№ 211
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20225000500433 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
Обжалвано е решение № 1009/13.07.2022 г. ,постановено по гр.д
3117/21 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е отхвърлен иска, предявен от
В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. И. № **, ет. *, ап. **, против
„С.Г.Г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
Р. П. К. № *, ет. *, за признаване за установено, че ищецът не дължи на
„С.Г.Г.“ ЕАД, като частен правоприемник на „ЮБ“ АД въз основа на договор
за цесия от 30.06.2021г., сумата 29829.58 евро с левова равностойност
58341.59 лв., главница, по договор за кредит № ********г., за която е издаден
Заповед № ***********. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 19.07.2011г., по ч. гр. дело
№ 12187/ 2011г. по описа на Районен съд - Пловдив, поради изтекла
погасителна давност.Жалбоподателят В. Г. Д. излага съображения за
неправилност на решението и заявява искане за неговата отмяна и
постановяване на друго , с което така предявеният от жалбоподателят иск с
правно основание чл.439 от ГПК да бъде уважен като претендира заплащане
на разноски за адвокатско възнаграждение ,осъществено по реда на чл.38 от
ЗА.
Въззиваемата страна „С. Г. Г. „ ЕАД оспорва въззивната жалба ,счита
решението за правилно и по съображенията ,подробно изложени в отговора е
заявил искане същото да бъде потвърдено .
1
Пловдивски Апелативен съд след като се запозна със събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните намира за
установено следното :
Гр.д.3117/2021 г. по описа на ОС – Пловдив е образувано по искова
молба от В. Г. Д. против „С.Г.Г. „ ЕАД за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника като частен правоприемник на „ЮБ“ АД въз
основа на договор за цесия от 30.06.2021г., сумата 29829.58 евро с левова
равностойност 58341.59 лв., главница, по договор за кредит № ********г., за
която е издаден Заповед № ***********. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от
19.07.2011г., по ч. гр. дело № 12187/ 2011г. по описа на Районен съд –
Пловдив и е образувано изп.д. 992 / 2011 г. по описа на ЧСИ Д. М. поради
изтекла погасителна давност.
Ищецът е твърдял ,че против него в качеството му на солидарен
длъжник по договор за кредит № ********г., с кредитополучател „ В. и Р.“
ЕООД, по искане на „А. б. - клон Б.“ КЧТ и въз основа на изпълнителен лист
и заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадени по ч.гр.д. № 12187/ 2011г.
по описа на РС - Пловдив, е образувано изпълнително дело № 992/ 2011г. по
описа на ЧСИ Д. М., за принудително събиране на 29829,58 евро,
представляваща главница по договора за кредит. Твърдял е, че в
производството по изпълнителното дело против него са искани от взискателя
изпълнителни действия на 16.10.2012г., 13.08.2012г. и 17.07.2015г., на
31.01.2019г. и на 11.05.2020г., а на 18.01.2018г. му е наложен запор на
банковите сметки .Твърдял е ,че взискателя „ЮБ“ АД, като правоприемник
на първоначалния кредитор „А. б. - клон Б.“ КЧТ , е прехвърлил вземанията
си по договор за кредит № ********г. на ответното дружество, на основание
договор за цесия от 30.06.2021г., за което ищецът е уведомен. Твърдял е , че
цесионерът не е конституиран като взискател по изпълнителното дело, но е
отправил покана до ищеца за изпълнение. Ищецът е поддържал ,че вземането
по издадения изпълнителен лист е погасено по давност, като есчел, че в
периода 17.07.2015г. - 17.07.2017г. по изпълнителното дело не са искани и
предприемани изпълнителни действия, предвид на което на 17.07.2017г. е
настъпила перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК , като
погасителният давностен срок е започнал да тече от последното валидно
отправено искане или предприемане на изпълнително действие – 17.07.2015
г. - и е изтекъл на 17.07.2020г.,поради което желае да установи спрямо
ответника ,че не му дължи сумите ,предмет на принудително събиране по
посоченото изпълнително дело.
Ответникът не е депозирал отговор и не е взел становище.
Съдът с решението ,предмет на обжалване ,е приел от фактическа
страна ,че срещу ищеца и срещу „В. и Р.“ ЕООД е издадена заповед №
***********. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК и въз основа на нея изпълнителен лист от 19.07.2011г., по ч.
2
гр. дело № 12187/ 2011г. по описа на Районен съд - Пловдив, в полза на „А. б.
- клон Б.“, по силата на която длъжниците са осъдени да заплатят на
кредитора сумата 29829,58 евро, просрочена главница по договор за кредит №
*********, сумата 477,45 евро, лихва върху главницата за периода
28.12.2010г. - 23.02.2011г., сумата 2157,18 лв., наказателна лихва за периода
24.02.2011г. - 28.06.2011г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.06.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от общо
2354,83 лв. разноски по делото.
За принудително събиране на тези вземания е образувано
изпълнително дело № 992/ 2011г. по описа на ЧСИ Д. М. на 27.07.2011г. като
с молбата за образуване е поискано налагане на запор и възбрани върху
недвижимо имущество на длъжниците.
Поканата за доброволно изпълнение, ведно с приложени към нея
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, е редовно връчена на ищеца на
12.08.2011г.
На 08.08.2011г. е наложен запор върху собствени на ищеца МПС.
През м. октомври 2011г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца, получавано от „В.“ ООД.
На 10.11.2011г. по отношение на ищеца по изпълнителното дело като
присъединен взискател е конституирана държавата, за което длъжникът е
уведомен, като съобщението е получено на 16.12.2011г.
С молба от 16.10.2012г. взискателят е поискал на длъжника да бъде
наложен запор на трудовото възнаграждение.
С молба от 13.08.2014г. взискателят е поискал да бъде извършен опис,
оценка и публична продан на запорираните на ищеца МПС.
На 03.09.2014г. на ищеца е наложен запор върху трудовото
възнаграждение, получавано от „П.- ***“ ЕООД.
На 02.10.2014г. е насрочен е опис на МПС Я. А. с рег. № *******,
собствено на ищеца, за 30.10.2014г. от 10 ч.
С молба от 17.07.2015г. взискателят е поискал да бъде наложен запор
върху притежаваните от ищеца МПС.
С молба от 13.12.2017г. от взискателя е направено искане за налагане на
запор върху трудово възнаграждение на ищеца.
На 05.01.2018г. е наложен запор върху банкови сметки на ищеца,
разкрити в „О.“ АД и „П. и. б.“ АД.
На 31.01.2019г. с молба от взискателя е направено искане за
извършване на опис на движими вещи на двамата длъжници.
С молба от 11.05.2020г. е направено искане от взискателя за налагане на
запор върху банковите смети и върху трудовото възнаграждение на ищеца.
На 30.06.2021г. „ЮБ“ АД е сключила договор за з цесия с ответното
3
дружество, по силата на който договор процесното вземане, произтичащо от
сключения договор за кредит, е прехвърлено на ответника.
Тази фактическа обстановка ,освен ,че се установява от приложеното
изп.д. , не е била и спорна между страните ,не е оспорена и с въззивната
жалба.
Въз основа на казаното съдът е съобразил наложилата се касационна
практика по въпроса за перемпцията и е приел,че перемирането на
изпълнителното производство няма правно значение за погасителната
давност за изпълняемото право и поради това е приел за неотносими
възраженията на ищеца, че тъй като изпълнителното дело е било прекратено
по силата на закона на 17.07.2017г., постъпилите след тази дата искания за
предприемане на изпълнителни способи са без правен ефект.Приел е ,че
доколкото последното предприето действие е от 11.05.2020г. ,от който
момент е започнала да тече нова погасителна давност ,а исковата молба е
депозирана в съда на 02.12.2021г. ,то вземането на ответника не е погасено по
давност и предявеният от ищеца иск за установяване на недължимост на суми
поради изтекла погасителна давност е неоснователен и е отхвърлил същия.
Недоволен от това решение е останал ищеца ,който го обжалва с
оплаквания за неправилност като основно се акцентира върху поддържания
от него довод ,че за да могат предприетите изпълнителни действия да
породят материално правния си ефект да прекъснат давността в рамките на
изпълнителния процес ,същите следва да бъдат надлежни ,а такива не са
изпълнителните действия ,инициирани от взискатела след настъпване на
перемпция.
Както се каза по-горе установената от съда фактическа обстановка
,касаеща развитието на изпълнителното производство по изп.д.991 /2011 г. по
описа на ЧСИ Д. М. не е била спорна между страните ,не е оспорена и с
въззивната жалба. И във въззивното производство спорът между страните е
изцяло от правно естество.
Изпълнителното производство за принудително събиране на вземанията
на кредитора на ищеца по договор за банков кредит № ************ г. „А.
б. - к. Б.“КЧТ ,чиито правоприемник по силата на прехвърляне на търговско
предприятие се явява „ЮБ „ АД ,а към настоящия момент по силата на частно
правоприемство ответника „С.Г.Г. „ ЕАД е образувано през 2011 г. при
действието на ППВС № 3 / 1980 г. ,според което погасителна давност не тече
докато трае изпълнителния процес относно вземането, а с ТР № 2 /26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС разрешението , дадено с това постановление е обявено
за изгубило силата си като е дадено тълкуване ,че давността в рамките на
изпълнителния процес се прекъсва многократно с предприемане на всяко
изпълнително действие ,след което започва да тече нова давност. По въпроса
от кой момент има действие отмяната на ППВС № 3 / 1980 г. с посоченото
тълкувателно решение и намират ли приложения разясненията ,дадени в
последното при заварените изпълнителни производство за вземанията по тях
4
преди приемането му е образувано ТД № 3 / 20 г. по описа на ОСГТК на
ВКС, по което все още няма произнасяне.
В конкретния случай ищецът оспорва изпълнение като се позовава на
факти ,настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.417 от
ГПК ,послужила като изпълнително основание за издаване на изпълнителен
лист и образуване въз основа на него на посоченото изпълнително дело и това
изтекла погасителна давност .В светлината на гореказаното което и от двете
виждания по въпроса за давността в изпълнителния процес ,предмет на
посоченото тълкувателно дело да бъде възприета ,не може да се приеме ,че
вземането на ответника е погасено по давност.
Ако се възприеме ,че отмяната на ППВС № 3 / 1980г. има обратно
действие ,то следва да се приеме ,че след влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл.417 от ГПК за ищеца давността е била многократно
прекъсвана предвид изложената по-горе фактология досежно предприеманите
изпълнителни действия ,поради което вземането не е погасено по давност.
Ако се възприеме становището ,че отмяната на ППВС № 3 / 1980 г.
и дадените с него разрешения по въпроса за давността в изпълнителния
процес има действия за напред ,то тогава следва да се приеме ,че след
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК и образуване въз
основа на нея на изпълнително производство по време на същото до
постановяване на ТР№ 2 / 26.06.2015г. давност за вземането на взискателя
въобще не е текла ,а от 26.06.201 5г. насетне е започнала да тече такава като е
била прекъсвана с предприемани изпълнителни действия както следва :
искане на взискателя с молба от 17.07.2015г. за налагане на запор върху
притежавани от ищеца МПС, искане с молба от 13.12.2017г. за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, наложения от съдебния
изпълнител запор върху банкови сметки на ищеца от 05.01.2018г., искане от
взискателя за опис на движими вещи на ищеца с молба от 31.01.2019г. ,искане
на взискателя за запор на банкови сметки на ищеца и върху трудовото му
възнаграждение с молба от 11.05.2020г. като след всяко едно прекъсване е
започнала да тече нова давност.
В тази връзка основното възражение на ищеца ,тук жалбоподател ,е
че поради перимиране на изпълнителното производство и прекратяването му
по силата на закона на 17.07.2017 г. ,предприетите след това изпълнителни
способи са без правен ефект ,не прекъсват давността и същата е изтекла на
17.07.2020 г. ,т.е. преди завеждане на делото.
Това поддържано и с въззивната жалба виждане не може да бъде
споделено. В случая настоящата инстанция също възприема становището ,че
доколкото перемпцията е институт от процесуалното право и не изключва
принудителното изпълнение ,а погасителната давност е институт на
материалното прави и именно тя изключва принудителното изпълнение, то
перемирането няма правно значение за погасителната давност за
изпълняемото вземане ,поради и което поисканото от взискателя
5
последващо изпълнително действие,дори при настъпила перемпция ,прекъсва
давността за вземането. В конкретния случай последното предприето
изпълнително действие е запор на банкови сметки на ищеца и върху
трудовото му възнаграждение ,поискани с молба от 11.05.2020г.,поради което
до предявяване на иска погасителната давност за вземането ,предмет на
изпълнение ,не е изтекла.
Гореказаното безпротиворечиво сочи ,че искът , с който ищецът
оспорва изпълнението ,позовавайки се на недължимост на сумите по него
поради изтекла погасителна давност на вземането на взискателя се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
До същите изводи е стигнал първоинстанционния съд и като е
постановил решение , с което е отхвърлил така предявения иск е постановил
правилно решение ,което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1009/13.07.2022 г. ,постановено по гр.д
3117/21 г. по описа на ОС – Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6