ОПРЕДЕЛЕНИЕ №220
гр. Варна,04.05..2020г.
Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 612/19г., намира следното:
Настоящото
производство е образувано след
отмяната на решение № 77/21.06.18г. по в.гр.д. № 225/18г. на ВАпС, извършена с
решение № 190/03.12.19г. по гр.д. № 4386/18г. на ВКС, ІІІ г.о., и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на настоящия съд.
Въззивното производство има за предмет подадената от Я.А.Ж., В.М.Ж. и М.Д.Ж. въззивна жалба против решение № 317/26.02.18г. по гр.д. № 787/17г. на ВОС, с което е бил уважен иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД като спрямо ищеца С.Я. са обявени за недействителни сключените от Я. Ат. Ж. договори, оформени с нотариален акт № 176, том III, рег. № 4710, дело 504 от 29.12.2014 г. на Варненския нотариус № 192 Д. С.., а именно: за безвъзмездно учредяване право на ползване в полза на М.Д.Ж. и дарение в полза на В.М.Ж., на следните недвижими имоти: апартамент № 8 (осем), разположен на третия етаж в жилищна сграда на етап груб строеж, находяща се в гр. Варна, ул. „Гларус“ № 24, със застроена площ 95.55 кв. м, представляващ самостоятелен обект № 10135.2575.1681.1.5 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК, ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот; апартамент № 7 (седем), разположен на третия етаж в жилищна сграда на етап груб строеж, находяща се в гр. Варна, ул. „Гларус“ № 24, със застроена площ 90.95 кв. м, представляващ СОС № 10135.2575.1681.1.6 по КККР, ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот; самостоятелен обект /таван/ за склад № 12 (дванадесет), разположен на четвъртия етаж по схема, а по документи за собственост в подпокривното ниво - тавански етаж, в жилищна сграда на етап груб строеж, находяща се в гр. Варна, ул. „Гларус“ № 24, със застроена площ 51.10 кв. м, представляващ СОС № 10135.2575.1681.1.12 по КККР, ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, тъй като го увреждат като кредитор с вземания за неустойки за неизпълнение на задължения за въвеждане в експлоатация, за довършителни работи и промяна на предназначението на продавания обект по договор от 09.12.2014 г. и длъжницата е знаела за увреждането, по исковете, предявени от С.Я., против страните по посочените по-горе договори; и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 1498.37 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, тъй като по делото не са били доказани от ищеца правнорелевантните факти – че той е кредитор на прехвърлителката на имотите към момента на разпореждането; че сделките го увреждат в това му качество и знанието за увреждането. Оспорва се правния извод на съда, че моментът на възникването на вземането за неустойка, съвпада с момента на нейното уговаряне. Поддържа се, че вземането за неустойка възниква от момента на осъществяването на факта на неизпълнение на задължението, обезпечено с неустоечната клауза. Поради това и процесните по делото сделки не са сключени след възникване на вземането на ищеца. Наред с горното се поддържа, че неправилно е възприетото от съда, че всяко разпореждане с имущество на длъжника съставлява увреждане на неговите кредитори. Сочи се, че по делото не е било доказано и знанието за увреждане. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В предвидения
срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна С. Я. чрез
процесуалния му представител, с който същата е оспорена като неоснователна.
Изцяло се споделят правните изводи, мотивирали обжалвания съдебен акт.
Претендира се неговото потвърждаване и присъждане на сторените разноски.
С определение № 798/20.12.19г. настоящото производство е било спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключването с окончателен съдебен акт на производството по гр.д. № 10660/17г. на ВРС, ХХХІІІ с-в. Определението е потвърдено с определение № 126/23.04.20г. по ч.гр.д. № 842/20г. на ВКС, ІV г.о.
При извършената служебна проверка от съда се установи, че с окончателно определение № 306/14.04.20г., постановено по гр.д. № 4544/19г. на ВКС, ІІІ г.о., не е било допуснато до касационно обжалване решение № 534/25.04.19г. по в.гр.д. № 179/19г. на ВОС, с което е била извършена въззивна проверка на решение № 4532/12.11.18г. по гр.д. № 10660/17г. на ВРС, ХХХІІІ с-в. При това положение е налице хипотезата на чл. 230, ал. 1 от ГПК и производството по делото следва да бъде възобновено.
Имайки
предвид дадените задължителни указания в мотивите на решението на ВКС,
въззивният съд следва да укаже на ищеца /въззиваем в настоящото производство/,
че е негова доказателствената тежест за доказване на недействителността на
увреждащите го сделки, оформени с нотариален акт № 176, том III, рег. № 4710,
дело 504 от 29.12.2014г. на ВН № 192 - Диана Стоянова, и в хипотезата на чл.
135, ал. 3 от ЗЗД същият следва да докаже общото намерение на длъжника и
третите лица за увреждането му. В тази връзка на ищеца следва да се даде
възможност да предприеме съответни процесуални действия за установяване на
общото намерение на длъжника и лицата, с които той е договарял, да го увредят в
качеството му на кредитор. В тази връзка същият следва да депозира писмена
молба с преписи за насрещните страни, в която да формулира доказателствените си
искания. Съдът ще се произнесе по същите след като приеме становището и на
насрещните страни.
Насрочването на делото в открито с.з. ще стане след
отпадане на извънредното положение в страната, обявено с решение на Народното
събрание, считано от 13.03.20г.
Служебно следва да се изиска от ВРС изпращането на
заверени копия от решенията на съдебните инстанции, постановени по гр.д.
№ 10660/17г. на ВРС, ХХХІІІ с-в.
Воден от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по в.гр.д. №
612/19г. на ВАпС на осн. чл. 230, ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно от ВРС изпращането на
заверени копия от решенията на съдебните инстанции, постановени по гр.д.
№ 10660/17г. на ВРС, ХХХІІІ с-в.
УКАЗВА
на ищеца С.Я. /въззиваем в настоящото
производство/, че е негова доказателствената тежест в настоящия процес за
доказване на недействителността на увреждащите го сделки, оформени с нотариален
акт № 176, том III, рег. № 4710, дело 504 от 29.12.2014г. на ВН № 192 – Д. С.,
и в хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД - същият следва да докаже общото
намерение на длъжника и третите лица за увреждането му.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца С.Я. /въззиваем в настоящото производство/ да
предприеме съответни процесуални действия за установяване на фактите, за които
същият носи доказателствена тежест, като в
1-седмичен срок от съобщението следва да депозира писмена молба с препис за
насрещните страни, в която да формулира доказателствените си искания.
Съдът
ще се произнесе по направените доказателствени искания преди провеждане на
открито с.з. и след изразяване на становище от насрещните страни.
ОТЛАГА насрочването на делото в открито
с.з. след отмяната на извънредното положение в страната, обявено от Народното
събрание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: