№ 16509
гр. София, 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110176270 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 92, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът „ Ф ” ООД поддържа, че на 18.08.21г. между него и
ответника“ФЕООД, като ползвател, и ответниците „Ф“ООД и К. П. П. – като
солидарни длъжници е сключен договор с нотариална заверка на подписите ,
по силата на който ищцовото дружество „Ф“ЕООД предоставя на ползвателя
безвъзмездно , за временно ползване , движими вещи, свързани с продажбата
на кафе, описани в чл.1 от договора . Страните подписали и приемо-
предавателен протокол към договора , в който ползвателят декларирал, че
получените вещи са в изправност и годни за употреба по функционалното им
предназначение. Съгласно чл. 3 на договора, същият бил сключен за срок от 3
години , като в случай че до изтичането му ползвателят не изкупи
минималното количество стоки по чл. 4, т.9, определено за целия срок на
договора, той продължава действието си до изкупуването му. Съгласно чл. 4,
т.9 от договора „ФЕООД било длъжно за целия срок на договора да закупува
ежемесечно / от 1-во до 31-во число на съответния календарен месец/
еднократно или на части, но не по-малко от 35кг. месечно кафе „SPETEMA
PROFFESIONAL GRAND ESSPRESO зърна 1 кг.“ различни видове, а общо за
целия срок на договора 1260кг. По силата на чл. 13 от договора първият
1
ответник се задължил за целия срок на договора да рекламира стоките от
ценовата листа по приложение 1, за което ищецът му заплатил договореното
възнаграждение в размер на 16 000лв. на 30.09.21г. Съгласно чл. 14 от
договора в случай на предсрочно прекратяване на същия по причина, за
която отговаря ответника, същият дължи връщане на полученото
възнаграждение в размер на 16 000лева като неустойка в 7-дневен срок от
прекратяване на договора. Съгласно чл. 15 от договора страните се съгласили
с подписването му вторият и третият ответник- „Ф“ООД и К. П. да встъпят
като солидарни длъжници на „ФЕООД за всички, поети от последния
задължения към ищеца, включително неустойки и обезщетения. Поради
неизпълнение на задължението на ответника „ФЕООД по чл. 4, т.9 с повече от
7 дни ищцовото дружество прекратило на осн. чл. 8,т.3 едностранно
предсрочно договора, поради което за него възникнало правото да получи
уговорената в чл. 14 от договора неустойка в размер на 16 000лева .
Ищецът поддържа още, че на 22.08.22г. между „Ф“ЕООД и „ФЕООД,
„Ф“ООД и К. П. била подписана спогодба с нотариална заверка на подписите
, с която ответниците изрично признали, че са в неизпълнение на
задълженията си по чл. 4, т.9 от договора , а ищецът едностранно предсрочно
прекратява договора на осн. чл. 8, т.3 от същия. Поддържа се още, че със
спогодбата ответниците изрично се задължили да заплатят солидарно на
ищеца дължимата неустойка от 16 000лева на две равни вноски през 2022г.,
като била заплатена от ответниците единствено сумата от 1200лева. Предвид
изложеното се иска солидарното осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца сумата от 14 800лева , представляваща останала незаплатена
неустойка по чл. 14 от договора от дата 18.08.21г., сключен между страните,
заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането.Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците „ФЕООД, „Ф“ООД и К. П. не са
депозирали отговор на исковата молба и не са взели становище по
предявените искове.
В съдебно заседание по делото ответникът К. П. лично и като управител
на „ФЕООД не оспорва фактите, изложени от ищеца с исковата молба, като
признава задължението и заявява желание да го заплати .
2
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За уважаването на исковата претенция по чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже наличие на главни задължения /че между страните за
процесния период са съществували облигационни отношения по процесния
договор , по който ищецът е осигурил и предоставил безпрепятственото
ползване на описаните в договора движими вещи- кафемашини срещу
дължимата за ползването им цена по договора /, наличието на валидни
неустоечни съглашения за обезщетяване на вредите от забавата, уговорен
падеж на задълженията.
Изпълнението на задълженията на ищеца по договора не се оспорва от
ответниците, а е видно и от представените към исковата молба доказателства-
приемо-предавателен протокол за предаване на вещите. С представената по
делото спогодба от дата 22.08.22г., подписана между страните , ответниците
признават неизпълнението си , както и наличието на предсрочното
прекратяване на договора от страна на ищеца, и произтичащото от това
задължение за тях за заплащане на неустойка по чл. 14 от договора в размер
на 16 000лева, дължима на две вноски – първа вноска в размер на 8000лева,
платима до 30.09.22г., и втора вноска в размер на 8000лева – платима до
15.11.22г. Доколкото спогодбата не се оспорва и не са ангажирани
доказателства за заплащане на възникналото задължение за неустойка поради
неизпълнение / забавено изпълнение/ на договора, съдът приема, че е налице
валидно неустоечно съглашение, по силата на което ответниците дължат
претендираната с исковата молба сума на ищеца.
Претендира се и законна лихва върху дължимите неустоечни
обезщетения. Вземането за неустойка, когато същото е начислено до
определен период, само по себе си има характеристиките на главно
задължение, при забава в плащането на което може да се дължи лихва /в този
смисъл решение № 1418/2002г. на ВКС и др./. За да е налице забава, е
необходимо да е настъпил падежът на задължението за плащане на
неустоечния дълг. При липса на уговорен срок за плащане на двете неустойки,
ответникът изпада в забава след покана, какъвто характер има исковата молба.
3
Ето защо следва да се присъди претендираната законна лихва от датата на
исковата молба .
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски, сторени в исковото
производство в общ размер на 2152 лева /592 лева – заплатена държавна такса
и 1560лева - адвокатско възнаграждение, платено за водене на исковото
производство /.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, „ФЕООД с ЕИК ***, „Ф“ООД
с ЕИК *** и К. П. П. с ЕГН ********** да заплатят солидарно на „Ф“ООД,
ЕИК ** сумата от 14 800лева , представляваща неустойка по чл. 14 от
договор между страните от дата 18.08.2021г., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба в съда-20.12.2024г. до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ФЕООД с ЕИК ***, „Ф“ООД с ЕИК *** и К. П. П. с ЕГН
********** да заплатят на „Ф“ООД, ЕИК ** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от общо 2152лева – разноски, направени в исковото производство- за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4