Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2039 14.08.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На четвърти юли две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 7708/2018г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на ”Банка ДСК” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска“ 19,
представлявана от Д.Д.М.и В.М.С.против П.Д.М., ЕГН ********** *** за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 7489.39 лева главница по договор за
кредит за текущо потребление от 24.10.2012г., сумата от 4131.59 лева договорна
лихва за периода от 28.11.2014г. до 17.07.2018г., сумата от 377.23 лева лихвена
надбавка за забава за периода от 28.11.2014г. до 17.07.2018г., сумата от 120
лева заемни такси, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
Твърди се в исковата молба, че страните са свързани в облигационно
отношение, породено от посочения договор за кредит, по силата на който в полза
на ответницата е била отпусната сумата от 8500 лева, със срок на издължаване
120 месеца. Уговорено е, че лихвата е в размер на 13.95% годишно, а годишният процент
на разходите е 16.69 %. Длъжницата е заплащала дължимите вноски до септември
2014г., след което е спряла плащанията. Според т.19.2 от ОУ, в случай на забава
в плащанията над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и
се отнася в просрочие. Поради допуснатата забава, банката е изпратила на
длъжницата нотариална покана, с която е обявила кредита за предсрочно изискуем.
Тази покана е била връчена на ответницата по реда на чл.47 ГПК, поради което
предсрочната изискуемост е настъпила на 27.02.2018г., поради неплащането на 40
броя месечни вноски. Банката е подала заявление за издаване на заповед по
чл.417 ГПК, но БРС е отхвърлил заявлението, като е приел, че не е налице
редовно уведомяване на длъжника по чл.47 ГПК, доколкото не е извършена проверка
на местоработата на лицето. Ето защо кредиторът е предявил настоящия осъдителен
иск. Заявява се, че банката добросъвестно е извършила изискуемите от закона
действия по уведомяването на длъжника. Евентуално се позовава на настъпване на
предсрочната изискуемост с връчване на исковата молба на ответницата в хода на
делото. Моли се за уважаване на исковете.
Исковете са по чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответницата чрез особения си представител е подала отговор, в който
оспорва иска. Оспорва обявяването на кредита за предсрочно изискуем, тъй като
не е спазена процедурата по закон. Най-ранният момент на настъпване на
предсрочната изискуемост е връчването на исковата молба. Оспорва се искът за главницата
и по размер. Оспорва се и претенцията за лихва, като се заявява, че според
тълкувателната практика на ВКС при предсрочна изискуемост на кредита се дължи
само непогасеният остатък на главницата, а възнаградителна лихва не се дължи
след обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Прави се възражение за
давност за част от лихвите. Оспорва се дължимостта на останалите търсени суми,
а именно за лихвена надбавка и заемни такси, като се твърди, че клаузите, които
ги уреждат, са неравноправни и не са индивидуално уговорени. Оспорва се и
спазването на реда за погасяване по чл.76 ЗЗД. Моли се за отхвърляне на
исковете.
Предвид доказателствата и
закона, съдът намира следното:
Исковете са частично основателни.
Бил е сключен между “Банка ДСК“ ЕАД
и П.Д.М. договор за кредит за текущо потребление от 24.10.2012г., по силата на
който кредиторът е предоставил на ответницата сумата от 8500 лева, а тя се е
задължила да му върне главницата, ведно с договорна лихва /печалба за
кредитора/. Срокът на издължаване на кредита е 120 месеца. Към договора е
представен подробен погасителен план, посочващ датите на всяка от вноските,
размерът на вноската в цялост, както и размерите на нейните компоненти –
главница, лихва и такса. Общо се дължат за връщане по кредита 16190.58 лева, от
които 8500 лева са чистата главница, 6965.78 лева са договорната лихва, а
724.80 лева са за такси. Крайният падеж на договора е на 24.10.2022г. Според
договора ГПР е 16.69 %, а лихвеният процент е променлив и е равен на 13.95%.
Предвидено е, че при нарушаване на условията по договора, приложимият лихвен
процент се увеличава и може да достигне до 14.95%.
Процесният
договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на
императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва
какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и
нарушението им влече нищожност на сключения договор. БРС намира, че в случая договорът
отговаря на разпоредбите на закона, поради което не може да се
направи извод, че е налице нищожност. Ето защо страните са валидно обвързани в
облигационна връзка, породена от договора за кредит.
Според
уговореното в договора, вноските по кредита са платими до 24.10.2022г.
Следователно към подаване на исковата молба крайният падеж за плащане не е
настъпил. Ето защо кредиторът претендира наличие на предсрочна изискуемост,
породена от неизпълнението на задълженията на кредитополучателя да заплаща
редовно и в цялост кредита. В исковата молба се твърди, че плащания са
извършвани до септември 2014г., след което са преустановени. На основание
чл.19.2 от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над
90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. БРС намира, че в случая са налице предпоставките на посочената
разпоредба. Видно от изготвената икономическа експертиза, кредитът е бил изцяло
усвоен на 24.10.2012г. Според експертизата, към подаване на исковата молба са
падежирали вноските с падеж от 28.10.2012г. до 28.09.2018г. Последното
извършено плащане по кредита е на 27.11.2014г. След тази дата плащания по
кредита не са постъпили. Следователно е налице забава в плащанията над 90 дни,
поради което банката има право да обяви цялата сума за предсрочно изискуема.
БРС счита, че преди завеждане на делото банката надлежно и валидно е обявила предсрочната изискуемост. Видно от данните по делото, кредиторът е пратил до длъжницата нотариална покана, в която тя е уведомена, че поради забавата в плащанията кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Видно е още, че нотариалната покана не е била връчена лично на длъжницата, а по реда на чл.47, ал.5 ГПК, който също е приравнен от закона на връчване. Нотариусът надлежно е удостоверил, че ответницата е била търсена и на двата регистрирани по ГРАО адреса, но не е била намирана. Търсена е в продължение на повече от месец, включително и в почивен ден, като след това е залепено уведомление и на двата адреса. По този начин е изпълнен чл.47 ГПК, поради което съобщението следва да се счита за редовно връчено. Що се отнася до справката по чл. 47, ал.3 от ГПК относно местоработата на длъжника, следва да се има предвид, че съгласно чл. 19, ал.1 и ал.2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, нотариусът има право на свободен достъп в съдебните и административните служби и може да прави справки по дела и преписки, както и да иска копия, преписи и документи и да получава сведения и удостоверения с предимство, а също така има достъп до Националната база данни “Население“, поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и до Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи - “Национален регистър на българските лични документи“, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Условията и реда за достъпа на нотариусите до НБ“Население“ и до Националния регистър на българските лични документи са уредени в Наредба за достъпа на нотариусите до националната база данни “население“, поддържана от министерството на регионалното развитие и благоустройството и в Наредба за достъпа на нотариусите до Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи - “Национален регистър на българските лични документи“. Не е предвидена възможност за достъп до регистрираните в НАП трудови договори, поради което обективно невъзможно би било при връчването на нотариална покана да се спазят в пълнота изискванията на чл. 47, ал.3 от ГПК. Съответно ще следва да се приеме, че задължение за изискване на справка за местоработата има съдът, тъй като той има и правомощието да изисква такава справка, но не и нотариусът, който няма такова правомощие /в този смисъл определение № 711/02.02.2018г. на ОС-Пловдив по в.ч.гр.дело № 739/2018г./. Следователно БРС намира, че доколкото ответницата е търсена на двата регистрирани адреса, като е залепено надлежно уведомление, а от друга страна нотариусът няма възможност да провери местоработата, то следва извод, че ответницата е редовно уведомена за предсрочната изискуемост по чл.47, ал.5 ГПК вр. чл.50, ал.1 ЗННД. След като заявлението на банката-кредитор е стигнало до М., предсрочната изискуемост е настъпила, считано от 27.02.2018г.
Според експертизата, към
26.10.2018г. /датата на подаване на исковата молба/ неизплатените суми при
обявена предсрочна изискуемост възлизат на 12335.92 лева, от които 7489.39 лева
главница, 4349.30 лева възнаградителна лихва, 373.07 лева санкционираща лихва,
4.16 лева наказателна лихва и 120 лева такса изискуемост.
Следователно,
при обявена предсрочна изискуемост, ответницата дължи на първо място предсрочно
изискуемата главница от 7489.39 лева.
По
претенцията за договорната лихва съдът намира следното:
Според Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски.
Уговорената
в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната
сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно -
обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора
поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на
преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.
70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него
риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,
поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период -след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.
С
волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска
изпълнение веднага на основното задължение по договора - за връщане на заетата
парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по правилото на чл.
79, ал. 1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане за
обезщетение за забавата.
Изпълнението
на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за
периода от настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на
кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото на чл.
86, ал. 1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва
или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон
не е предвидено друго.
Следователно
на кредитора се дължи уговорената с договора възнаградителна лихва само до
датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 27.02.2018г. Следователно
мерадовно е на колко се е равнявала договорната лихва не към датата на подаване
на исковата молба, а към февруари 2018г. Според изготвената експертиза, към
28.01.2018г. /падежът на последната вноска преди предсрочната изискуемост/,
просрочената лихва е била в размер на 3602.86 лева. Следователно, при обявена
предсрочна изискуемост, се дължи лихва до този размер.
След
като лихва се дължи, трябва да се разгледа възражението за погасяването й по
давност. Твърденията са, че с давност са погасени лихвите за определен период
преди завеждане на делото. БРС намира възражението за основателно. Лихвите се
погасяват с кратката тригодишна давност – чл.111, б.“в“ ЗЗД. Исковата молба е
подадена в съда на 26.10.2018г. Следователно всички лихви за периода преди
26.10.2015г. са погасени по давност. Според табличната част на експертизата, до
падежна дата 28.09.2015г. /падежът на вноската преди 26.10.2015г./ се е дължала
лихва от 1032.54 лева. Тази лихва е погасена по давност. Остава дължима и
непогасена по давност лихвата от падежна вноска 28.10.2015г. до обявяване на
предсрочната изискуемост. Тази лихва е в размер на 2570.32 лева /3602.86 –
1032.54 лева/ и се дължи за периода от 28.10.2015г. до 27.02.2018г.
По
претенцията за лихвената надбавка за забава:
Според
т.19.1 от ОУ при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта. В случая ответницата е в забава при
плащанията на вноските още от октомври 2014г. Ето защо претендираният с
исковата молба период на забавата от 28.11.2014г. до 17.07.2018г. е правилен и
съответства на данните по делото. Според експертизата, към 18.07.2018г. се
дължи санкционираща лихва в размер на 370.97 лева. Ето защо за толкова е и
основателен предявеният иск.
По
претенцията за заемни такси съдът намира следното:
Тази
претенция е неоснователна. Според т.15 от договора се дължат такси, съгласно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по
извършвани услуги на клиента. В т.8 от ОУ също е предвидено, че
кредитополучателят заплаща на кредитора такси и комисионни, съгласно
действащата към датата на събиране на съответното плащане Тарифа на банката за
такси и комисионите, както и всички други разходи по обслужването на
задължението и принудителното събиране на вземането. БРС отчита, че посочената
Тарифа не е приложена по делото, поради което не може да се направи извод, че
тя предвижда плащане на заемни такси и оттам е възникнало вземането за тях.
Освен това от изготвената експертиза се установява, че тази такса е с
названието “такса изискуемост“, т.е. дължи се при предсрочната изискуемост на
задължението. Ето защо тази такса е начислена едва след настъпване на предсрочната
изискуемост. В исковата молба обаче няма твърдения, че таксата е свързана с
предсрочна изискуемост, което е още един мотив за съда да приеме, че вземане за
заемни такси не съществува. От една страна не е представена тарифата, която ги
определя, от друга страна търсените с исковата молба заемни такси са всъщност
такси, свързани с предсрочната изискуемост, но такива такси не са предмет на
иска. Ето защо крайният извод на БРС е, че заемни такси не се дължат.
Следва
решение, с което ответницата бъде осъдена да заплати на банката сумата от
7489.39 лева предсрочно изискуема главница, сумата от 2570.32 лева договорна
лихва за периода от 28.10.2015г. до 27.02.2018г, сумата от 370.97 лева лихвена
надбавка за забава за периода от 28.11.2014г. до 17.07.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите. В останалата си част, за горницата над
2570.32 лева договорна лихва до целия търсен размер от 4131.59 лева и за периода
от 28.11.2014г. до 27.10.2015г. и от 28.02.2018г. до 17.07.2018г., за горницата
над 370.97 лева лихвена надбавка за забава до целия търсен размер от 377.23
лева, както и за сумата от 120 лева заемни такси исковете следва да се
отхвърлят.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата
трябва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски от 1725.65 лева, съразмерно
на уважената част от иска.
По изложените съображения, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.Д.М.,
ЕГН ********** *** да заплати на ”Банка ДСК” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска“ 19,
представлявана от Д.Д.М.и В.М.С.сумата от 7489.39
лева /седем хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и тридесет и девет
стотинки/ главница по договор за кредит за текущо потребление от 24.10.2012г.,
сумата от 2570.32 лева /две хиляди
петстотин и седемдесет лева и тридесет и две стотинки/ договорна лихва за
периода от 28.10.2015г. до 27.02.2018г., сумата от 370.97 лева /триста и седемдесет лева и деветдесет и седем
стотинки/ лихвена надбавка за забава за периода от 28.11.2014г. до
17.07.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 26.10.2018г. до
окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за горницата над 2570.32 лева договорна лихва до целия търсен размер
от 4131.59 лева и за периода от 28.11.2014г. до 27.10.2015г. и от 28.02.2018г.
до 17.07.2018г., за горницата над 370.97 лева лихвена надбавка за забава до
целия търсен размер от 377.23 лева, както и за сумата от 120 лева заемни такси.
ОСЪЖДА П.Д.М., ЕГН ********** *** да заплати на ”Банка
ДСК”
ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска“ 19,
представлявана от Д.Д.М.и В.М.С.сумата от 1725.65 лева /хиляда
седемстотин двадесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/ разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД