Решение по дело №920/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „ХЕЛТ ЕНД СПА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. 4, представлявано от управителя И. Г. Г., със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 4, чрез юрисконсулт Г. Р., против решение № 23 от 26.02.2025 г. постановено по АНД № 774/2024 година на Районен съд Несебър (РС), в частта с която е потвърдено наказателно постановление № 69/28.10.2024 г. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ при Министерство на околната среда и водите, с което за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл. 200, ал. 1, т. 4 от ЗВ на „ХЕЛТ ЕНД СПА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 150 лева.

Касаторът оспорва съдебното решение, в частта, с която е потвърдено НП като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Иска отмяна на решението и на наказателното постановление в оспорената част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява. Депозира становище, с което излага съображения по същество на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил НП № 69 от 28.10.2024 г. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ - Варна, в частта с която на „ХЕЛТ ЕНД СПА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, на основание чл. 200, ал. 1, т. 4 от ЗВ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 150 лв.

В останалата част, с която на касационния жалбоподател на основание чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 150.00 лева за извършено по чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ административно нарушение, НП е отменено, като нарушителят е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, като посоченото в НП № 69/28.10.2024 г. на директора на БДЧР, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебното решение, макар и същото да представлява маловажен случай, ще му бъде наложено административно наказание. В тази част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

За да постанови решението, съдът приел от фактическа страна, че на 17.04.2024 г. била извършена контролна проверка на място и по документи от служители на Басейнова дирекция „Черноморски район“ по изпълнение на условията по разрешително № 23110032/24.03.2017 г., продължено и изменено с решение № 35/18.03.2019 г., продължено с решение № 296/17.05.2022 г. за ползване на воден обект река Дращела/Козлука за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на канализационна мрежа с ПСОВ на хотелски комплекс „З. сенд“, намиращ се в имот [ПИ] и [ПИ] по КККР на [населено място], м. „Козлука“, община Несебър, община Несебър, област Бургас, с титуляр „ХЕЛТ ЕНД СПА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД и с краен срок на действие на разрешителното – 10.05.2028 г.

При проверката, резултатите от която са обективирани в констативен протокол № Б-232/17.04.2024 г. е установено неизпълнение на т. 1 от раздел 1 „Задължение за заплащане на такса заустване на отпадъчни води в повърхностни води“ от разрешителното, както следва: титуляра „ХЕЛТ ЕНД СПА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД не е представил на директора на БДЧР в срок до 31 януари на следващата година – 2024 г., информация за определяне на дължимата такса за заустване на отпадъчни води, по образец, утвърден от Министъра на околната среда и водите (декларация по чл. 194б от ЗВ за 2023 г.)

С писмо от 23.04.2024г. представител на касатора бил поканен за съставяне на АУАН, но тъй като такъв не се явил, бил съставен АУАН № 205 (бланков № 001512) в отсъствие на нарушителя. В АУАН са описани две извършени от касатора административни нарушения:

1) по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, затова че не е представена в БДЧР в срок до 31.01.2024г. информация за определяне на дължимата такса водовземане – декларация по чл.194б от ЗВ за 2023г., съгласно т.1 от раздел 1 от разрешителното;

2) по чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ, затова че не е представен в срок до 31.03.2024г. доклад за изпълнение на условията в разрешителното за 2023г., съгласно т.9 от Раздел 10 от разрешителното.

Въз основа на АУАН е издадено оспореното НП, в което административнонаказателната отговорност на касатора, като титуляр на Разрешителното, е ангажирана за посочените две административни нарушения по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ и по чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ.

За да постанови решението си, Районен съд – Несебър, е приел, че процесното нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ е безспорно доказано от обективна страна, правилно е [жк], а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството, в резултат на което потвърдил НП в оспорената част.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Фактическата обстановка е установена правилно от първоинстанционния съд, въз основа на прецизен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Изводите на районния съд за доказаност на нарушението и авторството му кореспондират с правилно установената фактическа обстановка и се споделят от настоящия състав на касационната инстанция, като същите са в съответствие със събраните по делото доказателства и материалния закон. Съдебният акт е подробно и обстойно мотивиран и съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, препраща към мотивите на районния съд, като не намира за необходимо да ги преповтаря в настоящия съдебен акт.

Възраженията на касатора са неоснователни.

По отношение възражението за неспазване на срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав счита, че макар административнонаказващият орган да не се е произнесъл в предвидения едномесечен срок, в случая не е налице съществено нарушение на процесуалните правила съобразно константната съдебната практика, според която месечният срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН е инструктивен и с изтичането му не се преклудира правото и задължението на наказващият орган да се произнесе, като неспазването му не опорочава оспореното НП. Възможността за издаване на наказателно постановление се погасява с изтичането на давностния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, който е спазен.

По отношение на възражението за компетентност на органите издали НП и АУАН, следва де се отбележи, че същите са издадени от компетентни органи, съгласно заповед № 12/01.02.2024 г. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ и разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от ЗВ. Съгласно посочената разпоредба наказателните постановления по ал. 1 се издават от министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица или от директорите на басейновите дирекции. В настоящият случай наказателното постановление е издадено от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, а същият със заповед № 12/01.02.2024 г. е упълномощил В. Х. К., на длъжност мл. експерт в дирекция „Контрол“ да съставя актове за установяване на административни нарушения по Закона за водите, Закона за опазване на околната среда и приложимата към тях подзаконова нормативна уредба.

Правилно от първоинстационният съд е прието, че при издаване на АУАН не са налице твърдените нарушения на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. Съставеният на 24.06.2024 г. АУАН съдържа всички реквизити предвидени в чл. 42 от ЗАНН, съставен е в присъствието на двама свидетели, връчен е на упълномощен представител на дружеството на 29.08.2024 г. и при отсъствие на вписани възражения.

Не се споделят и възраженията на касатора за недоказаност на извършеното нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.

По делото не е спорно, че жалбоподателят е титуляр на разрешително № 23110032/24.03.2017 г. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, продължено и изменено, с краен срок на действие: 10.05.2028 г. за ползване на воден обект: река Дращела/Козлука, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на канализационна мрежа с пречиствателна станция за отпадъчни води на хотелски комплекс „Зорница Сендс“. Не се спори и че в т. 1, в раздел 1 „Задължение за заплащане на такса за заустване на отпадъчни води в повърхностни води“ от посоченото разрешително е вписано задължение на адресата да представя информация за изчисляване на дължимата такса по образец утвърден от МОСВ, обявен на интернет страницата на Басейнова дирекция „Черноморски район“, ежегодно до 31-ви януари в БДЧР. В тази връзка неоснователен е довода на касатора, че посочения срок за изпълнение на задълженията му по разрешителното е инструктивен. Нарушението се осъществява чрез бездействие и същото се счита за осъществено в момента в който е изтекъл срока на предписаното от разрешителното действие, по извършване на законово задължение, инкорпорирано в разрешителното.

Неизпълнението на това задължение съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, доколкото от титуляра на разрешителното не изпълнено условието на т. 1 в раздел „Задължение за заплащане на такса за заустване на отпадъчни води в повърхностни води“ от същото. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 4 от ЗВ, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което наруши правилата за деклариране, отчитане и контролиране при осъществяване на разрешеното водовземане или ползване на воден обект - от 150 лв. [рег. номер]. В настоящия случай, неизпълнението на условието по т. 1 в раздел 1 „Задължение за заплащане на такса за заустване на отпадъчни води в повърхностни води“ от разрешителното, касае задължение за представяне на информация, поради което правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 4 от ЗВ.

Предвид изложеното, касационният състав намира, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН основателно е искането на процесуалния представител на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 23/26.02.2025 г., постановено по АНД № 774/2024 г. по описа на Районен съд Несебър.

ОСЪЖДА „ХЕЛТ ЕНД СПА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Басейнова дирекция „Черноморски район“ - Варна разноски в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.