален към датата на сключване на договорите.
Поради изложеното съдът счита, че е налице нищожност на договорните клаузи, както
следва :
- чл. 2, ал. 1 и ал. 2 на Договор № 27 от 16.08.2022 г., в които се вменява задължението на
наемателя да заплати наем в размер на 5484,28 лв. (ал.1), който наем за стопанската 2022 г. / 2023 г.
се заплаща с подписването на договора (ал.2);
- чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Договор № 36 от 20.09.2022 г., в които се вменява задължението на
наемателя да заплати наем в размер на 6608,92 лв. (ал.1), който наем за стопанската 2022 г. / 2023 г.
се заплаща с подписването на договора (ал.2).
Съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото това съдържание не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.
В настоящия случай посочените разпоредби категорично противоречат на закона, който
гарантира на ползвателите на земи общинска собственост, че същите не следва да заплащат наем за
срок от една/ две години, ако земите не попадат в специализирания слой, какъвто е настоящият
случай. Тези разпоредби са приети затова, че при наемането на земя, която не попада в
специализирания слой към подписване на договора, наемателят не може да кандидатства за
получаването на субсидии. Вакантния период от една/ две стопански години се предоставя на
9
ползвателите, за да може те да предприемат всички необходими действия за облагородяване на
земята.
Водим от гореизложеното съдът счита, че иска с правно основание чл. 26, ал. 1 предл.
първо, във вр. с чл. 24а, ал. 9 от ЗСПЗЗ се явява основателен и доказан изцяло така както е предявен
и като такъв следва да се уважи.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД :
Според нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне. В т. 1 от задължителното за съдилищата ППВС № 1/1979 г. са дадени задължителни
разяснения, че този първи фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо, при начална липса на основание, която е налице когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в това на
друго лице, като начална липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз
основа на нищожен акт, какъвто е и настоящия случай.
Ето защо, съдът счита, че на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД на ищеца следва
да бъдат присъдени търсените/платени от него суми за наем по процесните договори.
Установява се от приложените писмени доказателства, в това число фактури, квитанции и
финансови бонове, безспорно, че ищецът е заплатил по всички Договори уговорената наемна цена.
По горното не се спори и от страните по делото.
Нищожността посочена по - горе е абсолютна и не подлежи на саниране. Тя е изначална,
тъй като се касае за противоречие на закона изначално, още при сключването на договорите. В този
смисъл още при сключването на договорите не е имало основание за заплащане на наем,
следователно той е даден без основание.
По отношение на предявените искове за мораторна лихва за забава по чл.86 от ЗЗД:
По двете главници, считано от датата на плащането на всяка една от тях, до датата на
предявяване на настоящата искова молба в съда (09.05.2024 г.), се дължат мораторни лихви за
забава. Това е така, защото сумите са били недължими, а върху тях за периода, в който ги е
задържала общината, се дължи мораторна лихва за забавата, която следва да се върне на ищеца с
всяка една от главниците. Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент за
съответния период, с нормативно установената надбавка от 10 пункта, служебно установи, че
дължимата законна мораторна лихва е в размер на 2446.61 лв. Поради това искът за установяване
дължимостта на законната мораторна лихва върху главниците следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени претендираните и направени от него разноски в размер на 3846.25 лв.
10
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните ОБЩИНА БРАТЯ
ДАСКАЛОВИ, ЕИК *********, с адрес: с. Братя Даскалови, Общ. Братя Даскалови, Обл. Стара
Загора, ул. „Септемврийци" № 55, представлявана от И. Стоянов Танев - Кмет и С. И. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Чирпан, XX, че са нищожни клаузите на:
- чл. 2, ал. 1 и ал. 2 на Договор № 27 от 16.08.2022 г., в които се вменява задължението на
наемателя да заплати наем в размер на 5484,28 лв. (ал.1), който наем за стопанската 2022 г. / 2023 г.
се заплаща с подписването на договора (ал.2);
- чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Договор № 36 от 20.09.2022 г., в които се вменява задължението на
наемателя да заплати наем в размер на 6608,92 лв. (ал.1), който наем за стопанската 2022 г. / 2023 г.
се заплаща с подписването на договора (ал.2), на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо (поради
противоречие със закона) от ЗЗД, във вр. чл. 24а, ал. 9 от ЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА ОБЩИНА БРАТЯ ДАСКАЛОВИ, ЕИК *********, с адрес: с. Братя Даскалови,
Общ. Братя Даскалови, Обл. Стара Загора, ул. „Септемврийци" № 55, представлявана от И.
Стоянов Танев – Кмет на осн. чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, да заплати на С. И. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Чирпан, XX поотделно сумите от:
- 5484,28 лв. (пет хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и двадесет и осем
стотинки), представляваща недължимо заплатен наем по Договор № 27 от 16.08.2022 г.;
- 6608,92 лв. (шест хиляди шестстотин и осем лева и деветдесет и две стотинки),
представляваща недължимо заплатен наем по Договор № 36 от 20.09.2022 г., ведно със законната
лихва върху претендираните суми от датата на завеждане на иска 09.05.24 г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА ОБЩИНА БРАТЯ ДАСКАЛОВИ, ЕИК *********, с адрес: с. Братя Даскалови,
Общ. Братя Даскалови, Обл. Стара Загора, ул. „Септемврийци" № 55, представлявана от И.
Стоянов Танев – Кмет на осн. чл. 86 от ЗЗД, да заплати на С. И. В., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Чирпан, XX поотделно сумите от:
- 1129,42 лв. (хиляда сто двадесет и девет лева и четиридесет и две стотинки),
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 09.09.2022 г. до 09.05.2024 г., върху
главницата (платения наем) в размер от 5484,28 лв.;
- 1317,19 лв. (хиляда триста и седемнадесет лева и деветнадесет стотинки),
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 03.10.2022 г. до 09.05.2024 г. върху
главницата (платения наем) в размер от 6610.00 лв., ведно със законната лихва върху
претендираните суми от датата на завеждане на иска 09.05.24 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ОБЩИНА БРАТЯ ДАСКАЛОВИ, ЕИК *********, с адрес: с. Братя Даскалови,
Общ. Братя Даскалови, Обл. Стара Загора, ул. „Септемврийци" № 55, представлявана от И.
11
Стоянов Танев - Кмет, да заплати на С. И. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Чирпан, XX
направените по делото разноски в размер на 3846.25 лв., от които 586.46 за ДТ, 2652 лв., адв.
хонорар и 607.79 лв., за съдебно – агротехническа експертиза.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
12