№ 33197
гр. София, 07.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
2024...0176029 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Я. В. Д., чрез адв. К.,
срещу „..“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10д, ал. 3 ЗХ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в периода от 16.09.2024 г. до 20.09.2024 г., изразяващи се в негативни
емоционални преживявания, ведно със законната лихва за забава от 10.02.2023 г. до
изплащане на дълга, както и за сумата от 4000 лв. – обезщетение за претърпени
имуществени вреди, представляващи претърпени загуби, реализирани в периода от
16.09.2024 г. до 20.09.2024 г., вследствие от неизпълнението на задължението на
ответника по чл. 10д, ал. 3 от Закон за хазарта, ведно със законната лихва за забава от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът излага, че определя себе си като хазартно зависим, доколкото в
последните няколко години желанието да му да залага и да участва в хазартни игри се
превърнало в нездравословна мания със сериозни последствия. Излага доводи, че
увличането и попадането му в зависимост от залагането се отразявало изключително
негативно на психоемоционалното му състояние. Твърди, че страдал от нервни
изблици и смяна на настроенията, съпроводени от суицидни мисли. Сочи, че
състоянието му предизвикало у него силно страдание, доколкото достигнал до степен
на обсесивност и невъзможност за проявяване на контрол на желанието му да участва
в хазартни игри. Посочените обстоятелства обусловили предприемането на мерки за
вписването му в регистъра на уязвими лица към НАП на 22.12.2023 г. След вписването
му в регистър на НАП бил блокиран от множество сайтове, съответно не бил допускан
до обекти за залагане на място. Въпреки посоченото, на 16.09.2024 г. успял да достъпи
до жива игра в обект в гр. Варна, бул. „.. I“ № ..., с организатор – ответното дружество.
При посещения в обекта в периода от 16.09.2024 г. до 20.09.2024 г. успял да реализира
материални загуби в общ размер на 4000 лв. В тази връзка, с покана връчена на
хазартния оператор на 05.11.2024 г. поискал от същия да му възстанови претърпените
загуби, като до настоящия момент липсвало изпълнение. Отбелязва, че съгласно чл.
10в, ал. 3 ЗХ, всяко лице което смята себе си за уязвимо, т.е. за лице, което има
проблем с хазарта, може да поиска да не бъде допускано до участие в хазартни игри. В
тази връзка, с оглед вписването му в регистъра към НАП, следва че организаторите на
хазартни игри са длъжни да не го допускат до участие в организираните от тях игри.
Ето защо, счита че ответникът е допуснал противоправно поведение, изразяващо се в
допускането му до участие в хазартни игри, въпреки наличието на вписването му в
1
регистъра към НАП. Ищецът твърди, че вследствие от посоченото противоправно
поведение от страна на ответника е претърпял имуществени и неимуществени вреди.
Сочи, че изпитвал силен емоционален дискомфорт с оглед възможността му отново да
залага, предвид патологичното му влечение към хазарт. В тази връзка, счита че
ответникът следва да му заплати обезщетение за претърпените болки и страдания в
размер на 2000 лв.
С оглед изложеното, моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 4000
лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди в периода от 16.09.2024 г. до
20.09.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното погасяване на дълга, както и сумата от 2000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в периода от 16.09.2024 г. до
20.09.2024 г., вследствие от виновното неизпълнение на задълженията на ответника по
чл. 10д ЗХ, ведно със законната лихва за забава от 10.02.2023 г. до изплащане на
вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: осъществен фактически състав по чл. 45
ЗЗД с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, в това число, че
ответното дружество е организатор на хазартни игри, който е нарушил изискванията
на чл. 10д, ал. 3 ЗХ, вследствие от което ищецът е претърпял твърдените имуществени
вреди под формата на претърпени загуби, както и неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, които се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на ответника, поради което последният дължи
репарирането им чрез заплащането на обезщетение в търсения размер.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да
обори презумпцията.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
С исковата молба са представени писмени документи, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен
спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Без уважение
следва да бъде оставено искането на ищеца за допускане на комплексна съдебно-
психологична и съдебно-психиатрична експертиза по делото, тъй като същата не е
необходима за правилното решаване на правния спор. Следва да бъде уважено
искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел
при режим на довеждане, тъй като има за цел установяването на относими към
правния спор факти.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението
следва да обоснове правния си интерес от претендирането на законна лихва за забава
2
върху сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
считано от 10.02.2023 г.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в срок исковата молба в частта
относно претендираната лихва ще бъде върната, а производството по делото
прекратено частично.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 27.10.2025 г. от 10.00 ч.,
за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че на основание
чл.146, ал.3 ГПК им предоставя едноседмичен срок от уведомяването да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка, като в случай, че не направят
доказателствени искания, ще загубят възможността да направят това по-късно, освен в
случаите по чл.147 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените с исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на
ищеца при режим на довеждане, който да даде показания относно посочените в
исковата молба факти.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на комплексна
съдебно-психологична и съдебно-психиатрична експертиза по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3