М О Т И В И към Присъда
№ 79 от 21.04.2016 година
по н.о.х.дело № 611/2016 г. по описа на Районен съд –
град Стара Загора:
Обвинението против подсъдимия С.Д.М.
- роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, неженен, без образование, безработен, осъждан,
ЕГН **********, е за това, че на 30.08.2015 г., в гр.Стара Загора, е отнел
чужди движими вещи – 1 бр. парфюм, марка „STR8“ – 50 мл, на стойност 8.00 лв.,
1 бр. дезодорант, марка „NIVEA – MEN“ –
150 мл, на стойност 4.00 лв., 1 бр. нож, на стойност 12.00 лв., 1 бр. трансмитер с 8 GB памет, на стойност 15.20 лв., всичко на
обща стойност 39.20 лв., от владението на Ю.Ю.Д., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив, по смисъла на чл.29, ал.1, буква ”а” от НК – престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, във връзка с чл. 194, ал.1, във връзка с чл. 29, ал.1, буква ”а” от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – гр. Стара Загора поддържа обвинението и правната квалификация,
посочена в обвинителния акт. Предлага наказание за подсъдимия по
чл.58а ал.4 от НК – една година и шест месеца лишаване от
свобода при първоначален „строг” режим.
Служебният защитник счита, че в случай на
осъдителна присъда следва на подсъдимия да се определи наказание като
се отчете младежката възраст, признанията, мотивите за извършване на
престъплението, изключително ниската стойност на отнетите вещи.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Делото е разгледано по реда на
съкратено съдебно следствие, подсъдимият прави самопризнания като признава
фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти.
Съдът, след като съобрази доводите и становищата на страните ведно със
събраните по делото доказателства, самопризнанията на подсъдимия по реда на
чл.371 т.2 от НПК, приема следното:
Подсъдимият С.Д.М. е роден на *** ***, живущ ***, българин,
български гражданин, неженен, без образование, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Понастоящем изтърпява присъда в размер на една година в Затвора Стара Загора.
През месец август 2015 г. свидетелят Ю.Д. ***
и работил в „Ивалинстрой“ ЕООД – София. Фирмата била
наета да извърши строителни дейности в гр.Стара Загора. За тази цел управителят
на дружеството настанил свидетел Д. и другите работници в студентско общежитие
№ 1- „Дипку“ в гр.Стара Загора. Свидетелят Д.
притежавал лек автомобил, марка „Пежо-406“,
рег. № ВР 95 59 ВВ, с който пътувал от гр.Оряхово до гр.Стара Загора. На
30.08.2015 г., около 19.30 ч., свидетелят Д. паркирал автомобила си на паркинга
пред общежитието, в което живеел на ул.„Мусала” № 32 в гр.Стара Загора.
Подсъдимият
С.М. и свидетелят Андриян Илиев се познавали и поддържали приятелски отношения
помежду си. На 30.08.2015 г., вечерта,
подсъдимият М. се разхождал в кв. „Лозенец”, когато срещнал случайно
свидетелят Илиев.
Подсъдимият М. му
предложил да дойде с него, като не му казал къде отива, а свидетелят Илиев се
съгласил, тъй като нямало какво да прави. Когато двамата стигнали до паркинга
на студентско общежитие № 1 - „Дипку“ в гр.Стара
Загора, подсъдимият М. видял паркиран лек автомобил, марка „Пежо-406“, рег. № ВР 95 59 ВВ, собственост на свидетеля Д..
Подсъдимият М. казал на свидетеля Илиев да го изчака малко и се отдалечил в
посока към паркирания автомобил на свидетеля Д.. След това подсъдимият М.
отворил първо задната дясна врата на автомобила, която не била заключена и след
това отвътре отключил предната дясна врата. След като влезнал в автомобила и от
жабката, подсъдимият М. взел 1 бр.
парфюм, марка „STR8“ - 50 мл, 1 бр. дезодорант, марка „NIVEA – MEN“ – 150 мл, и
един нож, както и личната карта на
свидетеля Д. и талона на автомобила, а от мястото на запалката на автомобила
взел 1бр. трансмитер с 8 GB
памет. След като взел вещите, подсъдимият М. затворил вратата на автомобила и
заедно със свидетеля Илиев си тръгнали. На път към кв. „Лозенец” подсъдимият М.
хвърлил личните документи на свидетеля Д. и талона на автомобила, както и
своята шапка, като останалите вещи задържал за себе си. Свидетелят Илиев също
изхвърлил своята шапка в храстите.
На
31.08.2015 г., около 07.00 ч., свидетелят Д. слязъл до автомобила си и
установил, че предната дясна врата на автомобила била отключена, а ключалката
счупена. Когато влезнал в автомобила видял, че от жабката на автомобила
липсвали личната му карта, талона на автомобила, един парфюм, един дезодорант и
1 бр. нож. На мястото на запалката на автомобила липсвал трансмитера,
с който слушал радио. След като разгледал охранителната камера, монтирана на
общежитието, свидетелят Д. се сетил, че предния ден излизал с едно момиче от
кв. „Лозенец”, гр.Стара Загора. Когато излезли с момичето се разминали с
подсъдимия М., който му казал да не закача момичето. От същото момиче разбрал,
че подсъдимият М. се казвал С.. В тази връзка свидетелят Д. предположил, че
подсъдимият М. е извършител на кражбата. От негов колега разбрал адреса, на
който живеел М.,***. След като го посетил в дома му подсъдимият М. му казал, че той е извършил
кражбата и го завел до мястото, където е изхвърлил личните му документи. Свидетелят
Д. намерил само личната си карта, скъсана на две. Подсъдимият М. му показал
двете шапки, които по-рано изхвърлили той и свидетелят Илиев. Свидетелят Д.
взел двете шапки и след това подал жалба във Второ Районно – Стара Загора.
С
протокол за доброволно предаване от 03.09.2015 г. /л.19 от делото/ свидетел Д.
предал на органите на Второ Районно –
Стара Загора 1 бр. шапка, бяла на цвят, с козирка, от плат, и 1 бр. шапка,
черна на цвят ,с периферия.
С протокол за
доброволно предаване от 04.09.2015 г. /л.20 от делото/ подсъдимият М. е предал
на органите на Второ Районно – Стара
Загора – 1 бр. стъклено, празно шише от парфюм, марка „STR8“ и 1 бр. флакон от
дезодорант, марка „NIVEA – MEN“ -
предмет на престъплението.
От заключението на назначената на досъдебното производство
съдебно-икономическа експертиза /л. 27-29 от ДП/ се установява, че: – 1 бр. парфюм, марка „STR8“ – 50 мл, е на
стойност 8.00 лв., 1 бр. дезодорант,
марка „NIVEA – MEN“ – 150 мл, е на стойност 4.00 лв., 1 бр. нож е на
стойност 12.00 лв., 1 бр. трансмитер с 8 GB памет е
на стойност 15.20 лв. Общата стойност на отнетите вещи е 39.20 лв., към датата
на деянието. Заключението не е оспорено от страните. От събраните в хода на
разследването доказателства се установява, че на 30.08.2015 г., в гр. Стара
Загора, подсъдимият М. е
преустановил досегашната фактическа власт върху вещите предмет на
престъплението – парфюм, марка „STR8“ – 50 мл; дезодорант, марка „NIVEA – MEN“ – 150 мл, нож и трансмитер с 8 GB
памет, на владелеца – свидетеля Ю.Д., и
е установил трайно своя фактическа власт върху тях. Подсъдимият М. е напуснал местопрестъплението с
намерение от субективна страна да се разпореди с предмета на престъплението, в
свой личен интерес. С оглед изложеното, може да се направи извод, че деянието е
извършено от субективна страна при пряк умисъл и специална цел за своене на вещите – предмет на престъплението.
По описания начин, на 30.08.2015 г., в гр.Стара Загора, подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по престъпление по чл.196, ал.1 от НК.
От справката за
съдимост на подсъдимия С.М. се установява, че същият е осъждан многократно за престъпления от общ характер, като за
определяне на правната квалификация на извършеното престъпление е от значение
осъждането му по н.о.х.дело № 512/2011 г. по описа на Районен съд – Нова
Загора, с което е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.2 и т.3, във връзка с чл.194, ал., във
връзка с чл.26, ал.1 от НК и осъден на наказание лишаване от свобода за срок от
една година и шест месеца при първоначален строг режим. Определението за
одобряване на споразумението е влязло в сила на 23.11.2011 г. Наложеното
наказание е изтърпяно, като част от общо определеното наказание, наложено по
н.о.х.дело № 512/2011 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с приложение на
чл.24 от НК в размер на две години лишаване от свобода, при първоначален строг
режим на 21.01.2013 г.
Престъплението, за
което подсъдимият М. се предава на съд с настоящия обвинителен акт е извършено
след като е осъждан по н.о.х.дело № 512/2011 г. по описа на Районен съд – Нова
Загора за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, като изпълнението на наложеното наказание не е било
отложено по чл.66, ал.1 от НК. От изтърпяване на наложеното наказание не е
изтекъл петгодишният срок по чл.30, ал.1 от НК. С оглед изложеното,
престъплението, за което подсъдимият М. се предава на съд е извършено в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, буква ”а” от НК.
С оглед изложеното на 30.08.2015 г., в гр.Стара Загора,
подсъдимият С.М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във
връзка с чл.194, ал.1 от НК вр. чл.29 ал.1 б.”а” от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК
в случаите на чл.372, ал.4 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направените самопризнания и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят. Признанията на подсъдимия по реда на чл.371,
т.2 от НПК в случая се подкрепят от дадените на досъдебното производство № 829/2015
г. по описа на Второ Районно при ОД на МВР – гр. Стара Загора доказателства от
значение за изясняване на обстоятелствата: уведомление за образуване на
досъдебно производство от 03.09.2015 г.; постановление за привличане на обвиняем
и вземане мярка за неотклонение от 24.02.2016 г.; протокол за разпит на
обвиняем от 24.02.2016 г.; декларация от 18.02.2016 г. за ползване на служебен
защитник; протокол за разпит на свидетел Ю.Ю.Д. от 12.09.2015 г.; протокол за
разпит на свидетел А.Н.И. от 04.09.2015 г.; протокол за разпит на свидетел Ю.Ю.Д.
от 03.09.2015 г.; протокол за разпит на свидетел А.Н.И. от 16.12.2015 г. пред
съдия на Районен съд – Стара Загора; протокол за доброволно предаване от
03.09.2015 г.; протокол за доброволно предаване от 04.09.2015 г.;
характеристична справка на С.Д.М.; постановление за назначаване на служебен
защитник; постановление за назначаване на съдебно-икономическа експертиза;
заключение на съдебно-оценителна експертиза; справка от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, рег. № И-13880/16.11.2015 г.; справка за съдимост,
рег. № 3060/03.09.2015 г.; декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние от 24.02.2016 г.; писмено
мнение от 29.02.2016 г.; приетата в съдебно заседание като доказателство
справка за съдимост.
По делото не са налице доказателства противни
на така възприетата фактическа обстановка, което да налага отделното им
осъждане.
С оглед на установената фактическа обстановка,
съдът приема, че с деянието си подсъдимият С.Д.М. е осъществил престъпния
състав на чл.196, ал.1, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, вр.
чл.29, ал.1, буква ”а” от НК, тъй като на 30.08.2015 г., в гр.Стара Загора, е
отнел чужди движими вещи – 1 бр. парфюм, марка „STR8“ – 50 мл, на стойност 8.00
лв., 1 бр. дезодорант, марка „NIVEA –
MEN“ – 150 мл, на стойност 4.00 лв., 1 бр. нож, на стойност 12.00 лв., 1 бр. трансмитер с 8 GB памет, на стойност 15.20 лв., всичко на
обща стойност 39.20 лв., от владението на Ю.Ю.Д., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив, по смисъла на чл.29, ал.1, буква ”а”.
От установената в хода на
съкратеното съдебно следствие фактическа обстановка и от обективираните
действия на подсъдимия се налага извода, че от субективна страна,
престъплението е извършено виновно при пряк умисъл на вината. Подсъдимият е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е и е искал
настъпването на обществено опасните последици.
За престъплението се
предвижда наказание от две до десет години лишаване от свобода.
Съдът отчете степента на
обществена опасност на дееца, която с оглед обремененото съдебно минало приема като
завишена.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства отчете – направените признания, съжалението за
процесното деяние, ниската стойност на вредите, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина, изразеното желание да възстанови вредите.
Отегчаващо отговорността
обстоятелство – други осъждания необхванати от състава на престъплението.
На основание
чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл. 194, ал.1, във връзка с чл. 29, ал.1, буква
”а” от НК, във връзка с чл.373, ал.2
и ал.3 от НПК, във връзка с чл.371, т.2 от НПК съдът определи наказание в
размер на минималния законоустановен, при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно ДВЕ ГОДИНИ лишаване от
свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с една трета и осъди подсъдимия на една
година и четири месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим в
затворническо заведение от „закрит” тип.
Съдът счита, че
наложеното наказание в максимална степен ще изпълни целите на наказанието и ще
спомогне както за превъзпитаването на подсъдимия, така ще подейства и възпиращо
спрямо останалите членове на обществото.
Веществените
доказателства: 1 (един) бр. шапка, бяла на цвят, с козирка от плат, 1 (един)
бр. шапка, черна на цвят с периферия, 1 (един) бр. стъклено, празно шише от парфюм,
марка „STR8” и 1 (един) бр. флакон от дезодорант, марка „NIVEA-MEN”, оставени на съхранение при
водещия разследването орган от Второ Районно при ОД на МВР – Стара Загора,
съдът отне в полза на държавата, като след влизане в сила на окончателен съдебен
акт същите да се унищожат като вещи с малозначителна стойност.
С оглед изхода на
делото, на основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия се
възложиха направените разноски - сума в размер на 52.44 (петдесет и два лева и 44
ст.) лева, представляваща разноски
за изготвена на досъдебното производство експертиза.
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ способствали за извършване
на престъплението: ниска правна култура, стремеж за облагодетелстване по
неправомерен начин.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ: