Р Е Ш Е Н И Е № 93
Гр. Тополовград, 09.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Тополовградският районен съд в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА
При секретаря: К.П.
Като разгледа докладваното от
съдията АНД № 88 по описа за
Жалбоподателят
твърди, че издаденото наказателно постановление на Д. на Д. „И. по т.” – гр.
Хасково, с което на представляваното от него дружество „Е. М. Г.” ООД – гр. Б.
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лв.
на основание чл. 416 ал. 5, във вр. с чл. 414 ал. 3 от Кодекса на труда, е
незаконосъобразно и необосновано поради следните съображения:
Жалбоподателят
твърди, че между Дружеството и лицето С. И. не съществуват трудови правоотношения, а са възникнали
гражданскоправни такива въз основа на сключен между страните договор по смисъла
на ЗЗД. Поради което не е извършено визираното в АУАН и НП административно
нарушение и не следва да се ангажира отговорността на работодателя. И тъй като
в случая липсват кумулативно предвидените характеристики за наличието на
каквото и да било нарушение, то следва извода за незаконосъобразност,
неправилност и неоснователност на обжалваното НП. На това основание се
претендира неговата отмяна.
Алтернативно
в жалбата се посочва, че е завишен размера на предвидената от законодателя
имуществена санкция и се претендира намаляването на този размер, ако се приеме,
че е налице нарушение.
Също
така в жалбата се твърди, че в случая е
налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и тъй като това не е преценено
от наказващия орган се претендира на това основание съдът да отмени обжалваното
НП.
С оглед
на изложените съображения се претендира да се отмени изцяло издаденото НП като
незаконосъобразно и неправилно.
В
съдебно заседание, чрез своя процесуален представител жалбоподателя поддържа
жалбата си, като доразвива изложените в нея аргументи и в представена по делото
писмена защита в която се претендира не само отмяна изцяло на обжалваното НП,
но и алтернативно ако съдът прецени, че е извършено описаното нарушение да се
измени обжалваното НП като се намали размера на наказанието като се цитира
съдебна практика в тази насока ТР № 3/10.05.2011 г. по тълк.д. № 7/2010 на ОСК
на ВАС.
Административнонаказващият
орган – Д. „ИТ” – Хасково изпраща представител в съдебно заседание –
юрисконсулт Г., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като
законосъобразно. Процесуалният представител твърди, че нарушението е
обективирано по своите признаци и виновно извършено от процесното Дружество,
доказано е по безспорен и категоричен начин, правилно е ангажирана АНО и не са
налице процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 06.08.2019 г. в хотел „Г. П.“ намиращ се в землището на
с.С., общ.Т., стопанисван от „Е. М. Г.“ ООД – гр.Б. е била извършена проверка на
място за спазване изискванията на трудовото законодателство и на 13.08.2019 г.
и 15.08.2019 г. по документи представени в Д „ИТ“ – Хасково, за които проверки
е съставен протокол рег.№ ПР1927098/16.08.2019 г. При проверката на място е
било заварено лицето С. Т. И. на която е била предоставена за попълване
декларация, собственоръчно попълнена от нея, приложена по делото от която е
видно, че последната е декларирала, че работи на обекта с работно време от
10.30 до 18.00 часа, че няма сключен нито трудов, нито граждански договор, че
получава месечно трудово възнаграждение в размер на 540 лева и последното
такова е получено от нея в брой на 07.06.2019 г. Във въпросната декларация
лицето е декларирало собственоръчно и това, че извършва срещу възнаграждение от
540 лева за срок от 15.06.2019 г. до 31.08.2019 г. „почистване на района“ с
почивни дни събота и неделя. След извършване на проверката на място и след
изпращането на призовка, приложена по делото, на основание чл.45, ал.1 от АПК
до въпросното Дружество за явяване и представяне на писмени доказателства на проверяващите са били предоставени 3 броя
граждански договори, съответно от 14.06.2019 г. от 01.07.2019 г. и от 01.08.2019
г., сключени между въпросното дружество и лицето С. И./фамилията на лицето и в
трите договора е И., а в собственоръчно попълнената от нея декларация и във
всички други писмени доказателства по делото, фамилното име на лицето е посочено
И./. Представен е и документ за начален инструктаж на 5 лица, включително и на
С. И.. Гражданските договори са сключвани последователно за срок от един месец,
като в тях е посочено, че дружеството възлага на лицето да извърши „цялостно
почистване на басейн“ и след приемане на извършената работа да изплати сумата
от 20 лева на час. След представяне на въпросните писмени доказателства и
изпращане на протокола за извършена проверка на процесното дружество, видно от
приложените по делото писма от 16.08.2019 г., представител на дружеството е
поканен да се яви в Дирекцията на 18.09.2019 г. за съставяне на АУАН за
нарушение на чл.61, ал.1 от КТ. На въпросната дата не се явява представител на
дружеството и е съставен в отсъствие на нарушителя АУАН № 26-000549/19.09.2019
г. от актосъставителя Д. в присъствието на св.Л. и двамата на длъжност
гл.инспектори на процесното дружество за това, че в качеството му на
работодател не е сключил трудов договор със С. Т. И. в качеството й на работник
по почистване на района преди постъпването й на работа. Изрично в акта е
записано какви са констатациите на органите при проверката на място и по
документи. Записано е, че е нарушен чл.61, ал.1 от КТ. Акта е подписан от
актосъставителя и свидетеля, присъствал при установяване на нарушението и при
съставяне на акта, като не е подписан от нарушителя, тъй като е съставен при
условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН в негово отсъствие. Акта е връчен на
нарушителя с обратна разписка. Въз основа на този акт е издадено НП №
26-000549/17.10.2019 г. с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал.3 от КТ. НП е
връчено с обратна разписка на 21.10.2019 г. Жалбата е подадена и входирана на
28.10.2019 г.
По делото са представени от процесуалния представител на
жалбоподателя фактури за заплатена ел.енергия от Дружеството за въпросния обект
за десет месеца през
По делото са разпитани актосъставителят Д. и свидетелката Л.
– служители на дирекцията, присъствала
при установяване на нарушението и при съставяне на акта. От техните
показания се установява реда и начина на извършване на проверката и съставянето
на акта. И актосъставителят, и свидетеля посочват една и съща фактическа
обстановка и описват подробно нарушението, което е извършено и обстоятелствата
които са установили на мястото на проверката.
Така изложената фактическа обстановка се доказва от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира, като документи,
издадени в съответната форма и по съответния ред, както и от гласните
доказателства на разпитаните по делото свидетел и актосъставител, на които
съдът дава вяра, тъй като същите са обективни и непротиворечиви.
С оглед на изложеното и като прецени събраните
доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице, имащо правен интерес, и са спазени всички
изисквания за нейното редовно разглеждане.
Относно
подадената жалба и нейната основателност, съдът счита, че тя се явява такава,
досежно алтернативно посоченото в нея искане за изменение на обжалваното НП и
намаляване на наложената санкция.
Административнонаказателната отговорност на Дружеството в
качеството му на работодател е ангажирана за нарушение на разпоредбата на
чл.61, ал.1 от КТ и съответно е наложено наказание на основание чл.414, ал.3 от КТ. Съдът счита, че вмененото административно нарушение е обективно
съставомерно, правилно квалифицирано и безспорно доказано със събраните в
производството доказателства след извършване на прецизен и задълбочен анализ на
последните, по отделно и в тяхната съвкупност. Безспорно е установено от
разпитаните по делото актосъставителя Д. и свидетелката Л., че на въпросната
дата, при извършена проверка на място в процесното Дружество е било заварено
лицето С. И., като последната е била заварена заедно с друго лице Т. Н. до
басейна. Актосъставителя в показанията си на стр.2 от протокола от с.з. от
25.11.2019 г., посочва: „Комплекса имаше двор и басейн. С. И. беше до басейна.
Тя си беше на работното място. Тя каза, че работи по почистването на района.
Така е написала и в декларацията….“. Свидетелката Л. на стр.4 от същия протокол
посочва: „….Комплекса работеше по време на проверката…. Басейна беше пълен,
работеше. Имаше двама човека на басейна. С. И. беше там до басейна. Казаха, че
извършват почистване около басейна“. Следователно от събраните гласни
доказателства по делото се установява, че обекта предмет на проверка е бил в
работен режим и въпросното лице е заварено на място да изпълнява своите
задължения. Безспорно е установено, че това лице не е имало сключен трудов
договор с дружеството и именно за това е съставен въпросния АУАН от
актосъставителя. По делото е приложена собственоръчно попълнена декларация от
лицето в която това лице е посочило, че работи в обекта с определено работно
време, при уговорено месечно трудово възнаграждение като е посочен размера, с
определени почивни дни и няма сключен нито трудов, нито граждански договор. Също
така по делото е приложено копие от проведен начален инструктаж на пет лица,
между които и лицето С. И., а провеждането на такъв е действие, което се
предприема по КТ и обичайно се извършва в първия работен ден, преди постъпване
на работа. Немогат да се възприемат за основателни твърденията на
жалбоподателя, че лицето е било в обекта по силата на граждански договор въпреки,
че по делото са представени три броя граждански договори сключени между
дружеството и това лице. Съдът счита, че представените граждански договори не
отразяват обективно правоотношенията между дружеството и въпросното лице, тъй
като е налице противоречие между всички посочени по-горе писмени и гласни
доказателства, а именно собственоръчно попълнената декларация от лицето,
документ за проведен начален инструктаж и показанията на актосъставителя и
свидетеля Л. и представените граждански договори. Във въпросните договори се
посочва, че на изпълнителя е възложено да извършва „цялостно почистване на
басейн“ срещу сумата от 20 лева на час, а в самата собственоръчно попълнена
декларация от И., последната посочва, че тя няма сключен граждански договор и е
била наета за почистване на района и това е заявила и пред проверяващите, видно
от техните показания, като в декларацията е посочено и месечно възнаграждение и
работно време, както и почивни дни, т.е. все елементи определящи
правоотношението като трудово такова. Освен това в самите граждански договори е
записана неправилно фамилията на лицето И.. Самите те са сключвани помесечно,
за по един месец, последователно подновявани от месец юни до месец август
При
трудовото правоотношение се дължи предоставяне на работна сила от физическо
лице на избран от него работодател, който да я ползва за определен или
неопределен период от време, като при трудовото правоотношение работникът или
служителя не е самостоятелен, той е подчинен на изискванията и разпорежданията
на работодателя по отношение на работно време, трудова дисциплина, почивки и
отпуски, като всички тези елементи следва да се договорят между страните по
трудовия договор. При трудовия договор се предоставя работната сила в условията
на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време,
на определено място на работа, при определено работно време и при определено
възнаграждение. Именно това са типичните елементи на трудовото правоотношение.
Докато при гражданските правоотношения, предимно облигационни също има полагане
на труд, но техен предмет е крайния резултат на този труд - например –
изработена вещ, предоставяне на определена услуга и пр., при тези
правоотношения се дължи работна сила, но в условията на самостоятелност, т.е.
без работно време и подчиненост на работодател и не в условията на
продължителност, непрекъснатост и повторяемост.
В конкретния случай по делото безспорно се установява, че
лицето С. И. по време на извършената проверка е изпълнявала трудовите си
задължения, била е заварена на място в обекта да полага труд по почистването на
района около басейна, който е бил в работещ режим, видно от показанията на
актосъставителя и свидетеля и по нейни собственоръчно посочени в декларацията
данни е имала уговорено работно време, месечно възнаграждение, почивни дни и е
предоставила работната си сила в условията на продължителност, непрекъснатост и
повторяемост за определен период от време също посочен в декларацията „от
15.06.2019 г. до 31.08.2019 г.“. Т.е. неможе да се приеме, че отношенията между
страните са били гражданско-правни такива, каквито са твърденията на жалбоподателя въпреки, че
са представени граждански договори, които като доказателства не се подкрепят от
другите събрани по делото писмени и гласни такива. В случая се касае за типично
трудовоправни отношения, макар и срочни такива, каквито са допустими по КТ, за
които няма сключен трудов договор между страните. Т.е. извършеното нарушение от
работодателя е безспорно установено и доказано и правилно е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност по чл.414, ал.3 от КТ.
По делото се установява, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи в предвидените за това срокове и форма и при липса на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и съдържанието им
съответства на минимално изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Единствено съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде
изменено чрез редуциране размера на наложената от АНО имуществена санкция до
специалния минимум от 1500 лева по чл.414, ал.3 от КТ. В случая АНО е наложил
наказание над предвидения от закона минимум, без да е изложил съображения за
това, като не е посочил да са налице отегчаващи отговорността обстоятелства
които да обуславят по-тежко наказание. По делото липсват данни за извършени
други нарушения от същия вид от този работодател, за наличието на някакви
вредни последици, както за лицето, така и за държавния бюджет и въобще като
цяло за наличието на каквито и да било отегчаващи отговорността обстоятелства.
Поради което и с оглед данните по делото съдът намира, че санкция в специалния
минимум по приложимия текст е изцяло съответна на тежестта на нарушението и
адекватна да изпълни целите по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
Съдът не възприема възраженията на жалбоподателя, че следва
да се приеме нарушението като маловажно и да се приложи разпоредбата на чл.415в
от КТ с оглед съдебната практика в тази насока. Съгласно цитираното в писмената
защита тълкувателно решение, разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда
представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на
санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл. 414, ал. 3 от същия кодекс и
административния съд, респ. компетентния
съд има правомощието като касационна инстанция да преквалифицира нарушението,
описано в наказателното постановление, като „маловажно нарушение” по смисъла на
чл. 415в от Кодекса на труда.
В конкретния случай този текст е
неприложим, тъй като разпоредбата на чл.415в от КТ като привилегирован състав
може да бъде приложена тогава когато са налице кумулативно и двете
предпоставки: когато нарушението е било отстранено веднага след установяването
му по реда на КТ и когато от него не са произтекли вредни последици за
работниците и служителите. В случая, действително няма данни да са настъпили
някакви вредни последици, но в никакъв случай неможе да се приеме, че
нарушението е било отстранено веднага след установяването му. Такива доказателства
липсват по делото, дори не съществуват твърдения в тази насока от страна на
жалбоподателя.
Също така не може да се приеме
възражението на жалбоподателя, което дори съдът намира за неотносимо към
казуса, че обекта предмет на проверката не работи постоянно и това се доказва
от приложените фактури за изразходвана ел.енергия и за това не е удачно
сключването на трудови договори с работещите. Представените фактури не могат да
се считат за писмени доказателства от които да се направи категоричния извод,
че обекта не работи постоянно и въобще извод за работното време на проверявания
обект. Дори и обекта да е с непостоянен работен режим, а периодичен такъв, това
няма отношение и не е основание да се приеме, че работодателя не следва да носи
отговорността, която му е ангажирана. Установено е по безспорен начин от
показанията на актосъставителя и свидетеля, а и от самата декларация попълнена
от лицето, че въпросния обект в момента на проверката е работил, макар, че не е
имало клиенти /това е неотносимо към спора/ и въпросното лице е заварено на
работното си място да изпълнява задълженията си.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № 26-000549/17.10.2019 г. на Д. на Д.
„И. по т.” - Хасково, с което на „Е. М.Г.” ООД – гр. Бургас, БУЛСТАТ № ******,
със седалище и адрес на управление:***, в качеството му на работодател, е
наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/
на основание чл. 416 ал. 5, вр. с чл. 414 ал. 3от Кодекса на труда за извършено
нарушение по чл. 61 ал. 1 от КТ, като НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция на 1500 лв./хиляда и петстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Ямбол в
14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: