Р Е Ш Е Н И Е
№ ____
гр. София, 19,10,2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 14 с-в., в публичното
заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
при участието на секретаря Йоана Петрова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова т. дело №7600 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 от ГПК.
Образувано е по предявен от ЗК Л.и.АД срещу Т.А.М. иск
с правно основание чл. 274, ал.1, т.1,
пр.3 от КЗ/отм./ за осъждане на ответника да заплати сумата от общо 68704,26лв., от която
50000,00лв.-главница присъдена по гр.д.№6021/2011год., по описа на СГС, І-7
състав, потвърдено с решение по гр.д.№ 517/2014год. по описа на САС, мораторна
лихва в размер на 17254,26лв., начислена за периода от 25,02,2011год. до
11,07,2014год., и сума в размер на 1450,00лв.-съдебни разноски, които суми са
платени от ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“ по повод
възникнало пътнотранспортно произшествие на 26,02,2011год., ведно със законна лихва от датата на ИМ-
10,06,2019год. до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че пътно транспортното
произшествие е настъпило по вина на Т.А.М. - водач на застрахован при ищеца лек
автомобил, с марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № *****,
който е реализирал ПТП с лек автомобил, с марка Ауди, с рег.№*****, управляван от А.Л.Д.. При произшествието е пострадал В.С.С.-пътник в лек автомобил Опел Астра.
За причинените на пострадалия неимуществени вреди е инициирано производство по
гр.д.№6021/2011год., по описа на СГС, 1 ГО, 7 състав, по което е установена
вината на делинквента като на пострадалото лице е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50000,00лв., ведно със законната лихва от
25,02,2011год. до окончателно изплащане на
вземането. Във връзка с влязлото в сила съдебно решение е образувано изп.дело №20147870400205 по описа на ЧСИ М.Д., по което в периода от 11,07,2014год. до
04,08,2014год. е изплатена общо сума в размер на 72417,64лв., а на 22,07,2015 е
платена и сума 1679,20лв. по изп.д.№20157870400160 по описа на ЧСИ М.Д.. Твърди да е
възникнало регресно право срещу виновния водач, тъй като при произшествието е
отказал да се подложи на проверка за алкохол.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-Т.А.М. в указания законоустановен срок по реда на чл.367-373 от ГПК, както и
в проведено съдебно заседание не излага
становище по основателност на исковата претенция.
Софийски
градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, преценени по реда на първоинстанционното производство, приема от фактическа страна следното:
Не е спорно
между страните настъпването на ПТП в гр.София, на бул.Царица Йоана„ и ул.“Луи
Пастьор“, на 26,02,2011год., около 00.10часа между лек автомобил „Опел Астра“, с ДКН *****,
управляван от Т.А.М. и лек автомобил Ауди, с ДКН *******, управляван от А.Л.Д.,
при което е пострадал В.С.С..
От приложеното по делото съдебно решение
№5630/22,07,2013год., по гр.д.№6021/2011год. по описа на СГС, І ГО, 7 състав,
влязло в сила на 22,05,2015год., е видно ответникът Т.А.М. да е признат за виновен
за реализираното на 25,02,2011год. пътнотранспортно произшествие като
извършител на противоправно деяние-нарушил правилата на чл.6, т.1 от ЗДВП като
не се съобразил с пътен знак В1, поради което реализирал пътнотранспортно
произшествие с движещия се по път с
предимство лек автомобил Ауди. Като последица от извършения деликт
е пострадал В.С.С., по пряк иск на който с пр.осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ ищецът е осъден да заплати
обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50000,00лв., ведно със законната лихва от 25,02,2011год. до изплащане
на вземането.
Със същото решение ЗК Л.и.АД е осъден да заплати на адвокат К.И.Н., на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в
размер на 1450,00лв.-адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ТЛП Т.А.М..
Въз основа на издаден изпълнителен лист от
16,06,2014год. е образувано изпълнително дело №20147870400205 по описа на ЧСИ М.Д.
с взискател В.С.С. и
длъжник ЗК Л.и.АД за сума в размер на 50000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 25,02,2011год. до изплащане на вземането.
Въз основа на издаден изпълнителен лист от
09,06,2015год. е образувано изпълнително дело №20157870400160 по описа на ЧСИ М.Д.,
с взискател К.И.Н. и длъжник ЗК Л.и.АД.
От заключението на
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните
и прието от съдът се установява, че по изп.дело №20147870400205 по описа на ЧСИ М.Д. е постъпила
наредена от ищеца сума в размер на 72417,64лв. на 11,07,2014год. и сума в
размер на 1346,00лв. на 04,08,2014год.
По изпълнително дело
№20157870400160 по описа на ЧСИ М.Д. е постъпила наредена от ищеца сума в
размер на 1679,20лв. на 22,07,2015год.
Не се спори между
страните, че сумите са платени на
взискателите по изпълнителните дела.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
Предмет на настоящото производство е иск с правно основание чл.274, ал.1 т.1, пр.1
от Кодекса за застраховането/отм./.
По иска с пр.кв.чл.274, ал.1 т.1,пр.3 от КЗ/отм./.
Съгласно чл.
257, ал.1 от КЗ/отм./ обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата. Качеството застраховани лица имат собственикът на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на
законно основание.
Съгласно нормата на чл.274, ал.1, т.1, пр.3 от КЗ/отм./
застрахователят има право на регрес и възможността да получи от застрахования
платеното застрахователно обезщетение, когато застрахования при настъпване на
ПТП е отказал да се подложи или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
Следователно за да се ангажира отговорността на
ответника следва да бъде установено наличието на деликтно правоотношение, във
връзка с което да е ангажирана отговорността на застрахователя по гражданска
отговорност, изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице, въз основа на валиден застрахователен
договор и отказ от проверка за алкохол от страна на делинквента. Посочените
релевантни факти са в тежест на ищеца.
Безспорно по делото е установено и не се спори за
наличието на реализирано ПТП на процесната дата-25.02.2011год.
С оглед влязло
в сила съдебно решение по предявен иск с пр.осн.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./, с оглед факта, че Т.М. е участвал като трето лице помагач на
страната на ЗК Л.и.АД и с оглед обвързващата сила на мотивите в отношенията
между страните, съдът приема за установено осъществено от страна на ответника противоправно
деяние, извършено виновно, при което са
причинени неимуществени вреди на трето лице.
Отказът на делинквента да се подложи на проверка за
алкохол като основание за възникване на регресната
претенция съдът намира за установен. Видно от
КП №К135/26,02,2011год. се
сочи на удостоверено от
длъжностното лице обстоятелство, че
водачът Т.М. не е тестван с за алкохол, тъй като отказва.
Отказва и кръвна проба. Ето защо и съобразно чл.189, ал.2 от ЗДВп, удостоверените от длъжното лице обстоятелства, в
изпълнение на служебните задължения по съставяне на документи при
пътнотранспортно произшествие по реда на Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между министерството на вътрешните работи,
комисията за финансов надзор и информационния център към гаранционния фонд вр. са
установени, с оглед доказателствените сила на съставения акт, необорена в
настоящото производство.
Установи се, че въз основа на валидно
застрахователно правоотношение по договор „Гражданска отговорност” ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на процесната сума от 50000,00лв., в който размер
исковата претенция е основателна.
Претенцията за платена лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди е за сума в размер на 17254,26лв., за
периода от 25,02,2011год. до 11,07,2014год. Същата е частично основателна.
Съгласно чл.227, т.2 от КЗ/отм./
застрахователят има право на регрес за платените лихви за забава, съответстващи
на периода от датата на
настъпване на застрахователното събитие до датата на
съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал.
1 от
КЗ/отм./ от застрахованото лице или
до датата на предявяване на прекия иск
по чл.
226, ал. 1 от КЗ/отм./, освен ако застрахованото
лице не е изпълнило задълженията си по причини, които
не могат да му се
вменят във вина; В конкретния случай няма данни делинквента да е
уведомил застрахователя преди предявяване на исковата претенция по чл.226, ал.1
от КЗ/отм./, поради което дължи лихва за периода от датата на събитието-25,02,2011год.
до 05,05,2011год. /служебна справка за предявяване
на иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ по гр.д.№6021/2011, по описа на СГС, І-7
състав/. Размерът на лихвата определен от съда по реда на чл.162 от ГПК е 990,40лева, в
който размер исковата претенция е основателна и за разликата до предявения
размер следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По регресното вземане за платени разноски за
адв. хонорар от 1450,00лв.
За разлика от новата уредба на
регреса в чл.500 от КЗ, според която при
възникнало регресно право, застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, то
съгласно чл.274, ал.1 вр.чл.227 от КЗ/отм./ регресното вземане включва платеното обезщетение и лихва за
забава при ограничението на чл.227, т.2 от КЗ/отм./, но не и разноски. Ето
защо исковата претенция в тази част
е неоснователна.
По
разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед уважената част от исковата претенция
на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 2314,84лв.,
от общо 3128,17лв., от които 2748,17лв.-държавна такса, 280,00лв.- в.л. и
100,00лв.-юрк. възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.А.М., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ЗК„Л.и.“АД, с
ЕИК *****, със седалище и адрес *** на основание
чл. 274, ал.1, т.1, предл.3 от КЗ /отм./ вр. с чл.45 от ЗЗД сума в размер на 50000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди и
сума в размер на 990,40лв., законна
лихва за периода от 25,02,2011год. до 05,05,2011год., платени
от ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“ по повод
възникнало на 25,02,2011год. ПТП,
ведно със законна лихва от датата на ИМ- 10,06,2019год. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за платена законна лихва за сумата над 990,40лв. до
17254,26лв., начислена за периода от 06,05,2011год. до 11,07,2014год., както и за сума в размер на
1450,00лв.-разноски / платено адвокатско възнаграждение/ като неоснователна.
ОСЪЖДА Т.А.М., с ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на
ЗК„Л.и.“АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2314,84лв.-разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: