ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№451/27.06.2019
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД –Търговско отделение в закрито заседание на 27.06.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдия В.Петров ч.т.д.№393 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Постъпила е частна жалба от Г.Г.К. и Д.Д.К., и двамата от гр. Попово срещу разпореждане №118/ 07.05.2019 г. на Окръжен съд Търговище по в.гр.д. №54/2019 г. за връщане на тяхна касационна жалба срещу въззивното решение по делото.
Частната жалба е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Оплакването в частната жалба за направена погрешна преценка от въззивния съд относно цената на насрещния иск за прогласяване на договор за кредит за нищожен е неоснователно. Пред Районен съд Попово ответниците по главния иск, предявен от „ПИБ“ АД – гр.София, са предявили с отговора на исковата молба насрещен иск за нищожност /унищожаемост/ на договор за банков кредит /овърдрафт/ от 23.11.2006 г. без посочена цена на иска, както и евентуален иск за нищожност на договорна ипотека по нот.акт №166/27.11.2006 г. без посочена цена на иска и осъдителен иск срещу банката за връщане на сумата 34852 лв – получена без правно основание, като са поискали да бъдат освободени от такси и разноски на основание чл.83, ал.2 – ГПК. С определение от 09.03.2018 г. по гр.д. №56/2018 г. РС Попово е освободил ответниците от заплащане на такси и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК, прекратил е производството по иска за сумата 34852 лв поради неподсъдност на районния съд и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд Търговище. Обстоятелството, че ответниците са били освободени от държавна такса не ги освобождава от задължението по чл.70, ал.1-ГПК да посочат цена на исковете си за нищожност на договора за кредит, както и на договора за ипотека. При положение че те не са сторили това и съдът не е повдигнал служебно този въпрос най-късно в първото заседание за разглеждане на делото съгласно посочената по-горе разпоредба, меродавна за цената на исковете е стойността на договора съгласно чл.69, ал.1, т.4 – ГПК, в случая - 20000 лв съгласно чл.4 от договора за кредит овърдрафт. Няма основание за включване в цената на иска едва сега на договорни лихви, каквито ответниците и ищци по насрещните искове изобщо не са твърдели с насрещната искова молба. Що се отнася до сумата 34852 лв, производството по иска относно нея е било прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд Търговище, така че не е част от решението на първата инстанция, респективно от решението на въззивния съд.
Доколкото на касационно обжалване подлежат решения по въззивни дела с цена на иска над 20000 лв – за търговски дела, а решението по в.гр.д. №54/2019 г. на ТОС е с цена на иска до 20000 лв, то не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Ето защо разпореждането на ТОС за връщане на касационната жалба на настоящите частни жалбоподатели е правилно, поради което следва да се потвърди.
Воден
от изложеното и на основание чл.274, ал.2 - ГПК съставът на Варненския
апелативен съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №118/ 07.05.2019 г. на Окръжен съд Търговище по в.гр.д.
№54/2019 г. за връщане на касационна жалба на Г.Г.К. и Д.Д.К., и двамата от гр. Попово, срещу въззивното решение по делото.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.