Присъда по дело №211/2023 на Районен съд - Омуртаг

Номер на акта: 8
Дата: 5 юли 2024 г. (в сила от 23 юли 2024 г.)
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20233510200211
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 8
гр. Омуртаг, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ в публично заседание на пети юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
СъдебниАЙШЕ Х. МЕХМЕДОВА

заседатели:РАДОСТИНА Ж. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Стела Викторова
и прокурора В. В. Василев
като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Наказателно дело от общ
характер № 20233510200211 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. С. И., роден в гр. ***, живущ в гр.***, български
гражданин, неженен, с начално образование, неработещ, осъждан, ЕГН- **********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че за времето от 01.04.2023 г. до 07.04.2023 г., в гр.Омуртаг,
при условията на продължавано престъпление и повторност в немаловажен случай, в
съучастие като съизвършител с Г. С. И., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот и чрез използване на техническо средство – клещи, извършил кражба на ел.
кабел СВТ 4x35 кв. мм. – 100 м. на стойност 3 605 лв., ел. кабел СВТ 4x10 кв. мм. – 600 м. на
стойност 972 лв., 3 бр. ел. мотори „Елпром Троян“ на стойност 450 лв. и 3 бр. ел. мотори
„Слинк“ на стойност 450 лв., всичко на обща стойност 5 477 лв., собственост на „Алтея“
ООД гр. Омуртаг, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, във вр. с чл.194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1, чл.36, чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК му налага
наказание 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.57, ал.1,
т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „ОБЩ“ режим.
На осн. чл.68, ал.1 НК ПРИВЕЖДА в изпълнение за ефективно изтърпяване
1
наказание в размер на 1 /една/ година лишаване от свобода, наложено му с присъда №
8/09.04.2021 г. по нохд № 170/2020 г. на РС Омуртаг, ефективното изтърпяване на което е
било отложено по реда на чл.66,ал.1 НК с изпитателен срок от 2 /две/ години, считано от
27.04.2021 г., което на основание чл.57, ал.1, т.2, от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален
„ОБЩ“ режим.
На осн. чл.59, ал.1, т.1 от НК ПРИСПАДА времето, през което спрямо подсъдимия Н.
С. И. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото дело,
считано от 04.06.2024 г. до влизане в сила на присъдата.
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. С. И., роден в гр. ***, живущ в гр. ***, български
гражданин, неженен, с начално образование, неработещ, неосъждан, ЕГН- **********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че за времето от 01.04.2023 г. до 07.04.2023 г., в гр.Омуртаг,
при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Н. С. И.,
чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и чрез използване на
техническо средство – клещи, извършил кражба на ел. кабел СВТ 4x35 кв. мм. – 100 м. на
стойност 3 605 лв., ел. кабел СВТ 4x10 кв. мм. – 600 м. на стойност 972 лв., 3 бр. ел. мотори
„Елпром Троян“ на стойност 450 лв. и 3 бр. ел. мотори „Слинк“ на стойност 450 лв., всичко
на обща стойност 5 477 лв., собственост на „Алтея“ ООД гр. Омуртаг, като макар и
непълнолетен разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи
постъпките си, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал.1, т.3, чл.36, чл.60, чл.54 и чл.58а,ал.1 НК му налага
наказание 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На осн. чл.69, ал.1, вр. с чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА ефективното изтърпяване на
наложеното наказание за изпитателен срок от 2 /две/ години, считано от влизане на
присъдата в сила.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИТЕ Н. С. И. и Г. С. И. да заплатят за разноски по делото
сумата по 64.35 лв. /шестдесет и четири лева и 35 стотинки/ всеки от тях – за направени в
ДП разноски за вещо лице – по сметка на ОДМВР Търговище.
Постановява веществените доказателства по делото-спортен сак с метални отпадъци
– на съхранение в РУ Омуртаг, да бъде унищожен като вещ с незначителна стойност.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Окръжен съд Търговище .
Председател: ЯВОР ТОМОВ
Заседатели:
1.АЙШЕ МЕХМЕДОВА
2.РАДОСТИНА ДОНЧЕВА
2

Съдържание на мотивите


Мотиви по НОХД № 211 по описа за 2023 г. на Районен съд-Омуртаг

Подсъдимите Н. С. И. и Г. С. И. – двамата от гр. ***, са предадени на съд по обвинение, както
следва:
- Н. С. И. за това, че „за времето от 01.04.2023 г. до 07.04.2023 г., в гр.Омуртаг, при
условията на продължавано престъпление и повторност в немаловажен случай, в съучастие като
съизвършител с Г. С. И., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и
чрез използване на техническо средство – клещи, извършил кражба на ел. кабел СВТ 4x35 кв. мм. –
100 м. на стойност 3 605 лв., ел. кабел СВТ 4x10 кв. мм. – 600 м. на стойност 972 лв., 3 бр. ел.
мотори „Елпром Троян“ на стойност 450 лв. и 3 бр. ел. мотори „Слинк“ на стойност 450 лв.,
всичко на обща стойност 5 477 лв., собственост на „Алтея“ ООД гр. Омуртаг“ – престъпление
по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 и вр. чл.28, ал.1
НК.
-Г. С. И. за това, че „за времето от 01.04.2023 г. до 07.04.2023 г., в гр.Омуртаг, при
условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Н. С. И., чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и чрез използване на
техническо средство – клещи, извършил кражба на ел. кабел СВТ 4x35 кв. мм. – 100 м. на
стойност 3 605 лв., ел. кабел СВТ 4x10 кв. мм. – 600 м. на стойност 972 лв., 3 бр. ел. мотори
„Елпром Троян“ на стойност 450 лв. и 3 бр. ел. мотори „Слинк“ на стойност 450 лв.,
всичко на обща стойност 5 477 лв., собственост на „Алтея“ ООД гр. Омуртаг, като макар
и непълнолетен разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи
постъпките си“ – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 26, ал. 1 и чл. 63, ал.1, т.3 НК.
Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението като доказано по
несъмнен начин и предвид характера на проведеното производство (по Глава ХХVІІ-ма от НПК)
пледира за индивидуализация на наказанията при условията на чл.58а,ал.1 НК – лишаване от
свобода, което бъде ефективно изтърпяно от подс.Н. И. и бъде приведено по реда на чл.68, ал.1 НК
условното наказание по нохд № 170/2020 г. на РСО, респ. да бъде отложено по реда на чл.69, вр. с
чл.66 НК за подс.Г. И.
До даване ход на разпоредителното заседание, редовно уведоменото пострадало от
престъплението ЮЛ „Алтея“ ООД гр.Омуртаг, не предявява граждански иск за претърпените
имуществени вреди.
В хода на проведеното разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1
НПК, защитниците на подсъдимите адв.В.А. от ТАК /на подс.Н. И./ и адв.А. Д. от ТАК /на подс.Г.
И./, правят искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХXVII-ма НПК, в хипотезата на
чл.371,т.2 от НПК. Съдът намери, че са налице предпоставки за приключване на делото по
диференцираната процедура, при което трансформира производството и разгледа непосредствено
след разпоредителното заседание делото по този процесуален ред. В хода на проведеното
съкратеното съдебно следствие подсъдимите се признават за виновни, съжаляват за стореното,
молят за минимално наказание. Същите са и становищата на защитниците, които претендира за
определяне на минимално наказание ЛОС, което бъде отложено с подходящ изпитателен срок за
подс.Г. И. и бъде ефективно изтърпяно за подс.Н.И.
Предвид характера на производството, с определение постановено на осн. чл.372, ал.4, вр. с
чл.371, т.2 от НПК и след като прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие
самопризнание на всеки от подсъдимите се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от
доказателствата по делото, съдът обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без
да бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, при отчитане
1
изискванията, вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимите Н. С. И. и непълнолетният му брат Г. С. И. живеели в гр. Омуртаг, били с
начално образование, трайно безработни, без доходи и средства за препитание, като само подс.Н.
И. бил осъждан /справка л.125-л.127 от ДП/, както следва: 1. С пр.№ 8/09.04.2021 г. по нохд №
170/2020 г. на РСО, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. с чл.194, ал.1 и чл.63, ал.1, т.3 НК,
извършено в периода от 24.02.2020 г. до 02.03.2020 г., му е наложено наказание 1 г. ЛОС,
изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 2 г., считано от влизане на присъдата в
сила. Присъдата влязла в сила на 27.04.2021 г.; 2. С опр.№ 83/22.12.2022 г. за одобряване на
споразумение по нохд № 251/2022 г. на РСО, за престъпление по чл.197, т.3, вр. с чл.194, ал.1 НК,
извършено на 08.12.2022 г. е било наложено наказание пробация, със съответни пробационни
мерки. Определението влязло в сила на 22.12.2022 г.
Пострадалото ЮЛ „Алтея“ООД със седалище гр.Омуртаг било с управител и
представляващ св.Х. Х. Дружеството притежавало едноетажна промишлена сграда, находища се в
гр.Омуртаг, ул.„Раковска“ № 25. Сградата представлявала две халета с площ 900 и 600 кв. м. и
била ползвана като складова база, в която се съхранявало различно оборудване, включително
няколко електромотора.
Една вечер в периода между от 01.04.2023 г. до 07.04.2023 г. подс.Н. И. предложил на
непълнолетния си брат подс.Г. И. да влязат в горепосочената сграда, за да извършат кражба на
метални предмети, които да продадат в пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали,
с цел да си набавят парични средства. Подс.Г. И. се съгласил, след което двамата се отправили към
мястото, като подс.Н. И. носел клещи и чанта. Отишли до сградата, счупили едно от стъклата на
прозорец и оттам проникнали в помещението. Подс.Н. И. отишъл до главното ел. табло и изключил
електрозахранването, след което с помощта на клещите отрязал електропроводника от
инсталацията на двете халета. След това двамата подсъдими го откачили, нарязали на по-малки
парчета, навили и прибрали в чантата. (проводникът бил СВТ 4x10 кв. мм с обща дължина 600 м).
След това подс.Н. И. отрязал и главния захранващ проводник до самата сграда, който бил СВТ
4x35 кв. мм. с дължина 100 м. – проводник, който също бил навит и прибран в чантата, след което
подсъдимите напуснали помещението.
На следваща вечер в горепосочения период двамата отново влезли в сградата, като този
път откраднали шест електромотора, от които три броя – марка „Елпром Троян“ – 3 кВт и три броя
– марка „Слинк“. Медните проводници от откраднатите вещи обвиняемите продали на св.М. На
07.04.2023 г. управителят на „Алтея“ООД – св.Х. минал покрай сградата, като му направило
впечатление, че има счупен прозорец, при което веднага се обадил в полицията. На място
пристигнал екип, който извършил оглед на местопроизшествие представляващ първо действие по
разследването по смисъла на чл.212, ал.2 от НПК и поставящ началото на ДП № 139/2023 г. по
описа на РУ Омуртаг. В хода на започналото ДП била назначена съдебно-оценъчна експертиза,
според заключението към която /л.36 от ДП/ общата стойност на откраднатите вещи възлиза на 5
477 лв., като в нея се включва стойността на всяка от вещите: кабел СВТ 4x35 кв. мм. – 100 м. – 3
605 лв., кабел СВТ 4x10 кв. мм. – 600 м. – 972 лв., 3 бр. ел. мотори „Елпром Троян“ по 150 лв. – 450
лв. и 3 бр. ел. мотори „Слинк“ по 150 лв. – 450 лв.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от
събраните в с.з.доказателства, посредством приложените по ДП №139/2023 г. по описа на РУ
Омуртаг писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на всички свидетели и
заключението на вещото лице по извършената съдебно-оценъчна експертиза, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Установените в хода на
съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на всеки
от подсъдимите в с.з., одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4, във вр. с чл.371,т.2 НПК. При така
установеното от фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл.373, ал.3 от НПК, съдът прие
за доказано по безспорен и несъмнен начин, че двамата подсъдими са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъплението “кражба” по смисъла на НК, което води до
ангажиране на наказателната им отговорност по обвинението, за което са предадени на съд. Тъй
като подс.Г. И., когото съдът призна за виновен е бил непълнолетен към момента на извършване на
2
деянието, съдът изследва въпроса за способността му да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си (в т. см.р.№58/1990 г. по н.д. №33/1990 г., І н.о.). От
приобщеният по делото доказателствен материал се установяват единствено обстоятелства, които
по несъмнен начин сочат, че подс.Г. И. е наказателно отговорен по смисъла на чл.31,ал.2 НК, т.е.
вменяем при извършване на инкриминираното деяние. За настоящият съдебен състав не
съществува дори минимално съмнение, че през цялото време той е съзнавал какво върши - извод,
който пряко следва от изложената по- горе безспорна фактическа обстановка, конкретните му
действия и последвалите разпоредителни действия и отнетите вещи. Що се касае до конкретното
участие на всеки един от подсъдимите в отнемането на инкриминираните вещи, съдът прие, че
същите са действали като съизвършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, като деянието е
извършено под формата на т. нар. в наказателноправната теория – „едновременно
съизвършителство”, поради това, че всеки от намиращите се на местопрестъплението съучастници
осъществява признаци от изпълнителното деяние на престъплението. От субективна страна е
налице общност на умисъла у съизвършителите, тъй като всеки от тях е предвиждал
общественоопасните последици от деянието си, съзнавал е, че го осъществява заедно с друго лице,
което също действа умишлено; съзнавал е общественоопасния характер на деянието си и искал
(целял) настъпването на престъпния резултат, което също се установява с оглед последвалото
фактическо разпореждане с инкриминираните вещи.
Правилно престъплението е квалифицирано и като „продължавано престъпление” по
смисъла на чл. 26 от НК, тъй като е налице е обективна и субективна връзка /общност на вината и
еднородност на умисъла у подсъдимите/, изразяваща се в това, че осъществяват поотделно едно и
също по вид престъпление против собствеността, извършени са при пълно тъждество на
обстановката, което не позволява еднородните деяния да бъдат възприемани като отделни
престъпления. Периодът от няколко дни, в който са извършени отделните деяния безспорно може
да се приеме като “непродължителен период от време” по смисъла на чл.26 НК, като се изхожда и
от трайно установеното в съдебната практика положение за продължителността му (виж ТР №
52/09.11.1988 г. по н.д. №34/88 г., ОСНК, Сб. Стр.46). От субективна страна деянието е извършено
виновно, при пряк умисъл обективиран в конкретните действия на подсъдимите.
Установявайки конкретните действия, чрез които подсъдимите са проникнали в сградата,
съдът прие, че от обективна страна са осъществили престъплението при по-тежката правна
квалификация по чл.195, ал.1, т.3 от НК – разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на лица и имот. Касае се за счупване на стъкло на прозорец на помещението, който по
своята същност несъмнено представлява съоръжение предназначено за изключване и ограничаване
на всякакъв достъп на трети лица до вещите в помещенията, респ. за предпазването на тези вещи от
каквото и да било външно въздействие. Кражбата, извършена чрез разрушаване на преграда е
сложно престъпление, което изисква от една страна преодоляване на преградата, а от друга страна
последващо отнемане на вещи като пряко следствие от преодоляването. В конкретният случай и
двете кумулативни предпоставки са налице – чрез физическото преодоляване посредством
счупване, прозорецът е станал негоден да изпълнява своите защитни функции, което от друга
страна е довело до безпрепятствено пресягане на подсъдимите и изнасяне на вещите.
Съдът прие, че в хода на съкратеното съдебно следствие по категоричен начин се доказа и
квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1, т.4 от НК – използване на техническо
средство. Използваните от подсъдимите клещи несъмнено представляват предмет създаден от
човека, който по своето обичайно предназначение служи за осъществяване на техническа операция.
В конкретният случай използваните от подсъдимите клещи за отрязване на електропроводника от
инсталацията на двете халета съществено са улеснили подсъдимите при осъществяване на
престъплението, тъй като използването им бил единственият начин, по който са могли да го
осъществят. Поради така изложеното, отчитайки и задължителната за съдилищата съдебна
практика (т.11, пр.2 от ППВС №6/1971г.), съдът прие, че използваните при отнемане на вещите
клещи представляват вещ, послужила за извършване на деянието и използването й безусловно
предопределя квалификацията на същото във вр. с чл.195, ал.1, т. 4, пр.2 НК.
От събраните по делото доказателства се доказа и квалифициращия по-тежко престъпната
дейност само на подс.Н. И. признак по чл.195,ал.1,т.7 от НК - „повторност, в немаловажен
3
случай”, поради което съдът го призна за виновен във връзка и с тази правна квалификация, по
следните съображения: Повторното извършване на престъпление (по арг. от чл.28,ал.1 от НК) е
налице, когато деецът го е извършил, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление. Видно от приложената справка за съдимост, настоящото деяние действително
следва да се квалифицира по-тежко, тъй като разгледано през призмата на осъждането му по нохд
№ 170/2020 г. на РСО, се явява „повторно”, тъй като е извършено преди изтичане на преклузивния
5-годишен срок по чл.30 НК. Налице е и вторият обективен елемент от квалификацията по
чл.195,ал.1,т.7 от НК–“немаловажност на случая”. Видно от приетото и неоспорено от страните
експертно заключение общата стойност на отнетите вещи е 5477 лв. – стойност, която обаче в
случая не може да бъде единствен и определящ критерий за извършеното престъпление във връзка
именно с тази правна квалификация. Независимо от високият размер на вредите, следва да се
отбележи, че се касае не за обвинение в кражба по основния състав на чл.194, ал.1 НК, а до кражба
квалифицирана и във вр. с чл. 195, ал.1, т.3 и т.4 НК – квалифициращи обстоятелства, при
наличието които принципно съществуването на маловажен случай е изключено. Това следва не
само от аргумент за обратното в чл.195, ал.1, т.5 и т.7 НК, но и от чл.195, ал.4 от НК, която
препраща само към чл. 195, ал.1, т.2 и т.6 НК, но не и към чл.195, ал.1, т.3 и т.4 НК. Следователно и
в контекста на настоящият казус априори е изключена възможността да се твърди, че деянието е
малозначително, което следва както от посоченото по-горе, така и от аргумент за обратното във
връзка с легалното определение за “малозначителност” (чл.93,т.9 НК), и трайната съдебна практика
в тази насока (например мотивите към р.№353/2000 г. по н.д.№266/2000 г., І н.о. и р.
№772/21.12.2004 г. по н.д. № 370/2004 г. ІІ н.о. ВКС).
При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл.
373, ал.2 от НПК, съдът прие, че наказанието и за двамата подсъдими следва да бъде
определено съгласно правилата на чл.58а НК. В актуалната си редакция този текст предвижда
две отделни възможности при индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а втората по
ал.4 – вариант, който принципно е по-благоприятен за дееца предвид приложението на чл.55 НК, но
е необходимо съдът да констатира наличие на многобройни, респ. изключително смекчаващо
вината обстоятелство. В настоящият казус съдът прие, че наказанието на подсъдимите следва да се
определи в хипотезата на чл.58а, ал.1 НК като същевременно отчете, че не са налице нито
многобройни, нито едно, но изключително по своя характер смекчаващо вината обстоятелство, за
който и да е от двамата подсъдими, което да го мотивира да приложи чл.55 от НК. Като смекчаващи
вината обстоятелства следва да бъдат отчетени единствено направените самопризнания /които в
случая няма пречка да бъдат отчетени като смекчаващи обстоятелства, тъй като следва се приеме,
че „…съставляват елемент от цялостно, обективно проявено при ДП процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител” – т.7 от ТР
№1/2009 г. по т.д.№ 1/2008 г. на ОСНК на ВКС/, а само за непълнолетния подсъдим и чистото
съдебно минало. Като отегчаващи вината обстоятелство следва да бъдат отчетени съдебното
минало на подс.Н. И.; сравнително високата стойност на невъзстановените имуществени вреди;
продължавания характер на деянието разкриващ по-висока обществена опасност по повод
проявената престъпна упоритост от страна на подсъдимите.
Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по чл.195, ал.1
НК е от 1 до 10 г. ЛОС (респ. след задължителната редукция по чл.63,ал.1,т.3 от НК за
непълнолетния подс.Г. И. до 3 г. ЛОС), при което съдът на осн. чл.54 НК го определи в тази рамки,
в размер на специалния минимум, а именно 1 г. за пълнолетния подсъдим Н. И. и 9 м. за
непълнолетния подсъдим Г. И., след което и на основание чл.58, ал.1 НК ги редуцира с 1/3 и
постанови подс.Г. И. да изтърпи наказание в размер от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което на осн.чл.69, ал.1, вр. с чл.66, ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от 2 г.,
считано от влизане на присъдата в сила, а подс. Н. И. да изтърпи наказание ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „ОБЩ“ режим, съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС,
предвид наличието на законова забрана за ново приложение на условното осъждане. На осн. чл.68,
ал.1 НК съдът приведе в изпълнение за ефективно изтърпяване и наказание в размер на 1 г. ЛОС, на
което подс.Н. И. е бил осъден с присъда № 8/09.04.2021 г. по нохд № 170/2020 г. на РСО,
изтърпяването на което е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от 2 г.,
считано от 27.04.2021 г. и постанови също да бъде изтърпяно „общ” режим. На осн. чл.59, ал.1, т.1
4
от НК съдът приспадна времето, през което спрямо подс.Н.И. е била взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по настоящото дело, считано от 04.06.2024 г. до влизане в сила на
присъдата. Съдът, съобразявайки целите на наказанието по чл.36 и чл.60 от НК прие, че така
определени като вид и размер, наложените наказания са справедлив отговор на обществената
опасност и моралната укоримост на извършеното от двамата подсъдими.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, като предвид изхода на делото и разделната
отговорност осъди всеки от подсъдимите да заплати по 64.35 лв. за в.л. от ДП – в полза на
държавата – по сметка на ОДМВР Търговище.
Съдът постанови веществените доказателства по делото – спортен сак с метални отпадъци –
на съхранение в РУ Омуртаг, да бъде унищожен като вещ с незначителна стойност.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: ЯВОР ТОМОВ


5
Съобщи за изтекли лични данни