РЕШЕНИЕ
№ 1013
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря П. М.
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20211110211989 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.
СРС е сезиран с жалба от Р. В. Д., с ЕГН: ********** с адрес: .................,
чрез упълномощен защитник против Заповед за задържане № 228зз743/
16.06.2021г. издадена от Полицейски орган при 04 РУ – СДВР. В жалбата се
посочва, че лицето е било незаконосъобразно задържано по подозрение за
държане на наркотични вещества. Също така се съдържат мотиви, че
независимо от извършения личен обиск на лице и ненамирането на забранени
от закона вещества, незнайно поради каква причина същото е било задържано
за срок от 24ч.
СРП, редовно призована, представител не се явява.
В съдебно заседание жалбоподателят Р.Д., редовно уведомен чрез своя
упълномощен защитник, не се явява. Представлява се от упълномощен
защитник, който в пледоарията си пред съда поддържа жабата и моли съда да
я уважи. Развива подробни съображения в нейна подкрепа.
Ответникът по жалбата – Полицейски орган при 04 РУ – СДВР, редовно
призован, не се явява.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, писмените
доказателства по делото и въз основа на данните по делото и закона, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява
процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана
1
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, след като съобрази събраните по делото писмени доказателства,
намира за безспорно установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед за задържане на лице от 16.06.2021г. жалбоподателят Р.Д.
бил задържан от полицейския орган М. Я. в 04 РУ – СДВР за срок до 24ч. по
съмнение, че притежава наркотични вещества. При извършения обиск на лице
по реда на чл.164, ал.1 т.1 от НПК в задържания не са били намерени вещи,
които да представляват предмет или средство на престъпление. Процесуално
– следственото действие било обективирано в нарочен протокол. Била
подписана и декларация от същата дата, в която били разяснени правата на
жалбоподателя при неговото задържане. Задържаният бил освободен на
17.06.2021г., като подписал заповедта, че получава личните си вещи без
липси и повреди.
Видно от съдържанието на обжалваната заповед е, че тя е била издадена
на правно основание чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР, а именно наличието на данни, че
спрямо задържаното лице има данни, че е извършило престъпление.
Издадената заповед подлежи на съдебен контрол като индивидуален
административен акт, чрез който се налага принудителна административна
мярка по чл.22 от ЗАНН. Към материалите по преписката липсва длъжностна
характеристика или нарочна заповед на министър или Директор на СДВР, от
които да се доказват правомощията на полицейския орган да издава
обжалваната заповед. Въпреки това съдът приема, че същият е имал
материално правната компетентност да издаде същата.
В случая тежестта на доказване на законосъобразността на
постановения акт се пада на органа, който я е издал. От приложените писмени
доказателства липсват каквито и да било доказателства в тази насока, които
да доведат полицейския орган до обоснованото подозрение, че задържаното
лице е извършило престъпление. В хода на задържането тези подозрения не
само, че не се потвърждават, но и се опровергават от извършения личен
обиск.
Независимо, че в жалбоподателя не са били намерени вещи, за които е
възникнало първоначалното съмнение, че са забранени от закона, лицето,
вместо да бъде незабавно освободено с отмяната на заповедта, е било
задържано за срок до 24ч. и освободено на следващия ден.
Настоящият съдебен състав счита, че обжалваната заповед е издадена в
нарушение на императивните разпоредби на чл.74, ал.2 т.2 от ЗМВР. Видно от
нейното съдържание е, че липсват каквито и да било фактически
констатации, които да мотивират полицейския служител да задържи
конкретното лице. Отразяването на ,,съмнение за притежание на наркотични
вещества“ е крайно недостатъчно, за да обуслови от една страна преценката
за нейната законосъобразност, а от друга – да гарантира правата на
накърненото от нея лице да узнае в пълен обем всички факти и обстоятелства,
свързани с неговото задържане и да може адекватно да организира защитата
си.
Нещо повече, към материалите по делото не са ангажирани никакви
2
доказателства, от които съдът да може да прецени дали подобно задържане е
било изобщо необходимо и откъде органа, издал заповедта, е черпил
съмнението че жалбоподателя притежава наркотични вещества. На още по –
силно основание не става ясно защо, след като при извършения му обиск
такива не са били открити, е следвало да бъде продължено неговото
задържане.
Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и №
50781/095 - П. и П. срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за
задържане да съдържа само позоваване на разпоредби, без посочване на
специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, дали повод на
органа да прибегне до задържане. Вземане на принудителна административна
мярка (ПАМ) по този начин противоречи на правната природа, тъй като не
отговаря на духа и целта на закона, не е обоснована и необходима. В
Тълкувателно Решение № 4/22.04.2004 г. на ВАС е изложена необходимостта
и задължителността на излагането на мотиви при издаване на акт от
административния орган са решени с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3
от ЗАП. По този начин се дава възможност на адресата на акта и
заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали
административния орган, да приложи една или друга правна норма.
Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен
орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта.
Изключение от този принцип е предвидено единствено в случаите,
посочени в чл. 15, ал. 3 от закона. В тези случаи се посочва само правното
основание за издаването на акта.
По изложените причини липсата на мотиви във всички случаи е
основание за отмяната на издадения административен акт.
Наложената ПАМ е нереципрочна на изискванията на чл.22 от ЗАНН,
тъй като от извършените действия с жалбоподателя е било видно, че
изначално липсват данни за наличие на административно нарушение или
престъпление, което да бъде предотвратено и преустановено, както и да бъдат
предотвратени и отстранени евентуалните последици от тях (в този смисъл е
и Решение № 6544/10.11.2021г. по дело № 8218/21г. по описа на АССГ.).
Приложената като писмени доказателства - докладна записка и копие
от постановление за прекратяване на досъдебно производство № № ЗМ
812/21г. по описа на 04 РУ – СДВР касаят друго, различно от жалбоподателя
3
лице, спрямо което наказателното производство е прекратено поради
малозначителност на деянието. Жалбоподателят не фигурира като лице,
спрямо което е била упражнена наказателно правна репресия, като
същевременно от отговора на Началник 04 РУ – СДВР изрично е упоменато,
че изисканата докладна записка е приложена именно по горецитираното
досъдебно производство.
В настоящия случай не става ясно нито от материалите по
преписката, нито се изясни в хода на съдебното заседание, дали и по какъв
начин административният орган е имал данни за извършено престъпление,
доколкото и пред съда такива не бяха представени, поради което и
задържането безспорно е извършено в нарушение на закона. С този акт на
жалбоподателя са били засегнати правата и законните му интереси в по-
голяма степен от необходимото от гледна точна на целта, за която се издава
актът (в този смисъл са Решение № 13336/24.10.2012 г. по адм. д. №
13969/2011 г. на ВАС, V отд., Решение № 3475/09.03.2012 г. по адм. д. №
5290/2011 г. на ВАС, V отд., Решение № 4768/02.04.2012 г. по адм. д. №
6326/2011 г. на ВАС, V отд.).
С оглед гореизложените съображение съдът намира, че заповедта за
задържане на лицето Р. В. Д. от 16.06.2021г. е незаконосъобразна и като
такава следва да бъде отменена.
Воден от горното и на основание чл.72, ал.4 от ЗМВР, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 228зз743/16.06.2021г.
издадена от М. Я. – Полицейски орган при 04 РУ - СДВР, с която, на
основание чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР, лицето Р. В. Д., с ЕГН: ********** с адрес:
...................., е било задържано в полицейския участък за срок до 24 часа.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 14 – дневен срок
пред Административен съд София-град, който за жалбоподателя тече от днес,
а за останалите страни от датата на получаване на съобщението.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5