Р
Е Ш Е
Н И Е №
2789
гр. Пловдив, 03.08.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 2383 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422
от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев " №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от **** *****против Г.И.Х. с ЕГН ********** с адрес *** за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумите от 893.05 лв. – главница по
договор за заем; 48.80 лв. - договорна лихва за периода 15.11.2016 г. –
07.02.2017 г.; 449.72 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение за периода
15.11.2016 г. – 07.02.2017 г.
В исковата молба се твърди, че на 10.09.2016 г. е сключен договор за заем
между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“ за сумата 1400 лв., дължима от
10.09.2016 г. до 07.02.2017 г. на 21 седмични погасителни вноски от по 72.45
лв. и договорна лихва в размер на 121.45 лв. При забава на повече от 30 дни за плащане на вноските се
дължи заплащане на такса разходи - 9 лв. Възникнало е задължение за
кредитополучателя за представи обезпечение в тридневен срок, което включва
поръчителство на две физически лица, които да отговарят на определени условия.
Това задължение не изпълнено, поради което е начислена неустойка в размер на
107.17 лв. Извършено е плащане на сума от 904 лв., с която са погасени първите
8 вноски включващи главница, договорна лихва, неустойка и част от деветата
вноска. Вземането е прехвърлено от кредитора на ищеца с договор за цесия от
01.03.2018 г. Претендирано е по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 17418/18
г. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е дал
указания за предявяване на настоящия иск.
В предоставения срок ответникът чрез особения представител адв. П. оспорва
иска. Твърди се неоснователност, поради противоречие на клаузите на договора с
разпоредбите на ЗПК. Оспорва се извършената цесия.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложените писмени доказателства- договор за заем от 10.09.2016 г.,
погасителен план (лист 4-9 от делото), е видно, че между „Изи Асет
Мениджмънт"
АД и ответника
е сключен Договор за потребителски
кредит на 10.09.2016 г. по силата, на който кредиторът
се е задължил да отпусне на кредитополучателя кредит в размер на 1400 лв. при годишен лихвен
процент в размер на 40 % и ГПР от 46,83 %. Сумата за главница и разходи по кредита се дължи на 21 седмични вноски от по 72,45
лв., като първата вноска е на 20.09.2016 г., а на последната-07.02.2017 г. Предвидено е
заплащане на неустойка в размер от 729,12 лв. за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение в тридневен срок, включващо поръчителство на две
физически лица, отговарящи на определение условия или банкова гаранция.
От приложения договор за цесия от 16.11.2010 г. и приложение (лист 10-17 от
делото) към него е видно, че кредитора е прехвърлил на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД на 01.03.2018 г. вземането си към ответника в размер от 2250,57
лв..
От приложеното писмо (лист 18-21 от делото) е видно, че са предприети
действия от цедента чрез цесионера за уведомяване на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането.
От приложеното ч. гр. д. 17418/18 г. на ПРС е видно, че на заявителя-ищец в
настоящето производство е издадена заповед за изпълнение за притендирано от
него вземане.
От изготвеното заключение от 29.04.2020 г. по извършената ССЕ работи по
данни на ищеца и приложените документи по делото се установява, че незаплатената
главница е в размер от 893,05 лв.; договорната лихва-48,80 лв.; 449,72 лв.
–неустойка.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради връчване на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК на издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 17418/18 г. на ПРС е налице правен интерес от
предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от
страна на заявителя –ищец „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД.
Доколкото ищеца обляга притенцията си в заповедното и настоящето
производство, за притежание на вземане от Г.И.Х. на сключен договор за цесия
между него и кредитора на „Уни кредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, то той следва да установи наличието на всички факти от
хипотезата на чл. 99 от ЗЗД пораждащи действие на прехвърлянето спрямо третото
лице.
Тъй като договорът
за цесия е неформален, консенсуален и каузален и с
него едно лице /цедент/ прехвърля на друго /цесионер/ свое вземане безвъзмездно
или срещу насрещна престация, за да е налице валидно
сключен договор е достатъчно постигане на съгласие между цедента и цесионера,
доколкото не се предвижда форма за действителност или извършване на плащане
като елемент от фактическия състав. Съобразно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД предишният кредитор е задължен
да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Макар съобщаването да не
е елемент от фактическия състав, който поражда действие на договора
за цесия между страните, /същото има значение за
третите за договора лица, какъвто е и длъжникът. По тази причина по аргумент на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на
вземането има действие спрямо длъжника от деня на уведомяването му за
това. Следователно за всички трети
лица до момента на съобщаването носител на вземането спрямо
длъжника е цедента. Поради това и съобщаването се явява юридическият факт, от който възниква качеството на кредитор
на цесионера спрямо всички трети лица за договора. Тъй като в закона няма изрична регламентация за начина, по който следва да
бъде уведомен длъжника, като се сочи единствено, че това следва да се извърши от цедента, в
практиката на ВКС се приема, че е допустимо цедента да упълномощи цесионера да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
По делото са ангажирани доказателства и се установяват обстоятелства от
страна на цесионера „АСВ”
ЕАД да е изготвено уведомление до ответника за извършеното
прехвърляне на задължението му по сключения между него и „Изи Асет Мениджмънт" АД, за което е упълномощен от цедента, но липсват доказателства установяващи
връчването на уведомлението на длъжника към момента на образуване на
заповедното производство.
Съобразно въведената практика от ВКС уведомлението за цесията може да се връчи
на длъжника заедно с исковата молба и това уведомление следва да се зачете
съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК като нов факт настъпил в хода на делото. Специфичното в случая е, че съобщението за
цесията следва да се извърши на длъжника. В
настоящия случай длъжника-ответника
не е открит и му е назначен особен представител по реда на чл. 47 от ГПК.
Особения представител обаче има ограничен кръг права за целите на процеса и той
не може да приема материалноправни изявления, къквото е съобщаването на цесията, доколкото чл. 34 ал.3 от ГПК, изисква за действие
представляващи разпореждане с предмета на делото представителят да разполага с
изрично пълномощно, а договорът за
цесия представлява разпореждане с едно право и получаването на съобщение за
цесията е част от възникването на това право, което налага изрично
упълномощаване за получаване на
съобщението. Независимо, че чл. 29 ал.5 от ГПК дава възможност особеният
представител да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, с
одобрението на съда, пред който се води делото, за да е налице надлежно уведомяване при тези условия е необходимо изрично съгласие на особения
представител да приеме това съобщаване, обусловено
от възможността му да
доведе реално до знанието на длъжника извършената цесия,
и предварително одобрение на съда. В настоящия случай такива не са налице, което води до извод, че съобщението за
цесията връчено на особен представител не поражда действие.
Тъй като предмет
на разглеждане по настоящето дело е предявен иск по чл. 422 от ГПК с предхождащото
заповедно производство образувано по заявление на цесионера – "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, от 05.11.2018 г.,
то в
случая тази дата се явява релевантният момент, към
който цесията е следвало да бъде надлежно съобщена на длъжника. При положение,
че това изискване не е било изпълнено към датата на подаване на заявлението, то
и прехвърлянето с оглед разпоредбата на 99, ал. 4
от ЗЗД не
е породило действие спрямо длъжника към този момент. Следователно цесионерът не е имал
валидно придобито и изискуемо вземане към момента на подаване на заявлението, или
не е бил легитимиран да иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника.
С оглед на това съобщаването на цесията в по-късен момент
с връчване на препис от исковата молба и приложенията
към нея, в конкретната хипотеза не може да се отчете като новонастъпил факт
по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Предвид задължителните
разяснения в т. 10б от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, определение
№ 492/30.07.2014 г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013 г. следва да се приеме, че при настъпило частно
правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на
вземането, легитимиран да подаде заявлението в заповедното производство е цедента, който се явява, спрямо трети лица за договора за цесия, носител на
спорното право към този момент.
Поради изложеното
следва да се приеме, че ищец не е установил надлежното
уведомяване на длъжника за извършената цесия към релевантния за
производството момент – подаването на заявление, поради което иска се явява
недоказан и подлежи на отхвърляне без да се обсъждат
останалите относими към спора факти, свързани с основанието за пораждане на
задължението и неговия размер, за които по аргумент на разпоредбите на ЗПК
съдът следи служебно.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не
следва да се присъждат такива поради липса на отправено искане и представени
доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
"Д-р Петър Дертлиев " №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от ***** против Г.И.Х. с ЕГН ********** с адрес *** за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумите от 893.05 лв. – главница по
договор за заем; 48.80 лв. - договорна лихва за периода 15.11.2016 г. –
07.02.2017 г.; 449.72 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение за периода
15.11.2016 г. – 07.02.2017 г.; законна лихва върху главницата считано от датата
на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение 05.11.2018 г. до окончателно плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ:
/п/Д. ТЕНЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.