Решение по дело №121/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 март 2020 г.
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20204430100121
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр. Плевен, 04.03.2020год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд, VII-ми граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари  през две хиляди и двадесета година в състав:

                

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА БАНКОВА

 

при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №121 по описа за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

  Искове с правно основание чл.242, ал.1, вр. чл.128  и чл.262  от КТ.

            Пред ПлРС е депозирана искова молба от М.М.П. проти в“Р.2.“ЕООД-с.Брестовец, в която се твърди, че ищцата е работила при ответника по трудов договор на длъжност машинен оператор шиене, при възнаграждение 140лв. за 5 дни в седмицата 2 часа на ден, при законоустановено време 8 часа. Твърди се, че в трудовия договор е посочен 2 часа, а реално ищецът е работил по осем часа.Твърди се, че не  е изплатено трудовото възнаграждение за извънреден труд за периода м. май – 01.10.2019г. в размер на 3336,30лв., като и ТВ за периода май – септември 2019г. в размер на 360,95лв. Въз основа на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати дължимите суми, посочени по-горе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумите.Претендира разноски. С определение от 27.02.2020г., е допуснато изменение на предявяния иск за извънреден труд на 3150лв.

          Ответникът   е депозирал отговор по чл.131 от ГПК, в който признава иска за ТВ и  оспорва предявения иск за извънредния труд.

 Съдът, след като се съобрази със становището на ищеца и събраните по делото доказателства,  прие за установено от фактическа и правна страна следното :

 Видно от доказателствата по делото,  ищцата е работила  при ответника по трудов договор два часа на ден,  на длъжност „машинен оператор шиене, като със Заповед №102/25.10.2019г. е прекратено ТПО, считано от 25.10.2019г., на осн.чл.325, ал.1, т.1 от КТ.

           По иска с правно основание чл.242 във вр. с чл.128 от КТ.      

           Задължението за плащане на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Не  е спорно, че за периода май- септември 2019г. ищцата е полагала труд и й се дължи възнаграждение в размер  360,95лв., за което  обстоятелство ответникът е направил признание в отговора. С оглед на изложеното и предвид тежестта на ответника да докаже,че е изплатил дължимото трудово възнаграждение на ищеца, съдът приема, че предявения иск е основателен за претендираната сума ,ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата.

        Спорен по делото е въпроса дали е полаган извънреден труд, за кой период дължи ли се и в какъв размер.

       По предявения иск по чл.262 от КТ.

       Претендира се заплащане на извънреден труд в размер на 3150лв., след направеното изменение.С оглед тежестта за доказване за полагане на този труд са разпитани свидетел и изготвена СИЕ, изискани са  графиците и ведомостите от ответника, който е заявил, че същите се намират в преписка№В4933/2019г. на РП-Плевен.От разпита на свидетелките К. и С. се установява, че трудовите договори и на трите са били за 2часа, а реално са работили през 2019г. по осем часа на ден от 8.00 часа до 16.30часа всеки работен ден за посочения период на действие на договора. Представено е копие от преписката и  ВЛ е извършило проверка, като посочва, че се съдържат в същата само ведомости, но не и графици.За извънредния труд посочва, че за се дължи 3150лв. Така изготвеното заключение не е оспорено от страните и съдът го кредитира като обективно и компетентно. С оглед на събраните доказателсдтва, се налага извод, че искът за  извънредния труд се явява основателен и следва да се уважи.Още повече, че ответникът, след изискване на графиците от него по чл.190 от ГПК, посочва, че се намират в преписката, а такива не  са установени.При това положение и на основание чл.190, ал.2 от ГПК, следва да се приложи разпоредбата на чл.161 от ГПК- ответникът е създал пречки за събиране на допуснатото доказателство, поради което следва да бъде прието, че фактите, за които е създал пречка за събирането им, са се осъществили.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение.На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 176лв. върху уважените искове и направените разноски за вещо лице в размер на 120.00лв.

По изложените съображения, съдът

 

                                                          Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА на осн. чл. 242, ал.1 вр. чл.128 от КТ,“ Р.2.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.м.П., ЕГН**********, сумата 360,95лв./чиста сума за получаване/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за  периода :м.май- м.септември 2019г./вкл./, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-13.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 262 от КТ, Р.2.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.м.П., ЕГН**********, сумата от 3150лв./бруто/,  представляваща заплащане на допълнително възнаграждение за положен  извънреден труд за периода м.май до 01.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.01.2020год., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, “ Р.2.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.м.П., ЕГН**********, сумата от 500лв., представляваща направени деловодни разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6  от ГПК, “ Р.2.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенския районен съд, държавна такса в размер на 176лв.върху уважените претенции и направените разноски за вещо лице в размер на 120.00 лв.

ДОПУСКА на осн. чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно  присъденото трудово възнаграждение.    

          Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок, считано от днес -04.03.2020г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :