Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……………… Година 2018 Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесети септември Година две хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Трайчо Атанасов
ЧЛЕНОВЕ: Жулиета Шопова
Красимир Гайдаров
Съдебен секретар : Десислава Вълчева
Прокурор : Нина Величкова
като разгледа докладваното от съдия Атанасов
ВНОХД № 853 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 140/17 г. на Районния съд в гр. Девня, четвърти състав, постановена на 30.05.2018 г., с която подсъдимият Д.Д.Д. е признат за виновен и осъден на лишаване от свобода за срок от три години изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от пет години. За да вземе това решение първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че на 16.11.2015г. в село Войводино обл.Варненска подсъдимият е причинил на пострадалия В.В. средна телесна повреда по особено мъчителен начин и противозаконно го лишил от свобода по мъчителен и опасен начин – престъпления по чл.131 ал.1 т.5 вр. чл.129 ал.1 и чл.142А ал.4 пр.1 вр. ал.1 от НК. Д. е признат за виновен и в престъпление по чл. 142А ал.4 пр.1 вр. ал.1 от НК с пострадал Росен Иванов Христов.
Била е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия, който е бил осъден да заплати на гражданския ищец В.В. сума в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за причинени неимуществени вреди от деянието по чл.131 ал.1 т.5 вр. чл.129 ал.1 от НК и сума в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за деянието по чл. 142А ал.4 пр.1 вр. ал.1 от НК, като исковете са били отхвърлени до първоначалния им размер от по 70 000 /седемдесет хиляди/ лева. С определение по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК съдът е осъдил подсъдимия да заплати държавна такса върху уважената част от гражданските искове в размер на 520 /петстотин и двадесет/ лева.
Въззивното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия в лицето на адв. В.Г. *** в която се твърди, че деянието по по чл.131 ал.1 т.5 вр. чл.129 ал.1 от НК не е доказано по безспорен и категоричен начин и подзащитния му следва да бъде оправдан. Претендира се прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК при определяне на наказанията и намаляване на размера на уважените граждански искове като прекомерни. В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа, като се акцентира на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и се иска намаляване на наложените наказания, както и на уважената част на гражданските искове. По връчения препис от жалбата прокурорът не е подавал възражения. В последната си дума подсъдимият изразява съжаление за стореното и моли за по-ниска присъда.
В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратурата счита, че жалбата е неоснователна, като намира, че е налице порок в мотивите на съда и присъдата следва да бъде отменена.
Окръжният съд намира, че жалбата е частично основателна.
По реда и способите предвидени в НПК в съдебно следствие протекло по реда на чл.371 т.1 от НПК, първоинстанционния съд е установил фактическа обстановка без съществено отклонение от изложеното в обвинителния акт. Нейните основни моменти са следните :
Подс. Д.Д.Д. ***
притежава кравеферма в с. Войводино, Варненска област, където отглежда животни.
В началото на м. ноември 2015 г. при него дошли да търсят
работа свид. В.В.В. и Р. Ив. Хр./починал на 02.01.2016 г./ - и двамата от с.
Никола Козлево, обл. Шуменска. Уговорката им с подсъдимия била да помагат в
отглеждането на животните срещу сумата от по 20 лева на ден. На 13.11.2015 г.
двамата пристигнали в с. Войводино, Варненска област с лек автомобил „хх“ с
рег. №В ----КР, който свид. В. владеел и започнали работа. Двамата били
настанени в помещение, което се намирало на територията на кравефермата в
сграда, чийто първи етаж бил обособен като кланица, а на втория етаж живеел
подсъдимия със семейството си.
На 16.11.2015 г. в около 06,00 часа сутринта, свид. В. и Р.
Хр.отишли при животните, за да ги нахранят. Към 08, 00 часа подс. Д. извикал в
кланицата свид. В. и му казал, че някой е извършил кражба на инструменти и го
попитал дали има нещо общо. След като свид. В. отрекъл това подс. Д. го хванал,
съборил го на земята, със сезал вързал двата му крака в областта на глезените,
след което обхванал с помощта на една метална плоска кука, на която имало
прикрепена верига /предназначена за транжиране на животни/ левия му крак в
областта на глезена и с помощта на повдигателен механизъм, провесил тялото на
свидетеля с главата надолу. Преди това извадил портфейла му от джоба на
дрехата, в който било свидетелството му за правоуправление на МПС, както и
малка сума пари. След като повдигнал достатъчно нагоре тялото на свид. В.,
подсъдимият поставил под главата му казан, който с помощта на маркуч напълнил с
вода. След това вързал двете ръце на свид. В. зад тялото му със сезал и
започнал да го спуска надолу, така че главата му да влезе във водата. Подс. В.
задържал за малко свид. В. с глава във водата, след което издигал тялото му
нагоре с помощта на посочения по - горе механизъм. Това се повторило няколко
пъти. След това подсъдимият започнал да нанася удари на пострадалия с юмруци по
тялото му, а след това и с гумен маркуч. След това започнал да го рита с
ритници в областта на главата, като няколко от тях били в областта на устата
му. След известно време подсъдимият свалил на земята свид. В., но не отвързал
краката и ръцете му, а започнал да го влачи из помещенията на кланицата. Около
обяд той го оставил завързан в едно от помещенията, различно от това, в което
го бил провесил с главата надолу и потапял във водата, и повикал приятеля му Р.
Хр.. По абсолютно идентичен начин, той завързал краката на Христов с металната
плоска халка, на която имало метален синджир, повдигнал го нагоре с механизма и
започнал да му нанася удари с маркуча по тялото. Христов започнал да вика
силно, като виковете му чувал свид. В.. Около час след това, подс. Д. свалил
Христов на земята и го оставил вързан в друго, различно помещение от това, в
което бил свид. В.. След това отишъл при последния, започнал да го влачи по
пода, като го дърпал със сезала, с който бил вързал за краката, вкарал го в
кланицата и отново го закачил на куката и го повдигнал. Продължил да му нанася
удари с помощта на маркуча, както и да го потапя в казана с водата. След това
отново оставил свид. В. в другото помещение завързан, върнал се при Р. Хр.,
като отново повторил същото. По някое време подсъдимият оставил двамата вързани
в кланицата и излязъл за малко навън, като разпоредил на свой работник - свид. Ст.
Ал. да стои пред кланицата и да не пуска никого да излиза навън. Свид. Алексиев
разбрал какво се случва, но тъй като се страхувал, че това може да се случи и с
него, не оказал помощ на никой от двамата пострадали. След като подс. Д. се
върнал, провесил свид. В. отново по същия начин с главата надолу и продължил да
го удря с ритници в областта на лицето и устата, както и с маркуч по цялото
тяло. В един момент той взел нож от кланицата и порязал с него ухото на свид. В.
по задната страна на ушната мида, след това продължил да го удря.
В около 18, 30 часа подс. Д. чул, че навън спира автомобил,
след което свалил свид. В. на земята, отвързал го и му казал да отиде на горния
етаж в една от стаите и да не мърда от там, докато не го потърси. Свид. В.
отишъл в стаята, свалил дрехите си, които били целите в кръв, измил се и решил
да избяга. Отворил вратата, преминал плътно покрай стената в коридора,
забелязал, че няма никого, след което скочил през прозорец на кошарата и
излязъл извън територията на кланицата. Веднага след това отишъл до близка
гориста местност, изчакал да се стъмни достатъчно и тръгнал пеш към гр.
Суворово, където знаел, че съпругата му има роднини. В около 22, 00 часа той
стигнал до дома на свид. Хр. В.в гр. Суворово.
Първоначално св. Василева не могла да го познае, и го изгонила, но след това го познала и го
пуснала в дома си. Свид. В. останал да нощува в дома на свид. Василева, която
на следващият ден му дала пари и същият се прибрал в дома си в с. Никола
Козлево, област Шумен.
След като свид. В. избягал от кравефермата, подс. Д. пуснал
Р. Хр., като му казал, че ако си тръгне няма да му плати. Христов решил да
остане, тъй като нямал никакви пари и работил при подсъдимия до 28.12.2015 г.,
когато бил прибран от роднините си, които разбрали от свид. В., какво се е
случило на 16.11.2015 г. Те посетили кравефермата и настояли пред подсъдимия да
се срещнат със своя роднина. След като се срещнали с Р. Хр.роднините му се
уверили, че той е тежко здравословно състояние и си го прибрали в с. Никола
Козлево, въпреки несъгласието на подсъдимия.
На 17.11.2015 г. свид. В. посетил спешен кабинет в МБАЛ в
гр. Шумен, където бил прегледан от специалисти и освободен за домашно лечение.
На 19.11.2015 г. свид. В. бил прегледан от съдебен лекар в
МБАЛ в Шумен, за което било издадено
съдебно медицинско Удостоверение № 369/2015г. Няколко дни след извършеното
освидетелстване, паднали два от предкътните леви зъби на свид. В., които били
разклатени, непосредствено след нанесения му побой на 16.11.2015 г.
С протокол за доброволно предаване от 28.12.2015 г. подс. Д.
предал на органите на МВР следните вещи - портфейл, съдържащ СУМПС № *********
на В.В.В. ЕГ№ **********, банкнота с номинал от 10 лв. с № БЛ3406848, банкнота
с номинал 5 лв с № БИ4794519 и сумата от 2,55 лв. на стотинки, лек автомобил „ХХ“
с рег.№ В----КР, СРМПС - част 2 за посочения автомобил на името на Т. Р. В. ЕГ№
********** и контролен талон Ка 3295915 на името на В.В.В. ЕГ№ **********.
С разписка от 12.01.2016 г. гореописаните вещи, с
изключение на лекия автомобил били върнати на свид. В.В. от водещия
разследването.
Доброволно предаденият лек автомобил „ХХ“ с ДК№ В----КР бил
предаден на 05.12.2016 г. на св. В. с протокол за отговорно пазене.
На 29.12.2015 г. в помещение - кланица в с. Войводина,
Варненска област, стопанисвано от подсъдимия бил извършен оглед.
На същата дата в кравефермата било извършено претърсване,
като били намерени и иззети 7 броя метални куки с ширина 5,5 см и вериги към
тях с дължина 60 см, както и 1 бр. метална остра кръгла кука.
За установяване характера и степента
на телесните увреждания на пострадалите лица в хода на досъдебно производство
са били назначени множество СМЕ, чиито заключения ДРС е кредитирал като обективно и компетентно
изготвени от лица – специалисти в своята област.
Видно от заключението на назначената и изготвена съдебно
медицинска експертиза № П-3/2016 г. по тялото на свид. В. се установяват
следните травматични увреждания:
-фрактура на девето дясно ребро;
-кръвонасядания и охлузване в теменната област на главата
-охлузвания по челото;
-кравонасядания на клепачите на двете очи и на двете
подочия -кравонасядане на дясната скула и буза -кръвонасядане по лигавицата на
горната устна;
-разкъсно - контузна рана по лигавичната повърхност на
долната устна -охлузване по кожната повърхност на долната устна и лацерации по
лигавичната повърхност подлежащо -хематом по тялото на долната челюст;
-кръвонасядане под брадичката вдясно -кръвонасядане и лек
оток на дясната ушна мида -порезна рана по задната страна на дясната ушна мида
-кръвонасядания по гърдите -драскотина по гърба;
-кръвонасядания по корема и в дясната хълбочна област
-драскотина в дясната поясна област -ожулване и кръвонасядане по седалището
-кръвонасядане на мъдната торбичка в дясно;
-кръвонасядания по предната повърхност на левите рамо,
мишница и предмишница;
-напречно ивицовидно охлузване по лявата гривнена става;
-оток по гърба на лявата ръка, ограничени и болезнени
движения на пръстите;
-охлузвания по пръстите на лявата ръка;
-кръвонасядания по външната страна на дясното рамо,
предната и задната страна на мишницата;
-напречно ивицовидно охлузване по дясната гривнена става
-охлузвания по гърба на дясната ръка и пръсти;
-ивицовидно напречно охлузване и кравонасядане, обхващащо
циркулярно десния глезен;
-охлузвания и кръвонасядане по лявата подбедрица;
-ивицовидно подредени охлузвания и кравонасядане по левия
глезен, обхващащи го почти циркулярно;
-умерено изразен оток по външната и вътрешната страна на
левия глезен;
Посочените механични увреждания - счупване на ребро, разскъсно
- контузна рана, ожулвания и кръвонасядания са получени по механизма на
действие на твърдите тъпи предмети чрез удар, натиск или триене с или върху
такива предмети. Същите са в различни области на тялото и по различни
плоскости. Порезната рана по дясната ушна мида е от действието на остро оръжие
с режещ ръб. Ивицовидните циркулярни ожулвания и кръвонасядания по китките и
глезените са в резултат на натиск и триене от твърд тъп предмет в тези области
на тялото.
В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Многобройността на констатираните механични
увреждания свидетелстват за множество отделни удари, нанесени в различни
области на тялото и по различни плоскости. Установените следи по китките и
дланите на пострадалия потвърждават свидетелските му показания за връзване на
крайниците му със сезал. Същите биха могли да се получат при затягане на сезала
и висене на тялото, завързано с предоставените кука и верига. Големия брой
травматични увреждания по тялото, както и специфичните по китките и глезените,
свидетелстват за причиняване на тези увреждания по мъчителен за пострадалия
начин, след привеждане на същия в безпомощно състояние, с принудителна позиция
на тялото.
В хода на разследването е назначена и допълнителна съдебно
медицинска експертиза за изясняване характера на травматичните увреждания по
тялото на свид. В.. От заключението й е видно следното:
При освидетелстване, извършено от проф. д-р Радойнова на
24.08.2016 г. свид. В. е съобщил за загубата на два горни леви зъба, няколко
седмици след инцидента. Състоянието му е било все още тежко и той не е ходил на
зъболекар. Същите данни подробно е обяснил и в разпита си същия ден по - рано.
Загубата на двата зъба е достоверна от медицинска гледна точка, тъй като при
освидетелстването му са описани множество сериозни механични увреждания по
лицето и устата - кръвонасядания и разкъсно - контузии рана по устните на устата
и лигавицата и. Загубата на два предкътни зъба обуславя трайно затрудняване на
дъвченето във фазата на разкъсване и стриване на храната.
По отношение на лявото коляно - същото е с видим оток и
деформация / в сравнение с лявото коляно/ към момента на прегледа, като има и
начални артрозни промени. Не може да се приеме категорично, че това са
последици само от побоя. Но категорично трябва да се приеме, че побоя ако не е
причинил тези увреждания изцяло, то поне ги е задълбочил и ускорил, като
въздействието е не само травматично, но и психосоматично. Индиректно
доказателство за това е и фактът, че още при освидетелстването в гр. Шумен, В.
е накуцвал. Към 24.08.2016 г. той е ходил с бастун и също е накуцва с левия
крак.
Разглеждания случай е типичен от медицинска и
съдебномедицинска гледна точка за квалификацията „особено мъчителен начин за
пострадалия“ , тъй като поставянето в позиция висене с главата надолу е
известен от миналото метод на инквизицията. При такива пози може да настъпи
смъртен изход по механизма на механична асфикция, включително и от
имобилизационна асфикция. Затова основателно може да се заключи, че инцидентът
е бил и опасен за здравето на пострадалия. Комбинацията с поставянето на
висящата надолу глава във вода при завързани крайници е допълвала усещането за
ужас и опасност за живота. При завързването на ръцете и краката реално В. е бил
приведен в безпомощно състояние, а висенето му на метална кука с главата надолу
е мъчителна и принудителна поза.
Видно от заключението на изготвената съдебно медицинска
експертиза № III-85/2015 г. при извършения на 29.12.2015 г. преглед на Р. Хр.се
установяват следните травматични увреждания :
-следи от старо охлузване в областта на дясната китка,
следи от старо охлузване в областта на двата глезена.
Описаните увреждания са получени по общия механизъм на
действие на твърдите тъпи предмети чрез натиск или триене с/върху такива
предмети. Видът на уврежданията съответства същите да са получени по начина,
посочен от пострадалия, а именно при завързване на китките му със сезал и на
глезените с метална верига. Формата и размерите на уврежданията по глезените
отговарят на особеностите на предоставената метална верига и биха могли да се
получат от нея, при посочените от Христов обстоятелства. Видът на посочените
травматични увреждания сочи на един по - голям период от време между
получаването им и освидетелстването на пострадалото лице и съответства да са
получени по времето, съобщено от вето, а именно 1 - 1, 5 месеца преди прегледа.
В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
На 02.01.2016 г. Р. Ив. Хр.е намерен починал пред дома си в
с. Мировци, област Шумен. От заключението на назначена и изготвена съдебно
медицинска експертиза се установява, че непосредствената причина за смъртта на
Христов е тежка черепно мозъчна травма, като същата може да е получена при
падане върху челно - теменната област на главата от неголяма височина.
Установено е наличие на алкохол в кръвта - 3, 57 промила и в урината 4, 05
промила, съответстващо на тежка степен на алкохолно опиване. При тези стойности
на алкохолно съдържание в кръвта, функциите на ЦНС са значително подтиснати,
координацията - тежко нарушена, което е предпоставка за падания. Възможни са и
смъртни случаи. Алкохолна концентрация над 4 промила е смъртоносна в над 50 %
от случаите. Чрез изготвена съдебно медицинска експертиза № П-34/2016г. от вещо
лице д-р Каишева се установява, че няма връзка между нанесените на Росен Иванов
през месец ноември 2015 г. травматични увреждания и настъпилата смърт през
месец януари 2016 г.
В хода на съдебното следствие, по искане на защитата е
назначена и извършена колективна СМЕ с участието на дентален специалист, чието
заключение категорично установява наличието на причинно – следствена връзка
между нанесения на пострадалия В. побой от подсъдимия на 16.11.2015 г. и
настъпилия макар и малко по- късно съставомерен резултат – силно разклащане на
4 и 5 горни леви предкътници, наложило по – късната им загуба, довели до трайно
затруднение на дъвченето във фазата на разкъсване и стриване на храната. Вещите
лица са категорични, че макар и в недобро състояние зъбите на пострадалия са
били годни да осъществяват своята дъвкателна функция, като единствено наличието
на парадонтоза не би могло да доведе до тяхната загуба. За този резултат
безспорно са допринесли удари със значителна сила, каквито подсъдимият не
отрича да е нанасял на пострадалото лице, а и това се установява по делото по
един несъмнен начин.
За да стигне до извод за виновност на подсъдимия в престъплението за което е обвинен първостепенния съд е кредитирал гласните и писмени доказателства присъединени към доказателствената съвкупност по реда на чл.373 ал.1 вр. чл.283 от НПК. Анализирайки събраните по делото доказателства съдът е стигнал до единствено възможния извод за виновност на подсъдимия в престъпленията за които е предаден на съд. Законосъобразно е определена и правната квалификация на извършените престъпления за което са изложени и обстоятелствени мотиви, които въззивния съд не намира за необходимо да преповтаря.
ПО ИЗЛОЖЕНОТО ВЪВ ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА :
И във въззивната жалба и в пледоариите пред въззивната инстанция защитата счита, че причиняването на средна телесна повреда на гр.ищец В.В. е недоказано и подсъдимия следва да бъде оправдан по това му обвинение.
Подобно становище не се споделя от въззивния съдебен състав.
Както бе изложено и по-горе по искане на защитата е била назначена Комплексна СМЕ с участието на съдебен медик и специалист по дентална медицина от което се установява налична причинно-следствена връзка между причинените на пострадалия В.В. телесни увреждания и загубата на зъби. Доколкото съдът няма специални знания в областта на медицината законосъобразно се е позовал на заключението на вещите лица. Тяхното заключение се споделя и от настоящия съдебен състав и затова жалбата на защитата в тази и част следва да бъде оставена без уважение.
Основателна е жалбата на защитата в частта и относно справедливостта при определяне на наказанията на подсъдимия.
За да определи наказанията при условията на чл.54 от НК първоинстанционния съд е отчел изключително висока степен на обществена опасност на извършените деяния като отегчаващо отговорността обстоятелство. Подобен извод не се споделя от състава на ВОС. Обществената опасност на едно деяние се отчита от законодателя и намира приложение в санкцията предвидена в НК. Повторното и отчитане като отегчаващо отговорността обстоятелство е недопустимо и е в ущърб на осъденото лице. ВОС не споделя и извода на първостепенния съд, че смекчаващите отговорността обстоятелства не изпълват изискването на чл.55 от НК. Като такива следва да се отчетат :
- чистото съдебно минало
- добри характеристични данни
- постоянна трудова заетост
- работодател, който осигурява препитание на други хора
- баща който полага грижи за две деца – ученик и студент
- изразените чистосърдечни признания и съжаления за стореното
Така изредените смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се приемат за многобройни и наказанията на подсъдимия следва да се определят при условията на чл.55 от НК.
ВОС счита за справедливо и отговарящо на целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК и най-вече на тези на личната превенция налагане на наказания на подсъдимия :
за престъпленията по чл. 142А ал.4 пр.1 вр. ал.1 от НК – „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3/три/ години
за престъплението по чл.131 ал.1 т.5 вр. чл.129 ал.1 от НК – „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година изпълнението на което следва да бъде отложино с изпитателен срок от 3 /три/ години.
На осн. чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия следва да се наложи най-тежкото от така определените наказания, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години изпълнението на което да се отложи с изпитателен срок от 3 /три/ години. В този смисъл следва да бъде изменена първоинстанционната присъда в наказателно – осъдителната и част.
Основателно е оплакването на защитата на подсъдимия за прекомерност на определените от съда обезщетения за причинените на гражданския ищец В.В. неимуществени вреди в резултат на двете деяния. Тежестта на доказване на претърпените неимуществени вреди в гражданския процес и при разглеждане на иска в рамките на наказателното производство тежи върху предявилия иска – в случая гражданския ищец В.В.. Въпреки реда на протичане на съдебното следствие – съкратено при условията на чл.371 т.1 от НПК не е имало пречки за събиране на доказателства за претърпените от гражданския ищец болки и страдания и провеждане на доказване на претенцията на ищеца както по основание така и по размер. Доколкото основателността на предявените граждански искове е доказана от изхода на делото – признаването на подсъдимия за виновен по предявените му обвинения, то размера доостатъчен да удовлетвори изискването на чл.52 от ЗЗД за справедливост не е доказан. Определените обезщетения са прекомерни за неимуществените вреди претърпени от В. и изводими единствено и само от писмените доказателства по делото. Присъдените обезщетения следва да бъдат намалени като недоказани по размер :
за престъплението по чл.131 ал.1 т.5 вр. чл.129 ал.1 от НК от 3 000 /три хиляди/ лева на 1 000 /хиляда/ лева, като иска следва да бъде отхвърлен за разликата до 3 000 /три хиляди/ лева
за престъплението по чл. 142А ал.4 пр.1 вр. ал.1 от НК от 10 000 /десет хиляди/ на 3 000 /три хиляди/ лева, като иска следва да бъде отхвърлен за разликата до 10 000 /десет хиляди/ лева.
Така определените обезщетения отговарят на критериите за справедливост в чл.52 от ЗЗД и са достатъчни да възмездят претърпените от гражданския ищец В.В. болки и страдания.
В този смисъл присъдата следва да бъде изменена и в гражданско – осъдителната и част. С оглед на това следва да бъде изменен и размера на държавната такса която подсъдимия следва да заплати върху уважената част на гражданските искове – от 520 /петстотин и двадесет/ на 160 /сто и шестдесет/ лева.
ПО ИЗЛОЖЕНОТО ОТ ПРОКУРОРА :
Основателно е посоченото от държавното обвинение, че в мотивите на първоинстанционния съд л.318 /гръб/ абз. 2 е посочено, че по правилата на чл.23 ал.1 от Нк на подсъдимия се определя общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, което се отлага с определяне на изпитателен срок от 3 /три/ години, докато в присъдата определения изпитателен срок е 5 /пет/ години. Допуснатото нарушение е част от цялостната сгрешена дейност на първоинстанционния съд по определяне и налагане на наказанията – така например на л.318 абз.предпоследен е посочено че се налага наказание от 3 /три/ години за престъплението по чл.142А ал.4 вр. ал.1 от НК, а подсъдимият е привлечен да отговаря и е признат за виновен за две отделни деяния наказуеми по посечения законов текст, но доколкото наложените отделни наказания и определеното едно общо са достатъчно ясно посочени в диспозитива на присъдата и защитата не прави възражения за нарушено право на защита, съдът счита допуснатото нарушение за несъществено и ненарушило правата на страните в процеса. Затова и ВОС не намира основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
С оглед на изложеното съдът счита, че присъдата следва да бъде изменена в наказателно – осъдителната си и гражданско – осъдителната си част.
По изложените съображения и на основание чл.334 т.3 и чл.337, ал.1, т.1 от НПК, настоящият съдебен състав на Окръжен съд Варна като въззивна инстанция
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА присъдата по НОХД № 140/17 г. на Районния съд в гр. Девня, четвърти състав, постановена на 30.05.2018 г., като на осн. чл.55 ал.1 т.1 от НК НАМАЛЯВА размера на наказанията лишаване от свобода на Д.Д.Д., ЕГН ********** както следва :
за престъпленията по чл.142А ал.4 вр.ал.1 от НК от 3/три/ години на 2 /две/ години, като намалява изпитателния срок от 5/пет/ на 3 /три/ години
за престъплението по чл.131 ал.1 т.5 вр. чл.129 ал.1 от НК от 2 /две/ години на 1 /една/ година, като намалява изпитателния срок от 4 /четири/ на 3 /три/ години
На осн. чл.23 ал.1 от НК определя подсъдимия да изтърпи най-тежкото от така наложените наказание, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години изпълнението на което се отлага с изпитателен срок от 3 /три/ години
ИЗМЕНЯВА присъдата в гражданско – осъдителната и част като НАМАЛЯВА размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди както следва :
за престъплението по чл.131 ал.1 т.5 вр. чл.129 ал.1 от НК от 3 000 /три хиляди/ лева на 1 000 /хиляда/ лева, като отхвърля иска следва за разликата до 3 000 /три хиляди/ лева
за престъплението по чл. 142А ал.4 пр.1 вр. ал.1 от НК от 10 000 /десет хиляди/ на 3 000 /три хиляди/ лева, като отхвърля иска за разликата до 10 000 /десет хиляди/ лева.
НАМАЛЯВА размера на дължимата от подсъдимия държавна такса върху уважената част на гражданските искове от 520 /петстотин и двадесет/ на 160 /сто и шестдесет/ лева.
Потвърждава присъдата в останалата и част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: