Решение по дело №2103/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 338
Дата: 20 май 2019 г. (в сила от 10 януари 2020 г.)
Съдия: Миглена Северинова Кавалова Шекирова
Дело: 20181510102103
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        20.05.2019г., град Дупница

 

IV, г.о.

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

23.04.

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

 
В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Деа Маркова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

гражданско

 

2103

 

2018

 
 


                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В чрез пълномощника си юрисконсулт Р.И.И. срещу И.К.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** и С.Т.Л., ЕГН: **********, адрес: ***.

           Ищецът твърди, че на 19.09.2016г. е сключен Договор за потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор, И.К.Л., като клиент и С.Т.Л. като солидарен длъжник за сумата от 700 лв. и срок на кредита 24 месеца, размер на вноската: 43, 27 лв., падеж на вноската: трети ден от месеца; ГПР: 49.87%; годишен лихвен процент: 41.17 %; лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита: 1 038.48 лв., а по избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 525.12 лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 21.88 лв. Твърди още, че е изпълнил задълженията си по договора, а ответникът е погасил само шест пълни вноски в размер на по 65, 15 лева, при което на основание т.12.3 от ОУ, при които е сключен договорът за потребителски кредит, е прекратен на 11.07.2017г., а на 12.07.2017г. на ответникът в производството И.Л.  и на солидарния длъжник С.Т.Л. са изпратени уведомителни писма от страна на дружеството, с които те са уведомени, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсточна изискуемост. Сочи, че към момента на предявяване на исковата молба сумата, която претендира от ответниците е 1 172, 70 лева, като не претендира сумата от 5, 16 лева лихва за забава, за която сума от 1 172, 70 лева е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело 2673/2017г. по описа на РС – Дупница. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу И.К.Л. и солидарния длъжник С.Т.Л. в размер на 1 172.70 лева, представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Претендира разноски.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответниците чрез назначения им особен представител, в който отговор се изразява становище за допустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва се твърдението на ищеца, че им е съобщена предсрочната изискуемост на процесния кредит. На основание чл. 22 ЗПК се прави възражение за нищожност на процесния договор, както и на споразумението за предоставяне на допълнителни услуги. Сочи се, че вторият ответник се явява поръчител по договора, а не съдлъжник, при което за ищеца липсва възможност за насочване на претенция към нея предвид разпоредбата на чл. 147 ЗЗД.

           Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

           Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства – договор за потребителски кредит № **********; общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит № **********; погасителен план към Договор за потребителски кредит № **********; преводно нареждане (документ за кредитен превод с референция: 270PMWP162640470, с дата 20.09.2016 г.; искане за отпускане на потребителски кредит; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация; извлечение по сметка, удостоверяващо извършените от длъжника погасителни вноски; уведомително писмо се установява, че на 19.09.2016г. е сключен договор за потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор, И.К.Л., като клиент и С.Т.Л. като солидарен длъжник за сумата от 700 лв. и срок на кредита 24 месеца, размер на вноската: 43, 27 лв., падеж на вноската: трети ден от месеца; ГПР: 49.87%; годишен лихвен процент: 41.17 %; лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита: 1 038.48 лв., а по избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 525.12 лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 21.88 лв. Ответниците не оспорват изпълнението на задълженията на ищеца по договора, както и че ответникът Л. е погасил само шест пълни вноски в размер на по 65, 15 лева, при което на основание т.12.3 от ОУ, при които е сключен договорът за потребителски кредит, е прекратен на 11.07.2017г.

           По делото са приети като доказателства два броя уведомителни писма, изходящи от ищцовото дружество, с което на ответника в производството И.Л. и на солидарния длъжник С.Т.Л. се съобщава, че договорът за кредит № ********** е прекратен и, че е обявена неговата предсрочна изискуемост. Описани са в посочените уведомителни писма като дължими сумите - предмет на установителния иск, плюс лихва за забава от 5, 16 лв., която е предмет на заповедното производство, но не и на исковото такова. Към писмото няма приложени известия за доставяне или други документи, от които да е видно, че уведомителното писмо в действителност е било изпратено, респ. получено от длъжника по договора, поради което този факт остава недоказан, доколкото писмото е едностранно съставено от кредитора, без данни за изпращане и достигане до адреса на длъжника.

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

           Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

           Предявени са установителни искове, в производството по които ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите, за които по ч.гр.д. 2673/2017г. по описа на Районен съд - Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ищецът следва да докаже съобразно правилата на чл. 154 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си.

           Няма спор по делото за това, че между страните  е сключен процесният договор за кредит, което обстоятелство се установява както от твърденията на страните, така и от събраните по делото писмени доказателства. Ищецът признава в исковата молба, че до момента на предявяването й ответникът е погасил шест пълни вноски в размер на по 65, 15 лева.

           По основателността на исковете, съдът намира следното:

           Съгласно практиката на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане по договор за кредит, за което се твърди предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване, обаче,  не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение, доколкото съобр. т. 11.б от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е недопустимо в исковото производство по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение (в този см. решение № 129/09.11.2015г. по т.д. №1977/2014г. , II т.о. на ВКС, решение №161/08.02.2016г по т.д. №1153/2014г., II т.о. на ВКС, решение №77/10.05.2016г. по т.д. №3247/2014г., II т.о. на ВКС и др.). Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните, а датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо, за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. Приложението на разрешенията на т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови институции -  така решение № 123/09.11.2015г. по т.д. № 2561/2014г. на II т. отд. Този извод се подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото правният статут на банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с финансовите институции, което пряко следва и от Решение № 12 от 02.10.2012 г. по к. д. № 4/2012 г. на КС, а при възприемане на извода, че предсрочната изискуемост ще следва да се съобщава само от банките, но не и от финансовите институции, очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се наруши и принципът за правна сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските кредити, което е недопустим правен резултат. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е императивна и нейното тълкуване е подчинено на принципа за защита на по-слабата страна, поради което следва да се прилага във всички хипотези на предоставяне на потребителски кредит. В този смисъл, доколкото в случая не се твърди, нито са налице доказателства кредиторът да е изпълнил задължението си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, следва да се приеме, че договорът не е прекратен на основанията в т. 12, т. 3 от ОУ. Неоснователен е и доводът на ищцовата страна, изложен в условията на евентуалност за това, че дори при липса на предпоставките за настъпила предсрочна изискуемост, вземането е изискуемо поради изтичане срока на договора, тъй като сам ищецът твърди автоматичното му прекратяване считано от 25.08.2015г., при което след тази дата срокове не могат да текат.

           Само за яснота следва да се отбележи и че със заявлението и исковата молба вземанията за главница и договорна лихва се претендират в общ размер въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита (а не присъждане на вноските с настъпил падеж до датата на подаване на заявлението). Поради обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане и с оглед факта, че вземанията не са заявени като конкретни неплатени вноски и акцесорни вземания, съдът не би могъл да се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Обратното би означавало да бъде изменено основанието на предявения установителен иск, което обаче недопустимо, с оглед дадените задължителни указания по прилагането на закона в т. 11.б от решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. В този смисъл Решение № 123 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о.

           С оглед на изложените доводи, съдът приема, че доколкото кредиторът не е довел до знанието на длъжника обявената предсрочна изискуемост на задълженията по договора, то договорът не е прекратен на претендираното основание, при което вземанията по него не са изискуеми, липсва и основание за начисляване на уговорената неустойка при прекратяването му, обстоятелства, обуславящи извод за неоснователност на предявените искове и тяхното отхвърляне изцяло,  на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.

           Предвид изложените съображения, съдът намира за ненужно да обсъжда направените от ответниците чрез особения им представител в отговора на исковата молба възражения.

           С оглед изхода на спора, на ищеца не се дължат направените и претендирани по делото разноски, както и тези, сторени в заповедното производство – по ч.гр.дело № 2673/2017г. по описа на РС – Дупница.

           Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

           ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В срещу И.К.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** и С.Т.Л., ЕГН: **********, адрес: *** искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца сума в общ размер на 1 172, 70 лева по сключения между страните на 19.09.2016г. договор за потребителски кредит № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 28.12.2017г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 2637/2017г. по описа на РС – Дупница, като неоснователни. 

                          

 

           Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд Кюстендил.

 

                                                                                

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: