№ 21612
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110122342 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „АКПЗ“ АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: ***************, представлявано от ЯБЯ, срещу И. М. К.,
ЕГН: **********, с адрес: ************ с която се моли съда да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца
сумата от 2810 лева (две хиляди осемстотин и десет лева), представляваща дължима
главница – задължение по договор за паричен заем № ***********/29.07.2022 г., сключен
между „ИАМ” АД и длъжника,
сумата от 152.36 лева (сто петдесет и два лева и тридесет и шест стотинки) договорна
лихва за периода 07.08.2022 г. – 27.08.2023 г.,
сумата от 454.57 лева (четиристотин петдесет и четири лева и петдесет и седем
стотинки) обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода 28.08.2023 г. –
27.08.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 03.09.2024 г. до изплащане на вземането
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №****** г.
на СРС.
Твърди се, че На 28.07.2022 г. между „ИАМ” АД и И. М. К. е сключен договор за
кредит. Съгласно сключения договор за, заемодателят се е задължил да отпусне на
заемополучателя паричен заем в общ размер на 2810 лева, а последният усвоява цялата сума
веднага след сключване на процесния договор, с което заемодателят е изпълнил
задължението си. В настоящия договор страните се съгласяват, че със сключването на същия
ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем № **********.
Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения, като в случая процесният договор има сила на разписка. След извършеното
прихващане задължението на Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят му изплаща
остатъка от заемната сума по договора. И. М. К. се е задължил да ползва и върне заемната
1
сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 2968.36 лв.,
ведно с договорната лихва на 56 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 53.01 лв.
(включваща първоначална главница и договорна лихва].
По договора за паричен заем И. М. К. е извършвал плащания в общ размер на 83.60 лв.
Сочи се, че към настоящия момент дължимата главница е в размер на 2810.00 лв.
Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 27 август 2023 г. - последната падежна дата,
като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на
тези остатъчни вноски са отдавна изтекли
Сочи се, че е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 ноември 2023
г. г. между „ИАМ“ АД, ЕИК ************ и „АКПЗ" ООД, ЕИК **** по силата, на който
вземането е прехвърлено в полза на „АКПЗ“ ООД (правоприемник на което е „АКПЗ“ АД,
ЕИК: ***********, считано от 25.11.2022 г.), изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Твърди се, че „ИАМ“ АД е упълномощило „АКПЗ" ЕООД, в качеството си
на цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Към исковата молба се прилага
Уведомление за извършена цесия от името на „ИАМ“ АД чрез „АКПЗ" ЕООД. Прилага се
уведомление за цесията и към исковата молба.
Като съобрази доказателствата по делото и закона, съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.240, ал. 1 и 2 ЗЗД и
чл. 92 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл.
415 ГПК.
По делото е представено копие на договор за паричен заем № **************г.,
сключен между „ИАМ“ АД – заемодател, и И. М. К.– заемател. Съгласно договора
заемодателят е предал на ответника заем в размер на 2810 лева, които последният се е
съгласи да върне при следните параметри и условия: срок на заема – 56 седмици; брой
вноски – 56; размер на месечната погасителна вноска – 53.01 лв.; изброени са датите на
всички погасителни вноски от 07.08.2022 г. до 27.08.2023 г. ; фиксиран годишен лихвен
процент по заема – 10 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия
ден – 0,03 %; обща сума дължима от заемателя – 2968.48 лв.; годишен процент на разходите
по заема – 10.49 %.
В чл. 3 от договора изрично е посочено, че заемателят заявява, че желае, а заемодателят
се съгласява, с отпусната заемна сума, посочена в чл. 2 да се погасят изцяло задълженията на
Заемателя, възникнали по повод Договор за паричен заем № **********, общо в размер на
2810.0 лева, като се направи прихващане между двете суми.
В чл. 14, ал. 1 от договора заемателят заявява, че е уведомен за учредения върху
вземането на Заемодателя по договора особен залог, вписван в ЦРОЗ към МП, а именно: 1.
Първи по ред особен залог върху всички вземания, произтичащи от сключени договори по
кредитен продукт: ИК (*************) за регион „**********, регион „***********
„****************", учреден по силата на Договор за залог на вземания от 03.09.2012 г. в
полза на „********************* и всички анекси към него, съгласно първоначално
вписване в ЦРОЗ под № ************* и допълнителните вписвания към него. 2. Първи по
ред особен залог върху съвкупност от настоящи и бъдещи вземания портфейл от вземания
по продукт "*************", учреден по силата на Договор за учредяване на особен залог
върху вземания от 11.05.2021 г., в полза на „************" АД и всички анекси към него,
съгласно първоначално вписване в ЦРОЗ под № ************ и допълнителните вписвания
2
към него. 3. Първи по ред особен залог върху съвкупността от всички настоящи и бъдещи
вземания, произтичащи от отпуснати от Заемодателя договори за заем (редовни и с до 30
дни просрочие) съгласно кредитни портфейли по продукти ИК (*************) (с
изключение на вземанията, произтичащи от сключени договори по този продукт за регион
„****************" и регион „****************"), ********** (***) и *******
(***********), и втори по ред особен залог върху съвкупността от всички настоящи и
бъдещи вземания, произтичащи от отпуснати от Заемодателя договори за заем (редовни и с
до 30 дни просрочие) съгласно кредитни портфейли по продукт ИК (*************) за
регион „**********, регион „********" и регион „****************, учреден по силата на
Договор за учредяване на залог върху парични вземания от 15.07.2021 г. в полза на
„***********" ЕАД и всички анекси към него, съгласно първоначално вписване в ЦРОЗ под
№ **************** и допълнителните вписвания към него.
Съгласно чл. 14, ал. 2 от процесния договор за заем, уведомлението по чл. 14, ал. 1 се
счита за съобщение по чл. 17 от ЗОЗ и заемателят декларира, че е съгласен и приема всички
произтичащи правни последици от залога на вземането по договора за паричен заем.
Представено е копие на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 30.01.2017 г., сключен между „ИАМ“ АД–цедент и „АКПЗ“ ООД-цесионер, с който
страните се споразумяват, че Продавачът ще прехвърля на Купувача свои ликвидни и
изискуеми Вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла на Закона за
задълженията и договорите и Търговския закон и договори за потребителски кредити по
смисъла на Закона за потребителския кредит, които същият е отпускал на свои клиенти, като
вземанията ще се индивидуализират хартиен в Приложение № 1 към този Договор. Страните
изразяват воля да прехвърлят вземания при спазване условията на този договор на съответна
месечна база. Вземанията се индивидуализират от Страните в съответно Приложение № 1
със нова дата, като с неговото съставяне, подписване и подпечатване то става неразделна
част от договора. За целите на този Рамков договор всяко поредно Приложение №1 ще има
силата и съдържанието значението на допълнително споразумение към него, изменящо го
съответно. Формата и Приложение на документа се съгласува между Страните и е посочена
във вид на бланка на № 1 към този Рамков договор Приложение № 1 както и всяко следващо
приложение към настоящия договор с идентичен номер, но с нова дата, касаещо
индивидуализирането следното на прехвърлени вземания има минимум ЕГН/ЕИК
съдържание: кредит КИД, имена на длъжника и солидарните длъжници/поръчители, на
длъжника и солидарните длъжници и/или поръчителите, дата на договора за паричен всички
заем, отпуснатата дължими суми главница, общ размер на задълженията във връзка с
паричния заем, остатък от съответното по продадените вземания към датата на подписване и
подпечатване на Приложение № 1.
Видно от представен заверен препис от Приложение № ************* г. към
горепосочения договор за цесия под ********** фигурира вземане по договор за кредит
*********** с длъжник И. М. К., с отпусната главница в размер на 2810 лв., общо дължимо
по кредита към дата на продажбата– 3143.72 лв., в.т.ч. лихви за просрочие и такси.
Така извършената цесия на описаните в Приложение № ************* г. вземания е
потвърдена от цедента с нарочно писмено потвърждение, препис от което е приложен по
делото.
Представено е пълномощно, с което цедентът „ИАМ“ АД е упълномощил цесионера
„АКПЗ” ООД да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на
дружеството, които то е цедирало съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 30.01.2017 г.
По делото е представено и уведомително писмо с адресат - ответника К., от „ИАМ“
АД чрез АКПЗ” ООД, с които заемодателят го уведомява за извършеното на 01.11.2023г. в
полза на „АКПЗ” ООД прехвърляне на вземанията си по договора за паричен заем.
3
Уведомителното писмо е връчено ведно с исковата молба и останалите приложения към нея
на ответника.
Независимо от това, съдът намира, че в случая цесията е нищожна и не обвързва
валидно ответника Договорът за цесия е нищожен, понеже липсва изрично писмено съгласие
на кредитора по ЗОЗ за прехвърляне на вземането. Видно е от съдържанието на договора за
паричен заем, че в чл.14 е записано, че заемателят е уведомен за учредения върху вземането
по договора особен залог, вписван в ЦРОЗ към МП, като са посочени заложните кредитори.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за особените залози (обн. - ДВ, бр.
105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г) са приети промени свързани с реда за разпореждане
със заложено имущество. Съгласно § 49, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗОЗ (обн. - ДВ, бр. 105 от
2016 г., в сила от 30.12.2016 г) вписаните преди влизането в сила на този закон залози
запазват действието си. Съгласно ал. 2 този закон се прилага и за залозите, вписани преди
влизането му в сила. Според чл.17, ал.3 ЗОЗ (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от
30.12.2016 г.) залогодателят няма право да се разпорежда, нито повторно да залага
заложеното вземане без съгласието на заложния кредитор. В случая цесията на вземането е
извършена на 01.12.2017г., т.е. цесията попада в обсега на новата редакция на чл.17, ал.3
ЗОЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал. 3 от ЗОЗ за извършване на разпоредителни сделки
със заложеното имущество, извън посочените в чл. 7, е необходимо изрично съгласие на
заложния кредитор, вписано в Централния регистър на особените залози и в съответния
друг регистър. В процесния случай фактическия състав на цесията на вземане е разширен и
за да бъде завършен е необходимо и изрично съгласие на заложния кредитор, вписано в
ЦРОЗ.
Разпоредбата на ал. 4 на чл. 8 от ЗОЗ не намира приложение при разпореждане с
вземания, обременени с особен залог, доколкото действа специалната норма на чл. 17, ал. 3
от ЗОЗ. В процесния случай съдът не може да приеме, че независимо от липсата на съгласие
на заложния кредитор приобретателят придобива правата върху заложеното имущество,
обременено със залог. В мотивите към законопроекта на ЗИД на ЗОЗ (обн. - ДВ, бр. 105 от
2016 г., в сила от 30.12.2016 г) са изложени съображения, че залогът на вземане е най-
рисковото обезпечение за кредитора със залог по ЗОЗ, защото докато кредиторът пристъпи
към изпълнение, залогодателят може да се разпореди с вземането. Посочено е, че с
предлагането изменение на чл. 17, ал. 3 се предвижда забрана за залогодателя да се
разпорежда със заложеното по този закон вземане и да го залага повторно без съгласието на
заложния кредитор.
От мотивите на законопроекта се извежда императивния характер на разпоредбата на
чл. 17, ал. 3, въвеждащ законова забрана за извършване на разпоредителни сделки със
вземания, обременени с особен залог. При липса на съгласие на заложен кредитор за
разпореждане с процесното вземане, цесията, предмет на Приложение № ************* г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г., сключен
между „ИАМ“ АД и „АКПЗ“ ООД, е нищожна.
Ето защо ищецът „АКПЗ“ АД няма качеството кредитор по отношение на
ответника. Само на това основание предявените искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Исковете са частично неоснователни и на още едно самостоятелно основание,
изложено само за пълнота. В процесния случай, заемна сума не е за първи път усвоена, а се
касае за капитализация на вземания по друг Договор за паричен заем № **********, общо в
размер на 2810.0 лева, като всички суми по предходния договор са включени в една нова
главница. Това е направено с цел да се заобиколят нищожните клаузи в бланковите договори
на „ИАМ“ АД, служебно известни на съда.
4
Съгласно чл. 4, ал. 1 на бланковия договор за заем, заемателят се е задължил в 3-дневен
срок от подписването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/ Две
физически лица- поръчители, всяко от което да отговаря на следните изисквания: да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния
размер на осигурителния му доход да е над 1 000 лв; да работи по безсрочен трудов
договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „ИАМ“
АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад а е със статус не по-лош от „Редовен“ или 2/ банкова гаранция с бенефициер-
заемодателя за сумата, дължима от заемателя по договора за заем, със срок на валидност- 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора.В чл. 4, ал. 2 от договора е
предвидено, че в случай на неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1, на заемателя се
начислява неустойка за неизпълнение.
В случая в чл.4 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за
задължение на ответника, но СРС намира, че фактически се дължи не неустойка, а
договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така,
доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия,
които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което
е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на
насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави двама поръчители, които обаче
трябва да отговарят на множество изисквания – за работа по безсрочен трудов договор, за
сравнително висок осигурителен доход, да не са заематели или поръчители по друг договор,
да нямат неплатени задължения към фиска, да нямат лоша кредитна история. Налагането на
толкова къс срок за ангажиране на поръчители, и то двама, въобще препятства всички
възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в
затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко да намери двама
такива, които следва да отговарят и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно
дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното
изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то СРС намира, че тя
също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова
гаранция, в размер за цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по
договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид
практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение,
фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и
двете опции по чл.4 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне
плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във
всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е
уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни
части, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка,
както и предвид размера на база целия размер на заемната сума –лева, СРС счита, че
неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и наказателна
функции и се превръща само в средство обогатяването на кредитора. Ето защо тя е
нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно
с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за
кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна
договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. След като
неустойката е нищожна, тя не се дължи от ответника. След като това е така, налага се извод,
че договорът за заем противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая
следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
5
нищожна.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е
нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен
процент няма да е посочения в договора, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и
вземането от 89.16 лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9
ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата за неустойка,
изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В
процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело C‑714/22 на
СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе казано
грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на чистата
стойност.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „АКПЗ“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: ***************, представлявано от ЯБЯ, срещу И. М. К., ЕГН: **********, с
адрес: ************ с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.240, ал. 1 и 2 ЗЗД
във вр. чл. 9 ЗПК , във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца:
сумата от 2810 лева (две хиляди осемстотин и десет лева), представляваща дължима
главница – задължение по договор за паричен заем № ***********/29.07.2022 г., сключен
между „ИАМ” АД и длъжника,
сумата от 152.36 лева (сто петдесет и два лева и тридесет и шест стотинки) договорна
лихва за периода 07.08.2022 г. – 27.08.2023 г.,
сумата от 454.57 лева (четиристотин петдесет и четири лева и петдесет и седем
стотинки) обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода 28.08.2023 г. –
27.08.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 03.09.2024 г. до изплащане на вземането
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №****** г.
на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7